Приемната Архиви - Страница 22 от 41

Разказ „отвътре“ с Атанас Железчев: горяните

Anelia Velinova | 14 — 03

Разговор с Атанас Железчев, бивш народен представител и заместник-председател на Народното събрание, за горяните, които първи в Европа се противопоставят на установяващата се у нас комунистическа диктатура. Владислав Кацарски: В следващите минути ще се върнем в едни от най-страшните периоди на новата история на история на България. Адвокат Атанас Железчев, един изключително сладкодумен човек, който с магията на своето слово обаче ще говори и ще разказва за страшни неща. Здравейте. Много ми е приятно, че сте при мен. Откъде да започнем, г-н Железчев? Аз предлагам да се върнем от началото. Тоест от Вашето начало, от прогимназията да кажем. Атанас Железчев: Не. Аз започвам от това кога съм роден и като дете какво съм слушал в моето семейство за хората, които първи се опълчиха в Европа против установяващата се у нас комунистическа диктатура – горяните. Владислав Кацарски: Това е станало през 44-та година, когато сте бил 6-годишен. Атанас Железчев: Да. Бях 10-годишен, когато слушах брата на моя дядо и дядо ми като си разказваха някои неща, а именно, че в Сливенския балкан намерили трупа на един човек, който е бил от нелегалните, наречени „горяни”. Убит там и не позволили на неговото семейство да вземе трупа му и да го погребе. И след това ми беше направило впечатление – у мой роднина видях един човек от селото, значително заможен човек, с едно чувалче беше дошъл да вземе брашно. На мен само ми направи впечатление този факт, без да го анализирам, защото възрастта ми не е позволявала. По-късно, когато поотраснах, започнах да се замислям за този факт и това, което слушах за хората, които са в Сливенския балкан, сливенските горяни, разбрах, че този човек е събирал брашно от хората в селото, за да осигурят прехраната на горяните. Тези години бяха много сушави в Ямболския и Сливенския край и реколтата беше изключително лоша, и хората, дори и заможните хора, нямаха възможност да си изхранват семействата. Затова този човек, макар и […]

Приемната

Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

Anelia Velinova | 14 — 03

„Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха…” (Васко Кръпката) Извънредно интервю с Васко Кръпката: До Киев и обратно Владислав Кацарски: Васко Кръпката – до Киев и назад. Ние с тебе говорихме защо искаш да отидеш там. Сега започваме отначало. Как тръгна, какво се случи и какво видя там? А накрая ще кажеш, как се чувстваш сега? Васко Кръпката: Първо, да кажа, че бях поканен от една европейска международна хуманитарна мисия, в която са хора, които ги пращат по такива трудни места, „горещи точки”. Предишното място, където ме поканиха да свиря, беше в Прищина, Косово преди много години. Тези хора имат български филиал, които са приятели и почитатели на моята музика, и съм им нужен да им вдигна малко духа в една такава криза, в тази трудна военна ситуация, в която живеят. Пътувах през Полша. Има един единствен коридор, през който минават всички. Дори Байдън, дори Урсула. И аз оттам минах. През Полша, самолет до Варшава, оттам самолет до още един полски град, а след това с влак до един крайграничен полски град, Пшемишъл се казва градчето. И оттам вече 11 часа с украински влак към Киев. Още във влака ми направи впечатление, че съм обграден от прекрасни, човечни хора, украинци и в повечето случаи украинки, защото мъжете са на война. Жените пътуват. Коя майка отишла да си види децата в Полша, друга – момиче, което пътува да учи и т.н. Организация стройна, чистота, усмихнати хора и на едни телевизори вървеше всякаква информация – за влака, с колко се движи, каква е температурата навънка. Владислав Кацарски: Това е влак, който влиза в Украйна с монитори в него? Васко Кръпката: Точно така. Има монитори във влака, на които върви информация, която видях и снимах. Информация за всякакви помощи и компенсации на хора, пострадали от войната, пострадали къщи, за строеж. Целият свят помага на […]

Приемната

Професионалните актьори Владинелла Кацарска и Мартин Петков от трупата на Брайл ФМ

Anelia Velinova | 25 — 02

„…На сцената има къде да се скриеш. Във киното няма къде да се скриеш и е много по-трудно да „излъжеш“ камерата, отколкото да „излъжеш“ сцената…“ Владинелла Кацарска „… Мартин Петков: Камерата вижда всичко и го уголемява. Вкадисалав Кацарски: В интерес на истината, аз съм изключително респектиран от вас двамата и от трупата, с която работехме заедно в пиесите… За пръв път ви видях в работна обстановка и си казах, че всичко онова, което съм си мислел ( че познавам вас ) са „бълнувания на един романтик“…“ „… Всеки човек има сякаш бездънна яма с потенциал и възможности и е въпрос на личен избор дали да дълбаем и да копаем надълбоко в нея, за да видим какво още има… или да не го правим. Но аз си пожелавам да го правя!…“ М.П. Актьорите Владинелла и Мартин са в екипа на Фондацията и радиото за превръщането на радиопиесите на Владислав Кацарски в радиотеатри. През цяла 2022 година, сформилата се трупа актьори в състав: Владинелла Кацарска, Мартин Петков, Илиана (Лана) Гекова, Илина Илиева, Николай Владимиров, Ахмед Юмер – Ози, Стефан Кондров, Кристиян Негалов, Николай Николаев, Самуела-Ивана Церовска, Анелия Мангърова (актриса и културен мениджмънт) се вдъхновява, пластично споява своите характери и вкусове, превъплъщения. Началото е поставеното! Творческият порив – съчетан с професионализъм и отношение… Благодарни сме на проф. д-р Пенко Господинов, който е гласов режисьор и актьор в трупата! В студиото: Анелия Велинова, Владислав Кацарски, Владинелла Кацарска и Мартин Петков

Приемната

Инсултът – бич по целия свят и особено много при нас

Anelia Velinova | 20 — 02

За неврологията и нейните постижения в лечението на животозастрашаващи и инвалидизиращи заболявания, превенция и лечение, разговаряме с невролозите д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Владислав Кацарски: „Приемната” продължава. Д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Ако съм прекръстил някой, кажете си навреме, защото тук, който е седнал на тази маса, него не съм прекръстил. Здравейте, момчета! Благодаря, че дойдохте и че ни уважихте. Важно е за нашите зрители и за нашите слушатели това, което ще си говорим сега, защото областта, в която работите, за съжаление, напоследък е много актуална. Болестите не намаляват, не знам защо. Медицината напредва, което е хубаво. Предлагам да поговорим за сънната апнея. Болест ли е сънната апнея? Николай Симеонов: Болест е. Само исках да вметна, че болестите не се увеличаат, а може би диагностиката се подобрява с годините и напредъкът на техниката. Рубин Стоянов: И продължителността на живота се увеличава. Николай Симеонов: Колкото по-стари, толкова по-болни. Рубин Стоянов: Болест е апнеята. Синдромът на обструктивна апнея се дължи на обструкция на дихателните пътища, на невъзможност да преминава въздухът нормално през тях и съответно може да се дължи освен това и на затлъстяване често. Под тежестта на гръдния кош се затруднява механиката на дишането. Владислав Кацарски: Ако човекът отслабне, това ще премине ли? Рубин Стоянов: Би трябвало да премине. В чужбина, за да се улесни преминаването и възстановяването на пациента от това състояние, все пак се започва терапия, която заедно със съответна диета и други медицински манипулации да доведе до отслабване. Владислав Кацарски: Много лош навик е човек да си рови из телефоните и да чете глупави новини. „Ето 5-те стъпки, които ще ви отърват от затлъстяването.” Казах си, че намерих панацеята. И какви са 5-те стъпки? Клякане с изнасяне на ръцете напред, катерене на стълби и ред такива все богоугодни неща, които човек „много обича” да ги прави, особено когато ходи на работа и бърза сутрин да излезе. Мислех си, че ще има […]

Приемната

Пейо Пеев от „Спринт”: Публиката навсякъде е една и съща, въпросът е да я владееш

Anelia Velinova | 16 — 02

Разговор със създателя и барабаниста на група „Спринт” Пейо Пеев за рока в България – начало, тенденции, клубна музика. Как се стигаше до сцена и турне извън страната по време на „Желязната завеса“. Нова продукция, участия, меломани… Владислав Кацарски: Аз съм сигурен, че ако Мик Джагър беше на моето място, някои от вас щяха да се запитат, кой е този до Пейо Пеев. Но фактът си е факт. Пейо Пеев е при нас. Здравей. Много ми е приятно, че си тук. Ще си говорим за „Спринт”, разбира се, преди всичко за „Спринт”, ще си говорим за българска рок музика, но преди това да похвалим Националния фонд култура (НФК), защото ни помогна в някаква степен и на двамата. Пейо Пеев: В някаква степен ни помогна. Владислав Кацарски: Това жури трябва да се смени, защото последната сесия не ме одобриха. Пейо Пеев: Аз даже не знам кое е журито. То е анонимно, доколкото знам. За мен не трябва да бъде анонимно жури, а да бъде обективно, за да застава зад оценките си. Владислав Кацарски: Така е. Поглеждайки доста скептично на всичко това, все пак си казвам, че Национален фонд култура свърши хубава работа. Помогна и на доста млади актьори, и на хора като нас, такива бегачи самотни, които се опитваме да правим хубави неща и да бъдем в услуга на хората. Продължаваш да работиш с нашите хора, приятели с увреден слух. Пейо Пеев: Продължаваме да работим. Продължавам с театър „Мим-Арт”, с „Жестим”. Участвам в проектите им, като се занимавам с аудио и видео реализацията на техните неща. Сега записахме по един проект на Столична община детски песни, които те преведоха на жестомимичен език за канала ютюб, който има служението и станаха доста популярни между малките. Владислав Кацарски: Отколко време работиш с хора с увреден слух? Пейо Пеев: Вече шеста година работим заедно. Аз работя не само с хора с увреден слух, работя и с хора с други увреждания, защото преподавам ударни инструменти в център „Чудеса”, […]

Приемната

Мария Черешева: Информация, която мъти мозъците на хората, може да доведе до решения, вредни за живота им

Anelia Velinova | 13 — 02

Разговор с Мария Черешева, един от основателите на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България и водеща на актуалното предаване „Кой говори“ по Дарик, за медийната манипулация и дезинформацията. Владислав Кацарски: С тези две хубави момичета сега ще се опитаме да си поговорим за медийната манипулация, дезинформация и конспиративните теории, дейността на Асоциацията на европейските журналисти в България, за обучението на българските журналисти и амбицията да се работи по утвърдените стандарти на европейската журналистика. До мен е Мария Черешева. Здравейте. Мария Черешева: Здравейте. Владислав Кацарски: Този глас ви е познат от Дарик радио. Мария е при нас, за да се опитаме да разплетем едно много лошо явление в нашата действителност. Повечето хора обичат да мислят, че теориите на конспирацията са ограничени до периферията на обществото, но на практика те никога не са били просто „периферни”. Хората, които измислят и разпространяват чрез манипулация и дезинформация различни теории, канализират притесненията на обществото, в което живеем. Известно е, че лъжата лети, а истината куцука след нея. Никой никога няма да сложи край на подобни теории и методи за тяхното разпространяване в обществото, но за последната година и половина Асоциацията на европейските журналисти направи много за журналистиката в България със семинарите за обучение и практическите занимания, които организира, за да може да се вгледаме внимателно в причините, поради които някои хора толкова вярват и искат да споделят чутото и видяното. И на практика конкретно ние, „Брайл ФМ”, научихме много и изключително полезни неща за това как да предаваме достоверно и обективно, за това как да проверяваме информацията за тревогите и събитията в реалния свят. Преди музикалната пауза си говорихме за ботовете, които могат да уловят даже картинка. Този разговор не е първият на тази тема, но сега говорим с човек, който би могъл да отвори вратата малко повече за дейността на Асоциацията на българските журналисти. Анелия Велинова: Така де, за да обединим българска журналистика с европейска. Мария Черешева: Българската […]

Приемната

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов – „Библиотека България“ на 5 години

Anelia Velinova | 8 — 02

„Библиотека България” е издателство за съвременна българска поезия и белетристика, основано от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Издателството организира и продуцира литературни събития. През 2019 г. учредява Националната ежегодна литературна награда „Вие пишете, ние четем”. Владислав Кацарски: Тази красива гледка е осигурена от „Библиотека България”, от Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Много любими наши приятели. Здравейте. Направихте 5 годинки, взехте най-хубавото име за книгоиздателство – „Библиотека България”. Издавате прекрасни книги. Да започнем обаче от това как минаха тези 5 години, от които две в пандемия, които не можаха да ви „съборят”. Ива Спиридонова: Така е. Симеон Аспарухов: Точно тези две години всъщност, в които живеехме по къщите си 100% от времето, ние тогава реализирахме най-много издания и може би защото хората си бяха по домовете, свободното време ги е накарало да преосмислят някакви свои нагласи, приоритети и те ни търсеха, намираха ни, разбира се, и така най-добрите неща, които успяхме да видим в тези две години, ги реализирахме и като книги. И действително е така. В последните две години от живота на нашето издателство книгите, които издадохме, са наистина много добри и аз съм много щастлив, че са написани от българи. Ива Спиридонова: Може би защото и самите хора имаха време да се вгледат в себе си и да погледнат света по един друг начин, и да го напишат. Владислав Кацарски: Вие избрахте един солиден кръг от много добри автори, които не са чак толкова разглезени от медийното внимание, обаче това не им пречи да са наистина много добри. Симеон Аспарухов: Така е. Прожекторите светят другаде. В това няма нищо лошо, разбира се, но тези, които са по-амбициозни и знаят, че трябва да вложат повече след написването на книгата, именно тя да стигне там, закъдето е предназначена, при хората, се стараят доста. Използват социалните мрежи, използват кръга от познати, близки и роднини, който да увеличават и да са множат хората, които знаят да разбират за съответната книга и съответния автор. Много от авторите се справят добре, […]

Приемната

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Anelia Velinova | 2 — 02

Разговаряме с Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Advantage Austria в България, за култура и икономика, за социална политика, за традициите и отношенията между хората. Владислав Кацарски: Българските градинари, които напускат родните си краища, се отправят към Западна Европа. Едните отиват в Унгария, а другите – в Австрия. И там, в периода 1920-1930 година, в Австрия някои от тях намират своето препитание. Тогава в България има много дълбока криза след свалянето на земеделското правителство и мизерията прогонва тези хора по различни краища на света. Тези българи със своите познания и умения, с много любов и труд създават зеленчукови градини на наета земя, развиват стопанска дейност. Те са добре приети и признат е техният труд от австрийското общество. През 1936 година българските градинари имат 183 градини с 420 газди. Това са главни градинари. Обработваемата площ е от около 840 декара. С решение № 3309 от 21.08.1936 г. Търговската камара на Виена разрешава да се основе Дружество на българските земеделско-стопански предприятия и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември 36-та година в гостилницата на Йохан Винингер на улица ”Линке Уинзел” № 64 се свиква Учредителното събрание. В периода 1939-1944 г. в дружеството вече членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха, приблизително около 20 000 декара. Тези български производители на зеленчуци участват на виенската зеленчукова борса и се явяват като самостоятелни градинари в Австрия.Създават финансово-преводна служба, която в течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си от Австрия в България. Българските градинари са споделяли с австрийците своя опит как да развиват зеленчукопроизводството. В глада и кризите през военните години и след Втората световна война българските градинари помагат за изхранване на населението и това е признато по достойнство от австрийската общественост. Сега, след повече от 90 години от тези събития, ще чуем и разберем дали е останало нещо от българските градини във Виена и как Австрия връща жеста към България. Христо Петров: И за наш гост в студиото сме поканили г-н Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Адвантидж Австрия. Добре дошъл в нашето студио, г-н Купфер. Филип Купфер: Здравейте. Благодаря за поканата. За мен е голяма чест да мога да съм тук и аз уважавам много вашата работа. Христо Петров: С такъв прекрасен български език Вашият сътрудник Петя няма да има много работа по време на нашия […]

Приемната

Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Anelia Velinova | 27 — 01

Накъде сочат посоките в политиката по света и у нас, къде е изходът от кризата. Война и избори. Разговор с политолога и политическия коментатор Димитър Ганев. Владислав Кацарски: Казано честно чакаме Димитър Ганев три години и половина да дойде при нас. Човек трябва да е упорит, а ние сме прословути със своята упоритост и най-вече със своето търпение. Така достигнахме до това хубаво студио, което имаме, така и Димитър Ганев вече е на тази прекрасна маса. Димитър Ганев: Аз благодаря за поканата. Един път само сме се чували, не можех тогава да дойда, но няма да пропусна втория път и както се казва: „Добре заварил!” Владислав Кацарски: В къщи си си тук, арена от 10-ия етаж, откъдето се вижда всичко. Затова сега предлагам да погледнем от 10-ия етаж какво бихме могли да видим в Турция, в САЩ. Разбира се, ние ще говорим за България, защото отгласът на тези неща, които ще стават там, няма как да не да не оттекнат и тук, още повече, че пък и днес имаме ново разместване на пластовете и БСП държи папката. Така че и за това ще си поговорим малко. Христо Петров: Динамиката, която се развива в Европа, засяга и президентските избори в Чехия, настоящите в Полша, така че тези месеци, които вещаят и затопляне в климата, дано има затопляне и в политическата сфера. Тук визирам отношенията между палавите деца на Европа – Унгария и Полша. И дали ще се появят и други такива техни последователи. Владислав Кацарски: Не знам дали си спомняш, Христо, че когато се запознахме с теб, изразих мнение, че след като България вече е в Европейския съюз, сега не му остава нищо друго, освен да се разпадне. Обаче войната в Украйна като че ли ги накара да се поразмърдат и да започнат да работят по-бързо. Димитър Ганев: Този анекдот за България е много популярен от доста отдавна, десетилетия вече живее, че където попадне […]

Приемната

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Anelia Velinova | 25 — 01

Разговаряме със Захари Карабашлиев, писател и драматург, за отношението на обществото към различния, за покварата на властта, за коректността в литературата, политиката и в живота. За любовта и свободата. Владислав Кацарски: Ето го човека, с когото започваме тази година. До мен е Захари Карабашлиев. Здравей. Захари Карабашлиев: Здравей, приятелю, и здравейте на всички слушатели. Честита Нова година! Владислав Кацарски: За много години, но както вече няколко пъти казахме – здраве, мир, толерантност. И разбирателство. Ще стане дума за толерантност в нашия разговор, но аз искам да те попитам първо – каква година изпрати ти? Захари Карабашлиев: В личен план беше добра година, една от добрите години. В световен, геополитически план не беше и всички се учим да живеем в този дисонанс. Има години, в които светът върви напред, години на благосъстояние и какво ли не, а ти пък си в обратната фаза. Нещастието те застига и не можеш да споделиш всеобщата радост. На мен са ми се случвали и двете. Живял съм на прекрасно място, в което съм се чувствал нещастен, живял съм и в смотани години, на смотани места, къде ли не, какво ли още не, но има моменти на автентична човешка радост и сякаш с годините се опитваш да помириш тези две неща. Владислав Кацарски: Кое е това, което ни дава хармонията в такъв случай? Защото живееш на хубаво място, а не ти е хубаво, живееш на лошо място, а си щастлив и ти се лети, и летиш. Има ли угодия за човека? Захари Карабашлиев: Най-краткият отговор е не. Угодия няма. Това, което ми се струва важно да кажа, е, че сякаш нашето узряване, осъзнаване, пътуване във времето към самите себе си е точно път към това да приемаш нещата такива, каквито са в този момент и да постигаш някакво помирение със себе си най-вече. Това не е добро, ама пък ще стане, ще се пооправят нещата. Или сега си много нависоко, хвърчиш и летиш, обаче бъди сигурен, че ще паднеш. Това е задължително. […]

Приемната

Разказ „отвътре“ с Атанас Железчев: горяните

Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

Професионалните актьори Владинелла Кацарска и Мартин Петков от трупата на Брайл ФМ

Инсултът – бич по целия свят и особено много при нас

Пейо Пеев от „Спринт”: Публиката навсякъде е една и съща, въпросът е да я владееш

Мария Черешева: Информация, която мъти мозъците на хората, може да доведе до решения, вредни за живота им

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов – „Библиотека България“ на 5 години

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter