menu Начало chevron_right

Любовта, без която не можем


Любовта, без която не можем

Нощен хоризонт – Творчески портрет на Владислав Кацарски

BrailleFM | 18 — 02

„… Aвторът, актьорът, гласовият режисьор – той запали 15 души по театъра, чрез частната трупа, която създаде и игра пред пълни салони 4 години на театралната улица „Раковски“. Вече 12-та година ръководи единственото в Европа радио, в което се обучават и работят в реална среда хора с различни дефицити. Той лично финансира медията. Радио Брайл ФМ е разпознаваемо за хората, които боледуват за българска култура…“ Кармен Манукян Гости в студиото на „Нощен хоризонт“: Владислав Кацарски и Анелия Велинова                                                  Водещ: Кармен Манукян    


Aleksandŭr Moshev: Sŭvremennite bŭlgari sa produkt na slozhen etnogenetichen protses
Любовта, без която не можем

Александър Мошев: Съвременните българи са продукт на сложен етногенетичен процес

Anelia Velinova | 11 — 09

Кои сме, откъде сме, какви са нашите корени, какво е мястото ни в историята на Европа и на Евразия?  За какво „воюват“ изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Гост в предаването „Любовта, без която не можем“ е Александър Мошев – автор на книгата „Bolgar: Тайните на нашия произход“ и служител на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). Димитър Христов: Литературата винаги тръгва от историята и от етногенезиса на човека – проблеми, които са в основата на всички твои изследвания, на огромен брой публикации. За какво „воюват” изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Александър Мошев: Благодаря за поканата и благодаря за този въпрос. Изследователите от доста дълги години се занимават с етногенезиса не само на българите, но и на останалите балкански и европейски народи. Но ако говорим конкретно за българския етногенезис, той е обект на спорове не от вчера. Става дума за една дискусия, която тече от поне век и половина, да не кажа и повече. Димитър Христов: Отпреди Паисий, от летописците на българската история. Александър Мошев: Даже в Западна Европа този въпрос е поставен преди Паисий, разбира се. Димитър Христов: Много по-рано, преди Ренесанса. Още римляните и първите цивилизации са търсели истината за себе си и за своите предци. Но започнах с този въпрос, защото той е основен в твоята работа като изследовател, като историк.  Много се радвам, че в студиото ни наш гост е Александър Мошев. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Св. Кирил и Методий”, а след това история в Нов български университет. Работил е на много интересни места – и в Националния литературен музей, и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. В момента в Държавна агенция „Архиви”. Все по-близо до източниците, щом си вече в „Архивите”, макар че хартиените архиви са едни доста по-късни източници.   Александър Мошев: Още повече, че в нашите архиви, събраните писмени източници и документи, са от по-късни периоди обикновено, и почти нямаме такива […]


izdatelstvo PAN
Любовта, без която не можем

Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването  

Anelia Velinova | 18 — 07

Разговор с Любомир Русанов, който се занимава с книгоиздаване, както и с писане на детска и юношеска литература. Първата книга на автора, „Двойна орис“ излиза през 1987 г. Той е една от водещите личности в издателство „Пан“. Димитър Христов: С голямо удоволствие казвам добре дошъл на Любомир Русанов, с когото се познаваме от много години като хора, които се занимават и с мерена реч, с поезия. Спомням си първите твои стихове и някои от студентските ти творби, които имах щастието като редактор във вестник „Пулс” да публикувам. Те много ми харесаха, както и първата ти книга с поезия. Тя се казва „Двойна орис” и излезе през 1987 година. Не си забравил. От много години се занимаваш и с книгоиздаване, и с литература, с писане на книги за деца и юноши. Бих казал и за родители, защото всяка детски книга е и за родители. Само да кажа, че си  от водещите личности в издателство „Пан”, едно вече напълно утвърдено и известно българско издателство, което от 1990 година до днес продължава по възходящ начин, бих казал, въпреки кризите в държавата и в света. Което означава, че това издателство се радва на един добър успех, на едно добро развитие и аз мисля, че една от причините е, това, че в него работят добри писатели. Вие, като създатели на това издателство, ти – Любомир Русанов, Костадин Костадинов, Валери Манолов и Цанко Лалев, който по-късно се включи в този екип – една много сериозна група от хора. Разбира се, имате и други колеги, тъй като издателството се разрасна. Но хора, които са много вътре в литературата, хора, самите те са творци, и подхождат към книгата наистина като към произведение на изкуството, не само на литературата, но и на изобразителното изкуство, на полиграфията и т.н. Аз много исках да си говорим и за поезия, и все […]


Любовта, без която не можем

Пламен Сивов – Една октава тишина

Anelia Velinova | 30 — 05

Той е музикант, публицист, поет и изпълнител. Проявява артистичните си способности наред със задълбочени интереси към религия, теология и философия. За любовта към хубавата музика и поезия, за смисъла да правиш изкуство разговаряме с Пламен Сивов от „Точка БГ”.  Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Пламен Сивов и заедно с Владислав Кацарски ще проведем един разговор, свързан с българската поезия, българското песенно изкуство, творческите ти занимания като известен български бард, автор на стихове, на песни, изпълнител. Ще кажа няколко думи за твоята биография. Ще си говорим на „ти”, тъй като се познаваме отдавна по линия на поетите с китара. Пламен Сивов е роден в град Сливен. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици, след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живял е две години в САЩ, където прави изследване в университета „Джонс Хопкинс“, Балтимор за нестопанските организации в Америка. Пише изследване за Световната банка, за българските неправителствени организации . Директор си на фондация „Покров Богородичен”. Редактор и автор в портала Православие. БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж. Автор на множество статии за българската православна църква, преводач от английски и руски, сценарист на филми. И от 2007-ма година започваш да се изявяваш като поет с китара. 2016 година издаваш първата си стихосбирка, а през 2011 година създаваш с колегите си Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ”. Имате пет албума и твои солови албуми, някои от които си записвал с брат ти Калин Сивов и група „Алегорист”. От тези сериозни занимания с философия, религия, неправителствени организации до музиката, която е едно артистично и доста бохемско занимание, що се отнася до поетите с китара, но не и чак толкова бохемско. Ти лично като автор и като изпълнител, както и групата „Точка БГ”, в която участваш с твоите колеги, постигнахте един доста сериозен професионализъм. Къде си учил китара? Самоук ли си, школувал ли си някъде? Пламен Сивов: Напълно самоук, както и повечето хора в този бранш. От поетите с китара почти нямаме хора с класическо музикално образование. Може […]


Любовта, без която не можем

Проф. Вeра Бонева: Свободата не е дело само на революционерите

Anelia Velinova | 25 — 05

Разговор с проф. Вера Бонева, български историк, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, публицист, експерт по музеология и управление на висшето образование – за богатия си опит и идеите на литературните си творби. Изследователски търсения и проникновения. Димитър Христов: Особено ми е приятно да кажа добре дошла на проф. Вера Бонева – за мене един от водещите специалисти в българското музейно дело, в изследването на Българското възраждане и в други насоки. Мисля, че няма да ни стигне времето за едно цяло предаване, само да изброя книгите, които сте издали, длъжностите, които сте заемали, но все пак искам да кажа някои неща. Завършили сте във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” история и български филология. Това много ме радва. Проф. Вера Бонева: Две равноправни специалности. Мога да преподавам и едното, и другото. Димитър Христов: Те са свързани. Всеки историк и всеки писател го знае. Всеки писател е и историк по някакъв начин, не само на съвременността, но може да бъде автор с историческа тематика, исторически романи или теми от историята. И дори за бъдещето да пише един писател, той пак по някакъв начин третира проекциите на историята и на съвременността. Проф. Вера Бонева: И колкото повече има фактология и плътно знание за миналото, дори и проекциите за бъдещето са някак си по-реалистични и по-убедителни. Димитър Христов: Точно така е. Работи ли сте в Регионалния или тогава Окръжния исторически музей в Стара Загора. Преподавали сте във Великотърновския университет. След това сте преподавали история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Доктор по история на България, доцент по история на Българското възраждане. Последователно научно развитие, което е изключително важно за областта, в която работите. Проф. Вера Бонева: Ако мога да кажа, че всъщност в моята творческа биография просто всички стъпки са извървяни – от уредник в музея, асистент, старши асистент, главен асистент, доцент. И това в доста пространен срок и човек може да оцени всяка следваща стъпка на кариерата […]


Любовта, без която не можем

Павлина Йосева: Наранената душа никога не оздравява на 100%

Anelia Velinova | 16 — 05

Талантите на Павлина Йосева – Пинчето. „Стиховете идват с вдъхновение, но под напора на вдъхновението невинаги формата е перфектна и трябва човек да седне и да поработи здраво… Наранената душа никога не оздравява на 100%…“ (П. Йосева)  Нейната поезия е дълбоко изстрадана, автентична и многопластова.  Разговор с поетесата Павлина Йосева – Пинчето за селото, което бавно изтънява, за случващото се отвъд тишината. За творческия процес, словото и пречистващата сила на смеха. Димитър Христов: Добре дошла на Павлина Йосева – Пинче, както си известна в социалните мрежи, преди да научат всичките ти имена и преди да познават добре твоята поезия. Аз си спомням, че преди може би 20-ина или повече години, когато се появиха и нашумяха някои литературни сайтове, твоето име гръмна, защото сред множеството хора, които се опитват да пишат мерена реч, ти показа още тогава, че не си начинаеща, умееш да боравиш със словото. Правиш и класически стих, умееш да използваш хумора, сатирата, самоиронията и, разбира се, и сериозните неща, които разплакват човека понякога.  Но да кажа, че си родена в Шумен на 24 май преди немного години. Живяла си в София на улица „Кирил и Методий” и въобще всичко е свързано по някакъв начин с книжовността при теб. Започнала си да пишеш на 8 години. Поезия, разбира се. Много по-рано си се научила да пишеш. Това, което съзирам в твоите стихове, е, че присъства една носталгия по детството, едно връщане към родното, към корените, към семейството – родители, баби, дядовци. Но затова ще говорим по-късно. Завършваш Художествена гимназия в София. Имаше ли някакъв профил в тази гимназия? Павлина Йосева: Не. По-скоро се води гимназия по изящни изкуства. Димитър Христов: И по-късно режисура и операторско майсторство в Нов български университет. Все неща, за които всеки поет би се радвал да ги владее, да познава тези области, защото в поезията помагат много. Работила си в издателство, в чужбина също. Първата ти книга излиза през 2006-та година и следват няколко книги. Ти […]


Любовта, без която не можем

Петьо Вълков – да се огледаш в очите на минувачите

Anelia Velinova | 16 — 05

Между Русе и Букурещ, Цюрих и София… „Запалих се по китарата от приятели на батко. На купони се озовавах под масата и наблюдавах какво прави китариста…“ (П. Вълков) Музиката от различни извори и от различни жанрове. Разговор с Петьо Вълков за това какво е да си поет с китара във време, в което думите са обезценени. Димитър Христов: Добре дошъл на Петьо Вълков, приятел повече от 25 години сигурно. Другар и в изкуството, и в изявите на бардовете, на поетите с китара още във времето, когато прохождаше това движение на бардовете, и когато почнаха да се увеличават фестивалите в България за поети с китара. Ще ми се най-банално да започнем с това – откъде си, от какво семейство си? Как се случи така, че се захвана с музиката, че животът ти върви вече много години с китарата в ръка? Петьо Вълков: Откъде съм е един от най-интересните въпроси. Тръгнал съм от Айтос, роден съм там. В момента родната ни къща е на Емона. Баща ми, дядо Димо, да е жив и здрав, имаше голям мерак да живее сред природата. Като се пенсионира като миньор, отиде да работи на пътя Иракли – Емона. Живя по бунгала, по фургони и накрая направи една фамилна къща. Иначе живея в момента между Русе и Букурещ, Цюрих и София. Димитър Христов: На Моста на дружбата между Русе и Букурещ. Петьо Вълков: Там нямаш право да спираш. Дори не ти разрешават да вървиш пеша. Димитър Христов: Пешеходци не пускат ли вече? Петьо Вълков: Няма място, опасно е. Димитър Христов: Защото ние сме се качвали с теб като пешеходци на ферибота Видин – Калафат. Петьо Вълков: Може би на Видин – Калафат мостът е нов и има място за пешеходци. Запалих се по китарата от приятели на батко. На купони се озовавах под масата и наблюдавах какво прави китариста. Димитър Христов: Но не си ли учил в музикална академия? Петьо Вълков: Кандидатствал съм в музикалното училище, само че в […]


nova kniga
Любовта, без която не можем

Любовта не е приют за страхливи

Anelia Velinova | 9 — 05

За поета Владислав Кацарски любовта има много измерения, затова оставяме поезията в новата му книга „Чудесница” да говори и да ни потопи в пътешествието, наречено любовна лирика. Книгата е финансирана от Министерството на културата по програма „Помощ за книгата“ 2022. Това е поредната финансирана книга на автора. Издава я Фондация за информационен обмен „Равностойно партньорство“. Дизайнер е Омана Кацарска. Редактор е Анелия Велинова. Към книгата има аудио диск с гласа на поета. Владислав Кацарски: Здравейте. За първи път правя представяне на своя книга и до мен няма някой, който да ми задава въпроси, да си говори с мен. Сега ще се опитам аз да си говоря с вас, а вие, понеже няма как да ми опонирате, имате малкия избор да се съгласявате с мен, или да не се съгласявате. В случая, в който няма да се съгласявате, отново имате избор – да ми пишете, или да не ми пишете. Защото аз неведнъж съм казвал, че възприех една истина, която чух от Тарковски, големият режисьор Тарковски. Не знам дали е забранено в момента, или не, но така или иначе, той е голям режисьор. Та той казва, че „книгата не е печалба, не е съчинителство, а е постъпка”. Аз мисля, че цялото творчество, което човек показва на другите, също е постъпка. И ето, така постъпих аз с тази моя малка книга, която виждате. Тя се казва „Чудесница” и излезе с помощта на българското Министерство на културата. С тази моя малка постъпка се надявам, че ще събудя в някого позаспали чувства, ще провокирам някои да се влюбят, или ще бъда спътник на всички хора, които са влюбени. Ако бъда спътник и на онези, които все още не са, но изпитват необходимост от любов, ще бъда много щастлив. Ще бъда щастлив и ако създам мъничката радост на някого, който в късните часове отвори тази моя книга, прочете едно стихотворение и заспи усмихнат. Затова ви предлагам така – да ви […]


Любовта, без която не можем

Анета Данчева-Манолова: Най-добрият превод е невидимият

Anelia Velinova | 20 — 04

Тя е авторка и преводачка от нидерландски език (холандски и фламандски), която има значителен принос за сближаването на българската култура с тези на Белгия и Нидерландия. Разговор с Анета Данчева-Манолова за тази малко позната северноевропейска литература. Ще разясни понятията „холандски“ и „фламандски“ език и литература и ще покаже различни книги. За своя опит и творчески решения при трудностите и предизвикателствата на превода от нидерландски език. Димитър Христов: За мен е много приятно, че съм тук заедно с Анета Данчева-Манолова, една от най-видните преводачки, и бих казал, водещата преводачка от нидерландски език, който има два варианта – холандски и фламандски, които се говорят съответно в Нидерландия и в Белгия. Тя превежда също и от английски, от руски и от френски, но като преводачка от нидерландски има огромен принос за сближаването на българската и на тези две култури на Белгия и на Нидерландия, или предишната Холандия, както я наричахме. Донесла си огромна колекция от книги. Една част от тези заглавия на тези автори, които си превеждала, е едно богатство. Само дори тази част от твоето преводаческо изкуство, е един много сериозен принос за културите на тези две държави и на тази част на Европа, която има съществен принос в европейската и в световната култура. Защо до твоята активна намеса в тази преводаческа работа от тези езици, не познавахме добре творчеството на писателите от тези две държави от тази част на Европа? Анета Данчева-Манолова: Много уместен въпрос и много труден. Отговорът е нееднозначен, но най-общо да кажа, просто нямаме историческа традиция на връзки с тези държави. С Белгия не е така всъщност, с Холандия – сега официално наричаща се Нидерландия, доколкото ми е известно, почти никога нищо не е съществувало като исторически контакти, като влияние. Да не говорим за огромната разлика в езика. Така че това беше наистина едно пионерско начало поне за мен. Други страни, да вземем дори Русия, все пак далечна […]


Любовта, без която не можем

Димитър Томов: Един писател не може да бъде на страната на войната

Anelia Velinova | 6 — 04

Страда ли българското общество от липса на духовни водачи? Каква трябва да бъде ролята на пишещите хора в разломното ни време? Отговори на тези и други въпроси потърсихме от писателя-юрист Димитър Томов, лауреат на редица престижни литературни награди.  Разговор за националните ни идеали и духовните пространства, които българските писатели превземат.  Димитър Христов: Наш гост е писателят Димитър Томов. Мой колега от студентски години, верен приятел и в литературата, и години наред в издателската дейност. Завършихме българска филология заедно в един курс с много интересни преподаватели. Все още бяха живи някои от корифеите и класиците в СУ „Св. Климент Охридски”. Но ти завърши и „Право” в Юридическия факултет, когато не беше чак толкова модерна тази специалност правото, но беше много трудна. Ние ти завиждахме, защото – хем филолог, хем юрист. Още от тези студентски години с теб си четяхме, ти моите ранни стихове, аз твоите първи разкази. Първите си публикации направихме в този период и 10 години ти беше зам.- главен редактор на в-к „Софийски Университет”, защото главният редактор винаги беше някой професор, някой доцент, както бе дълги години Боян Биолчев тогава. Един златен период за този вестник, защото се превърна в едно хубаво средище на студентската младост и на литературата, която създаваха студентите. И това, което искам да подчертая, че 25 години работи като директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Това е четвърт век от твоята биография, като аз помня това Университетско издателство, което беше в няколко стаички, с една печатарска машина и издаваше почти на циклостил научните трудове на някои преподаватели. И от този период, откакто ти стана директор и разви тази издателска дейност на Софийския университет, то се превърна в едно от най-големите български издателства и едно от най-престижните. Същевременно за мен беше оправдано, че не ти оставаше много време да пишеш, защото създаде семейство, три деца, които отгледахте и оженихте.  Кога пишеше в тези години? Оставаше ли ти време или събираше материали и сюжети, образи и герои? […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play