Приемната Архиви - Страница 23 от 41

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Anelia Velinova | 24 — 01

Разговаряме с Явор Дачков, журналист и общественик, за свободата на медиите в България. Медии, цензура и автоцензура. За политическите игри с (не)очакван край. Владислав Кацарски: От 10-ия етаж, така ще започне „Приемната” днес, малко по-силно политизирана. Разбира се, че има защо. Това, което се случва в България, това, което ще се случва тепърва в Европа и в света, няма как да не го отразим тук, ние от 10-ия етаж. Какъв е погледът оттук? Христо Петров: От по-високо се вижда по-надалеко и в принудителната изолация и безветрието, в което е изпаднала нашата държава, сме свидетели как войната в Украйна принуди Брюксел да увеличи темпото на работа на чиновниците си. След периода на болезнените рани от Брекзит, пандемията от Ковид, в Брюксел си представяха 2022 година като година на спокойствие, на увереност, възможност за плавно усвояване на парите по програмата за възстановяване, на възраждане на икономиката към растеж, към укротяване на инфлацията и плавното начало на изпълнение на венеца на тези финансови операции, така наречената „Зелена сделка“. Но нещата не се развиха по този начин. Ние сме свидетели, през миналата година, как на 24 февруари се промениха плановете на около 50 европейски институции. Бяхме свидетели как за пръв път Брюксел заработи на малко по-високи обороти и затлачени с години проблеми, изпаднали от дневния ред на Европейския съюз, заради невъзможността или нежеланието, или неизгодата да се намери общоприемен изход, бяха игнорирани или отлагано във времето тяхното решаване. Така избутаните проблеми на енергетиката, на миграцията, за разширяването, свободното движение, еврото, качеството на демокрацията, в което влиза и свободата на медиите, неразделна част от елементите на демокрацията, всичките тези проблеми се върнаха обратно като бумеранг в Европейския съюз и започнаха да изскачат един по един в дневния ред, но този път не в спокойния дневен ред, а дневният ред, който беше заобиколен от усложнената международна обстановка, отделно с икономическите затруднения, които се стовариха върху Европа. Сега ще бъде интересно да видим по какъв начин всички тези проблеми има шанс да […]

Приемната

Значимите политически събития в света за 2023 година

Anelia Velinova | 24 — 01

Анализи, прогнози и акценти в политическия календар на предстоящата година Владислав Кацарски: Дойде време с Христо Петров да хвърлим поглед към предстоящите политически събития в Европа, които ще се отразят и на нас. Не че нещо, което се случва в света, идва при нас със закъснение, просто ние сме част от големия политически процес в този свят. Така че нека да погледнем на това, което предстои да се случи в Европа и в света. Петте значими събития, които подбра ти. Христо Петров: Като прелюдия на това, което ще обсъдим, искам да се хвана за твоите последни думи, че случващото се по света понякога не закъснява, но винаги закъснява в България. И тук визирам последното значимо политическо събитие през декември месец с приемането на Хърватска в Шенгенското пространство, в Еврозоната и това се случи след 10-годишен затворен период за Европейския съюз. И сега Хърватия беше приета, нашата нова-стара цел, с която се разминахме през 2022 година. На твоя въпрос за петте доминиращи международни събития, които ще се случат през 2023 година, и начина на тяхното развитие ще рефлектират върху България. Ще започнем с предстоящите през 2023 година президентски избори в Турция в края на пролетта. Въпросът е дали в амбициите си да продължи своята политика, доминирана в икономическата, финансовата, в религиозната сфера и образованието, Ердоган би могъл да постави някакви възможности в общественото пространство и на своите опоненти. Владислав Кацарски: Искам да кажа, че ние с екипа на „Брайл ФМ” ще се опитаме да направим така, че за всяко от тези събития да търсим външни анализатори, които да коментират това, което се случва. Сега само набелязваме жалоните, по които ще вървим нататък. Христо Петров: Това действително са интересни и важни неща, когато говорим за Турция. Наскоро обсъждахме с един от най-добрите анализатори в нашето радио политиките и състоянието на българо-турските отношения. Поражението и победата на Ердоган ще са много важни и за отношението на Турция с Русия, Сирия, Иран, Близкия изток, и като цяло с Европейски съюз, САЩ и Китай. Това неминуемо ще повлияе за позициите на Турция в Източното Средиземноморие, където имат недобри отношения, меко казано, с Гърция. И респективно с някои поддръжници на Гърция в самия ЕС, тук конкретно визирам […]

Приемната

Психологът Боянка Корнажева: Насилието е много лошо като прогноза за развитието на детето

Anelia Velinova | 13 — 01

Разговаряме с Боянка Корнажева, психотерапевт и съдебен експерт, за децата на разведените родители. Анелия Велинова: Добре дошла в студиото при нас. Да говорим по тази толкова наболяла тема, защото пародийно се приказва под всякаква форма, как се грижим за децата. Има и защита на децата, и не знам какви институции, а всъщност те са изпуснато звено според мен в нашето общество. Ти имаш пряк досег със семейството, където трябва да се изгради една личност, оттам започва изграждането на човека. Контактуваш и с майката, и с бащата, които имат определени функции във възпитанието на едно човече. Най-трудно се отглежда човекът, не пиленцето или котето, така че много бих искала да изясним няколко основни въпроса. Според теб кой е по склонен да разруши едно семейство, при положение че има дете? Мъжът или жената? Или няма такава „схема”, така да кажем. Кой е по-безотговорен към детето? Боянка Корнажева: Аз се опитвам никога да не използвам думи като „никога”, „всеки”, „всякой”, „мъжеТЕ”, „жениТЕ”. В този случай има двама родители и не мога да кажа на базата на моя опит, а и на статистиката, кой по-често решава да си тръгне от семейството. Всъщност не е толкова важно кой подава исковата молба за развод. Обикновено когато се стига до раздяла или развод, причината е между двамата. Анелия Велинова: Кой е по-отговорен към детето? Боянка Корнажева: В България битува навик, включително и при част от съдии се забелязва, да се предполага, че майката е по-добрият родител. Аз съм жена, майка също, но работя от много години в тази област и мога да кажа, че съм видяла прекрасни бащи и майки, които не ми е ясно, кой ги нарича майки, биологични майки. Зависи какъв е човекът, каква е личността и ценностната система. Ние много лесно се оплакваме от ромите, но аз съм виждала ромски семейства, които като бит […]

Vladislav Kacarski i Hristo Petrov Priemnata

Приемната

Смисълът на онази песничка

Anelia Velinova | 12 — 01

Смисълът на онази песничка „Животът естествено е нещо сложно, понякога даже звучи печално, но да се живее е изобщо възможно, това е доказано експериментално.” (Валери Петров „За възможността да се живее“) Разговор за всичко, което ни връхлетя напоследък. За хаоса по пътищата – тротинетки, велосипеди, за изоставащото законодателство в страната ни… За мястото на българската литература и изкуство на световната сцена… За безумията, които се случват днес в България, за широко затворените очи на катастрофиралото ни общество. Зловещата катастрофа на „Черни връх” и прегазените млади жени е повод да си зададем много въпроси – работи ли съдебната система срещу престъпността или е свързана с нея? Октоподът и силните му пипала удушиха ли порива ни към свобода, почтеност и законност? Убийците на пътя ще получат ли строги наказания за отнетите животи или всичко ще потъне в забравата на времето и в праха на дебели папки, заключени в чекмеджето на неработещи и корумпирани институции? Търсим отговорите на тези и други горещи въпроси, които задава безвремието, в което живеем. Владислав Кацарски: Ще се опитаме да се поразходим по идиотиите в България, които се случват напоследък и как уж говорим за тях, но всички си затваряме очите. Много сме загрижени, но си затваряме очите съвсем явно. Взимам пример от последния случай – катастрофата на бул. „Черни връх”. Сега ще се окаже, и това го казах преди няколко дни, не е бил в колата въпросният Георги. Може да пледира и за това. Не му взели кръвна проба 30 часа, защото не искал и не можели и т.н. Оттам минаваме към всичко онова, което ни връхлетя напоследък. Откъде да започнем – от момичето, което кара тротинетка със 120 км на магистралата. Дадоха я по телевизията, едно щастливо дете, усмихнато до ушите. Тя се гордее с това, което е направила. Христо Петров: Там нали е разрешено до 140 км. […]

Приемната

Константин Павлов-Кoмитата: Главната реформа трябва да се случи в главите на хората

Anelia Velinova | 10 — 01

Разговор с Константин Павлов-Кoмитата, кмет на кв. Лозенец, за реформите и нашите избори. За гласуващия мислещ човек и пречките пред него. Ще успее ли така конструираният парламент да излъчи стабилен кабинет? Кой има шанса да влезе в него? И още споделени размисли за бъдещето на България – с оптимизъм и надежда. Владислав Кацарски: Константин Павлов-Комитата в последната за годината „Приемна” на Брайл ФМ. Имаме традиция да започваме с хубави и силни хора, имаме традиция и да завършваме така. Здравей, много отдавна не си бил при нас. Константин Павлов-Кoмитата: Здравейте на всички. Много ви благодаря за поканата, защото при вас са ми може би най-приятните гостувания. Винаги се получават чудесни разговори. Аз не съм дошъл с празни ръце, нося ви две коледни играчки. Те са специални, защото както са хубави на външен вид, така и човек може с ръцете си да ги усети. Имат интересна, разнообразна форма, така че всеки да може да почувства Коледа. Това е част от една благотворителна акция на 139-то училище, което се намира в Лозенец, така че с голямо удоволствие взех тези две играчки специално за вас. Владислав Кацарски: Да започнем от твоето пребиваване в Лозенец като негов кмет. Как ти изглеждаше Лозенец и София, преди да влезеш в такъв кабинет? Не ти е лека длъжността. Много ветровито място е Лозенец и как ти се струва сега? Константин Павлов-Кoмитата: Едва ли моите впечатления са се разминавали много от тези на един обикновен гражданин, който се вълнува от съдбата на града. Разбира се, чудил съм се защо някои очевидни неща не се правят, защо хубави неща стават твърде бавно, примерно различни ремонти и т.н. Чудил съм се защо никой не обръща внимание на естетиката, като едно време при социализма, когато всичко беше само бройки. Количество без качество. Като заех този пост в края на 2019 година, първите седмици бях доста отчаян. Мислех си тази държавност, тази община как въобще функционира. Едно нещо няма да е като хората. Като отвориш някоя папка, хващаш се за […]

Приемната

Петър Андасаров: Словото днес е някак си занемарено

Anelia Velinova | 15 — 12

Петър Андасаров, български поет и журналист, е издал 36 книги и продължава да твори. Негови стихотворения са преведени на 20 езика, включително монголски, китайски, японски, арабски и дарѝ (персийски). Член е на Съюза на българските писатели (1978), на Съюза на журналистите (1969) и на Съюза на преводачите. Носител е на редица престижни награди. Наричат го „най-добрия метафоричен поет”. Разговаряме с Петър Андасаров за поезията като изживяване, за метафората на реалността и какво вижда от „перваза син на времето“… Владислав Кацарски: До мен е Петър Андасаров. Изключително ми е драго, че си тук. Много се радвам да те приветствам в нашето ново студио и още повече, че поводът е прекрасен – твоят 85-годишен юбилей. Един голям поет на България е тук. Няма никакъв смисъл да лея дитирамби за Петър Андасаров. Само името е достатъчно. Дай боже всекиму, като кажеш името и вече да бъде марка. Но искам сега с него да се поразходим малко из годините, защото има какво да ни разкаже. Излязоха осем тома твои съчинения и една анкета с тебе. Петър Андасаров: И Тодор Коруев. Владислав Кацарски: Тодор Коруев е майстор на тези неща. Има ли нещо, което не влезе в анкетата? Петър Андасаров: В една анкета винаги има пропуски, както се изразяваше самият Тодор, Бог да го прости. Винаги има празни места, които са просто процес на пропускване по време на воденето. Това е една дълга анкета. В своя предговор Тодор казваше няколко много важни неща. Едно от тях беше, че всъщност анкетата е едно дълго, сложно, носещо новини, но и информация интервю. И добър автор според него, защото имаме много образци в това отношение. Навремето под ръководството на Института за български език и литература имаше един невероятен труженик на полето на българското слово – проф. Иван Сарандев. Тогава излязоха образци от този жанр, така наречените „литературни анкети”. Продължители на този жанр се оказаха двама-трима автори, не повече, но „Баш майсторът”, както се изразяваме в литературните анкети, е Тодор Коруев и аз съм щастлив, че той направи тази великолепна книга. Това е всъщност книгата на моя живот за творчеството ми. Владислав […]

Приемната

Илияна Йотова в едно нетипично интервю: Ние сме най-смразяващото общество, защото България е неуютна за хората с увреждания

Anelia Velinova | 8 — 12

Владислав Кацарски: Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова в студиото на радио „Брайл ФМ”. Няма как да не се вълнувам, защото кой да предполага, че преди 8 години, когато стартирахме това радио и когато на 1 декември то направи първото свое излъчване с репортаж от Градската библиотека в София, та кой да предполага, че тук ще седи вицепрезидентът на Република България. Това е голяма чест за нас. Здравейте, госпожо Йотова, и много Ви благодаря, че приехте поканата да бъдете сред нас. Илияна Йотова: Здравейте и добър ден на нашите слушатели и на нашите зрители. Нека мъничко да Ви поправя. Чест е за мен, огромна чест да бъда днес във вашето студио на това чудесно радио, което вече има своята 8 годишна биография – „Брайл ФМ”. Надявам се днес да бъдем интересни за нашите слушатели, да има какво да научат от нас. Имам една молба към целия екип, да излезем от стереотипите, да излезем от това, което се лее от всички останали медии, които до голяма степен вече са досадили на хората, защото предлагат едно и също всеки ден. Така че приемете моето участие днес като голямо уважение към вас като екип и към радиото, към нашите слушатели и като желание да говорим честно и открито за всички онези въпроси, които, надявам се, интересуват всички нас. Владислав Кацарски: Това исках да кажа и аз, да говорим за принципи, а не да се впускаме в това, което ни залива отвсякъде. То не може и да не ни залива, времето е такова, но ми се струва, че ако говорим за принципни положения, би било по-добре, още повече, че все пак при нас е и журналист. Анелия Велинова: Ние сме в момента като с „Икар”, както театрали дават на театрали приз, чувстваме се така, че сме почетени от голям журналист. Илияна Йотова: Тоест, мога и аз да ви задам въпрос. Владислав Кацарски: Тъкмо щях да кажа на нашите слушатели […]

Приемната

Таня Иванова: Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност

Anelia Velinova | 6 — 12

Въпросът от празничната томбола в студиото, който изтегли Таня Иванова (политик и общественик): „Кого сте опитомила?“. Анелия Велинова: На гости ни е една наша приятелка, която много обичаме. Може ли да се представиш, без мотора? Таня Иванова: На мен също ми е много приятно и благодаря за поканата. Винаги е истинско удоволствие и празник да гостувам във вашето студио. Таня Иванова се казвам. Анелия Велинова: Таня си изтегли два въпроса, защото ние сме подготвили на нашите гости малка викторина и сега да чуем въпросите. Таня Иванова: „Кого сте опитомила?” Първото нещо, за което се сещам, е за една част от моето сърце, която е много голяма. Това е кучето ми, моето лично куче, защото от дете винаги вкъщи е имало кучета, но те са били семейни. А Елин, тя е питободобна, микс между питбул и стафордшир, е първото мое лично куче. Това е една много специфична порода и аз успях да я опитомя, а пък тя успя да запълни едно много голямо пространство от моето сърце. Анелия Велинова: Какво изпитваш с кучето си и то с теб? Животните придобиват малко човешки качества. Таня Иванова: Направо сме си като идентични двете. Това, което изпитвам, е, че кучетата те научават на грижа и на любов, и обич към едно същество, което е напълно зависимо от теб, защото за разлика от хората, дори от децата, те в нито един момент от живота си не се научават да говорят. И тази симбиоза, която сме постигнали с нея в годините, да я усещам във всеки един момент как се чувства, ми помогна много да се справя по-лесно с отглеждането на сина ми, който вече е на 2 години и половина. Анелия Велинова: Ще израсне човек, който обича животните, а пък тя ще се грижи за него. Човек опитомила ли си? Таня Иванова: Не и не искам. Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност, а в крайна сметка смятам, че това разнообразие и противоположности между нас е нещото, което реално ни привлича помежду ни. Анелия Велинова: Добре. Да видим другия ти въпрос. Таня Иванова: „Какво бихте купила?”. Ако […]

Приемната

Христина Чопарова: Правото на избор да говориш е право на всеки човек

Anelia Velinova | 6 — 12

На въпроси от шеговитата томбола отговарят Христина Чопарова, жypнaлиcт нa cвoбoднa пpaĸтиĸa и eĸcпepтeн ĸoнcyлтaнт пo мeдийнa пoлитиĸa и ĸoмyниĸaции, пpeдceдaтeл нa УC нa HЦAK „Hиe ви чyвaмe” и Камелия Ангелова – преводач на жестомимичен език. Владислав Кацарски: „Брайл ФМ” на 8 години. Христина Чопарова, Камелия Ангелова при мен, двете. Не знам дали съм ви казвал, че живея само в женски компании. Университетската ми група беше изцяло от момичета, имаше само три момчета, след това така се случи, че работих в един подчертано дамски колектив. В семейството ми само аз съм от мъжки пол и затова, когато тръгвахме някъде, не казвах „ние четиримата”, а „ние четирите”. В студиото само аз и Иван сме мъже до три жени, така че ако объркам родовете, погледнете снизходително, за което ще ви бъда много признателен. Сега Христина ще си изтегли един въпрос. Ние няма да пожалим и Камелия. Да видим какво си изтегли Хриси от нашата кутия с въпроси. Христина Чопарова: „В какво сте най-добър?” Това е много интересен въпрос. Владислав Кацарски: И много лесен. Ти и Петър Курумбашев изтеглихте най-лесните въпроси. Да видим в какво си най-добра? Христина Чопарова: Това е въпрос, на който обикновено човек малко трудно отговаря, тъй като е неприемливо да се хвали сам. Смятам, че това, в което съм добра, е търпението, което имам към нещата, които са предизвикателства в живота и умението да разчитам по устни. Мисля, че може би това са нещата, в които съм най-добра. Владислав Кацарски: Внимавай, издал съм те вече пред Министерство на вътрешните работи, така че ако случайно започнат да ти звънят и да те търсят, да знаеш, че причината съм аз. Кажи ми какво значи търпение, защото аз лично не притежавам това качество. Нямам никакво търпение към нищо. Христина Чопарова: Когато се пови нещо в живота, което е изключително трудно, нещо, което повечето хора смятат за наказание, е важно да го приемеш по начин, по който да останеш спокоен, да […]

Приемната

Таня Никлева за хор „Аве Музика“: Ние сме заедно, защото искаме

Anelia Velinova | 5 — 12

„Маестро Бабеков казваше, че България е страна на пеещите хорове, само че това беше или поне до… аз обичам да казвам „докато не стана белята“ на 10-ти ноември. Дотогава поне България беше страна на пеещите хора. Сега тук са две момичета, които се занимават с хорово изкуство. Уникално нещо е да си в хор. Уникално нещо е да работиш в хор!… Знам колко е хубаво да усещаш дъха на всички останали, които са около тебе, да се слееш с множеството и да станеш един глас с 40 други…“ Вл. Кацарски Хор „Аве Музика“ е създаден през 1998 г. в София в чест на известнaта българска диригентка проф. Лилия Гюлева. Репертоарът му включва българска музика, фолклор на различни народи, духовни творби, произведения от 20-и и 21-ви век, както и образци от жанровете поп, джаз и етно музика. Аранжиментите и интерпретациите на хора се радват на голям успех не само от страна на публиката, но са високо оценени и от музикалните експерти. Създател и диригент на хора e Таня Никлева, завършила Държавната музикална академия в София и носител на редица отличия от национални и международни форуми. За музиката като живот и магия разговаряме с Таня Никлева и Маргарита Маринова от хор „Аве музика”. Владислав Кацарски: Маестро Бабеков казваше, че България е страна на пеещите хорове, само че това беше или поне до…аз обичам да казвам „докато не стана белята” на 10-ти ноември. Дотогава поне България беше страната на пеещите хора. Сега тук са две момичета, които се занимават с хорово изкуство. Уникално нещо е да си в хор, уникално нещо е да работиш в хор. Като човек, пял в хор, знам колко е хубаво да усещаш дъха на всички останали, които са около теб, да се слееш с множеството и да станеш един глас с 40 други. И си спомням една жена, която стана след това териториален председател на една от организациите в Съюза […]

Приемната

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Значимите политически събития в света за 2023 година

Психологът Боянка Корнажева: Насилието е много лошо като прогноза за развитието на детето

Смисълът на онази песничка

Константин Павлов-Кoмитата: Главната реформа трябва да се случи в главите на хората

Петър Андасаров: Словото днес е някак си занемарено

Илияна Йотова в едно нетипично интервю: Ние сме най-смразяващото общество, защото България е неуютна за хората с увреждания

Таня Иванова: Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност

Христина Чопарова: Правото на избор да говориш е право на всеки човек

Таня Никлева за хор „Аве Музика“: Ние сме заедно, защото искаме

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter