Приемната Архиви - Страница 21 от 41

Парламентарни избори 2023: А сега накъде?

Anelia Velinova | 27 — 04

Разговор за политическия спектър, който се случи в България в последните дни. Избори, прогнози, очаквания. Ще се сбъдне ли мрачният сценарий? Има ли надежда за България? Отговори на тези и други въпроси ще чуете в политическия коментар на журналистите Владислав Кацарски и Христо Петров. Владислав Кацарски: Днешната „Приемна” започва. Това е „Приемната” след, правим уговорка, 3-ти април. Обикновено не казваме дати в нашата „Приемна”, защото предаването след това отива в канала youtube, за който ви призовавам да се абонирате, като напишете Брайл ФМ слято на латиница и по този начин ще станете един от нас. А нашето семейство е хубаво, защото си говорим истината. Тя понякога боли, понякога търни, понякога ти изтръпват ръцете от нея, но честно казано, експериментално проверено е, че така се живее по-лесно. Затова не казваме дати, тъй като на повторението, което ще слушат някои хора на 9-ти април, да им кажеш, че е 3-ти април, някак си… няма как. В днешния ден имаше избори. Това е денят след изборите, денят след като някои хора упражниха правото си на глас. Какво се случи? Какви коментари получихме и докъде сме стигнали? Резултатите не са окончателни, но обикновено в България екзитполовете рядко грешат. Виж, прогнозите понякога се разминават, но понякога. В този случай прогнозите не се разминаха, за мое голямо разочарование, а пък и гласоподавателите, ние, избирателите, за пореден път казахме своето мнение за това какво трябва да бъде, и за пореден път дарихме с еднакво доверие двете водещи сили в момента. Сега да си демонстрираме непримиримост и чак такава принципност от страна на едните и отношението, което пък другите имат към първите, е, меко казано, липса на политическа култура вече в този момент. Защото какво се оказва? Оказа се, че 23 месеца ние сме с президентско управление под един или друг начин. Това може и да не е лошо, но когато нямаш в парламента си парламентарна държава, вече си е проблем. Защото каквото и да прави едно служебно правителство, и […]

Приемната

По пътя към храма

Anelia Velinova | 24 — 04

Разговаряме с отец Румен Стойчев от Българската православна църква за Страстната седмица. За вярата и добротата. За любовта като път, истина и живот. Владислав Кацарски: В студиото сме с Христо Петров и отец Румен Стойчев от Българската православна църква в началото на Страстната седмица след двата големи празника – Лазарова събота и Цветница. Може нещо да бъркам, но моля да бъда извинен. Отче, здравейте. Благодаря, че оказахте честта на нашето радио да бъдете сред нас в предстоящите светли празници. Отец Румен Стойчев: В името на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Възлюбени в Господа, боголюбиви, богопредани чеда на Светата ни църква, Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни. Това е Лазарова събота – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. Както го е правил по-рано, Иисус – непознат, неизвестен, непризнат, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: „Осанна! Благословен е идващият в името Господне! Осанна във висините!“ Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година в този ден, шести преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта. Ние живеем в свят, в държави, които […]

Приемната

Отец Румен Стойчев от Българската православна църква: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

Anelia Velinova | 20 — 04

Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово Възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение. Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в греховете, дарува живот. Ден на Възкресение е! Да се радваме от тържеството на празника, един друг да се прегърнем. Пасха свещена се показа нам днес; Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана; Пасхата на Христа Избавителя. О, Пасха – избавление от скръб! Като видяхме Христовото възкресение, нека се поклоним на светия Господ Иисус Христос, Който едничък е безгрешен. На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим. Ти си нашият Бог, освен Тебе другиго не знаем и с Твоето име се именуваме. Дойдете всички верни да се поклоним на святото Христово възкресение, защото – ето чрез кръста дойде радост за целия свят. Всякога благославяйки Господа, нека възпяваме Неговото възкресение, защото Той, като претърпя разпятие, със смърт смъртта разруши. Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав. И вам живот да дарува вечен! Отец Румен Стойчев

Приемната

Незрящият български скулптор Денис Попов за абстрактното изобразяване

Anelia Velinova | 18 — 04

Той извайва ярки и запомнящи се скулптури и доказа, че липсата на зрение не е пречка да твори. Измиcля нови cветове, изпитва гpаниците на yма и фантазията, ескпериментира, без пpетенция да бъде xаpеcан или разбpан. Разговаряме с Денис Попов за мечтата да стане скулптор и препятствията по пътя към осъществяването ѝ, за цветовете, които вижда със сърцето си, за участието в голямата арт брут изложба в Париж. Владислав Кацарски: Денис Попов е първият сляп скулптор в България. Изключително се радвам, че си сред нас. Ще се опитаме да направим малка разходка из твоя живот и предстои да заснемем подробен и хубав филм за теб от работното ти ателие, както направихме с твоя професор Моника Попова. Как се случи така, че Денис Попов – детето, което познавам като ученик в училище за деца с нарушено зрение, реши да се занимава с визуално изкуство? Денис Попов: В началото то за мен беше хоби. Правех дребни фигурки от пластелин и задавах най-различни въпроси на нашата преподавателка г-жа Евелина Песева. Изучавах пропорции, различни техники в изкуството, които позволяват абстрактно изобразяване – четях за тях, не беше включено в училищния материал. Имах приятели, с които гледахме анимационни филмчета, сериалчета и те ми ги описваха. Опитвах се да ги възпроизвеждам, както си ги представям. Пресъздадените от мен образи са много по-различни от реалните. Анелия Велинова: Да уточним – ти си сляпороден и нямаш никаква визуална представа за какъвто и да е предмет и форма. Денис Попов: Да. Нямам никаква представа, затова и методите за моето обучение бяха по-различни във времето, когато се учех. Бях в 8-ми клас и училището ни беше посетено от докторант към Художествената академия – Мария Коева. Тя пишеше докторат на тема „Слепите и визуалните изкуства”. Изследваше възможно ли е сляп човек да възприема пластичното изкуство и доколко може да го сътворява. Потърси доброволци и аз се съгласих да участвам. Препоръча ме г-жа Песева, за което […]

Приемната

Докъде водят пътеките с журналистката изследовател Ирена Григорова

Anelia Velinova | 18 — 04

„Светилищата са жив организъм.” (Ирена Григорова) Тя е автор и водещ на предаването „Прастари времена“ по БНТ. В своята работа стъпва на документи и факти, доказани от науката. Книгите ѝ „Скрито наследство”, „Мистичните пътеки на България” – I и II, „Прастари времена”, „Скитник в мрака”, романът „Градът на вълците“ водят до свещени места в България. Разговаряме с Ирена Григорова за светлината и мъдростта. Анелия Велинова: Искам да ви запозная с едно момиче, което работи като възрожденец от години наред и изкопава такива интересни неща, които могат да ви накарат да уважавате своята страна. Защото има защо. Последните, които излязоха, и съм много горда, че ги притежавам, това са „Мистичните пътеки на България”, първа и втора част. Но нейни са и „Скрито наследство”, „Прастари времена”, то е и книга, и предаването. „Скитник в мрака” и една книга, за която не знаех – романа „Градът на вълците”. Един човек, който постоянно търси, копае и по собствена идея се насочва към различни обекти в България, естествено, с помощта на доц. Веселина Вачкова. Ирена Григорова: Има няколко човека, които следвам като знания. Единият е Веселина Вачкова, другият – проф. Диана Гергова, която също ми е близка приятелка. Това са основните ми вдъхновители. Анелия Велинова: Има защо. Защото, както и аз, искам да стъпя на фактология, макар че във времената има и много измислици. Загубват се нещата. Една Библия да вземем, пренаписвана хиляди пъти, и променени много неща. Едно първо християнство, ранно, променено, и след това в друг вид във времето. Ирена Григорова: Самите епохи всъщност променят нещата, защото ако говорим примерно за богомилите, които всички в България много обичаме и много се интересуваме от тях, но това, което се е знаело преди 30 години, е съвсем различно от това, което се знае днес, защото в предишната епоха, в която живеехме, в комунизма, имаше отново сито на литература, и хората нямаха достъп до информация за богомилите. Така че се създадоха едни малко градски легенди за тях. След това, когато дойде демокрацията […]

Приемната

Поетът-физик Радослав Симеонов: Има ли поезия във физиката или физика в поезията?

Anelia Velinova | 10 — 04

„Не забравяйте да гледате звездите, а не в краката си. Опитайте се да разберете какво виждате и си задайте въпроса защо съществува Вселената.” (Стивън Хокинг) Разговор с учения, изследователя на тъмната материя, фотографа, поета Радослав Симеонов за дебютната му книга „Монодиалози”. Поезия и наука. За „черните дупки” в живота. Владислав Кацарски: При мен е един много особен поет. Няма да правим пълна дисекция на неговата поезия, но поне ще я „поразкадроваме” оттук оттам. Респектиран съм от факта, че Радослав Симеонов е учен, млад български учен. Харесвам хора, които дръзват да се занимават с българска наука, защото това в днешно време може да се окаже мостът, който да спаси тази държава, която сега не знае къде е. Определено е точно така. Каквото и да говорим, и както и да се опитваме да се помпаме, че не всичко сме изгубили, доста посоки изгубихме. Тук, от 10-ия етаж, се вижда Българската академия на науките, която крета и не защото там няма специалисти, а защото там няма достатъчно пари. Когато една държава не влага достатъчно средства в култура, в наука и в образование, или когато влага средства, които не знае къде отиват, нещата избиват извън коловоза. Здравейте, Радослав. Радослав Симеонов: Здравейте. Благодаря Ви за поканата. Радвам се, че съм тук с Вас днес. Владислав Кацарски: Аз Ви съветвам много да не се радвате, защото не съм от най-лесните водещи, но пък се радвам, че ще можем да си поговорим. А след предаването дали ще останем приятели, или ще кажете, че това е било най-ужасното Ви представяне, ще видим тепърва. Вие сте млад български учен. Какво искате да направите? Направи ми много силно впечатление, че се стремите да откриете елементарна частица ли? Радослав Симеонов: Така е. Аз съм млад българска учен. В момента съм докторант в Софийския университет във Физическия факултет и голямата цел на нашата група е, дай боже, да открием нова частица. Но за това пътят е огромен. Започва се с конструиране на теоретична задача, впоследствие за измисляне на експеримент, […]

Приемната

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Anelia Velinova | 28 — 03

Кой е Зоран Джинджич? Кой го уби и защо? Какво се случва на Балканите? На тези и други въпроси отговаря журналистът Николай Кръстев. Разговор за новия му филм на тази тема. Владислав Кацарски: В началото на днешната ни среща няма как да не споменем за етническото прочистване чрез геноцида над българското население в онази част на някогашна България, което много, много не се обсъжда. За стотиците хиляди напуснали Лозенград, Гюмюрджина, Дедеагач, Едрене и Еникьой, Кукуш, Скопие или Солун, зад които остават масови гробове и изпепелени къщи. Разумът отстъпил място на ужаса в онези мрачни години. Докато има памет, никой не умира. България е пострадала от изгубването на огромна част от териториите си – Източна и Западна Тракия, Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са били принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в освободените български територии. Раната остава отворена за няколко поколения не само в България, но и на Балканите. И така до днес. Какво се случва в най-близките западни съседи на България? За Сърбия и Македония в официалните медии се споменава, само когато има нещо скандално, или политически пикантно за огладнелите политици от двете страни на границата ни. При нас „На 10-ия етаж” сме поканили най-добрия анализатор на Западните Балкани. Това е човекът, който не само следи и анализира случващото се на запад от България, а и личността, която е отворила не една врата в дома, буквално, на почти всички от играчите на разклатената политическа сцена в нашия неспокоен регион. Добре дошъл на г-н Николай Кръстев. Николай Кръстев: Здравейте. Много благодаря. За втори път съм тук, но във вашия нов дом влизам сега за първи път и искам да ви пожелая още повече успехи, и да стигате до повече и по-голяма аудитория. Владислав Кацарски: Дай боже! Но да не забравяме, че всичко зависи от нас. Направихте един много добър филм за Зоран Джинджич. Първо, да кажем кой е Зоран Джинджич? Ако искате да започнем оттам и след това, разбира се, ще […]

Приемната

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек. Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]

Приемната

Внезапната смърт на поета

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговор с акад. Благовеста Касабова и поета Иван Есенски. Съдби, народопсихология и фатални събития в българската литературна действителност. Владислав Кацарски: Благовеста Касабова и Иван Есенски в един предстоящ, не много лек разговор за прекъснатия полет, преждевременната смърт на поета или конфликта на личност и общество. Здравейте. Много ми е приятно, че сте тука. Винаги е ставал хубав разговор с вас. Не сме обещавали леки разговори, но пък за сметка на това ще се поровим малко из историята, да видим кое, докъде, как и колко. Откъде да започнем? Иван Есенски: От историята. Владислав Кацарски: Аз като човек, който все пак съм се занимавал с литературна история дотолкова, доколкото съм се опитвал дори и да специализирам това нещо, макар че специализирах литературна критика, ще кажа така – аз ще се постарая да не преча, а само ще „побутвам” разговора, защото вие двамата сте достатъчно големи, за да мога да се намесвам с каквото и да е компетентно мнение. Да видим откъде ще се върнем тогава? Иван Есенски: Както казахме от историята, защото в крайна сметка България може би е единствената страна в света, чиято историография не е толкова вярна, колкото нейната литературна история. Така се е стекъл животът на България още от VІІ век насам. Нейната литературна история е свързана с историята на народа ни, превръщането му в нация в различните етапи. Първо, Второ, Трето българско царство, след това каквото става. И всъщност, ако се върнем на правилото, че историята се пише от победителите, а тя така се пише, на нея явно не може да се вярва, или не може да се вярва 100%. Но литературата не позволява никакъв фалш. Тя няма да е литература тогава. Тя ще е донос или нещо друго, ако авторът лъже, или изопачава истината в името на някаква конюнктура, някакъв личен и друг интерес. Ето, изведнъж заставаме срещу невъзможността да се мълчи, даже във времена, когато мълчанието става история. Аз мисля, че ние в момента сме в […]

Приемната

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Anelia Velinova | 20 — 03

Оригинален, непринуден, артистичен, Илко Мишов разказва и пее авторски песни от новия си албум „БЕЗ РАМКА”. Владислав Кацарски: Илко, здравей. Много се радвам, че ни уважи и че дойде при нас със своята китара. Сега ще си говорим за музика и за това, което ни заобикаля, защото музикантите и поетите живеят на тази земя с всички човешки скърби и радости, макар понякога те да са в малко по-големи краски в нашия живот. Попаднах на едно твое представяне на албума ти, който е много странен албум, защото той има бардовска поезия и не бардовско свирене. Тоест има много силно музикантско свирене, а бардовска поезия. Ако искаш да започнем с една песен от този албум и после ще поговорим защо така направи ти и се изрази по този начин. Илко Мишов: Понеже сме в София, да почнем с песен за София. Владислав Кацарски: Къде успя да пресипнеш така? Илко Мишов: Снощи пресипнах в един клуб. С един наш общ приятел „забивахме” с групата ми и понеже имаше много рокендрол, и така… Владислав Кацарски: Не е трудно да си досетим, че клубът е „Пачис”, а приятелят е Васко Кръпката. Защо в този формат издаде твоите песни, като ти имаш група? Пътувате по света. Можеш ли да кажеш, че си обиколил света? Илко Мишов: Горе-долу, да. Пристанищата общо взето. Никога не съм ходил в Париж, защото няма пристанище. Владислав Кацарски: На футболиста животът е от стадион на хотел, на музиканта – от пристанище на пристанище. Илко Мишов: Като ги имах вече тези песни, имах вариант да ги запиша с групата си, или да ги запиша на компютъра си, да направя там ангажименти и т.н. Но исках да избягам от изкушението. Изкушението да имам, неминуемо записвайки ги по начина, по който всички записват, щях да имам плейбек или синбек. И може би щях да се изкуша като ме поканят някъде, вместо да изпея песните на живо, както според мене трябва да бъде, да ги […]

Приемната

Парламентарни избори 2023: А сега накъде?

По пътя към храма

Отец Румен Стойчев от Българската православна църква: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

Незрящият български скулптор Денис Попов за абстрактното изобразяване

Докъде водят пътеките с журналистката изследовател Ирена Григорова

Поетът-физик Радослав Симеонов: Има ли поезия във физиката или физика в поезията?

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Внезапната смърт на поета

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter