В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Остров Куба – на крачка от непознатото

Публикувано от на 07/03/2022

Разговаряме с Андрей Апостолов - историк, журналист, анализатор и общественик - за  Куба – позната и непозната. Ще ни разкаже интересни факти от живота, държавното устройство и народопсихологията на тази най-ярка перла в огърлицата на Карибите, както и за новата книга "КУБАСИ", която предстои да излезе от печат.

Христо Петров: Да започнем с новата книга, която предстои да бъде публикувана и какво е нейното заглавие?

Андрей Апостолов: Един от най-известните лозунги в Куба е: Cuba Sí - „Куба Да”, трансформирах в „Кубаси” и така се роди заглавието.

Владислав Кацарски: Откога имате допирни точки с Куба? 

Андрей Апостолов: Свързват ме 40 години с нея. Бях там преди разпадането на социалистическия лагер. Опитах се да пресъздам историята на революцията не с подробности и патос, а със сложността на победата след януари 1959 година до днес. Даже първата глава е „Ден първи, ден нула”, защото 1 януари се смята за ден първи на революцията, а в кубинската история има и ден нула. Това е денят, в който се унифицира националната валута. Имаше песо, което е конвертируемо, и черното песо, с което можеш да пазаруваш навсякъде. Сега имат само едно песо и смятат, че е започнала неговата нова епоха, в което ми се иска да вярвам, но не съм убеден. 

80-те години бяха добър период за кубинците, времето, когато трябваше да влязат в експлоатация близо 200 промишлени предприятия, строени от соцлагера и с пари от Съветския съюз, с много специалисти оттам и България. Ние сме построили почти цялата им иригационна система и кубинците ни оценяват много високо. Много от язовирите в Куба са строени от български специалисти. Разпадането на социалистическия лагер е един от тежките удари за нея. Настъпва „специалният период”, когато хората едва оцеляваха физически. Без братска обич, без пари, без външна търговия, без бензин и храна, а построените 200 промишлени предприятия бяха блокирани. Построени, завършени, но не успяха да влезнат в експлоатация.

Важно е да се знае, че кубинската революция е демократична и национална. Когато побеждават, във Вашингтон още не знаят що за птици са тези „брадатите”, партизаните. Те имат някаква представа, но са заложили твърдо на диктатора Батиста. Скоро започва сблъсъкът между кубинците и американците и той е като надлъгването в покера. След свалянето на Батиста, Кастро прави триумфално посещение в САЩ. В речите си, отправени към десетки хиляди американци, обяснява, че кубинската революция е национална и не е комунистическане е болшевишка, а е със зеления цвят на партизаните от Сиера Маестра, като постоянно повтаря това и пред всички западни политици и медии. Но интересите на американските корпорации са изключително големи. През 60-та година Джон Кенеди в президентската си кампания прави дълго изказване на среща с избиратели и разкрива, какво притежават американците в Куба. Може да се обобщи с думите: „Имахме си остров.” Те контролират почти всичко на острова. Американците не приемат разяснението на Кастро за кубинската революция. Никсън пише, че той е силна фигура и може да стане влиятелна личност в Латинска Америка, контролиран е от комунизма. Това предрешава техните отношения. Понеже няма петрол, а всичките нефтопреработвателни заводи са американски, Кастро се опитва да го достави на страната си и се заиграва със САЩ и Съветския съюз. Смятат, че Америка може да остане икономически партньор, защото купува цялата им захар, а в същото време искат да бъдат независими, но това не се получава. Болшевишки ориентирани групировки от армията на Ребелите и движението на Кастро влизат в противоречие и първите пишат срещу него. В Москва усещат, че в тази мътна вода може да се лови риба и хвърлят за всеки случай въдица – ще доставят петрол, кубинците ще пуснат заводите, а ще плащат със захар. Американците се вбесяват, защото заводите са техни и Айзенхауер забранява на американските нефтопреработвателни заводи да използват друг нефт. Кастро национализира заводите и се започва надиграването. Това е една от темите, която виси в двустранните отношения със САЩ – собствеността на големи американски корпорации, както и на американски граждани.

Когато системата се разпадна, кубинците оцеляха сами. Русия по това време гласуваше антикубински резолюции в ООН, подкрепи американски проекти, работещи срещу Куба. Изоставиха я, но тя върна своята виталност, когато Уго Чавес дойде на власт във Венецуела и започна мащабна социална кампания за трансформиране на венецуелското общество, което беше изключително изостанало. Евтиният петрол, срещу който кубинците започнаха да изнасят лекари, кампанията за здравно обслужване в цяла Латинска Америка, финансирана от проектите с петрола, подействаха позитивно на Куба. През 2017 година основното перо в тяхната търговия е износът на медицински услуги и лекарства срещу валута, близо 8 милиарда годишно. На второ място беше туризмът и на трето – помощите от чужбина. Тези три стълба разглезиха кубинското ръководство. Нещата потръгнаха, нямаше нужда от промяна. Куба е държавата, която 15 години след революцията, няма национален бюджет. Има период, в който решават да отменят и парите.

Отварянето от страна на американците, разкриването на туризма, икономиката и частния бизнес, вече разрешен, дава надежди и повод за възторг. Но Кастро е резервиран. Публикувана е в партийния орган негова статия „Проектът Обама”, където го реже като кисела краставичка. Казва „отваряйте се, но внимавайте…” И те решиха да внимават. Но това, въпреки всичко, отвори държавата. Три години след Обама 600 000 американски туристи посетиха Куба, 400 000 кубински американци сториха същото, започнаха круизите. Помислиха, че нещата потръгват без извършени сериозни реформи. Частният бизнес обаче е ограничаван. Кубинският частник обича кубинската революция, поради липсата на регламент в системата.

Владислав Кацарски: Лодките, с които се надпреварваха да бягат от Куба, израз на какво беше?

Андрей Апостолов: Това са няколко вълни, последната голяма вълна е от 80-те години – 125 000 души. Освободиха затворници, хора от психиатричните клиники, всичко, от което искаха да се изчистят. Това приключи, когато дойде Обама, а Тръмп наложи нови ограничения. Забраниха бизнеса между американски и кубински компании, които се контролират от военните. В Куба доходоносните бизнеси се управляват от военните. Това е от началото на 21 век, след като Раул Кастро пое управлението на държавата. 

Когато Тръмп беше на власт, се затвори цялата система на туризъм, намаляха помощите от чужбина, това навреди силно на кубинската икономика. През 2020 година изчезнаха всички хранителни продукти от магазините. Изчезнаха бананите, лимоните, зеленчуците. Цените в Куба са високи. Средната заплата беше 29 $ на месец преди „деня нула” - икономическата реформа, която извършиха. 

Във всичките тези 60 години, особено след 70-та насам, винаги са се лутали по някакъв начин. В един момент решават, че няма да са селскостопанска страна, т.е производстото на захар е добре, но ще развиват тежката индустрия. Не се получава. През 60-те години производството на захар се срива, след 2-3 години решават, че отново ще се върнат към нейното производство и ще добиват 10 млн. тона захарна тръстика, което никога не се е случвало, и не се случи и тогава.

За американците Куба винаги е била като „таралеж в гащите”. Не могат да преглътнат, че някакви брадати, свободомислещи хора са извършили революция и са ги изгонили.

Отношенията с Москва също не са постлани на килим от цветя и рози. Привържениците на революцията не харесват сближаването с руснаците, част от ръководството също. Че Гевара, легенда в световен мащаб, е много критичен към социалистическия интернационализъм и критикува Москва, че това не е солидарност. Надеждите за промяна настъпват към 2012 година, когато Раул Кастро се отваря за частния бизнес в кубинската икономика, но през цялото време съществува страх да не прекалят със свободата. Истината е, че в Куба има много богати хора. Там има къщи, каквито тук не можем да видим, много луксозни заведения, които са на хора, приближени на властта. Те не го крият и не се смущават от това.

В Куба няма контрол върху интернет. Фейсбук, Инстаграм  – всичко е свободно. Те са население от 11 500 000, имат 8 000 000 мобилни апарата. На улиците всички са с 4G мобилен интернет. Нямат достатъчно пари, за да си купят необходимото, но комуникацията ги държи живи. Много пътуват.

Парадоксът в Куба е, че могат да произвеждат всичко, но сковаността на партийната йерархия, желанието да сме еднакво равни в бедността, препъват развитието ѝ.

Американците първи признават кубинското правителство след революцията. Втори са руснаците, но без обвързване. 

Кубинската революция е социална. Населението е бедно, една прослойка живее много добре. 8 песо е заплтата на селяните в захарните заводи, а в Хавана е стигала до 8 000…

Какво се случва с Куба днес, за секналия туризъм, унифицираната валута, изчезналите храни и стоки от първа необходимост, правото на 125 грама кафе месечно на човек и още информация, ще чуете във файла ТУК.

Водещи: Христо Петров и Владислав Кацарски


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *