НАЙ-НОВОТО

Под око

Ако поне веднъж не са разгърнали криле да полетят!

Anelia Velinova | 16 — 02

Видях старци, които възпяваха Любовта. Към жената, към приятеля, към майката, към детето… Чрез слово. Потресох се! Беше толкова странно! В очите на много малка част от тях гореше младежки огън – имаше някаква нишка, пряк път до великото чувство. Но останалите възпяваха хербарии. Не знаех – спомена ли изкуствено подхранваха: за пред публиката, ЗА ПРЕД СЕБЕ СИ? Мумифицирали ли бяха най-добрата си същност – да обичаш? На стафиди ли бяха се свили сърцата им? Нямаше плам, нямаше откривателство, не ме грабваха. И вяра нямаше. Нямаше искреност. Или за жал не бяха намерили смисъл да отворят за друг най-съкровеното тайно място във всеки от нас и зад катинар стояха всичките им богатства? Или животът не ги беше научил да ги споделят с „любимия“ човек, защото бяха загубили ключа? Дали си спомняха откровеността? Прекланяха ли се пред силата на отсрещното въздействие или пък не признаваха волята на хората: на избора им, на всичко, което те харесват? Не смееха да рискуват себе си! Бяха подчинени на общото мнение? Не се раздаваха за красивия миг! Много е странно: ще съм крайно разочарована, ако старци не познават Любовта; ако тя не ги е направила по-добри! Ако поне веднъж не са разгърнали криле да полетят! Значи, времето е изтекло без следа. За какво, за кого? Виждаме колко грохнали физически хора са сломени психически: озлобени, размазани, безлични и огрубели. Любовта разтърсва из основи, помъдрява осенения щастливец или нещастник; той става безропотен неин слуга за цял живот. Тя не търпи фукня, егоизъм, показност, безсмислено усилие, липса на надежда. Любовта е очакване, взаимопомощ, упование, разчитане… Любовта не упреква, не изпитва – само приема. Ако Лили Иванова пее за всемогъща страст или за пагубно отхвърляне, за утомителна ласка и неустоими ръце – не е смешно, нали?. Има гласове, които могат да проповядват Любовта. И много жалки подобия на изпята Любов има. Любовта ни отрежда различни роли: на сляп последовател, на невнятен разгулник, на нищо […]

Под око

КАТО В НАРОДНИТЕ ПРИКАЗКИ

Anelia Velinova | 15 — 02

Това не е политически коментар. Не защото не обичам да правя коментари на политическа тема. Не защото на мнозина от вас са им дошли до гуша и няма да си мръднат пръста да прочетат това, което искам да кажа. Не, просто днес ми се ще да поразсъждавам върху едно явление, което според мен оказа изключително негативно влияние върху психиката ни – имам предвид върху психиката на българския гражданин. Нямам намерение да доказвам кога е било по-добре: преди десети ноември или сега. Нямам намерение и да споря по този въпрос. Практиката ме убеди в безполезността на подобен род упражнения. Всеки си тълкува нещата, както му е удобно и хич, ама хич не го е грижа за това кой как живее и как се чувства. Затова нека се съсредоточа върху въпроса, който ме занимава напоследък. Веднага след еуфорията по десети ноември започнаха да се прокрадват едни изречения – от екрана, от вестниците, изобщо от ефира: „Държавата е лош стопанин“, „Нашите предприятия са неконкурентноспособни“, „Цялата ни индустрия е морално остаряла“. И така в годините стигнахме чак до атомната ни електроцентрала, която била изключително опасна и трябвало да се пристъпи към нейното спиране. На всичкото отгоре това спиране имало пряка връзка с влизането ни в Европейския съюз. Така се разви и истерията по панелните блокове“ по „идиотското строителство“ на жилищни комплекси в големите градове. Ето с такива неща се започна облъчването, в резултат на което се стигна до тук. И какво виждам аз – за вас не зная. Понеже държавата е лош стопанин, икономиката ни от 27-ма в света (това не е комунистическа статистика, а на ООН) се срина и сега е на ниво Третия свят. Паралелно с това, разбира се, се срина и самочувствието ни. Колкото и да е парадоксално, но онези, които си спомнят без да си кривят съвестта, ще ме подкрепят, […]

Приемната

За Идеал Петров от Росен Идеалов (нарицателни имена )

Anelia Velinova | 11 — 02

Росен Идеалов (музикант) разказва за своя дядо. Артистичните корени на рода дават плодовете на ярки и самобитни таланти с афинитет към сценичните изкуства… – Как си? – Как да съм? Идеал Петров! (… и жена му Роска ) Зад нарицателното име стои реалната личност на варненския театрал от миналото столетие Идеал Петров… Пътуващите театри и апостолската дейност на читалищата в началото на миналия век. Да паднеш ранен „в ръцете на съдбата“, за да откриеш спътник в живота и на сцената. Роска Петрова – от дамски до момчешки роли… Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева

Под око

БЕЗ БИЛЕТ НА КИНО

Anelia Velinova | 11 — 02

От кината остана само споменът “Не можеш да изградиш репутация само върху това, което ще правиш.” Хенри Форд Софиянецът винаги е обичал забавленията. Едно от най-достъпните беше ходенето на кино. Особено през студените зимни вечери, когато се шмугвахме в уютно отоплените киносалони със скърцащи дървени седалки. Или през лятото всред прохладата на Лятно кино в Парка на Свободата или в центъра на София. Всяко кино си имаше своя, собствена архитектура на сградата отвън и атмосфера вътре с ухание на филм. За да влезем в киното, трябваше да се преодолее търпеливо дългата опашка, а когато билетите свършваха, около входа на киното се дебнеше на «търси се» преди прожекцията….Макар и рядко, дечурлига се шмугваха гратис в салона, през изхода от който излизаха зрителите. Имаше и билети за правостоящи. Цените за деца, ученици и студенти бяха наполовина. Преди прожекцията на главния филм, задължително показваха Седмичен Кинопреглед. Това не беше преглед на филмите, а преглед на основните седмични новини в България и чужбина, в киноформат. Прегледът продължаваше около 5-10 минути, така че ако закъснееш, изпускаш само него, а не началото на филма. В Неделя сутрин имаше детски прожекции. В повечето кина пред екрана имаше и сцена,която се използваше за училищни тържества или обществени събрания, чествания. Когато бягахме от училище, ходехме на кино, а сядането на последния ред със съученичка си беше истинско преживяване. На Площад Славейков имаше два салона на Кино „Култура“. В първи салон можеше да се влезе по всяко време на прожекцията, а като свърши филма, го пускаха отново и гледаш пропуснатото. Така по цял ден имаше прожекция и по всяко време влизащи и излизащи зрители. Кино имаше във всеки квартал на София, реално на 10-15 минути от всеки дом на софиянци. Плакатите за филмите се рисуваха ръчно от трима-четирима художници. Ателиетата им бяха на тавана на кино „Севастопол“, в кино „Красно село“, […]

Приемната

Ранен коментар или навременни заключения

Anelia Velinova | 10 — 02

Кой се опитва да мами?! Днес ще търсим отговори на въпросите за България и къде се намира тя в цялата шарения, която ни сполетя напоследък. Какво се случва с инициативите на правителството? Ще изпуснат ли положението, инфлацията до 10 % ли ще стигне или ще продължи да галопира нагоре? Какво се случва с продажбите на газ и защо това, което правеше миналото правителство, беше престъпление, а това, което върши сегашното, не е… Колко да вярваме и колко кредит на доверие да предоставим на днешните управляващи и на новата икономическа система, която иска да въведе финансовият министър Асен Василев – доколко ще сработи и няма ли да се случи предупреждението на икономисти, че това ни води към катастрофа?Той твърди, че това е начинът България да стане по-богата държава. И още един въпрос, най-важният – трябваше ли министър Петков да хукне към Македония още в първите минути на своето управление, или беше по-разумно да изчака македонските преговарящи да дойдат в София? За тези и други проблеми разговаряме с журналиста Христо Петров. Христо Петров: Искам да направим едно уточнение по много важния въпрос за кредита на доверие, защото той е не само задължаващ, а е състояние, което предполага отчетност и отговорност за действията на всеки, получил това доверие. Благодарение на демократичните механизми на нашето общество и на изборния процес, тази коалиция беше подкрепена от избирателите. За това правителство изхождаме от позицията, че то има кредит на доверие, което трябва да бъде оправдано. Той не е безкраен и е в много свити времеви рамки, както и не е кредитът, който Симеон Сакскобургготски изпроси за 800 дни, и след това се изниза безславно от българската политическа сцена. За хубаво или за лошо, всеки от управляващите оставя някаква следа в българската политика и в този контекст искам да коментирам посещението на българския министър-председател в Скопие и разнопосочните оценки, които […]

Приемната

Апетитната хапка – обществена собственост и механизми на присвояване. Къпалня „Мария Луиза“

Anelia Velinova | 10 — 02

Битката за Борисовата градина! Гост в студиото е Гергана Пирозова – театрален критик, общественик, създател на групата ДА СПАСИМ БОРИСОВА ГРАДИНА … Преди повече от сто години под ръководството на учени и практични градинари (първите от тях – чужденци) софиянци създали за своя радост, удобство и гордост (а впоследствие многократно презалесили и разширили) забележителна градина, розариум, разсадник, градски парк. Малко по-късно най-добрите български скулптори постепенно обзавели в него исторически кът – с бюстовете на най-заслужилите сънародници. На забележителни хора от забележителни майстори! Борисовата градина! „Битката за Борисовата градина е битка с мутрите. Новият публичен устройствен план в Борисовата градина легализира апетитите на Вълка, Алексей Петров и Гриша Ганчев и има за цел да узакони престъпно придобитите имоти през последните 20 години. Гражданите трябва да бъдат активни преди частниците да бъдат бетонирани, множество дървета да бъдат изсечени и строителството да започне да кипи в тази част на града ” (Г.П.) Владислав Кацарски: Темата, която заплашва да се превърне не в „онази троха“, която ни тормози нощно време, а в лошия „ръждив пирон“, който предстои да ни се забие в петата. Христо Петров: В Столична община (СО) предстои да бъде приет внесеният от кмета Фандъкова и компания подробен устройствен план за Борисовата градина. Какво налага тази спешност и защо 15 години от последните 35, общината не е изкупила и 1 кв.м. от дарените на мутри и честни частници територии в парка? И сега, след изтичане на тези 15 години, мутрите-частници ще имат законово право да се разпореждат със своята узаконена собственост, открадната законно от общината и от обществото, от нас. Оказа се, че зад спуснатите от СО плътни, черни завеси на мълчание и тайни, емблематични части от Борисовата градина, „Летният театър”, къпалня „Мария Луиза”, „Кривите огледала”, Телевизионната кула, прилежащите части на „Ловен парк”, „Симеоновско шосе” и ъгъла „Г.М. Димитров” и „Дианабад”, „Веселото село”, „Ловният дом”, […]

Приемната

Дестинация Индия с Анелия Велинова

Anelia Velinova | 10 — 02

Индия – чаровна и непонятна „Многопосочна и невероятна – гостоприемна и толерантна, загадъчна и непонятна за нас, европейците… С отчайваща бедност и несметни богатства, с авангардни технологии, ядрена сила, космически сателити и една невъзможна мизерия… и с огромната култура, която са оставили ведите…“ Водещ: Анелия Велинова

Приемната

Скритите войни на САЩ (Анелия Велинова)

Anelia Velinova | 9 — 02

Някои от тайните на ЦРУ „случайно“ изтичат до обществеността, докато повечето от тях все още остават скрити… Водещ: Анелия Велинова

Любовта, без която не можем

„Бленувани залези“- новата поетична книга на Владислав Кацарски

Anelia Velinova | 9 — 02

Аз съм с много залези богат! Тя изглежда толкова фина и толкова крехка. Изглежда, че няма много общо с човешкото ежедневие, но корените й са дълбоко в него. Тя е странна и непривична за мнозина, но ако някой успее да вникне в красотата й, би разбрал, че наистина е способна да спаси света. Поезията. Толкова достъпна и толкова далечна и непозната. Душата има нужда от дълбочина и простори, които ще срещне в поезията на Владислав Кацарски. Той разгръща хоризонтите на таланта си, за да пренесе всекидневието от уличния шум в селенията на добротворството. Стиховете му са с разнопосочни сюжети, но тяхната интерпретация звучи вдъхновяващо и проличава завидното майсторство на поета да изгражда ситуации на напрежение, което води до необходимия нравствен катарзис. „Оказа се, че докато пиша проза, съм натрупал във времето стихове за една „бленувана“ действителност.” (В.К.) Димитър Христов: Държа в ръцете си най-новата книга на Владислав Кацарски – „Бленувани залези”. Изключително красиво оформена книга с поезия, която очаква читателите след интересните романи, които той публикува през последните години. Дори се бях уплашил, че се разминава вече с поезията, защото романът е тежката артилерия и понякога изисква огромно време и внимание от живота на писателя. Но се убеждавам, че Владислав Кацарски не е забравил първата си любов, защото и първата му книга е поетична. „Бленувани залези” носи този негов стремеж към красота, многоцветие, радост от живота и състрадание, защото отношението към ближния трябва да носи освен взаимно щастие и разбиране, но и нежност. В книгата по много интересен начин са вплетени различни изразни системи. Освен нормалната българска кирилица, на която са стиховете в книгата, там присъства и брайловото писмо – цветово, без релеф. Колкото повече азбуки знаем, колкото повече азбуки владеем, толкова по- добре за нашите сетива и за нашия интелект. Книгата е издание на Фондация „Равностойно партньорство”. Тя излиза с подкрепата […]

Под око

Какво се крие зад възклицанието „Идеал Петров“?

Anelia Velinova | 9 — 02

“Съдбата води желаещия, а нежелаещия – влачи.” Сенека – Как си? – Как да съм? Идеал Петров! С тази “визитна картичка” денят става ведър, слънчев и с настроение. Но зад нарицателното име стои реалната личност на варненския театрал от миналото столетие Идеал Петров! За съгражданите си той е бил актьорът, kогото срещали на улицата, на раздумка или пък аплодирали при поредната му роля в Театъра. За по – младите, които не са го познавали лично, но са чували за емблематичното му присъствие на сцената, той се превръща в образец за нещо много добре направено, много хубаво, също както е играел на сцената… Постепенно, за най – новото поколение, името му е придобило нюанс на израз за лесно и добре свършена работа. Роден на 18 май 1899г. във Варна, Идеал Петров дебютира едва 20 годишен, първоначално в миманса на гостуващия Народен театър, в пиесата “Сафо” и е приет като стажант в местната “Оперетно – драматична дружба”. (Към този момент в града все още не е съществувала професионална театрална трупа, както и подходяща сграда за представления.). Достига високо ниво на актьорско майсторство – удостоен е със званията “заслужил артист” през 1949г. и “народен артист”(1969г.). Това е поколението на Станиславски, на Сава Огнянов и Стоян Бъчваров, които той е възприемал за свои учители в някаква степен. Съпругата на Идеал – Роска Петрова също е актриса, с която споделят сцената на живота и сцената на театъра близо 50 год… “Играл съм така, както съм чувствал, че трябва да играя. От никого не съм се влиял на сцената, работих и вървях по свой път. По него създадох своето скромно дело, без да проявявам самолюбие и високомерност, и искам да вярвам, че съм нещо на този свят, макар то да не е трайно както другите творчества.“ Идеал Петров Oт дете е “луда глава” и изключителен плувец – […]

Ако поне веднъж не са разгърнали криле да полетят!

КАТО В НАРОДНИТЕ ПРИКАЗКИ

За Идеал Петров от Росен Идеалов (нарицателни имена )

БЕЗ БИЛЕТ НА КИНО

Ранен коментар или навременни заключения

Апетитната хапка – обществена собственост и механизми на присвояване. Къпалня „Мария Луиза“

Дестинация Индия с Анелия Велинова

Скритите войни на САЩ (Анелия Велинова)

„Бленувани залези“- новата поетична книга на Владислав Кацарски

Какво се крие зад възклицанието „Идеал Петров“?

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter