В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


БЕЗ БИЛЕТ НА КИНО

Публикувано от на 11/02/2022

От кината  остана само споменът

“Не можеш да изградиш репутация  само върху това, което ще правиш.” Хенри Форд

viber image 2022 02 10 16 51 13 360

Софиянецът винаги е обичал забавленията.  Едно от най-достъпните беше ходенето на кино. Особено през студените зимни вечери, когато се шмугвахме в уютно отоплените киносалони със скърцащи дървени седалки. Или през лятото всред прохладата на Лятно кино в Парка на Свободата или в центъра на София. Всяко кино си имаше своя, собствена  архитектура на сградата отвън и атмосфера вътре с ухание на филм. За да влезем в киното, трябваше да се преодолее търпеливо дългата опашка, а когато билетите свършваха, около входа на киното се дебнеше на «търси се» преди прожекцията….Макар и рядко, дечурлига се шмугваха гратис в салона, през изхода от който излизаха зрителите. Имаше и билети за правостоящи. Цените за деца, ученици и студенти бяха наполовина.

viber image 2022 02 10 16 50 56 459

Преди прожекцията на главния филм, задължително показваха Седмичен Кинопреглед. Това не беше преглед на филмите, а преглед на основните седмични новини в България и чужбина, в киноформат. Прегледът продължаваше около 5-10 минути, така че ако закъснееш, изпускаш само него, а не началото на филма.
 В Неделя сутрин имаше детски прожекции. В повечето кина пред екрана имаше и сцена,която се използваше за училищни тържества или обществени събрания, чествания. Когато бягахме от училище, ходехме на кино, а сядането на последния ред със съученичка си беше истинско преживяване. На Площад Славейков имаше два салона на Кино „Култура“. В първи салон можеше да се влезе по всяко време на прожекцията, а като свърши филма, го пускаха отново и гледаш пропуснатото. Така по цял ден имаше прожекция и по всяко време влизащи и излизащи зрители. Кино имаше във всеки квартал на София, реално на 10-15 минути от всеки дом на софиянци.

viber image 2022 02 10 16 51 56 219

Плакатите за филмите се рисуваха ръчно от трима-четирима художници. Ателиетата им бяха на тавана на кино „Севастопол“, в кино „Красно село“, в кино „София“ и в кино „Славейков“ – на пл. „Славейков“. Някои от плакатите бяха истински шедьоври. 

Във времето

Любопитството на българина към случващото се по света е довело през далечната 1897 година в Русе, а не в София първия кинематографист с публична кинопрожекция в България, състояла се през м. февруари. Във вестник „Законност” е обелязано впечатлението от гостуващия в града „синематограф” : „апарата дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени в всичката им живост и движения. Пристигналият синематограф показва, например един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, една от парижките площади и т.н. - всичко това толкова живо и естествено, щото се получава пълна алюзия.”Този кинематограф е бил с техника на братя Люмиер, чиято първа публична кинопрожекция е призната от световната кинообщност.

От справка в "Гинес"става ясно, че най-старото действащо кино е "Пионер" в полския гр. Шчечин. То отваря врати на 26 септември 1909 г., първоначално под името "Хелиос". В момента малкото салонче е популярно с това, че привлича посетители от цял свят, а влюбени двойки могат да го наемат за "частни" вечерни прожекции.

В София на негово място би могло да е кино „Модерен театър“, завъртяло киномашината още на 4 януари 1908-а…
 Италианецът Карло Вакаро купува двуетажната сграда на бул. „Мария Луиза“ и възлага на арх. Димитър Начев да я превърне в киносалон с партер и балкон, с космическите за времето 700 места. Директор на кинотеатъра става унгарецът Аладар Отай. В първата третина на века „Модерен театър“ се изявява като главен доставчик на филми от Европа и Америка за другите софийски киносалони.
Той е също и първият Национален киноцентър и звукозаписна компания. Там са създадени ранните български филми. Пак там Фондация "Българско дело" полага основите на кинообразованието. До 90-те години на четвъртия етаж се пазеше лабораторията, където са промивани лентите на "Българан е галант". В сградата се е помещавала и прочутата фирма за звукозаписи "Панавия", увековечила гласа на Аспарух Лешников.
 

 През 1947 г. киното е преименувано на „Цанко Церковски“, връщат му старото име в края на века. За да затвори завинаги врати през 2003 г. Стопанин на „Модерен театър“ от 2004 г. е „Кохав“ – собственост на две регистрирани извън страната фирми – „Крокет“ и „България дивелъпмънт и туризъм“. Сградата е поредният паметник на културата, оставен да се руши, а с нея – и историята на българското кино.
С годините старият свят на киносалоните в София  изчезваше по болезнен начин. Но това е само началото на разрухата, съсипала 55 киносалона в София

Кражбата на салоните и сградите на софийските кина

Преди бандитската приватизация на „София Филм“ ( наследник на Главно Управление „Кинефикация“) в активите му бяха кината в 11 сгради с общо 16 салона: Европа Пала ( Бившето Димитър Благоев, Москва, Ново кино Славейков, Глобус, Сердика, Изток, Витоша, Модерен Театър ( с 4 зали ), Урвич и Мир ( с две зали )

На мястото на кино „Изток“ днес има Билла, а в Кино „Култура 1“ салон имаше „Карфур“. В другия салон на кино „Култура“ – магазин за електроника.

Кино „Москва“ на „Алабин“ е търговски център , а на отсрещната страна Кино „Димитър Благоев“ е Лидл. Лятно кино „Мир“ е платен паркинг, все още незастроен.

В Кино „Славейков“ на едноименния площад, се е ширнал DMмагазин.

Кино „Млада Гвардия“ на „Витошка“ се превърна в книжарница Гринуич, а Кино „Витоша“ на „Патриарха“ – в книжарница.

В Центъра на София Единствено кино „Дружба“ продължава да съществува под името „Одеон“. Запазен е „Дома на Киното“ на „Екзарх Йосиф“, както и Кино „Влайкова“ на „Иван Асен II“. Тези 3 кина са единствените  работещи   в  София, останали от славните години на софийската култура.

Останалите  от 55 -те кина в София  бяха подарени  или харизани на безценица, скъпата кинотехника - разграбена, а интериора с дървените столове, ламперии – откраднат. Кино "Иван Вазов" на "Скобелев" и 5-те кьошета е Казино. Същата съдба на процъфтяваща комарджийница сполетя и  Кино "Петър Берон" на "Витошка", до входа на Южния Парк.

Кино „Левски“ на „Мадрид“, срещу Парк Заимов, след преустройства и ремонти е Сити Марк Арт Център – мултифункционална зала за театър и концерти.

Облажването

През 2011 година Агенцията за приватизация избра “Бългериън технолоджис” ЕООД за купувач на 75% от капитала на “София филм” – дружеството, което стопанисва централните столични киносалони. Предложената цена е 4.712 млн. лв., които ще бъдат платени в брой

“Бългериан технолоджис” се ангажира да инвестира 6 млн. лв. за срок от пет години. Едно от условията пред кандидатите беше в салоните да се излъчва минимум 15% европейска и национална продукция, избраният купувач е заявил 20%. Условието да запази предмета на дейност за срок от 10 години е прието от купувача. “София филм” е собственик на 10 от близо 30 кина в столицата (“Европа палас”, “Москва”, “Ново кино Славейков”, “Глобус”, “Сердика”, “Изток”, “Витоша”, “Модерен театър”, “Урвич” и “Мир”. Като се има предвид, че “Модерен театър” включва четири кинозали, а “Мир” – две, общият брой на предлаганите за продажба салони е 14.
 
Въпреки че е с българска регистрация, “Бългериън технолоджис” всъщност е чуждестранен купувач, защото е 100% собственост на “Лингуапланет” – Панама. Последната от своя страна е част от медийната група Tanweer, която е базирана в Атина, но не е известна сред хората от бранша. В един определен от Някой момент, „Бългериан технолоджис” се отказва от бизнеса и препродава кината. „Изток“, „Сердика“, „Европа палас“ и „Урвич“ на „Пеликан ритейл“, част от инвестиционния фонд „Икуест”. На мястото на всички  кина, влизащи в дружеството, изникват търговски обекти.Брутални сделки с апетитните кина продължават.

Последният собственик на „Сердика“ бе „Еквилибриум“, която апортира собствеността на „Тера тур сервиз“ – фирма на Васил Златев Петков, баща на шефа на „Лукойл“ Валентин Златев. Справка с имотния регистър сочи, че сделката е за 25 милиона, като в нея влиза и някогашният хотел „Сердика“, и останалите части от парцела. Преди това „Пеликан ритейл“ е взела за някогашното най-голямо софийско кино 5 млн. от „Еквилибриум“. Помните, че толкова струваше цялата „София филм“ десетина години по-рано налапала повечето софйски кина?
 
Последно бе продадено още едно кино от портфолиото на „Икуест“ – „Европа палас“ („Димитър Благоев“),на Алабин, което също е паметник на културата. Купи го „Логос НК“, собственост на Нана Адамишвили и Кетеван Коблианидзе – очевидно граждани на бившия СССР, за 3 млн. лв

Жалък плач

Филмови и културни дейци и до днес обвиняват държавата, че не си е свършила работата и че приватизацията на кината е довела до тяхното унищожаване. Много хора все още оплакват тъжната участ на софийските киносалони, без които София някак си не е същата.

Друга песен обаче пеят Приватизаторите – затварянето на киносалоните не е следствие от приватизацията, а от липсата на зрители и оттам – на приходи.

Но как да има зрители,като няма киносалони. И капанът щраква. Вътре отчаяно се върти зрителя. И накрая открехва вратичката за да се изниже в близката чалгарница, разположена в махленското му кино. И да се нАпие от мъка или ярост..

Според социологически проучвания в София, в момента една трета от тийнейджърите никога не са влизали в кино през живота си. И то в София, на национално равнище може би три-четвърти не са влизали в киносалон,

Днеска

в София има повече на брой кинозали (над 50) от когато и да било, друг е въпросът, че те са нагъчкани в пет мултиплекса, три от които са част от молове, три – в далечните покрайнини на града, труднодостъпни без автомобил.

Дали има нещо луксозно в това да се пътува половин час и да се върти човек още половин в подземен паркинг, вместо да излезе от вкъщи и след 10-15  минути да е пред екрана?  Практично погледнато, като ходиш на кино, в колко зали едновременно гледаш филм? И колко ходят в Мол на кино заради долби-хипер-мега-съраунд саунди чаша ефтино шампанско?

Двата мегакомплекса „Арена Младост” и „Арена Запад” разполагат общо с 30 кинозали и над 6000 места, В София е открит и комплексът „Cineplex” в Сити център София (с 6 зали и 1500 места) – от същия инвеститор „Икуест”, който затваря кината на „София филм“ – тоест той е запазил броя на салоните. Открит е и „Cinemacity” (с 12 зали и повече от 2400 места) в София Мол, където е и 3D-киното „MtelImax”(400 места).

Реално ИКУЕСТ продаде сградите на кината и с част от парите започна да експлоатира модерните кино-мега комплекси.

В страната

Малкото на брой киносалони в цялата страна стесняват не само аудиторията, но и предлагането на възрастни и подрастващи, преживяването « да отидем на кино»… Ако допреди десетина  години киносалоните в страната са били няколкостотин, днес са по-малко от сто и са концентрирани в големите градове – София, Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново, Стара Загора. Градове като Русе, Плевен, Пазарджик, Хасково изобщо нямат кина.

Спад на посещенията в киносалоните се усеща в цяла Европа, но в България той е особено драстичен, при и без това малкия пазар. Без всякакво съмнение растящото опростачване, агресия и липса на морални устои всред подрастващите е обратно пропорционално на изчезващите градски киносалони в София и страната.

   Репутацията
 Със затварянето на кината, вече няколко поколения българи са с променен манталитет и каквито мерки да се предприемат, това, което е било, няма да се върне по никакъв начин. Да не плачем за старите кина – намериха им цаката и то без време и за много пари. Но виж – за старата култура си струва да пророним сълза. Защото в последно време все по-рядко се раждат великани и все повече джуджета с обещания какво ще правят се въздигат на пиедестал и сцени или нахално  надничат от телевизора.Такова е времето – мрачно и зимно за сезона. Затова, макар и с откраднати обещания, но свободни и безвременни да се фокусираме върху утвърждаване на човешкото достойнство, доверието и социалното сближаване, като използваме свободата на други форми на култура и социално общуване – театър, самодейност, литература и радио.И ако има киносалон, да влезем в него днеска. 

Христо Петров  
viber image 2022 02 10 16 52 00 210 1

Имена на променените на магазини кина:

1. Кино „Георги Димитров“ / Театър „Ренесанс“

2. Кино „Сердика“

3. Кино „Кария“

4. Кино „Феникс“ – Битов комбинат

5. Кино „Модерен театър“

6. Кино „Петър Берон“

7. Кино „Славейков“

8. Кино „Солун“

9. Кино „Витоша“

10. Кино „Красно село“

11. Мястото на първото кино „Одеон“ – оперетен театър „Одеон“

12. „Армия“

13. „Димитър Благоев“

14. „Иван Вазов“

15. „Капитол“

16. „Култура“

17. „Македония“

18. „Отдих и култура“


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *