НАЙ-НОВОТО

Под око

Радиограмофонът

Anelia Velinova | 25 — 03

“ Стара песен на нов глас.“ ( народна поговорка ) Имаме едно старо радио – с грамофон. В дървен обков, лакирано, а отпред високоговорителите са покрити с плат, отстрани: два по-малки. Почти е стерео. Майка ми получила погрешка две заплати наведнъж и купила това радио веднага. После изплащала парите цяла година. Произведено е в Съветския Съюз, марка „Рига“, от Латвия. Същата Република, която беше една от първите, успели да се измъкнат от братската „Съветска прегръдка“. Помня как от този радиоапарат съобщиха за полета на Гагарин през 1961 година, после слушахме плочи на 78 оборота – Чайковски. Те и него забраниха не тогава, а сега. Тогава забраняваха какво ли не! Рок музика, дълги коси,широки панталони, къси поли, банани… Не, бананите бяха разрешени. Просто ги нямаше, по-късно ни ги докараха! Като ученик, всеки четвъртък закъснявах за първия час – от 12.30 по Би Би Си вървеше Топ 10 и нямаше как да се изпусне. Антената от нашия балкон до съседния блок приемаше почти чисто «Индъсъммър тайм»… Радиото си работи отлично до днеска, а на грамофона завъртаме по някоя стара плоча. Помня, че през 1999 година бомбардираха Белград, изсипаха 40 00 бомби. Над 3 000 крилати ракети се стоватиха върху главите на белградчани… 22 000 тона боеприпаси се взривяваха повече от два месеца. В кооперацията живееше мой приятел – Брацо. Баща му беше дипломат в Посолството. Голяма мъка и плач беше, като разбраха за близките си, загинали в Белград. После Брацо и семейството му тихо си заминаха за избонбената столица и разпадналата им се родина. Операцията на НАТО и САЩ е била хуманитарна мисия – така казваха по радиото. Оказа се, че сегашният президент на САЩ, който нашият министър – председател вчера синовно потупваше по рамото, е бил Политикът, дал заповед за атаката срещу Белград. Конгресменът тогава, Джо Байдън и на млади години […]

Приемната

С балон до стратосферата. Ерата на Цепелините – атракция на ръба на живота.

Anelia Velinova | 23 — 03

Летящи балони, цепелини и дирижабли. През 1999г. двама пътешественици – авантюристи обикалят Земята с балон. Полетът им трае 478 – часа. За близо двадесет дни швейцарецът Бертран Пикар ( роден в Лозана през 58-ма г. ) и британецът Брайън Джоунс изминават 45 755 км. Излитат на 1. 03 от Швейцария и кацат в Египет. Бертран е имал честта да отпразнува рождения си ден в началото на пътешествието (1.03 ), а 6 дни преди рождения ден на британеца те са кацнали в крайната точка – Египет. После – награди, фанфари, като е редно, но така или иначе заветната им мечта да бъдат първи в този въздушен маратон се сбъдва. Ще кажете – колко вълнуващо? – не зная, понеже това си е балон, а не уютната зала – първа класа на удобен самолет. Някой беше казал, че мечтите трябва или да са на ръба на лудостта, или да са неосъществими. Иначе се превръщат в обикновен план за бъдещето… Сега, обаче, ще си говорим повече за миналото или как се стига до стратосферата, повян от щурма на въздушен балон. За Икар сме чували всички. Самозабравил се, той полита прекалено високо и крилата му се слепват и стопяват от слънцето. Баща му неслучайно го предупредил , излитайки първи от остров Крит и Лабиринта, но Икар се увлякъл в полета и заплатил с живота си това безразсъдство… Балони хвърковати – да се върнем на тях… За разлика от първите въздушни балони, създадени от братята Монголфие, където горещият въздух се набавял чрез изгаряне на влажна слама, парчета плат, а според някои източници и дори късове развалено месо, по – съвременните начини са къде – къде по ефективни. Използват се газове като водород, генераторен газ, светлинен газ, амоняк или нагрят въздух, за което се използват горелки. Между другото, околосветските пътешественици, с които започнахме днес, са били оборудвани […]

Любовта, без която не можем

Веселка Колева – „Вечери на Кръста“

Anelia Velinova | 23 — 03

„Вечери на Кръста“, 315 издание на литературния салон. В НЧ „Пенчо Славейков 1921“ – поетесата от Свищов, Веселка Колева с премиера на най – новата си книга „Сбъдване“. Благовеста Касабова представи поетесата пред публика и почитатели стихосбирката и авторката. Снимачен екип: Анелия Велинова и Владислав Кацарски

Под око

Митове, измислици и чудеса с копия и рози

Anelia Velinova | 23 — 03

Koe e по – силно у човека: необходимостта от чудеса или онзи тайнствен остров, в който да се скрие от страховете си, от своята несъвършеност и дори от склонността да се подчинява на авторитети? Предлагам ви една малка студия, която всеки читател би могъл да употреби и като лична лаборатория за експерименти, догадки, съмнения или тържество на фантазията си. Още най – примитивните общества (племената) създавали своите тотеми или божества и заради тях изграждали, с усърдието на работлив мравуняк, жертвени светилища, гробници, изображения и статуетки. Създавали обредни танци, възвеличавали ги в пещерни рисунки, вграждали ги в съдовете, в облеклата си… Изобщо целият фолклор, в крайна сметка, се подчинявал на правилата, които наставлявало конкретното свещено животно или божество. Разбира се, трябвало да се овласти някой мистификатор – жрец, който да постига диалогична форма и да превежда всяка прищявка на боговете на разбираем език. После пък людете, от своя страна, следвало да “ограмотят” отрочетата си и така възникнали приказките и легендите. Както е известно, в по – късните времена вече се намирали хора – книги, които можели да разкажат в общи линии историята на възникване на света (според вече създадената за конкретното общество легенда ), да опишат великите битки или подвизи на легендарните герои, т.е. оповестявали в устен вид митологемите. Измислиците вече са форма, която в по – възвишен смисъл може да конкретизира фантазията. Ето тук е разликата, при която от това да “мотивираш страховете си”, т.е. да се скриеш зад глобалната воля на божеството, вече се прибягва към някоя по – сочна алегория, за да се надгради сивото ежедневие. Вече се търси и онази свобода, която те вдъхновява да се шегуваш, да се самозалъгваш, ако така ти се иска, за да можеш да съхраниш идеалите си за по – дълго време, въпреки че понякога осъзнаваш, че сам си си мистификатор, но и […]

Приемната

Най – дългата дъга

Anelia Velinova | 22 — 03

В деня на регистрираната най – продължителна дъга. Палитра от събития, свързани с датата 14 март: – В България е обнародван Закон за задължителното носене на дрехи и обувки – местно производство – от държавните чиновници (1897); – Наградите „Грами“ (1958); – Шест часова дъга над град Шефилд (1994); – Алберт Айнщайн (1879); – На „немска вълна“ с Ива Ваня (българската звезда от немското нямо кино)… Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева

Приемната

Д-р Фани Цуракова за психиатрията – мит и реалност

Anelia Velinova | 22 — 03

Болестта е плачът на душата. Всеки симптом и всяка болест са своеобразно послание. Душата ни дава знак, който трябва да разгадаем. Разговаряме с д-р Фани Цуракова, психиатър, автор на проза и драматургия, издадени и представяни в България и чужбина,за някои страдания и болести в сферата на психиатрията, митовете около нея, за маниите, шизофренията, паник атаките и за разликата между психиатър, психолог и психоаналитик. Д-р Цуракова: Психиатрията, макар отделена като специалност в края на ХIX век, е нещо, което се знае още от древните гърци, и основните постулати на Хипократ са актуални и днес. Психиатрията е част от биологичния свят. Психологията също е стара наука. Хората са наблюдавали поведението на другите, своето поведение и са си вадили изводи за психологичните характеристики. В болниците започнахме по-често да използваме клинични психолози, като спомагателно средство за нашата дейност. Психиатърът е лекар, той се занимава с болести. Това, с което клиничните психолози са ни полезни, е да дадат по-точна характеристика на структурата на самия човек, на начина, по който реагира, на фамилните взаимоотношения. В психиатрията, както във всяка друга област на медицината, има значение генът, семейството и начинът, по който човек живее и е живял. Има значение и околната среда. Психиатрията е дисциплина в медицината, която по нищо не се различава от останалите. Владислав Кацарски: Каква е разликата между клиничен и обикновен психолог? Д-р Цуракова: Клиничният психолог работи в болница под ръководството на лекаря. Те се обучават в болници под наблюдението на психиатър. Обучени са по-детайлно да познават биологичната характеристика на болестта и чисто психологичните фактори. Обичайните психолози работят в предприятия, фирми, банки, има фамилни терапевти сред тях. Анелия Велинова: Вашата специалност занимава ли се с генетично предпоставени заболявания? Д-р Цуракова: Няма раздел в медицината, в която генетиката да е изключена. Това, което постигна тя през последните 10 години, особено с разгадаването на човешкия геном, предопредели по- тясното […]

Под око

Режисирана спонтанност или добре премерен скок

Anelia Velinova | 22 — 03

Днешната тема е доста трудна, защото всеки му намира колая и съответните оправдания за постъпките си, иначе казно – мотивите. И тък като времето ни е объркано и мътно, обосновките са същите. Има предлагане и търсене на идеи, на пари, на морал, на ценности: естествено спрямо деня и оцеляването. Непостоянството ни е постоянно! Но както се знае – зависи кой от коя страна на барикадата е и колко хода напред може да вижда. Животът е шахмат, но дали можем да играем играта – е друг въпрос. Житейският принцип „стани да седна“ е масово разпространен. „Римско право“, какво да се прави – нищо ново под слънцето! Т.е. не сме мръднали и крачка напред. Трудно се управлява народ като нашия: всеки е вещ по всичко и, щом не е по неговата, значи е калпаво. За лична изгода се влиза в съюз и с дявола – само и само да сме от страната на печелившите и силните на деня. А спрямо чужденците – о, дайте ги насам – какво ласкателство, какво захласване, какво кланяне! Но към своите трябва да сме строги – да си знаят мястото. Днес интересът зачерква човещината почти на всяка крачка, без да се съобразява с привързаностите на хората към семейство, род и родина. И това е световна тенденция, наложена с военен ДЕМОКРАТИЧЕН ботуш. Защо да изоставаме? Какъв е “promise-ът, че да има компромис? Ясно е, че без пагубен компромис не може – това е устойчиво закрепеното в политиката и в бедните съзнанийца! Защо се трупа такава меродавност ли? Защото парата при пара отива, интересът при интереса… А във вакуума обикновените пладнешки разбойници кръстосват шпаги с неясни интелектуални, морални, жалки, слагачески разбирания, с които се обработват хорицата, оставени в информационен глад. И кой се докопва до мекото на баницата? Ми който може – с раболепничество, подмазване, с лакти, ритници, лупинги […]

Iva Vanq_aktrisa ot nqmoto kino v Germaniq

Приемната

Георги Мъндев – колекционер и изследовател

Anelia Velinova | 18 — 03

Колекционер – изследовател на делото на Христо Ботев и българските възрожденци. Редки снимки, попаднали в ръцете на ценител. Ива Ваня – „Мис Берлин“ през 1930г. Монети с нумизматична стойност. Легендарни български жени, за които се знае малко в родината ни. Памет, история и страстта на колекционера, придобил рядък експонат. Хоби, кауза или призвание?! Снимачен екип: Анелия Велинова и Владислав Кацарски

Приемната

Офталмологът доц. д-р Андрей Андреев: „Очите на доброто никога не са слепи.“

Anelia Velinova | 18 — 03

Доц. д-р Андрей Андреев е управител на очна клиника „Ден”, член на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия, на Американската академия по офталмология. Специализирал е в Германия и САЩ. Когато отидеш при магьосник, всяка една магия е възможна. Разговаряме с доц. д-р Андреев, върнал зрението на много свои пациенти и помогнал на много от тях. Владислав Кацарски: Да поговорим за офталмологията, макар да имам предразсъдъци към нея по обясними причини, не че съм нейна жертва, а просто ми се е налагало да се целувам с тази наука и понякога целувката не беше взаимна. Имам няколко въпроса, които силно ме интересуват и не съм задавал на офталмолози, гостували в мои предавания. Първо, да поговорим за профилактиката на зрението и за профилактичните прегледи на очите и после ще задам въпроси, които интересуват главно хората със зрителни проблеми. Доц. Андреев: Офталмологията е невероятна специалност, на която съм посвен вече 40 години. Тя е побрала всичко от медицината, има дори психология и психиатрия. За тези години срещнах много случаи, но най-впечатляващите срещи са със слабо зрящите хора. Да направим разграничение между гледам и виждам, защото лекарите могат да помогнат малко в гледането чрез капки, хапчета и операции, но виждането е Божа работа. Затова е впечатляваща срещата с хора, които трудно гледат, но много виждат. Виждат, знаят, чувстват неща, които зрящите не знаят, нито могат да усетят. Владислав Кацарски: Кога за последен път сте се изненадвал от офталмологията? Доц. Андреев: Да започнем от Дарвин. Когато в „Произходът на видовете” е стигнал до окото и като започнал да го разглежда, видял един фотон светлина. Окото е способно да приеме толкова светлина и милиони нюанси от спектъра на бялото до черното. Може да види милиони цветове и да ги отличи по сила, по яркост, по дължина на вълната. Може да определи локализацията, разстоянието. Като разгледал окото, Дарвин написал, че […]

Под око

Силата на Правото или Правото на Силата

Anelia Velinova | 18 — 03

Под неизменния знак на провала Прехвърчаше мокър сняг, а на спирката – младо момиче, застанало на завет, беше разгърнало дебел учебник по право. Прочетох фамилията на професора, автор на труда и с изненада установих, че преди минути бях в съдебната зала с дъщеря му – Прокурор в Софийски Съд. Не, не ме обвиняваха, а само делова среща. Тролеят пристигна и се качихме на топло. Момичето си тръшна тежката раница на седалката и продължи унесено да прелиства явно интересното за нея четиво. Направи ми добро впечатление. Не се заглеждам по хората в транспорта, но тя четеше. Помислих си дали като учи Право, а явно с това се занимава, е всред тези 17% от българските граждани, които вярват на родното ни правосъдие. За сравнение, почти всеки втори европеец има доверие в съда. Със сигурност знае, че нейната държава е най-често осъжданата от Европейския съд . Може би и затова учи право. Интересно тази тема колко е болезнена за всеки управляващ ни. Всеки станал политик, а еле във властта, направо подскача още от недоизречени думи, че Европейският съюз чака от България присъди. Дружно главен прокурор, министър на правосъдието, кохорта министри впрягат статистиката, за да обявят, че всъщност магистратите си вършат работата. Но не е съвсем така. Спешната визита на Лаура Кьовеши, макар и по покана и за сметка на българското правителство, не беше само да се почерпи с бонбони пияни вишни и снима с министър – председателя на фона на българското и европейско знаме. Понеже нашата народна гостенка идва от Брюксел, но е румънка, а не само румънка, но и един от Директорите на Национална дирекция антикорупция, та се присетих за нейния най-първи предшественик в Румъния. Директорът на новосъздадената тогава Националната дирекция антикорупция ( НДА ) прокурор Даниел Морар. Той беше първият в Румъния, който предаде на съд бивши вицепремиери, съдии и политици от всички партии. Когато в Букурещ за пръв път се здрависах с този дребен на ръст мъж, през ръката ми премина енергия на твърдост, решимост и деликатност. Срещата ни вместо 10 минути, продължи почти час. Дошъл в Букурещ от Тимишоара – по диагонала на Румъния. Завършил Право в тамошния Университет . Всичките му приятели и близки останали в родния град. В Букурещ не познавал никой, идвал веднъж на екскурзия от гимназията. Като главен прокурор на НДА освобождава 12 […]

Радиограмофонът

С балон до стратосферата. Ерата на Цепелините – атракция на ръба на живота.

Веселка Колева – „Вечери на Кръста“

Митове, измислици и чудеса с копия и рози

Най – дългата дъга

Д-р Фани Цуракова за психиатрията – мит и реалност

Режисирана спонтанност или добре премерен скок

Георги Мъндев – колекционер и изследовател

Офталмологът доц. д-р Андрей Андреев: „Очите на доброто никога не са слепи.“

Силата на Правото или Правото на Силата

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter