Под око
Не песен за човека, а шамар за председателя на Съюза на слепите, г-н Васил Долапчиев
Случката. Тя случката станала в с. Баня. Спомняте ли си подобното изречение? Ако не си го спомняте, да ви подскажем. „Тя случката станала в с. Обнова“. Така започва Вапцаровата „Песен за човека“. Но преди да започне този разказ, нека предупредим: ако не можете да понасяте чуждо мнение; ако си падате по следване на догматични ръководители; ако мислите, че всяко мнение, различно от вашето, има за цел разрушаване – не четете по-долу. Но понеже знаем, че няма да се съобразите с „преди употреба прочетете листовката“, сме длъжни да ви предупредим. Този материал ще изостри злобата ви до степен разстройване на нервите. Ако прецените, че можете да си го позволите, започнете. И така, случката станала в с. Баня. Там, на 11 ноември, се събрали две регионални организации на Съюза на слепите. Защо са се събрали и какво са си приказвали хората до преди случката, за която ще разкажем, не е важно. Важното е, че на вечерята възникнал председателят Васил Долапчиев. И като възникнал, решил да тегли едно малко, съдържателно и изпъстрено с назидателен тон слово. От ония менторско-авторитетните, целящи да смразят слушащите, и да ги убедят в по принцип неимоверните грижи, които Съюзът на слепите полага за своите членове, а те, неблагодарниците, нехаят. Не само че са неблагодарни, но са и безотговорни. Вече 22г. по села и по паланки Долапчиев ораторства в този стил. На места, където е нужно по-убедително внушение, блъска по бюрото като Никита Хрушчов и, казано честно, му се получава. Защото има кой да го търпи. Не можем да отречем манипулаторските способности на председателя Долапчиев. Благодарение на тях и на политиката на държавните институции вече толкова години Васил Долапчиев оцелява. На словото му на вечерята в с. Баня (и там, както из други градове и села) той разказал случката за шестимата неблагодарници, които били назначени на работа, след като […]
За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия
„…Всички организации на слепи у нас, начело със Съюза на слепия, (грешката не е случайна“: иначе в държавните анали е записано Съюз на слепите) мълчат…“ Вл. Кацарски На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това […]
За кого гласувам
Здравейте, уважаеми дами от Комисията на нашата секция, събрана в махленското ни училище Първо да ви споделя, че документите и изборните протоколи бяха приети без никакви забележки в НДК. Дори един от Квесторите възкликна : Еййй, една секция да се появи с изрядна документация!“. С Анжела бяхме около 400-те по ред към 3 часа преди зазоряване. За награда, освен безплатното кафе, по един сандвич и кроасан с кола, Общината не ни беше осигурила транспорт да се приберем. За утеха не бяхме сами, имаше хора които се щураха отпред между десетки микробуси с табели само за Младост и Красно село. Преференциален и перфектен транспорт. Анжела си тръгна пеша. Поръчах си такси. Беше много чисто и уютно, със спретнат чичка. Даде ми и квитанция. После се обадих на диспечерката да се похваля. Но най-важното за деня беше не че свършихме огромната работа, а това че я направихме страхотно и перфектно, както вече казах. Бяхме се събрали абсолютно непознати, според списъка на Общината – полуграмотни и предопределени да се избием, заради различните си политически пристрастия. Или в по-добрия случай да се ругаем, обиждаме и доказваме кой е по-голям идиот или гад. Е, последното не беше посочено в този списък, по презумция само. Та се запознахме в изборното утро. Какво утро само – в шест и половина Янка с болния си крак приклякаше и се протягаше да събира орехи пред къщата си, откъдето я взех. Преди няколко дена й свалили гипса и сега се учеше да ходи. Тя не ме остави, докато не напълни торбичка и ми заръча да изсуша орехите като се прибера, да не станат зян. После на изпроводяк, като приключихме избора, отново ми напомни. Още от тъмна доба ми тръгна на късмет. За пръв път се изтипосвам като председател. Никога не съм бил такъв – нито на Корпорация, нито на […]
Да разсмееш богомолка
“Светът е смешно място. Трябва да се смее човек, иначе ще се побърка.“ Тери Пратчет В една тъжна, тъжна страна на самотници и тъжни хора няма как да не култивираш лекия циник в себе си. Каквато и нервна система да ти приписват психолозите или аналитиците, излъчени от задругата на съседите, кварталния зарзаватчия, който следи обема на потребителската ти кошница или твоите бивши доброжелатели – хроникьори на сърдечни катаклизми… Та, каквото и да присъдят вещите лица на твоята личностна същност, най – много да се почувстваш като мъжка богомолка преди фаталния акт на чифтосване. Никое човешко същество няма цялостната нагласа да разбере напълно друго човешко създание – “на всяка цена”, ежеминутно и без да го нарани или пренебрегне отвреме – навреме… Доктор Смях ще предпише зелената си рецепта, за възстановяване на вкуса към живота! “„Мъжките богомолки играят руска рулетка, когато срещнат очарователните женски канибали“, обяснява Нейтън Бърк, ентомолог от Университета в Окланд и експерт по ритуалите за чифтосване на богомолките. Затова самците богомолки са изключително внимателни, когато се приближават до потенциалната си партньорка.” Този цитат ме вдъхнови за бруталния самоанализ, присъщ на настоящата “студия”. Може би и поради факта, че нерядко са ме наричали “мъжко момиче” или са изтъквали нетипични поведенчески прояви, асоциална тенденция, граничеща с характеропатия… Рискът да бъдеш обезглавен, докато създаваш благоприятен климат за своите си или споделени удоволствия и забавления, всъщност е достойнство, което рядко бива разбрано от людете. Още Сенека казва, че е по – достойно да се смеем на това, заради което ни се плаче. Наблюдавали ли сте как се видоизменят лицата ни, преди да избухнат в благодатен смях, та чак до сълзи?! Как тялото се превива под спазмите на тоталната липса на задръжки… Това е състояние, в което си лишен от самоконтрол и автоцензура, от негативизъм и агресия, от йерархичната латентност на Аз-а, от люпилнята […]
За Таланта и за Професионализма
И двете изискват отглеждане и развиване, което означава продължителна неуморна работа. И двете изискват съзнание за мисия, защото не са дадени за собствено ползване. За тях е нужно себеотдаване и жертва най-малко от личното време. Също трябва висока квалификация: образование и самообразование. Но … без Талант няма Професионализъм. А без копаенето на Професионализма Талантът загива – пропилян ей така, напразно. Всяко начинание и действията след това на талантливия човек и на професионалиста са продиктувани от онова покълване, което силно напира отвътре и търси излаз, чист въздух и вода за подхранване. Професионализмът не е само въпрос на време, а и на избрана стратегия на живот, на специализирано учене, още и още; на много години събиране на най-добрите чужди практики, на тяхното прилагане – но и на собствен принос в дадено поле за изява. Професионализмът не води гладиаторски битки за европейски пари, които те карат да правиш всичко, за което се дават ПАРИ. В хобито може да има дързост. Желанието да се пробваш не е грешно. Но това е за собствено самочувствие. С какво то е полезно за другите? Всяко занимание е чудесна рехабилитация, но не е Професионализъм. Не сте длъжни да приемете моята формула за Професионализъм: комбинацията от Талант + образование за широка обща култура; вариантност в мисленето и експериментиране; трупане на личен опит чрез дълго прилагане на Таланта; откривателство, упорит труд, отдаден на кауза човек и изява за полза на всички. В ръцете на всеки от нас е собственото ни развитие. Формализирането или нагласяването спрямо моментната ситуация не създава дълговечно изкуство. Професионализмът се нуждае и от много висока интелигентност, в която неминуемо е вградена добротата. Изкуството може и трябва да предаде на следващите поколения естетика и морал. Анелия Велинова, Брайл ФМ
Откриване на новата учебна година на ЦСРИ Светлина
Днес, 13.09. 2022г., в Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Светлина” – София, бе открита официално новата учебна година. В уютния двор на ул.”Цар Симеон” 110 бяха поканени потребители на организацията, сподвижници и приятели, за да отпразнуват началото на курсовите и рехабилитационни занятия. Встъпителни думи и приветствие към гостите на събитието отправи Недялко Димов, директор на Центъра. Две дами – Бена Къркова и Виктория Дамянова обогатиха с певческите си изпълнения празничната атмосфера. Домакините се бяха погрижили за всички гости в двора, аранжиран с вкус и грижа на добър стопанин. Последваха поздравления от поета Петър Нешев, като и подробно експозе на председателя на Национално читалище на слепите “Луи Брайл”, Йордан Младенов. Водосвет за здраве, успех и благоденствие бе отслужен от Отец Методи. Благородните традиции на Центъра за социална рехабилитация и интеграция “Светлина”, официално открит през април 2011г., са естествено продължение на дарителския акт на семейство Ножарови, които предоставят през далечната 1933 г. сградата за нуждите на слепите. За Брайл ФМ събитието отразиха: Анелия Велинова, Владислав Кацарски и Катя Андреева
Маркес – усмихнатият разказвач на самотата
Като се заговори за национална принадлежност, съвременният човек си представя не само историческата фактология, а и популярните личности, които е излъчила страната – артисти, музиканти, творци… Винаги е било интригуващо (поне за мен) как някой, който не ме познава; който се храни, облича или подстригва другояче, ходи по други улици на другия край на света и изобщо е различен от мен човек, може да отвори фантазията ми, да ме прибави към своите усещания и да сподели себе си с мен. “Това е високо изкуство!”, ще каже академично предопределен мислител! Да, но то е толкова специално направено – размесено от характери, безвремие, послания за мъдрост и чувство на пълнота, близка до щастието… То е самото щастие, изпило силата на тъга, подсладено с извлек от растенията на честта и упованието в доброто, но едновременно толкова обозримо и обикновено, като малък прозрачен аквариум… Стоя си, гледам този аквариум с очите на доверчиво дете и се смея, и плача, и ми се иска да извадя с малките си пръстчета (които непременно ще станат непохватни октоподи в тая вълшебна стъкленица) всички причудливи образи, за да ги поставя в шепа; за да ме забележат и те. Колумбиецът Габриел Гарсия Маркес всъщност е създателят не само на магическия реализъм – той е вълшебникът, който обособи роднинството без кръвна връзка! Този феномен, произлязъл от Макондо, по неведоми пътища скрепява различни по съсловие, по предпочитания или образование, по дължина на имената или цвета на очите и още: сомелиери, гълтачи на саби, бивши мечтатели и настоящи словоизлиятели… Всички са някакви братовчеди по съребрена или пиринчена линия! “Петлите се изхабяват от много гледане.” – казва полковникът, на когото няма кой да напише. Говори се, че винаги докато пише, на бюрото си имал жълто лале. Любимият му цвят! И неслучайно след неговата смърт, жените от родния му град Аракатака раздавали по улиците […]
Птиците, градът и мъдростта на орлите
Kрасивите сънища на столичани понякога завършват с романтичния писък на чайки! Хубаво е, сякаш си откраднал малко морски бриз от утрото и, ако нямаш належащи проблеми, сметки за плащане или някоя друга вгорчаваща ежедневието стресова дилема, ти се иска да полежиш и да послушаш. Ех, рибарю, имаш ли още мрежи да плетеш?! И вие, русалки свидни, имате ли си някой да ви намаже гръбчето с кремче… или да ви натъкми чадърчето, та да не слънчасате? … Все алюзии, произведени от странният звук на морската емблема – чайката. Гларуси и чайки са различни наименования на една и съща птица. Просто по – младите имат кафеникава окраска. Повече от двадесет години гларусите трайно се заселиха в столицата и с това преиначиха представите ни, че са морски птици. Те са адаптивни, непретенциозни и гнездят по високите покриви на сградите, като например с лекота могат да парцелират въздуха над “Дондуков”,” Московска” или друга топ дестинация. При “Шератон” от години ползват “ол инклузив” на небесното пространство и още никой не ги причаква като фамилиарно пиколо, та да им поиска бакшиш… Чувала съм, че кацат по товарните вагони и така – с нощния влак – право в големия град. Тук те нямат реална конкуренция – на враните им трябват дървета в градските паркове и между другото стават агресивни за 2-3 седмици, докато малките им са още безпомощни. Тогава понякога възрастните екземпляри кацат по главите на минувачи, понеже се чувстват застрашени заради своите вранчета. От птичи поглед градът, светът и проблемите изглеждат незначителни. Наскоро четох една история, за която не зная дали не е просто легенда, но ми хареса. Става въпрос за орли – скални птици, но пък алегорията е поразителна. И така: когато достигнат възраст 55г.,, природата им повелява да изтръгнат с клюн наранените си стари нокти , а после сами връхлитат твърдата скала, за да разбият […]
Философия и философстване
Желанието да философства е изначално вложено у човека. Присетих се за пластичната отзивчивост на ума на скандалния философ, към когото аз питая особена симпатия. Артур Шопенхауер – красив ум в неособена привлекателна визия. Той подстрекава читателите си или да се обидят, ако не им допадне неговия сарказъм и да го отрекат тотално, или да го обикнат всячески. * Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели. * У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие. *Индивидуалното е далеч по-ценно от националното. … И за жените е хубаво, защото е смело: „Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.“. Шопенхауер изучава Ведите и Упанишадите, философията на Платон и Кант, върху които изгражда собствена философска система. Основният му труд „Светът като воля и представа“, се фокусира върху източната и западната философия. (1818г.) Философът използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча е известна като „дилемата на таралежите“. Няколко таралежа, които се събират, за да се стоплят в студа, трябва да открият оптималното разстояние помежду си, при което да не се нараняват взаимно с бодли и едновременно да усещат топлинката от другите. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка от социалното взаимодействие. * Често съм изненадан от способността, а от време на време и от глупостта на моето куче. Имам подобен опит с човечеството. * Състраданието е основата на морала. * Животът е постоянен процес на агония.Журналистите са като кучета, когато нищо не се движи започват да лаят. * Лекарят вижда всички слабости на човечеството; адвокатът всичкото зло, богословът цялата глупост. * Удовлетворението се състои в липсата на болка, която […]
- 1
- 2
- 3
- …
- 5
- navigate_next
