Място за срещи – преди и сега, тук и някъде!
Ех, младост! ( Пък и защо само младост, а не и зряла сладост?! ) Има трепетни и знакови неща, които се случват в живота ни. Казвам “неща”, понеже “събития” звучи прекалено систематизирано, некомфортно за свободолюбивия дух… Та, за тези завоалирани тайни, прилични на яйце с неустановен родител, които изискват време, за да се пръкне пилето или да отнесеш в три плика на бунището токсичния запъртък, ще стане реч сега! Срещата и нейното място, наситено с послания и съдбовен реквизит! Когато през 2000-та година се озовах в София, едно от култовите места за срещи беше в близост до тогавашния Нотариат – пред паметника на на Патриарх Евтимий. Спомням си младежи, които пристъпяха нетърпеливо около каменния постамент и току поглеждаха часовника си, а когато това се превърнеше в нервен тик, се смесваха за кратко с чакащите на трамвайната спирка. Биваше ли по – ранен час, можеше да позяпат уличните машинописци, накацали досами входа на учреждението. Прехласваха се по “тракащато деловодство”, което попълваше срещу левче бланки за по – неумелите просители. Не че им трябваше извинителна бележка за закъснение или удостоверение за търпимост! По – умелите и разсъдливи пък, изнасяха сборния пункт пред кино “Одеон”, предвид възможността да пресекат съседните пешеходни пътеки и тротоари, преди да се явят за разпознаване, тъй като бе удобно да огледат или да одобрят навременния обект, когото са поканили… О, времена и срещи! Друг “очаквателен пункт” бяха пилоните на НДК, което предполагаше стоицизъм при ветровито време, но пък имаше своето тържествено очарование, че срещата ще има културна насоченост и намек за съвместни кино- или концертни посещения. Няма по – добър барометър за сърдечна съвместимост от дружния смях и до́сега с изкуство… Та, като стана дума за декори на финото опознаване, разбира се градинката пред Народния театър и фонтаните е наситена с такива благи възможности – водни пръски, улични […]
