февруари 2022 - Страница 4 от 4

Националната кооперация на слепите: отново в кадър.

Anelia Velinova | 5 — 02

Тъмните тайни на слепешката върхушка! Къдравият морал или тоталната му липса. Чрез нахалство към прогрес. Този път кой ще каже: „Моля другарко, Маньо се бие“? Владислав Кацарски: Ще говорим за Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ): Някой беше казал, че Съюзът на слепите е отражение на държавата и аз съм съгласен, защото процесите, които текат в държавата, протичаха и в него. В момента Съюзът на слепите е едно великолепно мъртвило, всичко там е в застой. Моите уважения към ръководстото му, към председателя, който се отдаде на законодателни инициативи, и остави нещата в ръцете на регионалните си председатели, които, за съжаление, не притежават нито интелекта, нито усещането как да бъдат полезни на хората. За това ще говорим друг път, а днес разговорът ще бъде за Кооперация на слепите, където са се събрали много странни хора, забравили действителността. Дългогодишният председател Михаил Кърлин нямаше да бъде свален и до днес, ако беше остананал жив.Тази работа свърши Висшата сила, която владее нашия живот и тя прекрати земните му дни. Оттогава настъпиха „братоубийствените войни”. Нито са „братя”, нито са „убийствени” тези, които започнаха да ги водят. Напротив, това са меркантилни хора, които в името на собствения си интерес, сложиха началото на тези войни. И точно тук на сцената излезе Маньо Алексиев. Това лице не е ново за средите на слепите хора, но за пръв път открито и отявлено в началото на 2021 година изяви желание за ръководен пост. Същото се случи и преди 10 години, но тогава не успя. През 2021 година спечели регионалната конференция на район „София” и стана регионален председател на Съюза на слепите в София. След кончината на Михаил Кърлин се кандидатира за председател на кооперацията и тогава тръгнаха слухове „на всичко ли иска да бъде председател”. Това е човекът, който единствен се нае да заклати лодката на сегашната слепешка върхушка. Така се […]

Приемната

За Лас Вегас (по пътеписите на проф. Христо Деянов) – Анелия Велинова

Anelia Velinova | 4 — 02

Говорим за места, които са известни. Освен кратка справка за този град, който е „град на греха“ ( защото и самият град представлява историята на мафията и на хазарта ), но той е само един сбор от машини, от покер – маси. от сватбени параклиси с Елвис Пресли… Дестинация „Лас Вегас“ по пътеписите на пътешественика проф. Христо Деянов. Водещ: Анелия Велинова

Приемната

Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров

Anelia Velinova | 4 — 02

Ще отидем малко в Кавказ, за да видим какво се случва наистина с „палавите грузински ученици“… Вече трета седмица от началото на 2022 г. от българските медии ни разтърсват с информация за заплахи и апокалиптични анализи, свързани с Русия и Украйна… Ту ще има война, ту няма да има. Само съвети не са ни отправяли – какви хранителни припаси да складираме по мазетата, сигурно заради подскачащите като нестинарка цени. Ситуацията с Украйна е сериозна и то не от две седмици, а още от спретнатия „цветен преврат” в Киев, с избитите с точни снайпери мирни граждани през 2014-та и насочените към Донбас руски дула на танковете. Никой в българското медийно пространство не забеляза, че през януари 2022-ра бившият украински президент Порошенко премина през КПП на Киевското летище, завръщайки се от Полша, където беше доброволно емигрирал. Няколко месеца преди това първият демократично избран президент на Грузия, сгушен в тъмната каросерия на раздрънкана камионетка, натоварена със зеленчуци, нелегално премина границата и се завърна в родината си. Разговаряме с журналиста Христо Петров за това, което се случва в Кавказ и Украйна. Владислав Кацарски: Има ли нещо общо в съдбата на бившите президенти и техните държави, ухажвани, прелъстени и отхвърлени от НАТО и ЕС? Христо Петров: Наистина паралелът е много важен, защото в близката история двете държави имат общи корени в политиката и в бързо трансформиращия се свят. Те са двата края на бившото постсъветско пространство – Украйна е на западния, Грузия е на източния му край. Ще отида по-назад във времето през 2003 – 2004 година, период, когато светът беше обхванат от т.нар. „цветни революции”. Украйна и Грузия бяха в състояние на еуфория, която изведе грузинския президент Михаил Саакашвили на гребена на политическата вълна и той отстрани дългогодишния Едуард Шеварнадзе, чиято последна длъжност беше шеф на КГБ в Русия, а след това обсеби президентския пост в страната. Михаил Саакашвили […]

Под око

Моят град и неговите въпроси

Anelia Velinova | 3 — 02

“Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре! Важното е да задаваш въпроси.” Алберт Айнщайн Изхвърчах от студения рейс да се метна на трамвая на път към Университета. Софийския, разбира се. Той е първият и единствен в България. За мен най-вече, защото едвам влязох и ми остана единствен. Та се шмугнах покрай олюпения дувар на Пионерския Дворец – Семинарията. Смениха й името, отдавна. Сега готвели по европейски проект нова смяна на името, което да съответства на глобалните тенденции в световната икономика: Комплексен духовно-състезателен сервизен и зелен (не може без екология!) център. Вътре в двора на Семинарията отдавна има всички необходими съоръжения и оборудване за кандидат-духовните ни пастири: сериозен автосервиз със спирачки-накладки-тенекеджийство и боядисване с изпичане – всичко на едно място; има и тенис кортове с ВИП зона. Има дори и кокетна църква – семинария е все пак, сватби и кръщенета практикуват. А семинирастите при благоприятно време могат да берат лайкучка и коприва около разрушения и буренясал театър – предстои концесия и изграждане на детска площадка с пързалка за боговъзпитание. Евалла на Духовенството, стъпило е здраво на земята родна! Трамваят изскрибуца жално и спря. Всред гората, на стръмното, точно преди завоя на спирка Вишнева. Ватманката нещо ръчкаше в кабината и, докато се усетим, се оправи и тръгнахме по нанадолнището, но пак спряхме. Тогава забелязах на металната табела под електронната информация, че спирката е Улица „Вишнева“ . А дървената кокетна къщичка, върху която някога беше изписано Спирка „Вишнева“, стоеше в недоумение какво са направили с нея – уж смениха покрива, измазаха, потегнаха, но ѝ отнеха името – Вишнева… Може би така е по-правилно… Спирката да носи името на Улицата, която носи името на къщичката със спирката. Единствената в София, в това време на закривне на трамвайни линии и закриване на спомени и памет. То и вишни вече няма из Лозенец. Последните ги изсече Маринела – жената на оня простак, милионер-месар, дето му […]

Приемната

Димитър Христов и Георги Драмбозов – „От Дунав до Вардар“

Anelia Velinova | 2 — 02

Представяне на новата книга на Георги Драмбозов „От Дунав до Вардар“ от автора и редактора Димитър Христов. „Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? “ (из „Послеслов“ от книгата ) В студиото: Димитър Христов и Георги Драмбозов

Любовта, без която не можем

„Любовта, без която не можем“ със Славимир Генчев

Anelia Velinova | 2 — 02

„Славимир Генчев имаше много приятели, но и врагове, защото това е проблемът за истината – за премълчаната истина и неудобната истина…“ С ДРУГИ ДУМИ Животът винаги е по-дълбок от плиткото пристанище на хляба. Там няма шансове за евтин скок и изгледи за постоянна работа. Злопаметно се плезят плитчини, сторъки дупки зеленеят стръмно… Но ние имаме броени дни, за да проучваме в детайли дъното. На кораба каютите са кът – осиновяват само за заслуги. Душа, дали удавникът бе луд, или заряза пристана за друго? Недей завижда на онези там – повръщат по дъските, губят мярка, че навигаторът им е пиян от четене на остарели карти. И ние кораб ще си построим. Малцина ли отплаваха нататък? Ако на кея все така клечим, ще се превърнем в стойки за въжата. В студиото: Димитър Христов и Владислав Кацарски

Под око

“Непрекъснато правя неща, които не мога да върша…” Пикасо

Anelia Velinova | 2 — 02

Геният излиза извън рамките на рутината и тривиалното разбиране за нещата в света. Той е генератор на нови светоусещания, вектор и енергия на магнетични мироздания, които стимулират любопитството, задават неконвенционални параметри на въображението и отгатват онази “духовна храна”, която ще възбуди апетита на поколения ценители. В този аспект геният преодолява статичната нагласа на мнозинството, възприело парадигмите: “това е хубаво, защото е правилно”, “това е грозно, защото не бива да се прави така”… Напротив, геният, вдъхновен и осенен от самия себе си, няма потребност за оценка и одобрение ( поне в този смисъл, който е необходим на средностатистическия професионалист). Може да се онагледи с високоскоростно возило, което е в процес на усъвършенстване и поради това няма “бутон за спирачки”… Но пък има елегантен кормчия, пилот или навигатор – думата е без значение, защото поразителният ефект от мащабите на произведението ще възвести нови посоки на духовни преживявания. Примери за първоначално отхвърляне, за неразбиране от масовата публика или високопоставената критика могат да се посочат във всички изкуства. Сещам се за едно революционно произведение на Игор Стравински – балетът “Пролетно тайнство” и по – точно премиерата му, осъществена в тандем с Николай Рьорих, съавтор на либретото и автор на сценографията и костюмите. Хореограф е Вацлав Нижински. Мястото – театър “Шанз – Елизе” (Париж) на 29 май 1913г. Публиката е шокирана, дори се стига до безредици в залата, а оценката на критиката е нееднозначна. Така наречената “реабилитация” на произведението е бавна и свързана с нови хореографски интерпретации и чак след 100г.( вече единодушно ) се оценява от специалисти като новаторска и революционна за времето си творба, в съзвучие с авангардните за епохата течения в изкуството. Най-значимият за последните 100 години, най-скъпият, както и най-краденият художник Пабло Пикасо – създателят на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминал през множество експериментални етапи, включително сюрреализма, изрича знаменитата фраза: […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно Шоу “Феърплей“ от 31 01 2022

Anelia Velinova | 1 — 02

Темите във „Феърплей“ днес, когато след 19 часа настъпва времето за спорт по радио БРАЙЛ ФМ:- Няма съмнение откъде трябва да започнем. В Мелбърн Рафа Надал спечели 21-вата си титла в Големия шлем след невероятен финал с обрат от 0-2 до 3-2 срещу Даниил Медведев. Отзивите в света на тениса за великолепното постижение на Матадора, а и гневът на руснака, който призна, че детските му мечта в тениса са мъртви заради поведението на публиката в Австралия. – В петък е откриването на Зимната Олимпиада в Пекин, където България ще бъде представена от 16 спортисти. Какво трябва да знаем за игрите, в какви часове са състезанията, какви са надеждите ни за медал, какъвто нямаме от 16 години?- Във футбола вървят квалификации за Мондиал 2022, като някои изненадващи нации сериозно са се запътили към Катар. Какво е положението и какво предстои тази седмица?- В българския футбол още сме в период на затишие, отборите са по лагери, но БФС не си почива. Заседание на Изпълкома утвърди за шеф на съдиите унгареца Виктор Касай, но така и не стана ясно ще има ли изборен конгрес през март или не.- Последен ден на трансферния пазар, немалко сделки се случиха из Европа. Кои бяха най-интересните от тях и какво още може да стане в последните часове на понеделник?- На Купата на Африка са ясни полуфиналистите.- Един от най-големите спортисти на новия век и световна суперзвезда – Том Брейди, е пред отказване от активна кариера. В същото време в неговия спорт – американския футбол, са ясни финалистите на Супербоул, който ще е на 13 февруари.Тези и още теми от света на спорта – след 19 часа по радио БРАЙЛ ФМ, когато е време за предаването „Феърплей“.

Под око

Какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

Anelia Velinova | 1 — 02

Когато си в общество, все ще се намери да пречиш на някого. Било с ведрост, било с изискванията, наречени претенции… Всичко може да ни сближи и всичко може да ни раздалечи. Но сме принудени от обстоятелствата да съжителстваме – мирно или във война. Ясно е, че има характер, възпитание, образование, среда на влияние, йерархия – няма да говорим за тези общоизвестни предпоставки за избора на определено поведение към даден човек. Лошото отношение е еднакво вредно за този, който го излъчва, и за онзи, който го поема. Но за да се прояви, значи, че сме направили „престъпление“ на няколко нива: в мисълта си, чрез която осъждаме, в емоциите си, където е черно, и в действията си, които са плод на тези енергии. Действията на враждебно настроения човек могат да са явни, или скрити. Но те винаги атакуват. Когато отговаряш на нечие нападение (словесно, енергийно, буквално – с юмруци) ти си принуден да се защитаваш. Но има случаи, в които твоят отговор се приема като първопричина за враждата. Предизвикателство е да се живее в човешката джунгла без „броня“. Там законите са на страната на по-силните: духом, по ум, по издръжливост, по компетентност, по изобретателност, ако щете – за да отстраните агресора. Единоборството не винаги е желателно, особено когато е демонстративно, пред очите на всички. Тогава се намесват още фактори – не обективните, а страничните, но също толкова опасни и тежки за едната от силите. Мирното съвместно съществуване е трудно постижимо. Понякога трябва да тракат оръжия, за да се въдвори мирът – привиден или явен. Мирното съвместно съществуване е философия на приемането и съобразяването с отсрещната позиция. Но докъде да се „отпусне“ разбирането на другия? До демаркационната линия на ненавлизане в чуждо пространство, а за държавите – територия. Мирът не сравнява, не притеснява, не предизвиква страх, не комплексира, а е сътрудничество. С какви […]

Месец: февруари 2022

Националната кооперация на слепите: отново в кадър.

За Лас Вегас (по пътеписите на проф. Христо Деянов) – Анелия Велинова

Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров

Моят град и неговите въпроси

Димитър Христов и Георги Драмбозов – „От Дунав до Вардар“

„Любовта, без която не можем“ със Славимир Генчев

“Непрекъснато правя неща, които не мога да върша…” Пикасо

Спортно Шоу “Феърплей“ от 31 01 2022

Какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter