menu Начало chevron_right

Най-новото


Под око

И С Т И Н А Т А

Anelia Velinova | 10 — 03

Висоцки – песента за Лъжата и Истината. Няма определение за Истина. В самото ѝ разбиране има доста клопки, тъй като тя е функция на самия човек, по-точно, на неговото развитие. Може би затова едно време говореха за тaka наречените голяма и малка Истини. Един Господ знае какво точно са имали предвид апологетите на комунизма. Ако се замислим, човек никога не може да изкаже цялата Истина. Споменаването на факти не представлява същинската Истина. Фактите предизвикват коментари, но това е далеч от нещата, които си съществуват и без тях. И никой няма представа за пълната картина на обективната действителност. Сигурно затова е толкова трудно да повярваш в Истината и да запазиш нужното равновесие в психически и физически планове. Щом излъже човек, той започва да се страхува, защото неминуемо става потърпевш, заради експлозията от сблъсъка на Истината със създадената от него лъжлива представа. Посветените твърдят, че народи, които много са лъгали, буквално са спрели своето еволюционно развитие и дори са изчезнали или са разпръснати по света. И така, Истината не е фактът, не е вероятността, не е предположението ти, нито интуицията само, дори не е твоето възприемане на ставащото сега, защото то е различно за всеки. По-близо сме до Истината, когато комбинираме тези разнопосочни елементи и търсим общата причина за тяхното съществуване. Но когато си една от две противоположни страни в конкретен процес – още повече ако си по-подготвената и по-информираната от отсрещната страна – тогава работата вече опира до морал. Как смятате?  Анелия Велинова www.braillefm.com


Ivan Ivanov
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

„Феърплей“ (07.03.2022)

Anelia Velinova | 10 — 03

Темите във „Феърплей“: Започваме в снега на Националния стадион, където се изигра едно дерби, което… може би не трябваше да се играе. Левски и ЦСКА не се победиха, а и трудно можеха да го направят, когато условията изобщо не бяха за футбол. Защо не бе отложен мач, който и двата тима искаха да бъде спрян? Отзивите от дербито в неделя. Няма да има конгрес на БФС. А трябваше да си говорим за него в следващите 10 дни и да прогнозираме, анализираме… Няма да има такъв. Михайлов остава президент още месеци, като най-рано през лятото ще е следващият възможен избор на нов такъв. В Европа такива проблеми няма, хората играят при идеални терени, добри условия и пълни стадиони. В Италия интригата за титлата се заплете с ключова победа на Милан в Неапол, в Испания Реал увеличи аванса си на върха, а в Англия Сити разби Юнайтед и не отстъпва от шестте точки дистанция пред втория Ливърпул. В Мексико се случиха невиждани отдавна по стадионите събития, масов бой, пренесъл се дори по терена, с много ранени, вероятно и жертви. Разбира се, спортът продължава да тупти и в ритъма на случващото се в Украйна, санкциите срещу Русия не спират. В четвъртък започва мегатурнирът Индиън Уелс от сериите Мастърс в тениса, а там един руснак влиза като номер едно в света – Даниил Медведев. Григор Димитров също е в основната схема, той се изкачи и с две места в Индиън Уелста от тази седмица. Виктория Томова ще играе квалификации. Водещ: Иван Иванов



Под око

Цена на живота. Познанието – преимущество или опасност.

Anelia Velinova | 9 — 03

От древните митове и легенди, през библейски  времена или екстремни исторически събития е видно, че познанието и еволюцията е нож с две остриета… Какво имам предвид ли?  Ще споделя моите лични съображения, относно изменчивостта на човешката природа. Хората понякога не съзряваме, а откровено остаряваме и оглупяваме. Само някаква “културна опора” може да ни спаси от моралния срив, който следва да настъпи, вследствие на отслабената ни жизнеспособност – телом и духом… Един от основополагащите постулати на даоизма сочи: “Знаещият не е ерудит. Ерудитът не е знаещ.”… Тънка е границата между противоположностите и е велико майсторството да се живее по начин, който да не фиксира крайности, а да съчетава и адаптира интелигентни обобщения и реакции, които да изключват агресията като най – лесния подход за защита на вътрешната позиция у човек. Как мислите, защо различните религии имат като инструментариум цял арсенал от ритуали и практики, които могат да бъдат: мантри, заклинания, жертвопринoшения, молитва, отшелничество и още сакрални прояви?! Човекът винаги е осъзнавал (или поне e подозирал) своя първичен емоционален капан, който го обрича на самоунищожение. “Грехът пише истории, добротата мълчи.” казва Гьоте. Докато човек е концентриран  в своите мантрични или молитвени занимания, той “изключва” егоцентризма, житейските си пристрастия, като че да се “очисти” за пред своето божество, понеже само тогава единичните  му желания могат да добият смисъл на глобални каузи. Чистото сърце и ум е като новорождение – всичко може да отпочне отначало, да се отворят нови възможности и решения, понеже Бог предузнава и откликва, разделя, но и обединява. Ерата на християнството очертава индивидуалния път на всеки грешник, изкачващ стълбицата от добродетели, както пространно описва Св. Йоан Лествичник , за да достигне венеца на добродетелта – смирението. Постижимо ли е то изцяло и в пълнота?! Едва ли, според мен, но като за начало, осъзнаването на първородния грях и изкуплението, което всеки християнин […]


Andrej Apostolov za Kuba
Приемната

Остров Куба – на крачка от непознатото

Anelia Velinova | 7 — 03

Разговаряме с Андрей Апостолов – историк, журналист, анализатор и общественик – за  Куба – позната и непозната. Ще ни разкаже интересни факти от живота, държавното устройство и народопсихологията на тази най-ярка перла в огърлицата на Карибите, както и за новата книга „КУБАСИ“, която предстои да излезе от печат. Христо Петров: Да започнем с новата книга, която предстои да бъде публикувана и какво е нейното заглавие? Андрей Апостолов: Един от най-известните лозунги в Куба е: Cuba Sí – „Куба Да”, трансформирах в „Кубаси” и така се роди заглавието. Владислав Кацарски: Откога имате допирни точки с Куба?  Андрей Апостолов: Свързват ме 40 години с нея. Бях там преди разпадането на социалистическия лагер. Опитах се да пресъздам историята на революцията не с подробности и патос, а със сложността на победата след януари 1959 година до днес. Даже първата глава е „Ден първи, ден нула”, защото 1 януари се смята за ден първи на революцията, а в кубинската история има и ден нула. Това е денят, в който се унифицира националната валута. Имаше песо, което е конвертируемо, и черното песо, с което можеш да пазаруваш навсякъде. Сега имат само едно песо и смятат, че е започнала неговата нова епоха, в което ми се иска да вярвам, но не съм убеден.  80-те години бяха добър период за кубинците, времето, когато трябваше да влязат в експлоатация близо 200 промишлени предприятия, строени от соцлагера и с пари от Съветския съюз, с много специалисти оттам и България. Ние сме построили почти цялата им иригационна система и кубинците ни оценяват много високо. Много от язовирите в Куба са строени от български специалисти. Разпадането на социалистическия лагер е един от тежките удари за нея. Настъпва „специалният период”, когато хората едва оцеляваха физически. Без братска обич, без пари, без външна търговия, без бензин и храна, а построените 200 промишлени предприятия бяха блокирани. Построени, завършени, но […]


Aneliq Welinowa_Vladisalav Kacarski, Hristo Petrov
Приемната

Обръщение на Нешка Робева към Кирил Петков

Anelia Velinova | 7 — 03

Робева: Предадохме Левски, наричаме Ботев терорист! Искам истината за войната в Украйна. Започваме със стихотворението на Радой Ралин „Писмо до Ванка с танка”, след което ще коментираме обръщението на Нешка Робева към министър-председателя Кирил Петков, за да видим целия екран на случващото се в света и в България. Ще се опитаме да покажем тази картина безпристрастно и в цялост. Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята… Нешка Робева изрази силното си разочарование от премиера Кирил Петков с дълга публикация в социалните мрежи. Легендарната българска треньорка в художествената гимнастика е гласувала за „Продължаваме промяната“, но не е съгласна с много от действията и думите на премиера. Повод за възмущението ѝ стана изказване на Кирил Петков относно Русия и санкциите, които ще бъдат наложени от наша страна. Анелия Велинова: Емоционален е апелът, който отправи Нешка Робева: „Г-н Министър Председателю, обръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите […]


Aneliq Velinova_jurnalist
Приемната

Дестинация ПОРТУГАЛИЯ с Анелия Велинова

Anelia Velinova | 7 — 03

( по книгите на Христо Деянов ) „Португалия – една стана с много пъстра история, с непрекъснати битки, с окупации от римска легиони и маври… Самата тя окупатор на други страни, е призната като независима страна от Светия престол през 1143г…“ Водещ: Анелия Велинова


panoramen izgled ot Aleksandyr Newski i parlamenta
Под око

Гледай си в краката

Anelia Velinova | 7 — 03

Представете си една ето такава картина. Един добре облечен мъж върви, вдигнал поглед нагоре и се любува на сградата на Университета. Или си спомня годините, в които е учил тук, или се трогва от добре изпълнената архитектурна постановка. Хората минават покрай него, всеки по своите си работи, забързани, навели глави, загледани в краката си. Не зная кой, някой близък мой, разсъждаваше, защо ние българите си гледаме в краката. Защото майките ни още от малки ни го набиват това в главите: „гледай си в краката!”. Ще се заблееш нанякъде – и храс! от някоя издатина на тротоара. После обелено коляно, ревове, разправии. Като големи и пораснали нещата не се променят кой знае колко. Само дето ние ставаме родители и викаме след децата си да си гледат в краката. Не съм забравил за човека, който се възхищаваше на университетската сграда. Той разбира се се спъна в една отчекната плочка. И се спъна сериозно. Съдя по това как се ядоса. И от тук започва един низ от събития, много характерен по тия географски ширини. Мъжът рита плочката, силно я рита, защото силно е ядосан. От това му спонтанно решение го заболява кракът, с който е ритнал плочката. Мъжът се заковава ня място и аха да се хване за крака, но преценява, че точно тук и точно сега не може да направи такова нещо. Едно че не върви на облеклото и осанката му, и друго – ще загуби равновесие. Затова прави крачка напред и стъпва върху същата тази изчекната плочка. И тогава настава другата веселба. Плочката, като всяка уважаваща себе си плочка, поставена на български тротоар, е скътала под себе си достатъчно количество кална вода, чакаща удобен момент да изригне като малък фонтан. Получава се точно това, което ви разказвам. Ако мъжът беше облечен с бял костюм, картината щеше да бъде пълна, но не […]


vladislav. kacarski
Приемната

Коментар по повод кооперацията на слепите

Anelia Velinova | 7 — 03

За „честната” направа на демократите, които искат да избират себе си. Владислав Кацарски: Още на 11 септември миналата година „играта загрубя“ с кооперацията на слепите. Много здраво се счепкаха и рязко се очертаха две страни. Едната страна – привържениците на Димо Тотев, от Варна излъчиха Бончо Бонев за председател. Другата страна, водена от Маньо Алексиев – голямата заплаха за статуквото в Съюза на слепите и Кооперацията на слепите, която оспорва решението на събранието от 11 септември. Те отхвърлиха решенията, но не са искали тяхното спиране и проведоха събрание на 4 декември, което пък беше оспорвано от крилото на Димо Тотев с тази разлика, че рязко поискаха прекратяване на решенията на събранието. Кой пожела тези решения да бъдат спрени? Двама души, които нямат нищо общо нито с управлението, нито с организирането на подобен род събрания. Това са случайни член-кооператори, които по най-демократичен път упражниха правото на закона да спрат събранието, след което последва събранието от 28 януари, но решенията му не бяха вписани, защото крилото на Маньо Алексиев допусна няколко процедурни грешки. Така се стигна до 78-то извънредно събрание, което се проведе в хотел „Романс” в София. Как започна то? Така никога не е започвало събрание. Това, което се случва в момента в средите на слепите, е безпрецедентно. Не се е случвало в нито една световна държава, но в България, страната на абсурдите, това е „нормално”, всичко е „законно”. Скоро ще качим необработен видеоматериал от цялото събрание, но е странно да го наречем „събрание”. Искам да кажа на пълномощниците, че можеха и да не ядат по време на провеждането му, нищо не го налагаше. Хората с вилици в ръцете не бяха изпосталели от глад. Можеха да проявят повече уважение към онези, които са ги излъчили, да присъстват там и да ги представляват. Искам да отворя скоба и да кажа, че ние сме безпристрастни наблюдатели […]


Под око

Баба Марта и Бабий яр

Anelia Velinova | 4 — 03

Баба Яга, на баба ти хурката, много баби-хилаво дете, бабина ти трънкина, дрън – дрън бабина, на бабин ден, бабини гозби, трай баба за хубост, сляпа баба… Кротко си дремех, в джоба ми лежаха две мартенички, нямаше контрола, автобусът плавно се носеше от Орлов Мост по Булевард Ленин. През детството баба ми казваше Цариградско Шосе.   На Плиска в рейса връхлетя шумна група ученици – от тези, които не можеш да ги различиш каква на възраст са или в кой клас учат. Тийнейджъри с една дума, а с друга – шумни. Говореха високо с мутиралите си гласове, но пък се смееха от сърце. И цялата тази кавалкада на фона на музика, направо гърмяща от нещо си. Отначало помислих, че звуците идват от някой мобилен телефон, но двамата младежи зад мен, към които се обърнах и направих забележка, с очи посочиха застаналите в средата на автобуса  ученици. Естествено, гражданското ми възмущение се отправи към дългучите, скупчили  се в хармониката на рейса. Единият държеше малка, но мощна JBL колонка. Момчетата направо си бяха симпатяги , което ме накара да съм прилично любезен с тях. На забележката ми, че музиката адски гърми и автобусът не е мястото за такова забавление, те веднага реагираха и направо спряха звука. Аз успокоен се обърнах и тъкмо да се върна на седалката, чух как един мутирал глас от групичката декларативно заяви зад гърба ми : „По добре музика, отколкото сирени да слушаме!”.  Топла вълна направо ме обля, сигурно и ушите ми пламнаха. Не се обърнах да го погледна. Дали не бяха момчетата от Паметника на съветската армия, които бдителните за реда и духовното ни здраве милиционери брутално арестуваха заради това, че бяха посмели да напишат в нозете на съветските солдати  “ Мир в Украйна“ … Или бяха други младежи. Все едно. Важното е, че ги имаше, какво като слушат музика –  те мислят! А за моята  комсомолска непримиримост и изкуфяла досада не […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play