Празнуваме с приятели деветия рожден ден на радио БРАЙЛ ФМ. Въпросът на г-н Кънчев: „Какво искате да направите до края на живота си?“ Владислав Кацарски: Николай Кънчев. Ники, страхотно е, че дойде. Благодаря ти. Ники Кънчев: Мерси, Влади. Още веднъж честит рожден ден на теб, на всички, които се занимават с Брайл ФМ. Девет години са доста сериозен период. Не могат да се сравнят с моите 30 години стаж в Дарик радио. Но едно такова социално радио, социално предприятие, каквото е Брайл ФМ за хора, които не виждат, си е повече от успех. Радвам се на всички твои гости, които са отвън и с които ще вдигнем по една наздравица за ваше здраве, за духовното ви здраве и да продължавате да виждате всички проблеми в обществото, всички проблеми на незрящите хора, на хората с увреждания, на аутистите. Това е един широк спектър от нашето общество, които ние от години наред се правим, че не виждаме, загърбваме, но малко по малко нещата се променят. Завесата се вдига, и така да се каже, борбата е неравна, но накрая ще победим. Така че, честито! Не знам за кой пореден път идвам , но много ви обичам. Владислав Кацарски: Щом трудно ги броим, значи идваш често. Погледни сега от 10-ия етаж. Оттука се вижда всичко. Ники Кънчев: Ами готина ви е гледката. Владислав Кацарски: Виждаме всичко от 10-ия етаж. Понякога не е удобно на много хора, че виждаме всичко. Ти самият каза: „Вие сте едно социално предприятие”. За тебе – да, за държавата – не. Не можем да им докажем, че сме социално предприятие, но както се казва, „млъкни сърце”. Това е отделен въпрос. Аз сега ще те помоля да бръкнеш тука, в тази чашка, наречена „урна”. Ники Кънчев: Какво има? Кинти ли? Владислав Кацарски: Кинти няма, има въпрос. Въпрос, който може да ти донесе кинти, между другото. Ники Кънчев: Нали в „Стани богат”, в „Голямото преследване” е така. Владислав Кацарски: Много хубаво предаване правиш. Ники Кънчев: Много го […]