Приемната Архиви - Страница 20 от 41

Bojko Stankushev za korupciqta v Bylgariq

Има ли корупцията почивен ден

Anelia Velinova | 29 — 06

Разговор с Бойко Станкушев. „…Аз си спомням първите дни и седмици, след като смениха Тодор Живков, как повечето хора се дразнеха, че не им говореха вече на „другарю“…“ Владислав Кацарски: Заедно с Христо Петров днес ще бъдем домакини на Бойко Станкушев. Здравейте. Бойко Станкушев: Здравейте. Добър ден на слушателите. Благодаря много за поканата. Владислав Кацарски: Ние също сме много благодарни, че дойдохте, защото това, с което сте се заели, е една много голяма планина. Дали ще се качите отгоре, или ще направите тунел, сега ще ни кажете какво точно искате да се случи с Вашия труд. Дали пък няма да ви вкаменят. И това не е много безопасно, което наистина правите. Първо обаче искам да кажа няколко думи за Вас. В България винаги някой нещо не е разбрал, а има и млади хора, които пък тотално не знаят. Затова да кажем, че Бойко Станкушев завършва 11-а гимназия в София през 1972 година. Следва ветеринарна медицина, една година – от 1974 до 1975 в Стара Загора, а след това от 1975 до 1979 следва и завършва философия и социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 1979 година работи в Българската национална телевизия като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“ и „Панорама“. Отразява събития от Европа, Близкия и Далечен Изток, САЩ, Япония и Австралия. От 1990 до 1992 година води „Панорама” и е програмен директор на Първа и Втора програма на Българската национална телевизия. Член е на Съюза на Демократичните Сили от декември 1989 година. През 90-та година отговаря за телевизионното представяне на предизборната кампания на СДС в програмата на Българската национална телевизия. Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово”, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа” на БНТ. Това се случи през 89-та година. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През август 2010 г. е избран от СЕМ за член на управителния съвет на Българската национална телевизия. От 2005 до 2010 година води „Събота вечер с […]

Приемната

Импресия за Барселона

Anelia Velinova | 26 — 06

Разстоянията са пътища, по които приближаваме и нашите различия… За Барселона, град със собствен чар и неповторима архитектура, разказва Анелия Велинова. Признавам си, че това е един уникален град. Не съм била там, но само по фотосите и по това, което чета, разбирам, че поне веднъж в живота си човек трябва да отиде там. Един град, който е изключително оригинален по своята красота, много екзотичен (и ще ви кажа защо), в който хората през цялото време се опитват и се забавляват. Град на туристи, препълнен със стотици хиляди хора, които ходят пеша по улиците, защото едва ли не всяко кътче там е ценно – човек да се спре, да го разгледа, да го види. Но и един град, превърнал всяко кътче в изкарване на пари. Така че ако тръгнете натам, пригответе си не само жълти стотинки, а една солидна сума. Но ще попаднете изведнъж като в сънищата, в един фантастичен свят. Веднага започвам с една любопитна новина. Британската компания Online Mortgage Advisor определя Барселона като третия по красота град (като е направила проучване на над 45 града с над 2 500 сгради и то по целия свят), защото Барселона е построен по законите на „златното сечение”. Или този фантастичен архитект, за който няма как да не кажа няколко думи в моето много експанзивно и вдъхновено изложение за Барселона, е направил всичко по перфектната, „божествена” пропорция, която се наблюдава навсякъде в природата. Скоро ще видите моето предаване за „златното сечение” и ще чуете доста интересни неща. Тука не говорим само за клъстерите, за структурата на водата, тука говорим примерно за охлюва, неговата къщичка, за всяко едно нещо, до което природата се е докоснала. Всичко е създадено в тази божествена пропорция, която е цялото към едно цяло шестотин и осемнайсет хилядни. Барселона – градът на Антонио Гауди. Това е едно архитект, който използва в стила си смесица от неоготика, белези на сюрреализъм, на кубизъм. Работи в края на ХІХ век и […]

Nikolaj Vasilev - rejisior na filma "Vaklush"

Приемната

Режисьорът Николай Василев: Филмът „Ваклуш” за мен беше вътрешна потребност и отговорност

Anelia Velinova | 19 — 06

Новият филм на Николай Василев за Ваклуш. Път, прозрения, религиозна философия. „Не дали ще се „качиш“, въпросът е „да се върнеш и да донесеш“. Наистина хората не могат да разберат какво значи „да раждаш“…“ (Ваклуш Толев) Анелия Велинова: Ваклуш Толев – богослов, общественик, лектор, автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Това е човек, който оцелява през затворите и лагерите на комунизма. Самият Толев твърди, че страдание не съществува, че то е развитие. Преследван като враг на народа, Ваклуш Толев учи, че няма зло, защото то е нееволюирало добро. За него човекът не е грешник, както е според религиите, а е бог в развитие. След 89-та година е поканен да преподава в Пловдивския и Софийския университети, и там, в лекциите си по история на духовното знание, напомня често надписа на Делфийския храм: „Познай себе си и ще познаеш боговете и света.” По ирония на съдбата той самият преживява това познание и формулира своето учение като Път на Мъдростта. Затова го наричат и Учителят на Мъдростта. А Николай Василев е негов ученик и последовател, сценарист, режисьор доста активен в намиране на вълнуващи сюжети и герои. За филма му „Приказки” Николай е удостоен през 2010 година с наградата Джеймисън на София Филм Фест за най-добър български късометражен филм. В творческата му биография са наградените филми „Добрият самарянин”, „Пътят към Тива”, „Високо”, „Добрият ад”, „Резервни крила”, „Осенения”. А през 2019-та „Формулата на Тео” (за един учител по физика от Казанлък – Теодосий Теодосиев) се превърна в нещо, което пълнеше киносалоните не само в България, но и извън границите. През 2021 година Николай Василев представя филма си „Да бъдеш Майстора” – един портрет на Владимир Димитров – Майстора. И последния му филм, преди „Ваклуш”, според мен е „Гладиатор” за олимпийския шампион Боян Радев. Документалния филм „Ваклуш” Николай снима в продължение над 20 години и сега филмът ще бъде представен в прожекции в градовете Шумен, Добрич, Силистра, Бургас, Казанлък. В страната предстои това представяне на филма. Владислав Кацарски: Николай, първо да ни разкажеш малко за Ваклуш в твоя […]

Korica na kniga na Vaklush Tolev - "Istoriq na religiite"

Приемната

In Memoriam: Учителят Ваклуш Толев

Anelia Velinova | 14 — 06

„Човекът е един бог в развитие.” (Ваклуш Толев) Анелия Велинова: Великите посветени ни дават пътища и пътеки чрез изкуството, науката, философията, религията да вървим към бъдещото си осъществяване. Големите знаят как да приложат гениалността, държавничеството и нравствената градация за разлика от малките. Събудената мисъл на днешния свят, но без прозрението на великите, ни оставя все още в ложето на страстта, която е станала традиция. Това е минало, не е движението напред. Дефинираните изисквания, които се наричат закон или заповеди, които са възприемат като божи дар или наказания, но това не е просветлението. Одухотворението създава необходимост от нравствени правила, които да действат като вътрешен мотив и хармонизация, а нравствената градация трябва да осъществи съвършенството. Вън от човека, обаче нищо нематериално няма граници. Създателят на много последователи и ученици, на редица книги, списания. Ще ви изредя няколко заглавия на неговите книги: „История на религиите”, „Езотеричните школи и мистични учения”, „Послания на Планетния Логос”, „Мъдростта в скрижали”, „Седемте лъча на еволюцията”, списание „Нур”. Това е живият учител на България, г-н Ваклуш Толев. Добър вечер. Ваклуш Толев: Добър вечер, уважаема г-жо Велинова. Много мило от Ваша страна да бъда поканен във Вашето предаване. Анонсът, който направихте, дава основания светът да бъде зарадван с някои идеи. Анелия Велинова: Благодаря. Всички 2000 години преживяваме едно събитие, което смятам, че и досега е неосъзнато – когато божеството намалено 78 милиарда пъти, се превъплъщава в кръв и плът, за да докаже на невярващото човечество, че има нещо и отвъд това, което се пипа и вижда. Пътят към Голгота, не само на Иисус, на цяло едно човечество в епохата на Риби, не престава да измъчва с догадките си и прозренията си. Дори децата знаят за разпъването на Христос и на възкресението Му. Това е превърната в легенда действителност за насилието на порядките и тогавашната нравственост върху личността. Легенда за мощния сблъсък и посегателство на държавността върху духа. Устройството на света и неговото ръководене е твърде обширна тема, но днес […]

Politologyt Tatiana Burudjieva v Priemnata na Braille FM

Приемната

Татяна Буруджиева: Самодейността в българската политика

Anelia Velinova | 13 — 06

„Политиката не просто ни разделя на някакви хора, които харесват един или друг, които гласуват за един или за друг, но ни разделя вече и по отношение на това какво е нормално и това, какво е ненормално…“ (Т. Буруджиева) Разговор с политолога Татяна Буруджиева за неслучващите се реформи, неефективното правосъдие и липсата на лидери в политическата ни действителност. Политиката – думи без дела. Предизвикателства и отговорности. Задават ли се смутни времена? Владислав Кацарски: Татяна Буруджиева в „Приемната” на Брайл ФМ, за втори път, подчертавам, не е за първи път тук. Голяма чест ни оказваш при всичките ти ангажименти. Ти като че ли повече от рок звездите напоследък се показваш. Когато един политолог толкова често се показва на екран, значи, че нещата в държавата не само че не вървят, ами са и с краката нагоре. Сега да се опитаме да погледнем и да си поговорим за самодейността в българската политика. Асен Сираков навремето беше казал, че в България за самодейност бият. А действително ли е така и в какво се опитва да ни убеди г-н Бойко Методиев Борисов, като казва по повод на записа, който изтече: „Вие не сте чували какво говорим ние на Националните съвети на ГЕРБ .” Ако в записите, които чухме, това ни възмути – ние си ги знаем хората, които говорят тези работи. Аз от тях друго и не очаквам. Защо обаче всички се опитват да ни убедят, че това, което сме чули, е нещо нормално? Всички – от мало до голямо. Защо се опитват да ни убедят в това? Татяна Буруджиева: Първо, аз да ви благодаря, че ме поканихте. За мен е чест, че съм с вас. Имам удоволствието да кажа на всички, и надявам се, че не греша, че наистина сме добри приятели и винаги ще приемам поканата от вас – и да се видим, и да поговорим в радиото. Владислав Кацарски: Беше при нас в едни от най-трудните моменти за радиото. Ние не сме те […]

Приемната

Асеманиевото евангелие

Anelia Velinova | 7 — 06

„Голи са без книги всичките народи…“ (Константин – Кирил Философ) Анелия Велинова: Здравейте. Преди да говорим конкретно за евангелието, за което стана дума, наречено по името на неговия откривател, искам да ви кажа няколко любопитни факта от нашето съвремие, в което България се опитва да контактува с Ватикана. Знаете, че това е държава в държавата, която съхранява изключително много тайни и в която се намират много ценни и български културни продукти, различни вещи, писания. Нашата държава се опитва да направи някакъв контакт, когато има събитие, което трябва да се отбележи, да може поне съвместно с Ватикана да изложат там тези културни и исторически ценности. Но идеята, че тези наши ценни предмети стоят на друго място (било в Русия, било в Лондон, било във Ватикана, в Германия) и евангелие, за едно от които ще стане дума днес, в това ми изложение, е защото така се отнема от истинската сила, която България и всички, които живеят на тази територия, биха могли да получат от тези безценни писания. Защото всичко е тленно, материално, но словото остава и ние сме свързани генетично с тези писания във вековете. Ако те се намират тук, на наша територия, нашето ДНК, нашата памет биха направили връзка с тях и съм сигурна, че всеки един от нас би получил неимоверна сила. Започвам първо с атрактивния Божидар Димитров, двоен агент на Ватикана и на нашите тайни служби. Това е истината за неговото докосване и разкриване на част от тайните на Ватикана. Знаете, че той малко по малко изваждаше отнякъде нещо и го показваше на обществеността. Признава, че е бил двоен агент. Беше директор на Национална исторически музей. Всички балкански медии отразиха това негово признание, че ще направи всичко възможно да разплете многобройните мистерии на Ватикана (някои от тях се пазят в пълна тайна), което го превръща в известен смисъл във виден историк, общественик, съветник в правителства, разузнавателни служби и служител на България. Така че в книгата си с […]

Приемната

България и Балканите: страсти и действителност

Anelia Velinova | 6 — 06

Актуални коментари, политически анализи и реалистични прогнози, свързани със събитията на Балканите. Владислав Кацарски: Това, което се случва на Балканите в последната година, това, което се случва в България в последните шест месеца и това, което става в съседна Турция – в началото на годината направихме обзор какво очакваме да се случи. Разбира се, тогава нямахме никаква идея, че Турция ще бъде разлюляна от толкова жестоки земетресения, но какво да се прави, природа. И понеже ние в Брайл ФМ разглеждаме обстановката на Балканите, от което сме заинтересовани много, за да можем да изясним живота си в контекста на това, което се случи около нас. Сега искам да разгледаме това, което стана в България в последните няколко дни и това, което стана в Турция като резултати от изборите. Тази сложна конструкция, която виждате между мен и Христо, е връзката, която ще имаме с нашия приятел Руми Рафет. Руми, здравей. Руми Рафет: Здравейте на всички в студиото и на слушателите на Брайл ФМ. Владислав Кацарски: Преди да заговорим с теб за това, което се случи в Турция, нека да направим едно малко интро. Да въведем неизкушените наши зрители за какво става въпрос. Г-н Петров като специалист по Близкия Изток имаше един лек пресантиман, че Ердоган може и да не спечели тези избори. Не се случи така. Христо Петров: Това не беше само моето усещане. Редица анализатори, дори и политици преди две седмици, непосредствено след първия тур на изборите, когато стана ясно, че разликата е само около 5%, заложиха на Синан Оган, третият, който се класира, с предчувствие, че може би част от неговият електорат ще бъде прехвърлен към Кемал Калъчдароглу. Но още миналата седмица имаше индикации, че Синан Оган категорично застава на страната на Ердоган. Явно е имало политически договорки и резултатите от вчерашното гласуване бяха предначертани преди началото още. Искам да акцентирам върху един друг момент, без да влизам в детайли и да проявявам […]

Приемната

Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

Anelia Velinova | 22 — 05

„Ние нямаме в момента свободни журналисти.” (А. Йорданов) Разговор със създателя на „Бивол”, разследващия журналист Асен Йорданов, за разстреляните мечти на свободните журналисти. Политици, олигарси, задкулисие. Медиите – инструменти на властта. За безпрецедентните репресии срещу свободата на словото. Христо Петров: Стана практика политици и бизнесмени да тормозят журналисти и граждани със съдебни дела. Завеждането на такива съдебни дела с цел тормоз и оказване на натиск с изявени граждански позиции е един от любимите инструменти на определени политици и бизнесмени в България. Делата-шамари (или на английски slap) срещу журналисти и граждански активисти в България продължават средно около три години. Според анализ, публикуван от антикорупционния фонд „България”, авторите на изследването Лора Георгиева и София Желева, които са и правни съветници във фонда, установяват, че в България са заведени 64 дела в периода 2020-2023 година, като някои от тях продължават повече от 5-6 години. По разгледаните дела за същия период български журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебните зали общо 181 години. Съдебната разправа обикновено протича през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи, както казахме, повече от 5-6 години. Дълбоко смущаващо е, че съдебното преследване се утвърждава като водещ начин за тормоз върху неправителствени организации, граждани и журналисти в България чрез сплашване и финансово изнудване с абсурдни искания. Исканията са с единствената цел заведените дела да сплашат не само медията, но и цялата журналистическа общност и всеки независим глас да бъде смачкан, което води до натиск, смущение и страх да се говори за проблемите със системата в България. Само няколко примера. Делото, което „Лев Инс” заведе в Софийския градски съд срещу медия за 1 000 000 лв., на базата на информация от открити източници и протоколи от заседание на Министерски съвет. Действието на полицията срещу журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит, докато отразяваше протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през септември 2020 година. А също другият […]

Приемната

Виктор Лилов: Най-острият дефицит е политическото лидерство

Anelia Velinova | 9 — 05

От „фаянсовите плочки“ до „Хитлер“. Какво се случи в България от 2020 до 2023 година? Общество, общност и политически лидери. Владислав Кацарски: Противно на всички твърдения, или на всичко онова, което някой може би си е помислил от редовните ни слушатели, а вече и зрители, винаги има първи път. За първи път – Виктор Лилов пред нашата камера, и не за първи път пред нашите микрофони. Не сме го забравили. Викторе, здравей. Виктор Лилов: Благодаря за поканата. Много се радвам, че съм сред вас и дано да има смисъл от присъствието ми. Владислав Кацарски: Дано да няма повече пандемии. Много хубави разговори сме си правили в това студио. Сега с Христо Петров ще се опитаме тримата да тръгнем, както обичам да казвам аз, „от фаянсовите плочки” до „Хитлер” ще стигнем. Христо Петров: Само да не накараме нашият гост да си тръгне, преди да е свършило предаването. Владислав Кацарски: Виктор е издръжлив. Освен това, той притежава една изключителна дипломатичност, която аз много съм искал да имам. След като досега не съм се сдобил с нея – край, свърши. Цялата работа вече приключи. Така че сега ми остава само да се възхищавам. Този свят е изграден от таланти и поклонници. Аз в този случай съм втората част. Виктор Лилов: Приемам го като комплимент, но мерси. Владислав Кацарски: Момчета, аз предлагам сега да не започваме с това кога ще стане правителство, ще стане ли правителство, или няма да стане. Виктор, какво се случи според теб в България от 2020 до 2023 година? Виктор Лилов: Това е един добър въпрос. Не само да се замисля над един толкова комплексен анализ какво се случи. Нещата не почват 2020-та, а започват 2014-та, даже още по-рано. Но зад всичко това, което започва и се развива, и то се развива в една негативна посока, бих казал, стои неспособността като общество две неща да си изясним за себе си. Едното е, да си изясним какво означава чувство за общност, какво означава думата солидарност. И другото […]

Приемната

Студио Мирикъл: Музиката, мечтите и пътя към тях

Anelia Velinova | 3 — 05

Те са събрани от любовта към музиката и мечтата за творчески, съзидателен и достоен живот. Група „Студио Мирикъл” е създадена от певци и музиканти с увредено или напълно липсващо зрение. Разговор с Катрин Витали и Нели Стойчева – музикант и създател на „Студио Мирикъл”, за музиката, мечтите и пътя към тях. Владислав Кацарски: И това, което чухте, беше група „Мирикъл”. Нели Стойчева и Катрин Димитрова, парченце от групата, са тука при мен. Нели – за втори път в мое предаване, Катрин – за двадесет и втори. Здравейте, момичета. Аз предлагам, като един учител, да започнем отначало. Защо „Мирикъл”? Как стана „Мирикъл” при положение, че толкова години, Нели, ти, обучаваш едни страхотни момичета и момчета на пеене и музика, и изведнъж реши да направиш своя група? Ти, като човек, който все пак е бил на поп сцените на България, след толкова дълго отсъствие, реши да се върнеш. Това е страхотна смелост за мене. Поздравявам те за това, но как стигна до тази идея? Нели Стойчева: Първо, една малка корекция. Кръстили сме се „Студио Мирикъл” и ще поясня защо сме студио. Защото имаме за задача да имаме много широк спектър на действие. Ние включваме в нашата работа, освен нашата авторска музика, и камерна музика. Приобщаваме и млади изпълнители. Правим детска музика и цялото това нещо се превръща в една студия. Защото когато сме просто „Мирикъл”, няма как да приемем непрекъснато един по-широк кръг хора, които да могат да се ползват от нашата дейност. А нашата музика е многостранна. Не е само в посока поп, рок, джаз и т.н. Имаме и детска музика, имаме мюзикъли и всичко това трябва да се развие с помощта и на нови участници. Но основната част от групата се подвизава под името „Студио Мирикъл”, като представители в момента сме петима. Надяваме се това да е централното ядро за дълго време, защото в групите има текучество. Това се знае. Но цялото нещо тръгна оттам, че ние се чухме по някакъв коледен повод, новогодишен, да […]

Приемната

Има ли корупцията почивен ден

Импресия за Барселона

Режисьорът Николай Василев: Филмът „Ваклуш” за мен беше вътрешна потребност и отговорност

In Memoriam: Учителят Ваклуш Толев

Татяна Буруджиева: Самодейността в българската политика

Асеманиевото евангелие

България и Балканите: страсти и действителност

Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

Виктор Лилов: Най-острият дефицит е политическото лидерство

Студио Мирикъл: Музиката, мечтите и пътя към тях

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter