В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Гледай си в краката

Публикувано от на 07/03/2022

vladi3
Владислав Кацарски

Представете си една ето такава картина. Един добре облечен мъж върви, вдигнал поглед нагоре и се любува на сградата на Университета. Или си спомня годините, в които е учил тук, или се трогва от добре изпълнената архитектурна постановка. Хората минават покрай него, всеки по своите си работи, забързани, навели глави, загледани в краката си. Не зная кой, някой близък мой, разсъждаваше, защо ние българите си гледаме в краката. Защото майките ни още от малки ни го набиват това в главите: „гледай си в краката!”. Ще се заблееш нанякъде - и храс! от някоя издатина на тротоара. После обелено коляно, ревове, разправии. Като големи и пораснали нещата не се променят кой знае колко. Само дето ние ставаме родители и викаме след децата си да си гледат в краката.

Не съм забравил за човека, който се възхищаваше на университетската сграда. Той разбира се се спъна в една отчекната плочка. И се спъна сериозно. Съдя по това как се ядоса. И от тук започва един низ от събития, много характерен по тия географски ширини. Мъжът рита плочката, силно я рита, защото силно е ядосан. От това му спонтанно решение го заболява кракът, с който е ритнал плочката. Мъжът се заковава ня място и аха да се хване за крака, но преценява, че точно тук и точно сега не може да направи такова нещо. Едно че не върви на облеклото и осанката му, и друго – ще загуби равновесие. Затова прави крачка напред и стъпва върху същата тази изчекната плочка. И тогава настава другата веселба. Плочката, като всяка уважаваща себе си плочка, поставена на български тротоар, е скътала под себе си достатъчно количество кална вода, чакаща удобен момент да изригне като малък фонтан. Получава се точно това, което ви разказвам. Ако мъжът беше облечен с бял костюм, картината щеше да бъде пълна, но не е. И сега тук започват едни разсъждения. На Запад не е така, там улиците са по-равни, тротоарите са по-хубави. И ред такива аргументи. И все приведени така, че хем са убедителни, хем са верни. Щастливи хора живеят на Запад значи, и те си имат проблеми, но някак от по-друго естество – не като нашето, силно миришещо на сиромашия и недомислие.

Е да, де, ама нито е сиромашия, нито е недомислие. Просто никой не иска да оправи тоя батак! Не е вярно, че няма пари! Не е вярно, че никой не вижда какво става! И пари има, и всичко се вижда. А защо е така – е друг въпрос и отговорът му е изключително елементарен. Всички го знаем, но колчем някой се добере до пост, от който зависи решаването на проблемите, започва да пелтечи като предходните, които е укорявал: няма пари, няма начин точно сега… и така нататък. Ако някой гледа отстрани, (а бъдете уверени, че има кой да гледа), ще си каже, че сме омагьосани. Но времето на приказките мина, сега идва друго време. Този, който гледа отстрани, знае, че не сме омагьосани, знае и проблема и причината. Затова ни клати както си иска и когато му хрумне и му изнася.

Затова от край време тук нещата се случват едва когато са се случили на друго място и по друго време. Затова колкото българи, толкова мнения на квадрат. И ако питате мен, не ми става по-леко, че хем сами се докарахме дотук, хем ни пуснаха по пързалката.

Там поне е равно и изпъкнали плочки няма.

Владислав Кацарски

braillefm.com


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *