Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Оригинален, непринуден, артистичен, Илко Мишов разказва и пее авторски песни от новия си албум „БЕЗ РАМКА”.

Владислав Кацарски: Илко, здравей. Много се радвам, че ни уважи и че дойде при нас със своята китара. Сега ще си говорим за музика и за това, което ни заобикаля, защото музикантите и поетите живеят на тази земя с всички човешки скърби и радости, макар понякога те да са в малко по-големи краски в нашия живот. Попаднах на едно твое представяне на албума ти, който е много странен албум, защото той има бардовска поезия и не бардовско свирене. Тоест има много силно музикантско свирене, а бардовска поезия. Ако искаш да започнем с една песен от този албум и после ще поговорим защо така направи ти и се изрази по този начин.

Илко Мишов: Понеже сме в София, да почнем с песен за София.

Владислав Кацарски: Къде успя да пресипнеш така?

Илко Мишов: Снощи пресипнах в един клуб. С един наш общ приятел „забивахме” с групата ми и понеже имаше много рокендрол, и така… 

Владислав Кацарски: Не е трудно да си досетим, че клубът е „Пачис”, а приятелят е Васко Кръпката. Защо в този формат издаде твоите песни, като ти имаш група? Пътувате по света. Можеш ли да кажеш, че си обиколил света?

Илко Мишов: Горе-долу, да. Пристанищата общо взето. Никога не съм ходил в Париж, защото няма пристанище.

Владислав Кацарски: На футболиста животът е от стадион на хотел, на музиканта – от пристанище на пристанище.

Илко Мишов: Като ги имах вече тези песни, имах вариант да ги запиша с групата си, или да ги запиша на компютъра си, да направя там ангажименти и т.н. Но исках да избягам от изкушението. Изкушението да имам, неминуемо записвайки ги по начина, по който всички записват, щях да имам плейбек или синбек. И може би щях да се изкуша като ме поканят някъде, вместо да изпея песните на живо, както според мене трябва да бъде, да ги пусна на запис и само да си отварям устата. Може би щях да се изкуша. И за да не се изкушавам, записах целия албум точно по начина, по който го изпълнявам на живо. Понякога леко пресипнало пеене, но пеене.

Владислав Кацарски: Вън си говорихме за пеенето на плейбек, за тази порнография, дето навлезе тук в последните 20 години. А така взимаш китарата, и си ти.

Илко Мишов: Да. Каквото, такова. Като в албума ми така е записан, както аз пея песните на живо. Никакви компютърни дообработки няма, една нота добавена. Изпявам ги и ги записвам, за да ги има на някакъв носител. А иначе аз мога, както сега съм седнал тук до тебе, да си ги пея с прекрасната ми китара.

Владислав Кацарски: Как се случи така, че свириш на китара и избра живота на музикант? Ти, общо взето, се храниш с музика.

Илко Мишов: Абсолютно. Аз съм от Благоевград и имахме прекрасен преподавател, диригент на духовия оркестър. Всичките деца бяхме в този духов оркестър. Аз това съм завършил, а китарата дойде заради Бийтълс. Чух Бийтълс и ми беше по-различно от всичко останало, което бе около мене. Нямах никаква информация. Дадоха ми една снимка на Бийтълс и ми казаха: „Това е Джон Ленът, това е Пол Маккартни, Ринго Стар.” И станах фен. Бил съм сигурно 8-9-годишен и исках да свиря на китара, за да мога да чувствам същото, което тези хора чувстват.

Владислав Кацарски: Едно лято, бил съм на 15 години, стоя на балкона и слушам Бийтълс. Беше някъде към 10:00 часа вечерта. И тогава разбрах тази магия каква е. То те връхлита изведнъж и ти вече си вътре в цялата работа.

Илко Мишов: Със сигурност тогава хората около мен, роднините ми са си мислели, че е някакво тийнейджърско увлечение, като всички деца. Но ето ме – на 53 години и все по-голям фен на Бийтълс и на рокендрола като музика.

Владислав Кацарски: То е като снежна топка. Вместо да намалява, се увеличава. Все едно си влязъл в една съкровищница – да видиш това, и това. Ти завършваш музикално училище.

Илко Мишов: Военно музикално училище „Маестро Георги Атанасов” в София със специалност бас флигорна и тромбон. После 5-6 години работих в Гвардейския оркестър. Бях гвардеец . Напуснах Гвардейски оркестър и така започнах да свиря това, което наистина искам.

Владислав Кацарски: Аз мисля, че някъде по това време в хора на ГУСВ-то пееше Наско от БТР. 

Илко Мишов: Той е малко по-голям от мен. Не съм имал честта да се запознаем, да сме били заедно с него.

Владислав Кацарски: Това бяха едни школи за музиканти, много яки.

Илко Мишов: Военното музикално училище в онези години, когато съществуваше, вече го няма. Имахме най-прекрасните преподаватели по музика. Въпреки че системата беше такава, те ни отваряха очите за другата музика. Борис Карадимчев съвсем малко ми е преподавал по „Хармония” и винаги ни даваше примери с Бийтълс, и ни правеше много щастливи за хармонията.

Владислав Кацарски: Да им се чуди човек на тези момчета, защото все си говорим за това, че онзи не знаел нотите, този не можел да разчита партитури. Изведнъж се оказа, че хармонията им е перфектна, уникална.

Илко Мишов: Още има неща на Бийтълс, които не мога да разбера като хармония. Може би това е разликата между Бийтълс и мен, че те са я правили, без да са го учили това нещо. 

Владислав Кацарски: Навремето казвах, че на мен Владимир Висоцки ми промени живота. При тебе какво се случи? Промениха ли ти живота Бийтълс, или го объркаха? Или ти дадоха нова насока?

Илко Мишов: Не знам дали те точно са ми променили живота, но ставайки фен на Бийтълс и учейки музика, винаги тях съм слушал. Определено са ме направили щастлив човек. Това със сигурност, защото хубавите неща, гениалните неща правят хората щастливи. Няма как нещо лошо да направи хората щастливи. Направили са ме щастлив човек, че обичам тази музика. Дали са ми променили живота? Явно, да. Не знам. Ако ги нямаше Бийтълс, сигурно нещо друго щеше да е.

Владислав Кацарски: Специално при хора като тебе природата празно място не търпи. Все от нещо трябва да се запълни. Даже както се казва, лавината може би е щяла да падне и без Бийтълс. Нещо друго щеше да. Някой като Лед Цепелин, ама не точно.

Илко Мишов: След това се появиха и те в моя живот. Така че от Бийтълс е тръгнало, иначе много други неща.

Владислав Кацарски: Каква беше първата ти група?

Илко Мишов: Още в Благоевград ученически групи се събирахме и си свирихме с приятелите. После свирих в най-популярната рок група в Благоевград – „Арсенал”. Барабанистът беше 15 години по-голям от мен, пианистът – 2 години по-малък. Обаче рокендрол свирихме.

Владислав Кацарски: Рокендролът е магистралата, на която могат да се срещнат мало и голямо, и да си разменят радост и скърби. И да бъдат щастливи. Рок обществото – това са други хора, това е друга планета. Една вечер си забравих портфейла на масата в рок клуба. Плащал съм там нещо и си тръгвам. И се сещам, че съм си забравил портфейла чак в „Красно село”, на път за „Бъкстон”, където живея. А рок клубът е в центъра. Връщаме се, влизам вътре и казвам на бара: „Жоре, забравих си портфейла.” Той отговаря: „Ето го, на масата.” Портфейлът е на масата, хората си седят, слушат рок музика. Аз си прибрах портфейла. Излишно е да споменавам, че нищо не беше пипнато от него. Затова искам да кажа, че това е друго общество, това са други хора. 

Илко Мишов: Аз затова съм кръстил албума ми „Без рамка”, защото той не е рок или блус, или поп. Абе, без рамка.

Владислав Кацарски: Има и блус там.

Илко Мишов: Има и блус. Има всичко. Но няма никакви стилови насочености като проект. Това са просто песни за неща, които са ме вълнували, неща, които не искам да премълчавам и не мога да премълчавам. И единственото нещо, което аз бих могъл да направя, е да ги сложа във форма – песен. Не да ги вкарам в рамка, а да ги напиша като песен от мислите, които са ми минавали последните години, или въобще през живота ми. Така че затова е без рамка. От саркастично-смешните до много сериозните песни вътре, като текстове.

Владислав Кацарски: Изкушавам се да те помоля да изпееш един блус, обаче нека преди това да ни изпееш за Вълчо, защото много ме впечатли тази песен за Вълчо, който е абсолютен веган.

Илко Мишов: Историята на тази песен е, че аз просто се замислих, че някъде в България има човек, който е кръстен Вълчо. Популярно българско име Вълчо, обаче този човек Вълчо е станал веган. И вече има история. Това е една от малкото песни в албума ми по измислена история. Държа да кажа, че е измислена история – веганът Вълчо, който не стига, че е Вълчо и е веган, ами на всичкото отгоре има колбасарски цех. Защото този човек трябва да има някакъв бизнес. И трябваше да го оженя в историята ми. Доста време мислих върху името на жена му. В песента ще се чуе как се казва тя.

Владислав Кацарски: Дотам може да те доведе една нещастна любов.

Илко Мишов: От веган да станеш месояден.

Владислав Кацарски: Сега ще ти разкажа една история. Ако се замислиш, е минала и през твоя живот, обаче сигурно си обърнал внимание, но сега не се сещаш. Когато група „Сигнал” се завърна, спряха ги в Бургас, заради скандала там, бяха издали двойния си албум. И как се върнаха те – със „Сигнал 4”, плоча, която беше с малко по-твърд рок. И следващата плоча е „Сигнал и Дечо Таралежков”. Баща ми поглежда плочата и казва:  „Какъв е този таралеж като е плешив.” А Дечо Таралежков е на снимката със „Сигнал”. Та и ти сега за Вълчо.

Илко Мишов: Затова казвам, че това е измислена история и ако някъде в България има човек, който се казва Вълчо и е веган, искам да се запознаем с него, и да се снимам с него. 

Владислав Кацарски: Пишете ни на страницата, ако има такъв човек. Илко ще се снима с него и ще го прослави по цял свят. От колко време пътуваш?

Илко Мишов: По кораби повече от 20 години. Важното на пътуването е свиренето за мен.

Владислав Кацарски: Това са круизни кораби.

Илко Мишов: Круизни кораби и фериботи. Тези кораби – големите.

Владислав Кацарски: В буря попадали ли сте? 

Илко Мишов: Да. Но те са толкова големи корабите, знаят къде ще има буря и гледат да я избегнат. Не е имало екстремни ситуации. Море.

Владислав Кацарски: С морето шега не бива. Много отдавна опитвам да склоня моята жена да отидем на един круиз, обаче тя казва: „Абсурд, никаква вода!” Защото нещо са ѝ предсказали – ако отиде на вода, няма да излезе от нея. И край. Круизът за мене не може да се състои, защото тя не иска да стъпва на вода. 

Срещаш всякакви хора там, като пътувате. Има ли нещо, което много е останало в тебе, и превърнал ли си го в песен?

Илко Мишов: Хората, както са еднакви, така и са различни. Имал съм щастието да срещам интересни хора като мислене. Хора, с които, докато стоим на палубата, и си говорим, ти казват неща, които ме карат да се замислям. Един пасажер веднъж ми показа снимка на телефона си. Прегърнат с  Джими Пейдж. Разказа, че го познава от дете. Къща до къща и са ритали топка. После той отишъл в Лондон и станал известен човек. Казвам му: „Това е Джими Пейдж, един от най-великите китаристи, раждани някога.” Човекът ми отговори: „За мен е един от махалата.” После се замислих, че аз този човек няма как да го впечатля. Той познава Джими Пейдж. Аз съм там и този човек единствено мога само да го забавлявам, свирейки вечерта в бара. Трябва да го забавлявам, не да го впечатлявам. Такъв тип срещи са ми ценни.

Владислав Кацарски: Тогава човек осъзнава, че не е 2 см над земята, или 2 метра над земята. Ходи по нея и колкото по-нормално ходи, толкова по-добре. А как стана така, че се качи на кораб? Преди това какво правеше?
 

Илко Мишов: Преди това с гвардейците съм работил. След това по ресторанти в София съм свирил. На корабите се качих, защото там щях да свиря музиката, която харесвам.

Владислав Кацарски: Това са 90-те години.

Илко Мишов: Краят на 90-те. Не исках да свиря музиката, която тогава се свиреше в България. Другата музика, която свирим на корабите, е по-моята музика, и заради това. И със сигурност и финансов тогава…

Владислав Кацарски: Нека не забравяме, че 98-ма, 2000-та година беше свирепата криза тогава.

Илко Мишов: Затова тръгнах по корабите да свиря. Имам си група, която е прекрасна. Младежите са ми младежи в моята група. Даже синът ми е басист в групата. На 30 години.

Владислав Кацарски: Ти тръгна с една група и колко музиканти според тебе са преминали?

Илко Мишов: Не съм ги броил, но доста музиканти. Някои са си тръгвали по различни причини.

Владислав Кацарски: Нали като свирите на един кораб и след това слизате от него, и за другия кораб трябва пак да се представяте, че сте тази група, да ви одобрят, или?

Илко Мишов: Не е нужно да ни одобряват за всяка една група, за всеки един кораб. Договори, свирим на дадения кораб, сменяме се на друг и така…

Владислав Кацарски: Аз си представях, че за всеки един кораб трябва да се явявате на прослушване, или да си изпращате записи.

Илко Мишов: Не. Те, корабите, са една компания. Има доста кораби. Докато ги обиколим всичките, пак се почва отначало.

Владислав Кацарски: Винаги съм се питал – с колко песни трябва да разполага една група, за да бъде горе-долу разнообразна? „Да не писнете на пасажерите”, както се казва. 

Илко Мишов: Повече от 200. Аз не съм броил песните. Трябва да имаш подходящите песни за подходящата публика, на която се свири. Ако един пасажер иска да му изпееш една песен на дадена група, не е нужно да знаеш всички песни на тази група. Но ако изпееш една песен на тази група, значи си свършил добре работата. И ако иска да танцува рокендрол, не е нужно цяла вечер да свириш рокендрол. Подходящият репертоар за подходящите хора.

Владислав Кацарски: Да си дойдем до блуса сега.

Илко Мишов: Имам една песен, която се казва „Локуми блус”.

Владислав Кацарски: Забиваш в този албум с една китара много хубав блус.

Илко Мишов: Това е „Локуми блус”. Дойде ми идеята за песента, защото има словосъчетание в българския език, което някои хора не само че го изговарят по начина, по който ще ти кажа, ами така и пишат. Да речем словосъчетанието „безспорно”. То е „безСпорно”, но много хора казват „безПорно”, и така пишат – „безПорно”. И ми дойде идеята за тази песен. Чух по радио, че политическа сила в България, която е дясна политическа сила, ще прави лява политика, за да закрепи центъра. Като го чух, си казах: „Това е куплет на песен.”

Владислав Кацарски: Лошото е, че в тези куплети на песни живеем, и това е много неприятно.

Илко Мишов: ”Локуми блус” ето така започва…

Владислав Кацарски: Да живееш в такъв куплет е малко тъжничко, но иначе презентация се е получила страхотно. Много игривка и много веселичка.

Илко Мишов: Опитвам се да казвам сериозните неща, за които си мисля, и да ги поднасям по саркастично-смешен начин.

Владислав Кацарски: А ти какъв човек си? Аз много пъти съм си казвал, че ще стана по-мълчалив, по-събран. И нищо не се получава. Казвам си, че на тези години вече няма така да се гневя, ще гледам малко по-философски на нещата и в момента, в който се обърне тенджерата, философията отива по дяволите.

Илко Мишов: Не знам какъв човек съм. Аз искам да бъда човек. Не знам, не мога да кажа: „Аз съм добър човек, или аз много добър човек, или много лош, или тъжен, или весел.” Не знам. Със сигурност за себе си знам, че съм щастлив човек, защото все хубави неща са ми се случвали в живота. От това, че съм се запалил по Бийтълс и по рокендрола, после от това, че съм станал музикант, от това че съм срещнал моята Еми, когато съм бил много млад, и имаме две прекрасни деца. Щастлив човек съм със сигурност. Но не знам дали мога да се определя като добър, или лош. Сигурно за някои съм добър, за други съм лош. Но това е техен проблем.

Владислав Кацарски: Искам да ти кажа, че няма хора, които да са приятели на всички. Бях писал някъде: „ Да се пазим от хората, които са приятели на всички, защото, за да оцелее, трябва да яде и най-мъничката безобидна птичка.” Това е положението. Тя какво яде? Едни мушици, които унищожава. Така че, няма как. Исках да ти предложа, когато се чудеше какъв човек си, преди да стигнеш до заключението, че си щастлив човек, модерното сега самовнушение, позитивизъм. Аз много „обичам” някой да ми говори за позитивни мисли и тогава разказвам приказката за положителния герой. На тебе няма да ти я разкажа. Ще ти разкажа зад микрофон, защото в ефир съм я разказвал няколко пъти тази приказка. Не ти я предлагам нея. Предлагам ти друго обаче, много позитивно. Заставаш сутрин пред огледалото, гледаш се и казваш: „Значи пък толкова да съм свестен!” И денят ти започва. 

Илко Мишов: Искаш ли да изпея една песен, която не е в албума?

Владислав Кацарски: Това вече ще бъде много интересно.

Илко Мишов: Тя не влезе в албума, защото съм я написал след това. Тъжна песен обаче, защото има и тъжни неща, за които си мисля понякога. Понеже стигнах до заключението, че съм щастлив човек, обаче и щастливият човек е написал една тъжна песен.

Владислав Кацарски: Защото има и тъжни хора. Щастието се формира и от някои тъжни неща. 

Илко Мишов: Тази прекрасна китара, аз много обичам канадски китари, звучи още по-хубаво, когато е настроена.

Владислав Кацарски: По-лесно се свири но китара, която има струни, а когато пък е и настроена, звучи прекрасно.

Илко Мишов: Тази песен, която не е в албума, но ще влезе във втория ми албум, се казва „Заложна къща”.

Владислав Кацарски: Истината е, че много размисли може да събуди една заложна къща, за разлика от една антикварна книжарница. Това са две различни неща. Не знам дали ти се е случвало да залагаш в заложна къща? Имах такъв период в живота си, понеже каза „две годежни халки”. Трябваше да заложим с жена ми двете си халки и знаеш ли кое беше най-потискащото за мене – големият страх, че може да се случи така, че да не може да си ги откупим. Това беше нещото, което за мен беше най-стряскащото.

Илко Мишов: Съжалявам, ако с този текст, тогава не съм те познавал, съм те върнал към тези времена. Просто е художествена измислица.

Владислав Кацарски: Ние трябва да помним, но да не ни тровят живота. Имало е такива моменти. Книгите, които съм написал, не са създадени, защото нищо не се е случвало. Но голямо нещо е това, да се превъплътиш в истината на твоите песни. Ти каза, че е художествена измислица това. Ако се питаш, дали си успял – е, успял си.

Владислав Кацарски: Така звучи трактовката на Илко Мишов за „добрия кон и под скъсан чул си личи”. И понеже вече по навременихме малко, а китара има тук на тази сцена, да завършим с една песен. Забравихме да кажем обаче, че днес сме 13 март 2023 година. Две хубави неща се случиха в това предаване – Илко ме разчувства и не му сбърках името поне дотук.

 Какво трябва да кажа още, много важно – на 17-ти, в петък, от 21:30 ч. да сте там, в Клуба на Кръпките „Пачис”, където има 50 вида бира и 100 вида характери, но всичките пулсират в една и съща тоналност. Тя се нарича рокендрол и блус. Там бандата на Илко ще свири за всички нас, които отидем, да го слушаме.

Илко Мишов: Други песни, не тези песните. Там е веселба.

Владислав Кацарски: Песните, които Илко обича да свири в живота си. Нали така?

Илко Мишов: И обича да слуша.

Владислав Кацарски: Там заповядайте да потанцуваме малко и да си поговорим, и да послушаме. Може да се почувстваме на кораб.

Илко Мишов: Сега като си правя тези акустични мои концерти, си разделям концерта на две части. Първата част си казвам, това са песни, които аз съм написал, а втората част са песни, които бих искал да съм написал. Във втората част са песни на едни други хора, но някак си са по-популярни от тези, които аз съм написал.

Владислав Кацарски: Както беше казал, мисля, че беше Яков в едно от посланията си, или Павел за хората в пустинята – „Какво да правим, нямаме вода?”, той казал: „Копайте ями, не за да достигнете водата, а като завали дъжд, да имате много вода.” Нека да завършим с една песен.

Илко Мишов: Каква да бъде? По-оптимистична или тъжна?

Владислав Кацарски: Ти си този, който определя.

Илко Мишов: Не е тъжна песен, обаче хора са ми правили комплимент като са пускали сълза. Една сериозна песен, която се казва „Какво си оставил”. Това е песента, която ме е написала тя мен. Аз не съм написал тази песен. Тя ми е нещата, които съм си мислил, като съм минал една определена възраст от 50 години, вече съм на 53, и съм си ги мислил тези неща. Просто ги написах на бял лист и сложих едни акорди – „Какво си оставил”. С тази песен ще завършим и дано хората да се замислят за нещата, за които аз се замислям. Предполагам, че ще се замислят.

Владислав Кацарски: Благодаря ти. Беше страхотно.

Илко Мишов: Аз благодаря. Чувствах се все едно съм си вкъщи, с едни приятели си седим и им пея моите песни. И това, че ми беше пресипнал гласът от снощи, абсолютно затвърди, че всичко беше много мило и много човешко. Благодаря.

Владислав Кацарски: Ти си с твои приятели и беше вкъщи. Благодаря ти, че дойде.

(Пълното интервю, както и песни на Илко Мишов, може да чуете във видеоматериала.)

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova