menu Начало chevron_right

Най-новото


fair play logo
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно Шоу „Феърплей“ (07.02.2022)

Anelia Velinova | 8 — 02

Темите във „Феърплей“: 1.Олимпиадата в Пекин. Какво се случи в първите три състезателни дни, как се представиха нашите, кои шампиони се провалиха, кои са изненадите…? Стигна се до куриозни ситуации, пак свързани с извънредната ситуация, в която ни поставя пандемията – мач в хокея се игра с маски на лицата, австралийски състезатели излязоха от карантина въпреки позитивните си тестове и т.н. 2.Сенегал е шампион на Африка след голяма драма с дузпи, сълзи и емоции. Край на чакането за този отбор и страната, Египет не успя да се добере до осмата си титла. 3.Интересни събития се случиха в европейските лиги и турнири за трофеи през уикенда. В Англия – пореден провал на Манчестър Юнайтед. Отпадна и носителят на Купата на ФА Лестър. В Италия Душан Влахович започна наказателната си акция и с екипа на Ювентус след шумния трансфер от Фиорентина. В Испания също е драматично – Реал увеличи аванса си с трудна победа и след издънка на Севиля заради пропусната дузпа в последните секунди. 4.В тениса новините са пак свързани с пандемията – Григор Димитров е дал положителен тест за ковид и пропуска турнира в Далас. Той е заразен за втори път, но се очаква да играе на двата Мастърса в Щатите – в Маями и Индиън Уелс, които са през март. 5.В българския футбол вълненията са малко по-осезаеми с края на паузата. Тази седмица се подновява шампионатът с два мача, около ЦСКА се оформиха драми, има новини и за конгреса, който ще е на 18 март. Водещ: Иван Иванов


Под око

        Страхът 

Anelia Velinova | 8 — 02

       Има един анекдот: Един пътник срещнал Чумата, която отивала в Багдат. Тя му казала, че ще отнеме 1000 живота. Когато се връщала, пътникът я попитал, колко хора са умрели. Тя му отговорила – 9000. Пътникът се възмутил от явната й лъжа и я попитал, защо го прави. Тогава Чумата му казала, че тя наистина е взела живота само на 1000 души, останалите 8000 умрели сами от страх.  Страхът произтича от инстинкта да не загубиш нещо ценно за тебе. Страхът често говори за много преживени несполуки, за слабост, за разрив с Любовта. Той е като умствен микроб, който поражда съмнение, подозрение, паника, омраза, дори агресия, но много често парира действията на страхливеца. Тоталният страх у човека означава, че той нищо не разбира. Ако се страхуваш от Смъртта, тя идва. Ако се боиш от бедност и безпаричие – това те спохожда. Тогава не е ли по-добре да мислим само каквото обичаме и желаем? Страхът е само едно чувство и би било хубаво, ако го възприемаме като предупреждение, като питане към самия себе си дали сме свършили всичко по най-добрия начин (разбрали наученото – приложили го – постъпили добре). Някога Страхът се е считал за началото на Мъдростта. Но днес е нужна Разумност. Мъдрост без Разум не е възможна. Разумността държи сметка за всички неща изобщо, докато Страхът касае само тебе в дадения случай. Но той е заразителен, може да обхване и тебе тълпата, като прорасте до Паника. Защото той е някаква защита, свързана със самооцеляване. Да отдалечиш Страха означава да се освободиш от материалното и да се свържеш със своята духовна същност. Тя е мъдрата ни половинка. Но кой днес цени Мъдростта? Какво днес се счита за Мъдрост: парите, властта, агресията, безчувствеността? И се питам: дали нравственият или физическият насилник, безскрупулният крадец, убиецът, изнудвачът, мъчителят – все в тази „гама“ персонажи на деня – се […]


Vladislav kacarski snimka
Под око

ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК

Anelia Velinova | 7 — 02

ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК Всичко е толкова объркано, че човек не знае от къде да започне. Само тука да беше така, с мед да го полееш! Не виждаш ли, че навсякъде е едно и също – батак и блато, трай си и не си усложнявай живота! Ако тези изрази не са ви познати, значи не сте били в България в последните седемдесет години. Как е станало, как се е случило, та от този борчески народ, от този ентусиазиран народ, дето в края на тридесетте е докарал държавата си до средноевропейска величина, не зная. Има една песничка на Тодор Колев, в  която се пее: „Гледаш да не те затрият; мъртвите вода не пият“. Тези десет години, от 50-та до 60-десета (или може би двадесетте – до 70-та) ли обърнаха представите ни за достойнство и чест? Тогава пък времето от 23-та до 26-та какво е? Ще кажете три години срещу двадесет си е малко неравностойно. Знам ли, може и да е така. Лошото е, че се наслоиха викане и вятър, мрънкане и обезвереност и се получи една тричава смес. И ето го резултатът: София прилича на бунище, а в останалата част от страната като че ли няма никого. То почти е така, де. Днес за всичко са виновни гербаджийските предишни управници. Браво, така е, нали? Само че през 2009-та бяха виновни ония от тройната коалиция, а преди тях – костовите апаши, още по-преди пък – гадните комунисти. Ако сте забравили, си е ваш проблем и навярно сега ви е по-леко като има някой виновен. Само да кажа, че има-няма след две-три години или 2-3 месеца, в краен случай – четири, ще викате по сегашните със същите обидни имена. И докога така? Имам чувството, че някой много тежко ни е омагьосал като в детските приказки. И може би тук е мястото да кажа: всичко е от сиромашия. Не, […]


хазартни игри - карти, зарове, чипове
Приемната

Нарицателните имена: Марко Тотев

Anelia Velinova | 5 — 02

Марко Тотев: адвокат, ерудиран общественик, сладкодумец с благ характер, който имал слабост към покера… Негови пледоарии години наред били пример за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България. Въпреки забележителния му живот, в българския език името му е станало нарицателно за лош късмет и несполука, поради липсата му на късмет при игра на покер. Една от прословутите му фрази е „На Марко Тотев все тъй ще се случи!“ ОБЩ ПРИНЦИП НА ДЖЕРОМ: Ако някоя неприятност може да се случи, тя се случва. УНИВЕРСАЛЕН СЪВЕТ НА ЕСАР: Не правете това ! В студиото: Владислав Кацарски и Катя Андреева


Приемната

Националната кооперация на слепите: отново в кадър.

Anelia Velinova | 5 — 02

Тъмните тайни на слепешката върхушка! Къдравият морал или тоталната му липса. Чрез нахалство към прогрес. Този път кой ще каже: „Моля другарко, Маньо се бие“? Владислав Кацарски: Ще говорим за Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ): Някой беше казал, че Съюзът на слепите е отражение на държавата и аз съм съгласен, защото процесите, които текат в държавата, протичаха и в него. В момента Съюзът на слепите е едно великолепно мъртвило, всичко там е в застой. Моите уважения към ръководстото му, към председателя, който се отдаде на законодателни инициативи, и остави нещата в ръцете на регионалните си председатели, които, за съжаление, не притежават нито интелекта, нито усещането как да  бъдат полезни на хората. За това ще говорим друг път, а днес разговорът ще бъде за Кооперация на слепите, където са се събрали много странни хора, забравили действителността. Дългогодишният председател Михаил Кърлин нямаше да бъде свален и до днес, ако беше остананал жив.Тази работа свърши Висшата сила, която владее нашия живот и тя прекрати земните му дни. Оттогава настъпиха „братоубийствените войни”. Нито са „братя”, нито са „убийствени” тези, които започнаха да ги водят. Напротив, това са меркантилни хора, които в името на собствения си интерес, сложиха началото на тези войни. И точно тук на сцената излезе Маньо Алексиев. Това лице не е ново за средите на слепите хора, но за пръв път открито и отявлено в началото на 2021 година изяви желание за ръководен пост. Същото се случи и преди 10 години, но тогава не успя. През 2021 година спечели регионалната конференция на район „София” и стана регионален председател на Съюза на слепите в София. След кончината на Михаил Кърлин се кандидатира за председател на кооперацията и тогава тръгнаха слухове „на всичко ли иска да бъде председател”. Това е човекът, който единствен се нае да заклати лодката на сегашната слепешка върхушка. Така се […]


Приемната

За Лас Вегас (по пътеписите на проф. Христо Деянов) – Анелия Велинова

Anelia Velinova | 4 — 02

Говорим за места, които са известни. Освен кратка справка за този град, който е „град на греха“ ( защото и самият град представлява историята на мафията и на хазарта ), но той е само един сбор от машини, от покер – маси. от сватбени параклиси с Елвис Пресли… Дестинация „Лас Вегас“ по пътеписите на пътешественика проф. Христо Деянов. Водещ: Анелия Велинова


Приемната

Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров

Anelia Velinova | 4 — 02

Ще отидем малко в Кавказ, за да видим какво се случва наистина с „палавите грузински ученици“… Вече трета седмица от началото на 2022 г. от българските медии ни разтърсват с информация за заплахи и апокалиптични анализи, свързани с Русия и Украйна… Ту ще има война, ту няма да има. Само съвети не са ни отправяли – какви хранителни припаси да складираме по мазетата, сигурно заради подскачащите като нестинарка цени. Ситуацията с Украйна е сериозна и то не от две седмици, а още от спретнатия „цветен преврат” в Киев, с избитите с точни снайпери мирни граждани през 2014-та и насочените към Донбас руски дула на танковете. Никой в българското медийно пространство не забеляза, че през януари 2022-ра бившият украински президент Порошенко премина през КПП на Киевското летище, завръщайки се от Полша, където беше доброволно емигрирал. Няколко месеца преди това първият демократично избран президент на Грузия, сгушен в тъмната каросерия на раздрънкана камионетка, натоварена със зеленчуци, нелегално премина границата и се завърна в родината си.  Разговаряме с журналиста Христо Петров за това, което се случва в Кавказ и Украйна.  Владислав Кацарски: Има ли нещо общо в съдбата на бившите президенти и техните държави, ухажвани, прелъстени и отхвърлени от НАТО и ЕС? Христо Петров: Наистина паралелът е много важен, защото в близката история двете държави имат общи корени в политиката и в бързо трансформиращия се свят. Те са двата края на бившото постсъветско пространство – Украйна е  на западния, Грузия е на източния му край. Ще отида по-назад във времето през 2003 – 2004 година, период, когато светът беше обхванат от т.нар. „цветни революции”. Украйна и Грузия бяха в състояние на еуфория, която изведе грузинския президент Михаил Саакашвили на гребена на политическата вълна и той отстрани дългогодишния Едуард Шеварнадзе, чиято последна длъжност беше шеф на КГБ в Русия, а след това обсеби президентския пост в страната. Михаил Саакашвили […]


hristo petrov
Под око

Моят град и неговите въпроси

Anelia Velinova | 3 — 02

“Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре! Важното е да задаваш въпроси.” Алберт Айнщайн Изхвърчах от  студения рейс да се метна на трамвая на път към Университета. Софийския, разбира се. Той е първият и единствен в България. За мен най-вече, защото едвам влязох и ми остана единствен. Та се шмугнах покрай олюпения дувар на Пионерския Дворец – Семинарията. Смениха й името, отдавна. Сега готвели по европейски проект нова смяна на името, което да съответства на глобалните тенденции в световната икономика:  Комплексен духовно-състезателен сервизен и зелен (не може без екология!) център. Вътре в двора на Семинарията отдавна има всички необходими съоръжения и оборудване за кандидат-духовните ни пастири: сериозен автосервиз със спирачки-накладки-тенекеджийство и боядисване с изпичане – всичко на едно място; има и тенис кортове с ВИП зона. Има дори и кокетна църква – семинария е все пак, сватби и кръщенета практикуват. А семинирастите при благоприятно време могат да берат лайкучка и коприва около разрушения и буренясал театър – предстои концесия и изграждане на детска площадка с пързалка за боговъзпитание. Евалла на Духовенството, стъпило е здраво на земята родна! Трамваят изскрибуца жално и спря. Всред гората, на стръмното, точно преди завоя на спирка Вишнева. Ватманката нещо ръчкаше в кабината и, докато се усетим,  се оправи и тръгнахме по нанадолнището, но пак спряхме. Тогава забелязах на металната табела под електронната информация, че спирката е Улица „Вишнева“ . А дървената кокетна къщичка, върху която някога беше изписано Спирка „Вишнева“, стоеше в недоумение какво са направили с нея – уж смениха покрива, измазаха, потегнаха, но  ѝ отнеха името – Вишнева… Може би така е по-правилно… Спирката да носи името на Улицата, която носи името на къщичката със спирката. Единствената в София, в това време на закривне на трамвайни линии и закриване на спомени и памет. То и вишни вече няма из Лозенец. Последните ги изсече Маринела – жената на оня простак, милионер-месар, дето му […]


Приемната

Димитър Христов и Георги Драмбозов – „От Дунав до Вардар“

Anelia Velinova | 2 — 02

Представяне на новата книга на Георги Драмбозов „От Дунав до Вардар“ от автора и редактора Димитър Христов. „Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? “ (из „Послеслов“ от книгата ) В студиото: Димитър Христов и Георги Драмбозов


Владислав Кацарски и Димитър Христов
Любовта, без която не можем

„Любовта, без която не можем“ със Славимир Генчев

Anelia Velinova | 2 — 02

„Славимир Генчев имаше много приятели, но и врагове, защото това е проблемът за истината – за премълчаната истина и неудобната истина…“ С ДРУГИ ДУМИ Животът винаги е по-дълбок от плиткото пристанище на хляба. Там няма шансове за евтин скок и изгледи                 за постоянна работа. Злопаметно се плезят плитчини, сторъки дупки зеленеят стръмно… Но ние имаме броени дни, за да проучваме в детайли дъното. На кораба каютите са кът – осиновяват само за заслуги. Душа, дали                удавникът бе луд, или заряза пристана за друго? Недей завижда на онези там – повръщат по дъските, губят мярка, че навигаторът им е пиян от четене на остарели карти. И ние кораб ще си построим. Малцина ли отплаваха нататък? Ако на кея все така клечим, ще се превърнем в стойки за въжата. В студиото: Димитър Христов и Владислав Кацарски



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play