Приемната Архиви - Страница 19 от 41

Kmetyt na Slatina za novata si kandidatura

Георги Илиев – непредизвикани откровения

Anelia Velinova | 15 — 11

Изборът решава ли всичко? Разговор с Георги Илиев – кандидат втори мандат за кмет на район „Слатина“. Владислав Кацарски: Г-н Георги Илиев, кандидат втори мандат за кмет на район „Слатина”, в разговор с мен и Христо Петров. Здравейте, г-н Илиев. Георги Илиев: Здравейте. Владислав Кацарски: Благодаря, че ни оказахте чест да дойдете в нашето радио. Георги Илиев: То си е в района, както се казва. Владислав Кацарски: Така е. Преди да разнищим района обаче, тука, от 10-ия етаж, всичко се вижда. Вие, предполагам, че нямате съмнения. Ако имахме един бинокъл, можехме да видим дори кога ядете бонбони в кабинета си. Предлагам да започнем, преди да заговорим за район „Слатина”, преди да говорим за Вашата работа, тъй като пет години (или четири) сте управлявал тази община, да Ви попитаме какво свършихте Вие за тези четири години, защото, както се казва, ние сме „гласът на народа”. Да кажа и добре дошли на нашите зрители от Facebook. Вие сте човекът, който прави прощъпулника на първото живо излъчване на „Приемната” по Facebook. Това не е първото живо излъчване на „Брайл FM”, но за пръв път нашето централно предаване се излъчва директно във Facebook. Ние имаме навик да започваме годината с хубави хора и да си правим прощъпулниците също с хубави хора. Досега не съм видял някой да Ви рисува рога по плакатите. Георги Илиев: Което не е чак толкова хубаво, защото никой не е такъв ангел, че да няма хора, които да са на противното на неговото мнение. Владислав Кацарски: Тогава предполагам, че в този район работим и живеем грамотни, интелигентни хора. Георги Илиев: Това е по-доброто предположение, защото не съществува идеалният човек, не съществува идеалният управляващ. Няма такъв, който да не прави грешки. Въпросът е, че когато поддържаш контакт с хората, които те избират и на чието доверие разчиташ, можеш да се коригираш, дори в процеса си на работа. И това е причината да започна още от ден едно тези всекидневни отчети за това какво съм свършил, за да може най-накрая да се […]

Приемната

За спасението преди Спасението

Anelia Velinova | 2 — 11

Борис Бонев от СПАСИ СОФИЯ с визия за столицата. Владислав Кацарски: Борис Бонев от „Спаси София” в „Приемната” на Брайл ФМ. Здравейте, г-н Бонев. Борис Бонев: Здравейте. Много ми е приятно. Владислав Кацарски: Благодаря за честта, която ни оказвате, да бъдете в нашето студио. Искам да Ви кажа, че това, че сте тук за нас значи много. Първо, защото показва уважение към нас от хората, които в лицето на немалка част от София и на българския народ носят в себе си промяната, и после, защото колкото повече хора от управлението на България, на София дойдат при нас, толкова повече хора ще се запознаят с това, което може екипът на Брайл ФМ. Екипът на Брайл ФМ се състои от незрящи специалисти и хора с други физически дефицити. И, разбира се, при нас работят и хора, които виждат, защото ние сме типичният пример за симбиозата. Не наричаме това интеграция, ние наричаме това сътрудничество и се надяваме, че по този начин съумяваме все пак да съхраним правилата на високата журналистика, и да бъдем в услуга на всички онези, които искат да гледат честно и правдиво отразяване на това, което е около нас. Затова сме Ви поканили – да видим какво се случва и какво според Вас ще се случи в близките няколко дни, а и оттам нататък в близките няколко години, тъй като Вашето движение, а и Вие като общински съветник сте изкушени да промените нещата в управлението на София. Кажете, ако бъркам някъде. Борис Бонев: Може би единственото, което не е много точно – „изкушаването”, защото ние не сме „изкушени”, ние сме вдъхновени да променим нещата в София. Владислав Кацарски: Да кажем, че това съм имал предвид. Борис Бонев: Добре, чудесно. Приемам. И причината е, защото хората, които сме събрани в „Спаси София” и вече толкова години се борим за подобряване на начина, по който се случват процесите в града – от ремонтите, през избора […]

Приемната

Архитектурните колоси на Древността

Anelia Velinova | 4 — 10

По пътя на времето с Анелия Велинова, която ще ни отведе до архитектурните колоси на древността – едни от най-вълнуващите свидетелства за впечатляващо инженерно майсторство на древните цивилизации. Знанието за тях предоставя възможността да се насладим на красотата и величието на тези съоръжения и да разберем значението им за историята, културата и наследството на човечеството. Анелия Велинова: И подхванахме един разговор с продължение за архитектурните колоси на древния свят, защото искам да ви кажа, че нашите предшевственици не са пестили средства, човешки труд и въображение да създадат едни от най-великите архитектурни чудеса на древния свят. Друг е въпросът, че много от тях не са запазени. Но битката и за съвременния свят, за други седем чудеса (даже осем), и за още други мегалитни съоражения, построени вече в новото хилядолетие, само за 23 години от 21-ви век, е огромна. Има фантастични обекти, за които може би във времето ще намерим възможност да поговорим. Но сега да се върнем към предишното издание. Говорихме за пирамиди, набелязахме кои са „седемте чудеса на света” – така са кръстени още от древността, от древните историци. Но днес ще поговорим за три големи обекта, оставили следа в писанията, някои от тях без физическо присъствие в съвременния свят. Започвам с Мавзолея в Халикарнас – огромна гробница, която се датира около 353-351 пр.н.е. Това е гробница на цар Мавзол (стана дума в предишното издание на „Седемте чудеса на света от древния свят”), който е бил владетел на Кария. Но ще кажа после и кой е той. Намира се в днешна територия, в Турция – град Бодрум. А всъщност Мавзол е сатрап на Персийската империя. Той става владетел на Кария, близо за 25 години – от 377 до 352 г. пр.н.е. Взема участия в бунт срещу Артаксеркс Мнемон в 362 година. Така заграбва голяма част от градовете-острови Ликия и Йония и няколко от гръцките острови. Затова си позволява да премести столицата от Миласа в древното […]

Приемната

Константин Павлов – Комитата пред ново предизвикателство

Anelia Velinova | 26 — 09

Колко са пет години за един мандат? Разговор с д-р Константин Павлов – Комитата (кмет на квартал „Лозенец“ в София) преди изборите за местна власт. Владислав Кацарски: Както казах, имаме обичай в Брайл ФМ да започваме сезона с хубави хора, за да ни върви. Още един хубав човек е тука при нас – нашият приятел Константин Павлов – Комитата. Май днеска ти беше последния ден като кмет? Константин Павлов: Още няколко дена имам. Владислав Кацарски: Добре дошъл. Константин Павлов: Добре заварили. Благодаря ви за хубавите думи. Владислав Кацарски: Както се казва – честит старт на твоята кампания. След малко ще дадеш много кратък отчет, но защо отново реши да се кандидатираш за изборите за местна власт? Има хора, които веднъж като се качат там, и казват: „Никога повече. Това е страшно нещо. Ще ме смаже административният апарат и преди да ме е смлял, изчезвам.” Константин Павлов: Имах и аз такъв импулс, но го потиснах у себе си. Така че смятам да се кандидатирам за втори път. А иначе най-краткият отговор е, че нещата стават бавно в общината и когато човек започне някакви хубави неща, му се иска да ги довърши. Владислав Кацарски: Ти си вторият човек, наш приятел – кмет, който казва това нещо. Таня Иванова също го каза. Тя сподели: „Бях сигурна, че като отида там, всичко ще направя с магическа пръчка, обаче се оказа, че нещата стават бавно.” Защо стават бавно? Константин Павлов: Много са причините. Даже аз не знам откъде да започна и колко време ще ми е необходимо да разсъждавам по темата. Владислав Кацарски: Ти ми кажи могат ли да станат по-бързо? Константин Павлов: Могат да станат по-бързо. Предният път го водихме този разговор, но да обобщя накратко. Първо, ние сме вече по документи доста развита държава. Член сме на Европейския съюз, на НАТО, членове на клубовете на най-развитите страни в света и от тях сме приели много законодателство. Буквално сме взаимствали огромно количество законодателство, всякакви норми и стандарти и т.н., които трябва да […]

Приемната

Сарадия Брегу и Хакан Шатин: Посланици на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и „Български младежки форум“

Anelia Velinova | 13 — 09

Сара Брегу ( Албания ): „Не аз избрах България, а България избра мен… Тя е балканска страна и аз се чувствам почти вкъщи тук…“ Хакан Шатин ( Турция ): „За мен не е важно мястото, колкото целта и идеите на проекта. Аз искам да създам нещо с младите хора, за младите хора…“ Посланици на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и „Български младежки форум“. Владислав Кацарски: Имаше едно време, в което съвсем откровено мога да ви кажа, че нямах усещането, че и цял небосвод да ми легне на гърба, няма да го понеса. Напротив, вдигах го и тръгвах. И целият свят беше мой. Морето не ми беше до колене, а всяка една опасност или всяка една трудност, която се изпречеше пред мен, аз я посрещах с „ела да ти кажа за какво става въпрос”. Само че бавно и постепенно тези дни започнаха да отминават и за да направя една лекичка шегичка с този живот, който живея, реших да се оградя с млади хора. Искам да ви кажа, че усещането е вълшебно. Да, малко е тъжно, тъй като всяка година хората, с които работя, завършват 12-ти клас и аз малко се натъжавам. Но пък като гледам тон режисьора ми отсреща и момчето, което е от едната ми страна – Ванко, си казвам, че все пак си е струвало, защото това са мои ученици. А сега при нас в студиото са Сара Брегу от Албания, Цветелина Цветкова ще превежда. И с Иван Иванов ще се опитаме да разберем с какво се занимава Сара Брегу. Защо е в България и не можеше ли да отиде примерно в Швейцария? Между другото, това сравнение е абсолютно случайно – изобщо не обичам да се сравнява България с Швейцария. Сара, здравей. Наскоро гледах едно интервю с Теди Рама, президента на Албания, който много нахвали вашата страна. Чак ми се доиска да отида. Даже видях, че едни приятели се канят да отидат […]

Приемната

За българската и руската кирилици

Anelia Velinova | 11 — 09

Защо е важно да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите между двата шрифта? Разговор с Николай Петрусенко-шрифтов и графичен дизайнер, художник и илюстратор в различни медии. Владислав Кацарски: В един разговор за българската и руската кирилица с Николай Петрусенко. Първо обаче, преди да кажа добър ден на Николай Петрусенко и да го приветствам в нашето студио, да споделя, че за нас е важно да изясним въпросите около кирилицата, не за друго, а защото националната идентичност, която напоследък като че ли все по-малко ангажира нашите умове, има значение – и за съхранението ни като българи, а и за мястото ни в този свят. Здравей, Николай. Николай Петрусенко: Здравейте. Драго ми е да присъствам във вашето студио. Владислав Кацарски: Първо ми кажи кой си? Защото аз изключително много се радвам, че млади хора все повече идват в нашето студио, а и това са български добри специалисти. Важно е това за нас. Също така е важно, защото българската наука и българските специалисти са тези, които заедно с нашата култура, ще сложат онези жалони, по които ще можем да успеем. Много ми се ще да кажа „да мръднем напред”. Дано е така. Николай Петрусенко: Абсолютно е така. За всеки един човек, който работи в неговата област, би трябвало да остави такава цел – да движи нещата напред. Да се представя накратко. Казвам се Николай Петрусенко. Роден съм в София. Учил съм в Национална художествена академия, в катедра „Книга и печатна графика”. Впоследствие магистратура при проф. Тодор Варджиев и доц. Илия Груев, които стартираха магистърската програма за шрифт. Оттогава насетне шрифтът стана едно от основните ми занимания. Към настоящия момент съм хоноруван преподавател в Национална художествена академия. Преподавам в специалностите стенопис, метал и резба, по предмета шрифт, типография и калиграфия. В момента съм докторант към Софийски университет „Св. Климент Охридски”, като темата ми е точно в националното изследване на кирилицата и какво произтича от разликите между формата на българската и руската […]

Shipkovo. Upravitelyat na Rekhabilitatsionna baza "RELAKS" v Shipkovo, Velizar Khinkov, v otkroven razgovor za zritelite i slushatelite na radio BRAĬL FM.

Приемната

Юмрукът на съдбата

Anelia Velinova | 11 — 09

Управителят на Рехабилитационна база „РЕЛАКС“ в Шипково, Велизар Хинков, в откровен разговор за зрителите и слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Владислав Кацарски: Всички истории започват някак, но преди да започна тази, ще ви кажа, че „Релакс” не е почивен дом само за слети хора, а е общодостъпен. Достатъчно е само да напишете в интернет shipkovo.net и ще научите неща, които не само ще ви заинтригуват, но и сигурен съм, ще ви накарат да отидете там. А веднъж отидете ли, ще се върнете много пъти. И това е експериментално доказано не от група учени, а от доволни и щастливи хора. Може да ви се стори странно, но у нас вече има и такива. Джон Ленън беше казал, че „животът е това, което се случва, докато си правиш планове”. Иначе казано, докато кроим кроежи, съдбата ни се смее. На едни се усмихва снизходително, на други подигравателно, на трети – ами не зная. Но при всички положения и онези, третите, са забелязани. И понякога се случва така, че съдбата, освен че те е забелязала, те е и белязала. Но невинаги това е за лошо, макар когато лошото дойде, да ни се струва, че е настъпил краят на света. А стара истина е, че всеки край е ново начало. Какво ще бъде началото, зависи само от нас, защото случаят, съдбата, Господ, изобщо онова, което движи животите, помага на силните. А силен може да бъде всеки, стига да го пожелае. Ето такива мисли ми дойдоха, далеч от шосето, където срещнах един човек. Обикновен човек. Толкова добър, колкото сме всички. Вероятно, с толкова кривици в характера, колкото имаме всички. Този човек излетял един ден от голямото шосе и видял, че и на малките пътища грее слънце. Ще ви срещна с Велизар Хинков, управителят на почивна станция „Релакс” – Шипково. Това, което виждате, са кадри от околността на почивната станция „Релакс”. А това, което видях, усетих и преживях там, го пожелавам на всеки. Но да не губим време. Едно момче, […]

Znatcenie na pravopisnata reforma. Zashto 24 maj ne se prevyrna v nacionalen praznik?

Приемната

Уникалната Глаголица

Anelia Velinova | 10 — 07

„Глаголицата ни води към безкрайността…” (А. Велинова) Глаголицата ще ни пази и в бъдеще. Но трябва да си възвърнем уважението към създадените ЗА нас и ОТ нас постижения: те са за ползване от българите, но са полезни за целия свят. Анелия Велинова и Владислав Кацарски в разговор за свещения език на българина. Азбука. Духовност. Политика. Владислав Кацарски: Започвам един разговор за българските букви и ви предлагам да си припомним един материал отпреди 9 години. Ще поразсъждаваме върху него. Първо, искам да ви покажа материала, защото си струва да си припомним в исторически план как стоят нещата, а пък и от друга страна да видим, защо някои неща наистина не се случиха. На 27 февруари 1990 година все още съществуващият по онова време Държавен съвет реши за национален празник на България вместо 9 септември да бъде определен 3 март. Шест дни по-късно решението беше потвърдено и от Народното събрание. Така, уж „късайки с миналото си“, припряно и стратегически, България беше оставена в „тебеширения кръг“ между Русия и Европа. В първите години след 1989 г., макар разколебавана и пиляна, енергията за промяна все още можеше да върне исторически правдивата трезвост в българския поглед към Русия. За тази трезвост говоря. Затова е бил нужен и 3 март като национален празник. За да подмени припряно и стратегически героичния декор на 9 септември с друг – пак така героичен. И все така подходящ за етюдите на вечна благодарност към „двойните освободители“. Като последен опит подмяната да бъде предотвратена през май 1990 г. – само месец преди изборите за VII Велико Народно събрание, се роди дебат – „Може ли 24 май да обедини нацията“. Следите му лесно могат да бъдат проследени заради все още рехавия медиен пейзаж в първата година след свалянето на Тодор Живков. Те водят към тогавашния младежки седмичник „Полет”. Помните ли го? Той е варненски. Заедно с пловдивския „Комсомолска искра” и столичния „Култура” той беше част […]

Приемната

Древните архитектурни чудеса

Anelia Velinova | 4 — 07

Ще чуете първата част от серията СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА на Древния свят, представена от Анелия Велинова. Зашеметителна архитектура, красота и уникалност. Защо чудесата на света са седем? Говорим за седемте чудеса, защото седмицата е число, което е избрано специално, тъй като отговаряло на Слънчевата система, на познанията, на петте планети, които са се знаели в древността, плюс Слънцето и Луната, и за другата символика на седмицата. Но всъщност това е идея на Херодот, който оставя доста информация за древния свят, само че неговите писания и впечатления, които той добива от Египет и Вавилон, се загубват безвъзвратно. И когато ние говорим за седемте чудеса, трябва да кажем, че има седем чудеса на древността, седем чудеса на съвремието, нови и още по-нови от ХХІ век. Така че в една поредица ще говорим за тези човешки постижения. Тези седем чудеса от древността ние ги изреждаме и търсим сведения за тях. Археолозите намират информация за тях по списъка на главния библиотекар в Александрийската библиотека, който се казва Антипатър от Сидон. Така че списъкът, с който ще започнем тази кратка поредица, всъщност е на Антипатър. Този списък е направен през 140-та година пр. Хр. и понеже е доста късен, включва и някои римски и християнски обекти от по-късното съществуване на човечеството. Оценките, които са направени на Вавилон като град са от доста по-късно време, ХVІІІ и ХІХ век. Говори се за този град на градовете в древността, затова е бил толкова впечатлен Херодот от него. Около 1770-1670 г. пр. Хр. той е бил най-големият древен град в света и първият град с население над 200 000 души. Представете си този афористичен израз „вавилонско стълпотворение” – наистина е било факт. Неговата площ се предполага, че варирала между 890-900 хектара и знанията, които са се съдържали във Вавилон са отпреди около 200 години – открития идват от литературни, от религиозни източници. Но по-значителна информация, естествено, се придобива от археологическите разкопки. Открити са руни в началото на ХІХ век от Клодиъс Рич и от […]

Приемната

Фантазия ли е фантастиката

Anelia Velinova | 3 — 07

Разговор с писателите фантасти Тео Буковски и Николай Николов – Козия за фантастиката във всичките ѝ разновидности, за „Истории от някога” и какво ново ще се случи наесен? В очакване на инициативата „Фентъзи” за Брайл ФM. Колко страшни са хорър историите? Владислав Кацарски: Тео Буковски и Николай Николов – Козия. Трябва да ми кажете какво е това? Аз ви питах клуб ли е? Не е клуб. Определено обаче вие двамата сте фантасти. Тео ни е гостувал вече. Станаха четири години май. Трябво пак го разнищим твоето творчество. Николай не ни е гостувал. Той за пръв път е тука, така че да те приветствам. А на Тео казвам: „Добре дошъл вкъщи!” Тео Буковски: Добре заварили. Благодаря за повторната покана. Владислав Кацарски: Какво се случва при вас и какво е това събиране на писатели фантасти? Какво правите като се събирате? Защо се събирате и как се случват тези неща? Николай Николов – Козия: Първо, да започна, че тази инициатива се нарича „История от някога” и я правим от февруари месец 2015 година. Със забележката, че много от тези автори, които идват там, не са само фантасти. Те пишат всякакви други неща, но успешно влизат и в тази инициатива с фентъзи, фантастика и хорър разкази. Ние ги редуваме – всеки месец по един жанр. Пускаме тема, хората изпращат. За 20 дни си написват творбите, селектираме и след това ги четем. Владислав Кацарски: Това е много интересно – по тема все пак. Николай Николов – Козия: Да. Последната например беше фантастика. Така се падна и темата се наричаше „Порталът”. Тео Буковски: Като всеки месец се редува. Единият път е хорър – истории на ужаса, след това е научна фантастика и после фентъзито, или „магическата фантастика”, както навремето… Николай Николов – Козия: Може да се каже, че дотука, дори с такива промеждутъци на паузи (всъщност два пъти беше така), минали са според мен над 700 разказа вече. Владислав Кацарски: Магична фантастика и научна фантастика. Аз, като един човек, който не съм преминал през „Портала”, обаче такива теглила […]

Приемната

Георги Илиев – непредизвикани откровения

За спасението преди Спасението

Архитектурните колоси на Древността

Константин Павлов – Комитата пред ново предизвикателство

Сарадия Брегу и Хакан Шатин: Посланици на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и „Български младежки форум“

За българската и руската кирилици

Юмрукът на съдбата

Уникалната Глаголица

Древните архитектурни чудеса

Фантазия ли е фантастиката

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter