Райчо Русев и къщата на неговите думи
На 55г. започва да се изявява като поет, но бързо намира своята публика. Светли и „приятелски“ стихотворения с особен поглед към света, често хумористични… Той има издадени пет стихосбирки, последните от които “СтиховеЙ” (2010), “Стiхове от втория етаж” (2013) , „СтиХИхове” (2019), участвал е в много алманаси. Отделни негови стихове са преведени на испански, френски и сръбски език. Получавал е отличия, от които най-много цени наградите от хумористичния конкурс “Очи към себе си” (последната е от 2016 година), награда за книжката “СтиховеЙ” от Съюза на инвалидите в България (2012) и новоучредената награда “Иван Николов” от родното му село Горски извор, Хасковско (2017). Стихотворението му „Връщане“ е включено в учебника по литература за 11-ти клас на издателство „БГ Учебник“. От стихотворенията му извират непринуден хумор, себеирония и много смях. Този смях е искрен и естествен, какъвто отдавна не се среща в съвременните сатирични издания. Димитър Христов разговаря с един изключителен поет и човек: Райчо Русев – Райсън. Как и защо започна всичко… Димитър Христов: Райчо Русев е един от странните поети в българската поезия днес. Не само в българската поезия, но и в световната, поетите се изявяват от ранна възраст и на млади години някои от тях създават най-хубавите си творби, а ти започваш да публикуваш на 55-годишна възраст. Дотогава с какво си се занимавал? Райчо Русев: Имам много преводи. Превеждах от руски и от сръбски език. Завършил съм факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски“ – руски и български език. Научих сръбския език в Сърбия, където живях три години. Димитър Христов: Какво си правил в Сърбия през тези години? Райчо Русев: По професия съм криптограф. Занимавам се с практическа криптография. Това е наука за тайнопис, най-просто казано „шифриране”. Бях свързочник, завеждащ комуникациите на посолството в Сърбия. Интересна професия, която ме срещна с много умни и цветни хора. Димитър Христов: Твоите хумористични стихове със смешни текстове отразяват най-обикновени случки от живота, но така […]
