Какво прави сдружението? Цвета Балийска и Мария Мадраджийска – (2010г.) и Cдружение „Творци“. Албумът „Тук съм за теб“. Драмеди Бенд. Представлението „Четирите споразумения“. Водещи: Анелия Велинова и Владислав Кацарски
Събитията, за които не чуваме в новините… Случващото се около нас в геополитически план, което дава отражение върху цялата риторика, свързани със заплахи, с всяване на неувереност у хората и усещане за някаква предстояща обреченост… Владислав Кацарски: Тази истерия американски модел ли е, да натягаш пружината до краен предел? Христо Петров: Не знам кой може да има претенции за патента, но българският вариант е зловещ, защото като държава, колкото и да сме велик член на НАТО, на европейската общност, си оставаме една България, която в последните години много убедително доказва, че не може да се справи не само с вътрешнополитическите си проблеми, но и с изолацията, в която е натикана. Това състояние на нещата е тъжна закономерност от последните години, тъй като в решаването на ежедневните проблеми търсим не най-рационалния път, не прагматичен консенсус, а се обръщаме към повтаряща се обреченост – към по-големия, към по-влиятелния, към този, от който можем да спечелим нещо – от Европейския съюз, от някои държави със силни позиции, като САЩ и Русия. Владислав Кацарски: Българските политици се държат като на пазар, от кого можем да „изтъргашим” повече. Христо Петров: Донякъде това е оправдано от хроничната сиромашия, в която се намираме. Но не може да бъде оправдание, защото за последните години има поколения млади специалисти в различни области, които са обучени в програми, не по-лоши от тези на свободните държави. На тези млади хора не се дава възможност за пълноценна реализация, политиците не търсят техния професионален съвет, компетенция и помощ. Владислав Кацарски: Как ще е по друг начин, като следващият не стъпва на раменете на предишния, за да се издигне по-високо, а гледа да го сгази и да започне от нулата да строи велики дела, и след 4 години другият повтаря същото. Христо Петров: Изправени сме пред тази обречена цикличност. Когато има цикличност, може да се […]
Бях започнал да пиша седмичния си материал като пред сезонен анализ за българското Черноморие и горчивата съдба на нашенеца, решил да тръгне на море през лятото. Изведнъж съобщение по радиото за война в Украйна. Руско нападение. Отново тези руснаци. А материалът беше за българското Черноморие и извратения модел на хотелиерството – основно с руско финансово участие. И как без един изстрел (игнорираме разстреляните тъмни субекти от бандитския грабеж), доскоро хубавото ни Черноморие беше предадено, обладано, разпарчатосано и здраво опаковано като бетонна матрьошка. Както винаги са ни виновни руснаците, или американците, но най-вече Държавна Сигурност и лошото време. Времето действително е такова лошо, най-вече за руснаци и украинци, лошо за Москва и за Киев, лошо и за Европа. Защото когато има война, страдат най-много обикновените хора, а не политици или генерали. А на война миришеше от 2014-та, и особено от последните два месеца. Миришеше в Брюксел, смърдеше от Москва и вонеше от Вашингтон. Флаконите със скъпия френски политически парфюм на Макрон не можаха да прогонят зловонието на барут и руска водка. В НАТО и Европа паркетните политици се правеха на глухи за стона, който идваше от Донбас и Киев, надменно си затвориха очите под свистящата руска нагайка от тревожни послания и гневни предупреждения за нарушен военен баланс в Европа и права на руснаци в Украйна. Воплите от Киев за повече европейска помощ отскачаха от стъклените стени на Европарламента и се връщаха с неопределени обещания за най-строги санкции срещу Русия и пълна евро-НАТО подкрепа на Президента Зеленски. Надменното отношение на Брюксел беше такова и към Москва. Този демонстративно пренебрежителен водевил се дирижираше от Вашингтон, където Байдън обяви Минското Споразумение за булшит. Конкретните предложения на Путин към НАТО и ЕС за разрешаването на кризата в Украйна в духа и задълженията от Минск ,бяха стъпкани и захвърлени в коша с непраните дрехи. Украйна и НАТО Страховете в […]
„През юли 2003г. в дивата природа на Амазонка са открити следи от странна цивилизация, за която науката до този момент не е знаела. Френски и еквадорски археолози изследвали погребения на възраст 4500г. на един от притоците на Рио Чинчипе в Еквадор…“ Водещ: Анелия Велинова
Проф. д-р Иван Петров: Постковидните усложнения върху нервната система. Как да процедираме, когато установим при такива усложнения? Проф. д-р Иван Петров, д.м.н. е един от водещите невролози в България с над 40-годишен опит в клиничната диагностика и лечение на неврологични заболявания, дългогодишен ръководител на Клиниката по неврология в Медицинския институт на МВР в София. Разговаряме за постковидните усложнения върху нервната система и как да продължим живота си след срещата с Ковид. Проф. д-р Иван Петров: По отношение на ковид инфекцията и въздействието ѝ върху нервната система имаме вече много публикации, както и лични наблюдения на болни. Оказа се, че тази въздушно – капкова инфекция, която засяга главно белия дроб, но засяга и редица органи като сърцето, бъбреците и нервната система… Напоследък се обръща внимание на т.нар. ПОСТКОВИДЕН СИНДРОМ, известен под името brain fog syndrome ( мозъчна мъгла ) – състояние, в което попадат пациентите… Изразява се със загуба на паметта, на концентрацията, смущения при заспиване и лошо качество на съня. Лечението на т.нар. „мозъчна мъгла” не е изяснено, различните опити за преодоляване на страданието са неуспешни на този етап. От преболедувалите , 20-30% са засегнати от синдрома на мозъчната мъгла, придружена от адинамия, силна отпадналост. Периферната нервна система се уврежда много по-рядко под формата на полиневропатен синдром – възпалително заболяване на периферните нерви. Анелия Велинова: Какво трябва да знаем за мозъка и кои негови дялове поразява вирусът? Проф. д-р Иван Петров: Засяга хипокампа, мозъчната кора, други мозъчни структури. Повече бихме знаели при извършване на аутопсия на починали, защото тя разкрива уврежданията в мозъка и сърцето, в бъбреците и белия дроб. Картината от първите аутопсии беше ужасяваща – тежки изменения, некрози, 50 % и повече унищожение на белия дроб, което води до дихателна недостатъчност и висока смъртност. Аутопсиите са малко не само в България, но достатъчни, за да стъпим на изследванията, които предоставят медиците и от други […]
Темите във „Феърплей“: Една случка на мача Славия – ЦСКА измести от заглавията самия двубой, головете и драмата. За щастие Георги Петков е добре, но гледката от припадъка на терена след сблъсъка с Кайседо, както и полукуриозната, полуужасяваща ситуация с линейката, остава пред очите ни. Какво се случи извън този инцидент в българския футбол? Левски напълни „Герена“ на старта на пролетта, а двата тима на върха спечелиха мачовете си. Завърши Олимпиадата Пекин 2022, а това е удобен момент да обобщим какво видяхме. Кои бяха героите, как се представиха нашите и анализи от игрите в Китай. В европейския футбол – къде се водят ожесточени битки за титлата и къде отдавна са приключили? В Англия изведнъж стана интересно след уникалния мач Сити – Тотнъм, а в Италия поне три отбора мечтаят за скудетото. В тениса Новак Джокович се завръща на корта след близо три месеца пауза и сагата от Австралия, която прикова вниманието на целия свят. Григор Димитров отбеляза сериозен спад в ранглистата, но пък тази седмица за него започва един от любимите му турнири. Един 18-годишен суперталант – Карлос Алкарас, пък счупи рекорда за най-млад победител в турнир от ATP 500. Александър Везенков спечели първи трофей за сезона, а в НБА се изигра Мачът на звездите. Водещ: Иван Иванов
Ех, младост! ( Пък и защо само младост, а не и зряла сладост?! ) Има трепетни и знакови неща, които се случват в живота ни. Казвам “неща”, понеже “събития” звучи прекалено систематизирано, некомфортно за свободолюбивия дух… Та, за тези завоалирани тайни, прилични на яйце с неустановен родител, които изискват време, за да се пръкне пилето или да отнесеш в три плика на бунището токсичния запъртък, ще стане реч сега! Срещата и нейното място, наситено с послания и съдбовен реквизит! Когато през 2000-та година се озовах в София, едно от култовите места за срещи беше в близост до тогавашния Нотариат – пред паметника на на Патриарх Евтимий. Спомням си младежи, които пристъпяха нетърпеливо около каменния постамент и току поглеждаха часовника си, а когато това се превърнеше в нервен тик, се смесваха за кратко с чакащите на трамвайната спирка. Биваше ли по – ранен час, можеше да позяпат уличните машинописци, накацали досами входа на учреждението. Прехласваха се по “тракащато деловодство”, което попълваше срещу левче бланки за по – неумелите просители. Не че им трябваше извинителна бележка за закъснение или удостоверение за търпимост! По – умелите и разсъдливи пък, изнасяха сборния пункт пред кино “Одеон”, предвид възможността да пресекат съседните пешеходни пътеки и тротоари, преди да се явят за разпознаване, тъй като бе удобно да огледат или да одобрят навременния обект, когото са поканили… О, времена и срещи! Друг “очаквателен пункт” бяха пилоните на НДК, което предполагаше стоицизъм при ветровито време, но пък имаше своето тържествено очарование, че срещата ще има културна насоченост и намек за съвместни кино- или концертни посещения. Няма по – добър барометър за сърдечна съвместимост от дружния смях и до́сега с изкуство… Та, като стана дума за декори на финото опознаване, разбира се градинката пред Народния театър и фонтаните е наситена с такива благи възможности – водни пръски, улични […]
Няма безсловесни същества, но всяко говори по различен начин. Говорим, за да се разберем. Някой ще каже „Празна работа са думите”, но те предизвикват всички спорове и неприятности в света. При хората Думите имат скрит смисъл, но представляват сила само когато са лично преживени. От подбора и от трептенията вътре в думата зависи вътрешното им съдържание. Понякога думите не изразяват точно нашите идеи и не съответстват на мислите ни. Случва се и когато за да заблудим другите, говорим обратното. А доста често празнословим, без да си даваме сметка, че думите вече са постъпка и ще носим техните последствия. Защото при многото говорене грехът е неизбежен. Защото сме изпитвали силата на лошата дума и раните от нея. Знаем и силата на добрата дума и завихрянията след нея. Закон е, че докато не изкажеш мисълта си, не си отговорен. И гледай да оставиш добра дума в наследство! От начина ни на говорене зависи собственото ни щастие и нещастие. Затова трябва да сме внимателни с мислите, чувствата и думите. Те съдържат в себе си взривни елементи (Дънов), както в химията, притежават магична и динамична сила. Човек няма право да говори каквото и да е, защото самото изказване на думите вече създава и оставя нещо след себе си. Всяко произнесено слово съществува в Пространството. Не словоблудставай, ако можеш, за да се издигнеш до равнището на земния Рай. Дон Мигел Луис предава толтекската мъдрост така: Бъди безгрешен в словото си! Не се самоохулвай, нe сплетничи зa другите. Без злоба, завист, подигравка. Насочи силата на словото си за Истината и Любовта. И още нещичко от посветените: когато лошите и грешните хора възприемат Словото на праведните и го приложат, тогава светът ще се оправи. Анелия Велинова www.braillefm.com
Така, както е тръгнало, в скоро време някои традиционни изрази може да изчезнат. И е нормално: животът се променя – изразите също. Ето какво имам предвид. Да те прекарам в ниска поза, да се хванеш за палците. С наличието на не знам си колко пола „да те прекарат в ниска поза“ вече не е страшно, даже напротив. „Да се хванеш за палците“ след време ще е упражнение, носещо неизмеримо удоволствие – не че и сега не е за определени категории. Но тогава ще си стане символ и нещата ще си дойдат на място. Виж да заемеш разкрачен стоеж е друго. То освен че носи значението на горните две, значи и „колебание, нерешителност“ и още няколко неща, изключващи категоричността. Когато това го видиш в отделен човек, то някак е логично. Ами има си такива хора, такъв им е характера. Те или стават жертва на кой де-що мине, или са удобните подчинени, но не от онези, мекотелите. Опитният началник знае кой бутон да им натисне, та хем да им удовлетвори съмненията, хем да си постигне своето. В най-добрия случай тези хора си намират един човек, той ги води, мисли почти вместо тях и решава също вместо тях. Те само от време на време питат кое и защо, за да са спокойни. Но когато това се случва с политиците на една държава, нещата стоят доста по- сериозно. От онези дни чувам няколко авторитетни хора от екрана да говорят за нерешителността на нашите управници. Разбира се това са хора с кариера, политици, и не им върви да кажат, че в определени случаи нашите политици са в разкрачен стоеж. Но това не е политически коментар, а журналистически и аз мога да употребя този израз. Казвам го за онези, дето възкликнаха по повод минали ми коментар, че си бил откровено политически, па и що не съм си гледал […]
Архитектура, достъпност и недостъпност. Как се е строило и как се стои сега… „За хората с опорно – двигателни проблеми, за хората с увреждания има препятствия, които те наричат „архитектурни бариери“…“ Среща в Университета по архитектура, строителство и геология (УАСГ). Водещ: Владислав Кацарски Зад камерата: Христо Петров и Анелия Велинова
Брайл ФМ
Първи медиатор
play_circle_filled
01. Cyborgphunk
Grover Crime, J PierceR
play_circle_filled
02. Glitch city
R. Galvanize, Morris Play
play_circle_filled
03. Neuralink
Andy Mart, Terry Smith
play_circle_filled
04. Chemical happyness
Primal Beat, Kelsey Love
play_circle_filled
05. Brain control
Grover Crime
Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева
