В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Обръщение на Нешка Робева към Кирил Петков

Публикувано от на 07/03/2022

Робева: Предадохме Левски, наричаме Ботев терорист! Искам истината за войната в Украйна.

Започваме със стихотворението на Радой Ралин „Писмо до Ванка с танка”, след което ще коментираме обръщението на Нешка Робева към министър-председателя Кирил Петков, за да видим целия екран на случващото се в света и в България. Ще се опитаме да покажем тази картина безпристрастно и в цялост.

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.

Помниш ли кагда пришол със танка?

Беше млад, но се държеше мъжки.

Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари

и дори галошите ми стари.

Помниш ли, как кушаше картошки?

Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия

и изпил си всичката ракия.

А след време чухме и мълвата,

че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.

Даже кръстих дъщеря си Маня.

Залъкът си давахме насила

на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки

грабихте уран и руди редки.

Грабихте и жито, папироси…

Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.

Ние всички хранехме танкиста.

А пък ти ни пазеше със танка

и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.

Ние тук възпявахме успехите.

С паметник стърчиш ни на главата

и скверниш небето и земята…

Нешка Робева изрази силното си разочарование от премиера Кирил Петков с дълга публикация в социалните мрежи. Легендарната българска треньорка в художествената гимнастика е гласувала за „Продължаваме промяната“, но не е съгласна с много от действията и думите на премиера. Повод за възмущението ѝ стана изказване на Кирил Петков относно Русия и санкциите, които ще бъдат наложени от наша страна.

Анелия Велинова: Емоционален е апелът, който отправи Нешка Робева:

Г-н Министър Председателю, обръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите приятели и колеги от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и голяма част от моето поколение, сте г-н Министър председател.

Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които не само гласуваха за Вас, но и агитираха, със изключителна вяра и страст, влизайки понякога в остри спорове. Гласувах за Вас и колегите Ви, защото бях убедена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, за да отдадете знания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих грешно попълнената декларация. Повярвах Ви, защото Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани млади хора, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободара на Родината. Оприличих ви на онези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, дори от Америка, за да защитават и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората световна война, с много вяра в нейното бъдеще.…

Наложих си търпимост към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „Аз“, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в случая се използва „Ние“, /което значи екип, коалиционни партньори и т.н./ Пренебрегнах доста тревожни факти и грешки, като например констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областта на науката и културата…

Не приветствам посещението Ви в Македония, въпреки, че го приех, но не разбирам изявлението Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, ако снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в ЕС. Ако съм разбрала, това не е нищо друго, освен отказ от национална ни идентичност в полза на пазарната такава. Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последствия за народа ни, без да се допитате до него.

Вие, направихте шокиращо изявление, когато заявихте, че да, за България последствията от санкциите срещу Русия, които подкрепихте с еуфоричен апломб, ще бъдат тежки, но по-важно, е да покажем лоялност към партньорите си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и колегите Ви, на първо място ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем подобни изявления все повече ме карат да вярвам, че не ние – вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте лоялен.

Преди години се червях, заради изявленията на Министър председателят ни, който беше прочел една книга, сега се чувствам унизена от вчерашното Ви изявление, когато с радостен глас, почти като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви икономически показатели и накрая изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е “ бензиностанция с ракети?!“ Сериозно ли мислите така или подражавате на шутовете от НС, които оригиналничат и си въобразяват, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните? Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е равен с Вас, заради разликата в годините, натрупания опит и ако не Ви обиждам, по знаия в определени области. Не сте бил войник, не сте пристрастен към България, така като тези, които имат само нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една армия предимно от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа сваля шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със знания, не с развита икономика…

Те побеждават с дух. За тях Вазов пише „Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“ Това, което бих искала да кажа, което Вашите партньори и най-вече Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ! Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е необясним за западния човек, дори за нас… И накрая, моля Ви г-н Министър председател, вслушайте се в народа ни, който казва – „Език мой, враг мой“, както и „Мълчанието е злато!“. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и все още може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, освен достойнството си… А руснаците го имат и са готови да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.

Владислав Кацарски: През 1939 година България обявява война на Русия, през 1943 година – на Америка, а нейните самолети и бомби превърнаха София в руини. В знак на благодарност издигнахме паметници на американските пилоти. Много признателен народ сме.

Анелия Велинова: В България хората са умни, много глави и толкова мнения – „орел, рак и щука” в пълно действие. Но нали говорихме за промяна, за допитване до народа, за референдум? Дали да се включваме във военни действия, трябва да се реши от всички и с консенсус.

Христо Петров: Важни въпроси, касаещи развитието на страната за десетки години напред. Опасенията, че широкото обществено мнение няма да отговаря на конюнктурните интереси и въжделения за момента, създават страхове в управляващите и категорично се избягва такава форма на допитване до народа, което е един от механизмите на демокрацията. В момента близо до България се водят военни действия и това не бива да се подценява. В този контекст писмото на Нешка Робева е достойна позиция на достоен човек. Дано повече интелектуалци да намерят чест и смелост да изразят своята позиция в този труден и важен за България момент, когато политиците ни сякаш са в луда надпревара с неадекватни изявления и действия. Създават порочен тон и за други псевдо анализатори и общественици, които изскачат след тях по медиите и започва голямото надпреварване в изразяването на глупави мнения и тези. Визирам едно изказване в тона на министър-председателя на Соломон Паси по повод НАТО. Алиансът трябвало по-скоро да  привлече Индия в своите редове, за да се създаде непробиваем щит между Русия и Китай. В създадената ситуация не чуваме от нашите управляващи загриженост и дали имат програма за справяне с нарастващата бедност на българското население. Никой не говори за нашите проблеми като държава. На този фон няма защо да се учудваме, че посланията на управляващите увисват във въздуха и не стигат до хората. Много е опасна тенденцията, когато властимащите нямат връзка с народа.

Владислав Кацарски: Да направим една съпоставка – американците не можели да се намесят в Украйна, защото не е натовска държава, според президента Джо Байдън. А какво правиха в арабските страни и в Сърбия? Понеже не разрешихме коридор, това коства главата на Иван Костов. Може би сегашният министър-председател знае, че ако не е „послушен”, ще вземат и неговата глава.

Анелия Велинова: Не знам дали се залага глава, или цял народ и територия. Ставаме заложници на лични ангажименти, които не касаят страната. Цяла Западна Европа дава на „умните” украинци оръжия и мощен финансов ресурс, за да се води войната там, на тяхна територия.

Във военен и икономически съюз сме, имаме поети ангажименти. Можем ли да запазим суверенитет в такава ситуация?

Христо Петров: Ние преди всичко сме суверенна държава. България няма да бъде изправена пред конкретна заплаха от Русия, поради простата причина, че тя контролира огромна част от българската икономика, от активите, които са в производството. Ние сме достатъчно обвързани с Русия, за да тръгне да напада България, в която има доминиращо влияние и икономически позиции.

Владислав Кацарски: Да се върнем назад във времето, когато наложиха първите санкции на Русия. Бяхме и първите, които поискаха да ги изпълняват, другите не. Загубихме много, сега ще загубим повече.

Анелия Велинова: Управниците ни разрешиха да се продава земя от нашата територия. Почти цялото Черноморие е изкупено от руснаци.

Владислав Кацарски: Според някои лоши пророци, това ще бъде претекстът на Путин да влезе в България, защото потискаме неговите граждани, макар те да живеят доста добре в страната ни.

Анелия Велинова: Не смятате ли, че това дрънкане на оръжия от двете страни, гони много по-далечни цели, отколкото една Украйна?

Владислав Кацарски: Мисля, че тази война цели две неща: да създаде анклав, за да имат руснаците път по суша към Крим и да ограничат разполагането на натовски войски в Украйна, която настойчиво иска да се присъедини към НАТО. Кой би искал такава заплаха до границата си?

Христо Петров: Украйна или нейното бъдеще в НАТО няма да се състои, както няма да се случи това и на Грузия. НАТО е наясно с тази позиция на Русия. Когато бяха взривени кулите близнаци в Ню Йорк, Русия беше изцяло в сътрудничество със САЩ по линия на тероризма. Тя беше най-желаният партньор на американците и даде своето съгласие за инвазията в Афганистан. Споменавам това в контекста на обстоятелствата, че имаме примери за добро сътрудничество между Русия и САЩ.

Владислав Кацарски: Забелязвате ли нещо много цинично – в първата четвърт на 21 век говорим с езика на 50-те години на 20 век.

Христо Петров: От тази война в Украйна губим всички, най-вече Европа, защото не бе далновидна подкрепата на САЩ и се създаде разединение. Колкото и да е скандален фактът, трябва да го назовем – великите САЩ работят срещу единението на Европа. Ако бъде оставена сама да развива икономическите и политическите си отношения с Русия, бързо ще намерят общ език.

Владислав Кацарски: Америка няма интерес от силна Европа и силна Русия, затова води тази лоша, некоректна, пресметлива и грозна политика.

Христо Петров: Писмото на Нешка Робева предупреждава, че преди всичко трябва да отстояваме българския интерес в тази сложна ситуация, което не е в противоречие с политиката на НАТО. Никой не ни принуждава насила да провеждаме антируска политика и каквато и да е анти-политика. Цялата вина за абсурда, в който ни вкарват управляващите, ще е тяхна – ще продължаваме да затъваме, да ставаме все по-бедни и по-изолирани. Отговорността на политиците е много голяма, но виждаме, че техният капацитет е ограничен и не може да отговори на изискванията на сегашното време.

Анелия Велинова: Дали този ход, който в момента направиха САЩ, не обединява само по една линия Европа – общия враг Русия?

Христо Петров: Досега Европа такова единение във външно политическите си действия не е имала, толкова бързо и категорично да се обедини – безпрецедентно е.

Владислав Кацарски: Оставям един въпрос на нашите слушатели за размисъл – дали това, което се случва сега, не е отговор на възникналата криза в ЕС?

Христо Петров: Тежък въпрос за размисъл, но достатъчно сериозен, за да прецени всеки събитията през този поглед.

В студиото: Владислав Кацарски, Анелия Велинова и Христо Петров


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *