РАЗКРАЧЕНИЯ СТОЕЖ И НЕГОВИТЕ КОРЕНИ

Така, както е тръгнало, в скоро време някои традиционни изрази може да изчезнат. И е нормално: животът се променя – изразите също. Ето какво имам предвид. Да те прекарам в ниска поза, да се хванеш за палците. С наличието на не знам си колко пола „да те прекарат в ниска поза“ вече не е страшно, даже напротив. „Да се хванеш за палците“ след време ще е упражнение, носещо неизмеримо удоволствие – не че и сега не е за определени категории. Но тогава ще си стане символ и нещата ще си дойдат на място. Виж да заемеш разкрачен стоеж е друго. То освен че носи значението на горните две, значи и „колебание, нерешителност“ и  още няколко неща, изключващи категоричността.

Когато това го видиш в отделен човек, то някак е логично. Ами има си такива хора, такъв им е характера. Те или стават жертва на кой де-що мине, или са удобните подчинени, но не от онези, мекотелите. Опитният началник знае кой бутон да им натисне, та хем да им удовлетвори съмненията, хем да си постигне своето. В най-добрия случай тези хора си намират един човек, той ги води, мисли почти вместо тях и решава също вместо тях. Те само от време на време питат кое и защо, за да са спокойни.

Но когато това се случва с политиците на една държава, нещата стоят доста по- сериозно. От онези дни чувам няколко авторитетни хора от екрана да говорят за нерешителността на нашите управници. Разбира се това са хора с кариера, политици, и не им върви да кажат, че в определени случаи нашите политици са в разкрачен стоеж. Но това не е политически коментар, а журналистически и аз мога да употребя този израз. Казвам го за онези, дето възкликнаха по повод минали ми коментар, че си бил откровено политически, па и що не съм си гледал радиото. Няма нищо лошо и в мнението и в забележката, само дето и от двете силно лъха на липса на възпитание. Нищо лично, нищо необичайно, познавам шофьора, ще каже един литературен герой. А за онези, които пишат в стил „какво от това, че си го написал, и какво от това, че съм го прочел“ имам само една ремарка: какво от това, че си се родил?

Ето затова не е политически коментар този ми материал.

Но говорехме за разкрачения стоеж. Всичко разбира се е по повод последните събития в и около Украйна. Каква била позицията на България; време било да се определим; ние натовска държава ли сме; тука ще има ли джапане; ще пукаме ли срещу руснаците или не?

Това да си стоиш във Вашингтон, да разпалваш световни конфликти с идеята, че спасяваш човечеството – е едно, ама да трепериш във Варна дали няма да ти отмъкнат прането на шестия етаж с някоя ракета, па покрай прането – и панелката – е съвсем друго!

„Какви ги дрънкаш, бе? – биха казали някои ултраси. Между другото да обърна внимание, че напоследък се понавъдиха едни странни образувания, наричащи себе си демократи, умни, красиви и сини. Тези странници се отличават с изключителна липса на толерантност, ниска култура и агресивно поведение. Но когато са агресивни те, тяхното е революция: не дай, Боже, някой да изрази противно на тяхното мнение или да протестира за нещо, което не им изнася – веднага е обявяван са комунист! Това е най-голямата обида! Реакционер, анархист, парцал, боклук и още около двеста епитета. Не ги коментирам, не мога да сляза толкова ниско, само фиксирам присъствието им. Та точно те ще изригнат така: „Какви ги дрънкаш?!“

Ето какви:

Тя българската категоричност си има своите корени, които произведоха и разкрачения стоеж. Този разкрачен стоеж в големите демокрации се нарича политическа маневреност, ма карай. Да видим. Категорични в Балканската война – какво губим се знае. Категорични в Междусъюзническата – пак се знае какво губим. Категорични в Първата световна – и пак същото. Във Втората световна … Тук, между другото, се пее песничката:

А Стамболов докара Фердинанд от Виена

И зор видяха турци, гърци сърби,

Но мамалига хапнахме солена,

Че в Петербург дробят, но тук се сърба.

И сега тези, които забравят, че за конфликта Украйна-Русия е валидно същото куплетче, са или неграмотни, или безотговорни.

Не, политиката не е най-категоричното нещо в този свят, дори напротив.

В края на 19 в. Швейцария е била една краварска провинция. И тогава нейните далновидни политици са приели един много разумен курс. Ето ги сега: неутрални, събрали сума злато на територията си. Ние ще ви го пазим, вие се бийте.

Да си припомним конфликта Египет-Израел, Ливан-Ирак; ами Косово? Това, че не дадохме въздушен коридор на натовските самолети, костваше главата на Иван Костов. Но кой разумен политик би дал коридор да бият съседа ти?! Онези си вдигат самолетчетата и си отиват, а тук оставаме ние. Македонците още ни кълнат за експедиционния корпус и безумията на нашите войници на тяхна територия. И то защо? Защото сме решили да бъдем категорични. Афганистан, Сирия… 

Все американските миротворци. Ма да са си оправили проблема с расизма? Пък само това да беше… Онова време, в което е създадено НАТО, заради берлинските амбиции на Русия – е в миналото. От тогава тези две велики сили много добре са си дали сметка, че войните са бизнес. А ние, малките, категоричните, ще понасяме въздушни удари по столиците си, ще спасяваме евреи, за да ни наричат бедни и глупави. Само и само да се харесаме – ще си унищожаваме армиите, икономиките и ще си гоним хората. 

Боже, това пък множествено число от къде ми дойде? 

Друга такава страна като нашата няма! С такава държавна политика! 

За футбола – следващия път.

Владислав Кацарски

braillefm.com

Написано от Anelia Velinova