menu Начало chevron_right

Най-новото


fair play logo
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ 14.03.2022

Anelia Velinova | 16 — 03

Темите във „Феърплей“ днес: След като ЦСКА не успя да бие Царско село, а Лудогорец драматично обърна Левски, нещата в първенството изглеждат ясни като избори у нас преди 1989 г. Задава се 11-а поредна титла на тима от Разград, а и как да е иначе, когато единственият сериозен конкурент сам абдикира от битката с неубедителните си игри и резултати? В европейския футбол видяхме голям обрат и екшън в Шампионската лига, страхотни мачове през уикенда, както и драмата около Челси, която е с неизвестен край по съвсем неспортни причини. Какво ще стане с клуба след пълната блокада на бизнеса на Роман Абрамович? В Италия на върха е страшно оспорвано, в Испания Реал на практика си осигури титлата, в Англия битката ще е до последно, а в Германия Байерн не успя да спечели, за да даде някаква надежда на преследвачите. – На Мастърс турнира в Индиън Уелс Григор Димитров стартира с победа и гледа към защита на точките, които спечели там през миналата година. Тогава първата ракета на България игра полуфинал. Братя Пулеви ще участват на една и съща галавечер в профибокса зад Океана. Пак там ЛеБрон Джеймс стана първият играч в историята на НБА с над 10 000 в трите основни графи на статистиките – точки, асистенции и борби. И пак в Щатите – Том Брейди се оттегли от оттеглянето си и се връща на терена, като „пенсионирането“ му трая само 42 дни. Задава се новият сезон във Формула 1, какво да очакваме? Водещ: Иван Иванов


Korsaji_izlojba_hartien_fest
Под око

Новели за приятелството

Anelia Velinova | 16 — 03

“О, приятели мои! На света няма приятели!” – казал го е Аристотел. Друг вариант на негова мисъл по същата тема е: “Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.” Може би и вие, както и аз, сте си задавали въпроси, относно валидността на приятелството. Чия валута е то? На сърцето и споделянето, на взаимната изгода, на доверието или на това да привикнеш с друго човешко същество. Да го разбираш, да се смеете заедно, да отгатваш тъгата му и да му помагаш да се лекува от нея… Да споделяш и своята гледна точка и да търсите заедно поведенчески механизми, които да го омиротворят. Ако се е поддал на афекти, способни да размият границите на доброто и злото, да го прегърнеш и с тази прегръдка да влееш хуманния пулс на своето сърце в неговото… Да, можем да избираме приятелите си, но едва ли допускаме особено близо и бързо новите си познати до крепостта на своята същност, когато сме преминали 40-те. Опитът ни е научил и, както казва Никола Шамфор: “ Дворцово приятелство, лисича чест, вълче общество.”. На мен поне ми се е случвало, а щом е така, предполагам на повечето от вас, да се доверявам безрезервно на приятели, а после да дочувам странно ехо зад гърба си по свой адрес от същите тези приятели… “Процесът е взаимен”, съм си казвала обикновено. Може би аз съм допринесла за  натрупана обида, която трябва да е причина за този пълен обрат! Не, простотата грешка на младостта, че доверието и всичко – всичко за приятеля (без натякване и разтакаване), ще направи климата на споделяне най – благотворен, е златната среда, в която можеш да се превърнеш в даденост за другия. Обикновено не споря. Научих се че безследното разстояние от тези хора е най – доброто лекарство. Понякога нивото оказва решаващо влияние. Няма как да обясниш, а и […]


korica na knigata na Katq Zografova
Любовта, без която не можем

Катя Зографова: „Бележити жени на България“

Anelia Velinova | 15 — 03

Премиера на новата книга на Катя Зографова. „Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век… Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки…“ Проф. Пламен Павлов Специални гости на събитието, състояло се на 08.03, са наследнички на част от персонажите, описани в книгата, а също и представители от дипломатически среди и държавната администрация. Събитието отразиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


boksovi rykavici
Под око

НАСИЛИЕТО

Anelia Velinova | 15 — 03

                             Насилие е всяко действие, което предизвиква физическо, психическо или емоционално страдание на друг човек или дори на собствената личност. По същество то е антихуманен акт, престъпление, защото нарушава достойнството и интересите на личността, скършва волята ѝ. Насилие е всяка форма на поведение, целящо да нарани или навреди на друго живо същество, което е мотивирано да избегне точно това. Често интервенцията е под формата на агресия, гняв, но атаката може да бъде физическа, вербална, активна или пасивна, както директна и индиректна. Някои считат, че нападката е механизъм за решаване на конфликти и проблеми, че то създава привилегирована позиция над някого или нещо: човек, животно, имущество, страна, дори планетата. Зигмунд Фройд предполага, че причина също може да е нуждата от престиж и че насилникът се надява по такъв начин да компенсира определено неравенство в негов ущърб: другият е по-кадърен, например, и представлява заплаха за неговата позиция в обществото. Насилието заплашва, ругае, прави обидни забележки, гълчи, упреква, унижава, подиграва се,  присмива се, дразни, разпространява злостни клюки за другия, не го признава, не го уважава. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата. Но знаем, че пресирането осакатява и убива и самия нападател: физически, заличава всичко ценно и създавано дълго време. Насилието поражда в отсрещната страна обезверяване, недоверие, депресия, лоша ориентация, чувства на незащитеност, безпомощност и страх. Ако не намерим подходящия начин да го спрем, то води до промяна на личността, промяна в самочувствието и пряко влияе на качеството на справяне със задачите – т.е. предизвиква криза на съществуването. Насилието еднакво пречи на двете страни да достигнат желана цел и пренебрегва нуждите и исканията им. Дори когато е отговор, то предизвиква насилие – вкарва в порочния кръг на повторенията. Човек притежава разум, и именно разумът е неговото изкушение, което го води от илюзия към илюзия: на сила, на […]


kolaj - hlqb i slyntcogled
Под око

Да видим какво наследихте?

Anelia Velinova | 14 — 03

Това, което става в България е много гадно. Не, не съм сбъркал думата – гадно казах. Ако исках да кажа „лошо“, щях да бъда неточен. Хората се бият за олио, а един министър -милионер, с шапка за хиляда лева, ги призовава да се бият за държавата си. Срещу кого да се бият, бе, господин министре, срещу Вас ли? Жената на заместник -министър ми се перчи със скъпо шампанско и с белгийски бонбони – точно в деня, когато човек издъхна на опашката за олио! И имате наглостта да ми казвате, че цената била спекулативна! И на тока ли е спекулативна? И на бензина ли? Ами оправете я: твърдите, че разбирате тези работи! Ама и аз пък: нали сте „Продължаваме промяната“! Никой не е чул да се наричате „Спокоен живот“ или „Честно управление“. Я да видим какво наследихте? Парламент палячовци – за речника им какво да кажем?! Направо си беше промяна, ако го съпоставим с други парламенти. Защото както има тъжни вицове, така има и лоша промяна.  Хора, които никога не са чували за начина, по който се носи отговорност. Наследихте едни крещящи злобни комплексари, палещи огън в краката на полицаите, носещи ковчези, замерящи институции с чери домати (за такива домати не може да се каже, че са от евтините), спиращи тока в метрото. Такава промяна продължавате! И затова тези същите, които хвърляха яйцата и черитата – умните и красивите, де – изведнъж през януари, когато протестираха против мерките, наложени заради Ковид, се превърнаха в … не помня как ги нарече господин депутатът, който не само не гледа стреснато, ми по хип-хопски нахално. А после си играха на бой със снежни топки с храбрия премиер. И изведнъж полицаите, които какво ли не направиха да го предпазят, вече не бяха онези, които бият хората, а които не ги бият. Нищо пък, в края на краищата има значение от коя страна си на […]


viziq na bombe i moneti
Приемната

Шменти капели и триковете на Пантуди 

Anelia Velinova | 11 — 03

Изразът „шменти капели“ – непредвидим капан за преводачите. Менте и неговите производни. Легенди и реалност за Пантуди – Академия „Ляв джоб – дясна ръка“. Вариететен артист или крадец, манипулатор или писателстващ измамник – виртуоз… Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева


dete bejanec nosi narytc hlqbove
Под око

Милост, а не милостиня…

Anelia Velinova | 11 — 03

или потребността да правим добро, за да помним че сме хора и християни „ Няма по-голямо щастие от това да направиш добро!„ Онзи ден, Понеделник  се натъкнах на един уличен музикант със саксофон. Беше адски студ, чух го рано сутринта, като отивах на едно събитие в Младежкия Дом. Следобяда към три часа приключи данданията, сакса продължаваше да лее приятен джаз между прехвърчащи снежинки и замръзналата улица. Леле, този зъзне като бежанец, помислих си  – беше с яке, качулка, шал и плетени ръкавици, от които се подаваха  червено –  посинели пръсти. Метнах  своята милостиня от няколко монети в полупразната калъфка,  а момчето спря за момент да  ухне и стопли пръстите си. Направих комплимент, че свири много хубаво. Разбрах, че е завършил музикално училище. Бежанец, от Украйна. От последната война. Сетих се за  мои приятели  във Варна, които бяха пътували до Румъния да посрещнат и настанят по къщите си  украинци, да осигурят  топлинка и подслон на хора,  изпаднали в  истинска, огромна беда. На моето поколение му бе писано да е свидетел на не една война  и бежанци. Случи се не само да видя, но и да общувам с прокудени от домовете си хора… В Тбилиси посрещах бежанци от Южна Осетия. Хора, които не бяха успели да погребат убитите си бащи и майки, други бяха успели да заровят мъртвите в градината си. В нещастието си имаха късмет –   спасили се от бомбите и куршумите на “освободителите“. Видях деца, които заекваха от „Град“ стрес, получен от ужаса на гърмежите от летящи ракети. Грузинските бежанци бяха прокудени от домовете си от Абхазия и Южна Осетия. Там  се настаниха други хора.  После войната в Сирия – лагерите за бежанци от най-светската арабска държава бяха изградени в съседна Турция още преди да започне войната. После лагери в съседните Йордания и Ливан. Процъфтяващи и уредени градове бяха сринати, жителите […]



Любовта, без която не можем

Проф. Златимир Коларов за литературните си постъпки

Anelia Velinova | 10 — 03

Смисълът е да даваш. Един от водещите доктори в своята област, проф. Златимир Коларов гостува в студиото на радио Брайл ФМ, но като автор на книги. Златимир Коларов е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор и съавтор на над 580 научни труда в областта на ревматологията, имунологията и вътрешната медицина. Автор е на 23 художествени, публицистични, научно-популярни и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 7 за документални и 8 за научно-популярни филми и над 250 публикации в литературни и електронни издания. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, италиански, гръцки, португалски, руски, албански, украински, полски и румънски езици. Филмите му са представени на фестивали и прожекции в Гърция, Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Израел, Англия, Словения, Русия, САЩ, Япония, Канада. Две от книгите му са преведени и издадени в Украйна и Германия. Носител е на 52 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член е на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци – гилдия „Сценаристи” и Съюза на журалистите в България. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”, заместник-председател на Научното дружество по ревматология, почетен член и член на управителния съвет на Асоциацията за лечение и изучаване на болката, асоцииран секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM. Димитър Христов: Проф. Златимир Коларов е личност, която винаги ме е вдъхновявала със своята разностранност, със своите успехи в различни области. Литературата и медицината са две хуманитарни области, но във всяка твоя проява в тях се вижда човещината, която е крайно необходима и на лекаря, и на писателя. За мен това съчетание на медицината, като грижа за здравето на хората и на обществото, […]


podcast
Под око

Кратка приказка за слепите царе

Anelia Velinova | 10 — 03

И се хванаха слепите гуша за гуша. Изведнъж се оказа, че слепотата им е най-малкият проблем. Че то слепотата проблем ли е? Я да знаеха ония, окатите, как се усвояват пари под сянката на белия бастун – тутакси щяха да си помислят как да се изкарат и те слепи. То сега слепите пък тръгнаха да се изкарват сляпо-глухи. Не им стигна Съюза, Кооперацията на екскурзианта – сега и сляпо-глухи. Що ли? Ами келепирец откъдето има, те са там. И най-хубавото е, че държавата хич не я е еня за това. Ръси пари – съвестта ли си лекува, очи ли на Запада замазва – все едно: пари има и те не са малко. Но я питайте слепите царе – веднага ще ви кажат, че пари няма, че хората са бедни и онеправдани. И най-лошото е, че са прави. Хората са бедни и онеправдани – не и слепите царе. Те се ограждат с една свита, която ги брани на всяка цена и с цената на всичко. Затова ви казах в началото, че слепите се хванаха гуша за гуша. Единият цар умря, ей така, уж беше безсмъртен, уж всичко можеше… обаче храс и прас. Прибра си го Дядо Боже и о, ужас – никой не изпадна в дълбока скръб! Един човек организира автобус за погребението му, за да могат слепите последна почит да му отдадат. Шестдесет- местен автобус, голям: ако се броят и правостоящите, като нищо до сто души щеше да събере. Ма се качиха само двама. Народната любов ли задави другите, скръбта ли непреoдолима замрази краката им – не зная, но автобусът се издундурка само за двама души! Та когато беше жив царят, то не бяха метани, то не бяха клетви за вярност… А насъскаше ли някого, цялото Общо събрание на брата от гърба кожата смъкваха само и само да покажат верността […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play