Ако поне веднъж не са разгърнали криле да полетят!
Видях старци, които възпяваха Любовта. Към жената, към приятеля, към майката, към детето… Чрез слово. Потресох се! Беше толкова странно! В очите на много малка част от тях гореше младежки огън - имаше някаква нишка, пряк път до великото чувство. Но останалите възпяваха хербарии. Не знаех – спомена ли изкуствено подхранваха: за пред публиката, ЗА ПРЕД СЕБЕ СИ? Мумифицирали ли бяха най-добрата си същност – да обичаш? На стафиди ли бяха се свили сърцата им? Нямаше плам, нямаше откривателство, не ме грабваха. И вяра нямаше. Нямаше искреност.
Или за жал не бяха намерили смисъл да отворят за друг най-съкровеното тайно място във всеки от нас и зад катинар стояха всичките им богатства? Или животът не ги беше научил да ги споделят с „любимия“ човек, защото бяха загубили ключа? Дали си спомняха откровеността? Прекланяха ли се пред силата на отсрещното въздействие или пък не признаваха волята на хората: на избора им, на всичко, което те харесват? Не смееха да рискуват себе си! Бяха подчинени на общото мнение? Не се раздаваха за красивия миг!
Много е странно: ще съм крайно разочарована, ако старци не познават Любовта; ако тя не ги е направила по-добри! Ако поне веднъж не са разгърнали криле да полетят! Значи, времето е изтекло без следа. За какво, за кого? Виждаме колко грохнали физически хора са сломени психически: озлобени, размазани, безлични и огрубели.
Любовта разтърсва из основи, помъдрява осенения щастливец или нещастник; той става безропотен неин слуга за цял живот. Тя не търпи фукня, егоизъм, показност, безсмислено усилие, липса на надежда. Любовта е очакване, взаимопомощ, упование, разчитане… Любовта не упреква, не изпитва – само приема.
Ако Лили Иванова пее за всемогъща страст или за пагубно отхвърляне, за утомителна ласка и неустоими ръце – не е смешно, нали?. Има гласове, които могат да проповядват Любовта. И много жалки подобия на изпята Любов има.
Любовта ни отрежда различни роли: на сляп последовател, на невнятен разгулник, на нищо неразбиращ мръсник, на наивник, на прахосник на благодат, на скъперник на доброта, на пряк изпълнител, на невинен, на злоупотребяващ… Тя е препятствие, вдъхновение, осенение, мъка, светлина, осъзнаване, поемане на въздух, потъване, летене, връх, трудно живеене, изстрелване…
Старци четяха поезията си за Любовта без да я живеят…
А точно те би трябвало да са стражите на МЪДРАТА ЛЮБОВ.
Чистотата й е толкова рядко срещаща се! Много хора се примиряват с всякакви примеси! Не мислите ли?
Анелия Велинова
Коментари
Към момента тази публикация няма коментари.