Владислав Кацарски Архиви - Страница 11 от 16

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Anelia Velinova | 20 — 03

Оригинален, непринуден, артистичен, Илко Мишов разказва и пее авторски песни от новия си албум „БЕЗ РАМКА”. Владислав Кацарски: Илко, здравей. Много се радвам, че ни уважи и че дойде при нас със своята китара. Сега ще си говорим за музика и за това, което ни заобикаля, защото музикантите и поетите живеят на тази земя с всички човешки скърби и радости, макар понякога те да са в малко по-големи краски в нашия живот. Попаднах на едно твое представяне на албума ти, който е много странен албум, защото той има бардовска поезия и не бардовско свирене. Тоест има много силно музикантско свирене, а бардовска поезия. Ако искаш да започнем с една песен от този албум и после ще поговорим защо така направи ти и се изрази по този начин. Илко Мишов: Понеже сме в София, да почнем с песен за София. Владислав Кацарски: Къде успя да пресипнеш така? Илко Мишов: Снощи пресипнах в един клуб. С един наш общ приятел „забивахме” с групата ми и понеже имаше много рокендрол, и така… Владислав Кацарски: Не е трудно да си досетим, че клубът е „Пачис”, а приятелят е Васко Кръпката. Защо в този формат издаде твоите песни, като ти имаш група? Пътувате по света. Можеш ли да кажеш, че си обиколил света? Илко Мишов: Горе-долу, да. Пристанищата общо взето. Никога не съм ходил в Париж, защото няма пристанище. Владислав Кацарски: На футболиста животът е от стадион на хотел, на музиканта – от пристанище на пристанище. Илко Мишов: Като ги имах вече тези песни, имах вариант да ги запиша с групата си, или да ги запиша на компютъра си, да направя там ангажименти и т.н. Но исках да избягам от изкушението. Изкушението да имам, неминуемо записвайки ги по начина, по който всички записват, щях да имам плейбек или синбек. И може би щях да се изкуша като ме поканят някъде, вместо да изпея песните на живо, както според мене трябва да бъде, да ги […]

Едногодишен грант 2021

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

Anelia Velinova | 16 — 03

„Предците ми дошли са от една държава, Где Дунавът студен край Тракия минава. Отвъд Унгария е тя….” (Елегия 16, Пиер дьо Ронсар) Разговаряме с Лилия Панова, лекар, поет и преводач, за българската следа в Европа – за Пиер дьо Ронсар и за неговата поезия. Владислав Кацарски: Днес ще си говорим за културните следи на България в Европа или за поезията като мост и средство за съхраняване на любовта. Анелия Велинова: И кой може да живее без любов. Този, който живее без любов, живее под земята. Но достатъчна ли е само любовта? Владислав Кацарски: Заедно с нашата гостенка поетесата д-р Лилия Панова ще се опитаме да навлезем в тези ягодови полета, и понеже Лилия Панова е лекар, няма как да не стане въпрос и за медицина. С тези мои думи се изчерпва историческият принос към експозето на това предаване. Сега вече мога да кажа добър ден на Лилия Панова. Здравей. Лилия Панова: Благодаря за поканата. Владислав Кацарски: Истината е, че за първи път след Димитър Христов ни гостува такъв значим преводач на поезия. Анелия Велинова: И самата тя поет. Сега ще ми позволиш да те представя. Доктор Лилия Панова е родена в град Стражица. Завършва медицина през 1984 година. Работи в София от 1992 година като педиатър. Специализира детска психиатрия, неврофизиология и ревматология в Университетска болница в гр. Тур, Франция. Член е на Съюза на българските писатели, член е на Международния съюз на лекарите-писатели, заместник-председател е на Българския клуб на лекарите-писатели. Нейните стихосбирки „Това от птиците го знам” (1996), „Път през миража” (2000), „Мощите на светлината“ (2007) са получили три национални литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в много български вестници, алманаси, антологии, а също в „Муза Медика” в Нюрнберг, ”Mюр дьо Поези” в Тур, Франция, в списание „Мандрагорас” в Атина. Тя е автор на единствената двуезична книга, посветена на Принца на френската ренесансова поезия – Пиер дьо Ронсар и в книгата се съдържат нейни лични изследвания на българските […]

Приемната

Разказ „отвътре“ с Атанас Железчев: горяните

Anelia Velinova | 14 — 03

Разговор с Атанас Железчев, бивш народен представител и заместник-председател на Народното събрание, за горяните, които първи в Европа се противопоставят на установяващата се у нас комунистическа диктатура. Владислав Кацарски: В следващите минути ще се върнем в едни от най-страшните периоди на новата история на история на България. Адвокат Атанас Железчев, един изключително сладкодумен човек, който с магията на своето слово обаче ще говори и ще разказва за страшни неща. Здравейте. Много ми е приятно, че сте при мен. Откъде да започнем, г-н Железчев? Аз предлагам да се върнем от началото. Тоест от Вашето начало, от прогимназията да кажем. Атанас Железчев: Не. Аз започвам от това кога съм роден и като дете какво съм слушал в моето семейство за хората, които първи се опълчиха в Европа против установяващата се у нас комунистическа диктатура – горяните. Владислав Кацарски: Това е станало през 44-та година, когато сте бил 6-годишен. Атанас Железчев: Да. Бях 10-годишен, когато слушах брата на моя дядо и дядо ми като си разказваха някои неща, а именно, че в Сливенския балкан намерили трупа на един човек, който е бил от нелегалните, наречени „горяни”. Убит там и не позволили на неговото семейство да вземе трупа му и да го погребе. И след това ми беше направило впечатление – у мой роднина видях един човек от селото, значително заможен човек, с едно чувалче беше дошъл да вземе брашно. На мен само ми направи впечатление този факт, без да го анализирам, защото възрастта ми не е позволявала. По-късно, когато поотраснах, започнах да се замислям за този факт и това, което слушах за хората, които са в Сливенския балкан, сливенските горяни, разбрах, че този човек е събирал брашно от хората в селото, за да осигурят прехраната на горяните. Тези години бяха много сушави в Ямболския и Сливенския край и реколтата беше изключително лоша, и хората, дори и заможните хора, нямаха възможност да си изхранват семействата. Затова този човек, макар и […]

Приемната

Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

Anelia Velinova | 14 — 03

„Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха…” (Васко Кръпката) Извънредно интервю с Васко Кръпката: До Киев и обратно Владислав Кацарски: Васко Кръпката – до Киев и назад. Ние с тебе говорихме защо искаш да отидеш там. Сега започваме отначало. Как тръгна, какво се случи и какво видя там? А накрая ще кажеш, как се чувстваш сега? Васко Кръпката: Първо, да кажа, че бях поканен от една европейска международна хуманитарна мисия, в която са хора, които ги пращат по такива трудни места, „горещи точки”. Предишното място, където ме поканиха да свиря, беше в Прищина, Косово преди много години. Тези хора имат български филиал, които са приятели и почитатели на моята музика, и съм им нужен да им вдигна малко духа в една такава криза, в тази трудна военна ситуация, в която живеят. Пътувах през Полша. Има един единствен коридор, през който минават всички. Дори Байдън, дори Урсула. И аз оттам минах. През Полша, самолет до Варшава, оттам самолет до още един полски град, а след това с влак до един крайграничен полски град, Пшемишъл се казва градчето. И оттам вече 11 часа с украински влак към Киев. Още във влака ми направи впечатление, че съм обграден от прекрасни, човечни хора, украинци и в повечето случаи украинки, защото мъжете са на война. Жените пътуват. Коя майка отишла да си види децата в Полша, друга – момиче, което пътува да учи и т.н. Организация стройна, чистота, усмихнати хора и на едни телевизори вървеше всякаква информация – за влака, с колко се движи, каква е температурата навънка. Владислав Кацарски: Това е влак, който влиза в Украйна с монитори в него? Васко Кръпката: Точно така. Има монитори във влака, на които върви информация, която видях и снимах. Информация за всякакви помощи и компенсации на хора, пострадали от войната, пострадали къщи, за строеж. Целият свят помага на […]

Приемната

Инсултът – бич по целия свят и особено много при нас

Anelia Velinova | 20 — 02

За неврологията и нейните постижения в лечението на животозастрашаващи и инвалидизиращи заболявания, превенция и лечение, разговаряме с невролозите д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Владислав Кацарски: „Приемната” продължава. Д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Ако съм прекръстил някой, кажете си навреме, защото тук, който е седнал на тази маса, него не съм прекръстил. Здравейте, момчета! Благодаря, че дойдохте и че ни уважихте. Важно е за нашите зрители и за нашите слушатели това, което ще си говорим сега, защото областта, в която работите, за съжаление, напоследък е много актуална. Болестите не намаляват, не знам защо. Медицината напредва, което е хубаво. Предлагам да поговорим за сънната апнея. Болест ли е сънната апнея? Николай Симеонов: Болест е. Само исках да вметна, че болестите не се увеличаат, а може би диагностиката се подобрява с годините и напредъкът на техниката. Рубин Стоянов: И продължителността на живота се увеличава. Николай Симеонов: Колкото по-стари, толкова по-болни. Рубин Стоянов: Болест е апнеята. Синдромът на обструктивна апнея се дължи на обструкция на дихателните пътища, на невъзможност да преминава въздухът нормално през тях и съответно може да се дължи освен това и на затлъстяване често. Под тежестта на гръдния кош се затруднява механиката на дишането. Владислав Кацарски: Ако човекът отслабне, това ще премине ли? Рубин Стоянов: Би трябвало да премине. В чужбина, за да се улесни преминаването и възстановяването на пациента от това състояние, все пак се започва терапия, която заедно със съответна диета и други медицински манипулации да доведе до отслабване. Владислав Кацарски: Много лош навик е човек да си рови из телефоните и да чете глупави новини. „Ето 5-те стъпки, които ще ви отърват от затлъстяването.” Казах си, че намерих панацеята. И какви са 5-те стъпки? Клякане с изнасяне на ръцете напред, катерене на стълби и ред такива все богоугодни неща, които човек „много обича” да ги прави, особено когато ходи на работа и бърза сутрин да излезе. Мислех си, че ще има […]

Равностойно партньорство

Дарик Радио, благодарим!

Anelia Velinova | 16 — 02

Днес колегите от ДАРИК направиха прекрасен жест към радио БРАЙЛ ФМ – дариха средства за три наши наема, специално заделени от ежегодния им търг. На тържественото предаване на сумата присъстваха колеги от нашата медия, а от ДАРИК бяха инициаторът Ники Кънчев и ковчежника Васко Чолаков. Благодарим от сърце за съпричастността!

Приемната

Пейо Пеев от „Спринт”: Публиката навсякъде е една и съща, въпросът е да я владееш

Anelia Velinova | 16 — 02

Разговор със създателя и барабаниста на група „Спринт” Пейо Пеев за рока в България – начало, тенденции, клубна музика. Как се стигаше до сцена и турне извън страната по време на „Желязната завеса“. Нова продукция, участия, меломани… Владислав Кацарски: Аз съм сигурен, че ако Мик Джагър беше на моето място, някои от вас щяха да се запитат, кой е този до Пейо Пеев. Но фактът си е факт. Пейо Пеев е при нас. Здравей. Много ми е приятно, че си тук. Ще си говорим за „Спринт”, разбира се, преди всичко за „Спринт”, ще си говорим за българска рок музика, но преди това да похвалим Националния фонд култура (НФК), защото ни помогна в някаква степен и на двамата. Пейо Пеев: В някаква степен ни помогна. Владислав Кацарски: Това жури трябва да се смени, защото последната сесия не ме одобриха. Пейо Пеев: Аз даже не знам кое е журито. То е анонимно, доколкото знам. За мен не трябва да бъде анонимно жури, а да бъде обективно, за да застава зад оценките си. Владислав Кацарски: Така е. Поглеждайки доста скептично на всичко това, все пак си казвам, че Национален фонд култура свърши хубава работа. Помогна и на доста млади актьори, и на хора като нас, такива бегачи самотни, които се опитваме да правим хубави неща и да бъдем в услуга на хората. Продължаваш да работиш с нашите хора, приятели с увреден слух. Пейо Пеев: Продължаваме да работим. Продължавам с театър „Мим-Арт”, с „Жестим”. Участвам в проектите им, като се занимавам с аудио и видео реализацията на техните неща. Сега записахме по един проект на Столична община детски песни, които те преведоха на жестомимичен език за канала ютюб, който има служението и станаха доста популярни между малките. Владислав Кацарски: Отколко време работиш с хора с увреден слух? Пейо Пеев: Вече шеста година работим заедно. Аз работя не само с хора с увреден слух, работя и с хора с други увреждания, защото преподавам ударни инструменти в център „Чудеса”, […]

Приемната

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов – „Библиотека България“ на 5 години

Anelia Velinova | 8 — 02

„Библиотека България” е издателство за съвременна българска поезия и белетристика, основано от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Издателството организира и продуцира литературни събития. През 2019 г. учредява Националната ежегодна литературна награда „Вие пишете, ние четем”. Владислав Кацарски: Тази красива гледка е осигурена от „Библиотека България”, от Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Много любими наши приятели. Здравейте. Направихте 5 годинки, взехте най-хубавото име за книгоиздателство – „Библиотека България”. Издавате прекрасни книги. Да започнем обаче от това как минаха тези 5 години, от които две в пандемия, които не можаха да ви „съборят”. Ива Спиридонова: Така е. Симеон Аспарухов: Точно тези две години всъщност, в които живеехме по къщите си 100% от времето, ние тогава реализирахме най-много издания и може би защото хората си бяха по домовете, свободното време ги е накарало да преосмислят някакви свои нагласи, приоритети и те ни търсеха, намираха ни, разбира се, и така най-добрите неща, които успяхме да видим в тези две години, ги реализирахме и като книги. И действително е така. В последните две години от живота на нашето издателство книгите, които издадохме, са наистина много добри и аз съм много щастлив, че са написани от българи. Ива Спиридонова: Може би защото и самите хора имаха време да се вгледат в себе си и да погледнат света по един друг начин, и да го напишат. Владислав Кацарски: Вие избрахте един солиден кръг от много добри автори, които не са чак толкова разглезени от медийното внимание, обаче това не им пречи да са наистина много добри. Симеон Аспарухов: Така е. Прожекторите светят другаде. В това няма нищо лошо, разбира се, но тези, които са по-амбициозни и знаят, че трябва да вложат повече след написването на книгата, именно тя да стигне там, закъдето е предназначена, при хората, се стараят доста. Използват социалните мрежи, използват кръга от познати, близки и роднини, който да увеличават и да са множат хората, които знаят да разбират за съответната книга и съответния автор. Много от авторите се справят добре, […]

Приемната

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Anelia Velinova | 2 — 02

Разговаряме с Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Advantage Austria в България, за култура и икономика, за социална политика, за традициите и отношенията между хората. Владислав Кацарски: Българските градинари, които напускат родните си краища, се отправят към Западна Европа. Едните отиват в Унгария, а другите – в Австрия. И там, в периода 1920-1930 година, в Австрия някои от тях намират своето препитание. Тогава в България има много дълбока криза след свалянето на земеделското правителство и мизерията прогонва тези хора по различни краища на света. Тези българи със своите познания и умения, с много любов и труд създават зеленчукови градини на наета земя, развиват стопанска дейност. Те са добре приети и признат е техният труд от австрийското общество. През 1936 година българските градинари имат 183 градини с 420 газди. Това са главни градинари. Обработваемата площ е от около 840 декара. С решение № 3309 от 21.08.1936 г. Търговската камара на Виена разрешава да се основе Дружество на българските земеделско-стопански предприятия и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември 36-та година в гостилницата на Йохан Винингер на улица ”Линке Уинзел” № 64 се свиква Учредителното събрание. В периода 1939-1944 г. в дружеството вече членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха, приблизително около 20 000 декара. Тези български производители на зеленчуци участват на виенската зеленчукова борса и се явяват като самостоятелни градинари в Австрия.Създават финансово-преводна служба, която в течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си от Австрия в България. Българските градинари са споделяли с австрийците своя опит как да развиват зеленчукопроизводството. В глада и кризите през военните години и след Втората световна война българските градинари помагат за изхранване на населението и това е признато по достойнство от австрийската общественост. Сега, след повече от 90 години от тези събития, ще чуем и разберем дали е останало нещо от българските градини във Виена и как Австрия връща жеста към България. Христо Петров: И за наш гост в студиото сме поканили г-н Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Адвантидж Австрия. Добре дошъл в нашето студио, г-н Купфер. Филип Купфер: Здравейте. Благодаря за поканата. За мен е голяма чест да мога да съм тук и аз уважавам много вашата работа. Христо Петров: С такъв прекрасен български език Вашият сътрудник Петя няма да има много работа по време на нашия […]

Любовта, без която не можем

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Anelia Velinova | 30 — 01

За музиката и поезията, за изборите, които ни правят такива, каквито сме, разговаряме с един от авторите на текстове на популярни изпълнители в България – Иван Ненков. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета с китара Иван Ненков. Поет, сатирик, журналист, музикант, учител, автор на песни на група „Щурците”, на „Тоника”, „Клуб НЛО”, Тони Димитрова, „Фанданго”, дует „Домино”, Ваня Костова, Веселин Маринов, Пламен Ставрев и други. Нека чуем една песен от новия албум „Завръщане в Итака”. Иван Ненков: И нов, и единствен. Димитър Христов: Предстои среща с широката публика и почитателите на този жанр. Хубава поезия и хубава музика в изпълнение на Иван Ненков и Живка Ненкова. Иван Ненков: Благодарение на Национален фонд „Култура” и специалната програма „Музикални инициативи”, в която успяхме да се включим. Димитър Христов: Коя песен ще чуем? Иван Ненков: Ще чуем „Подарявам ти този кестен”, една песен, която има доста интересна история, защото аз много отдавна обичах това стихотворение на Първан Стефанов, а чрез мен го заобича и съпругата ми Живка. Тя написа музиката. Бяхме с Първан заедно в Съюза на писателите в „Монпарнас” и аз му разказвах за тази песен. Много искаше да я чуе, но си отиде от този свят и преди известно време влязох във връзка с неговите дъщери. Едната от тях живее в Берлин и получих благословията ѝ. И стана една красива, прекрасна песен. Димитър Христов: Диска, който сте записали с Живка Ненкова, носи името на една от първите ти песни. Автор си на немалко книги с поезия, сатира. Мисля, че твоите почитатели, хората, които познават твоето творчество, знаят, че си разностранен талант. Както ние се шегуваме, бардовете казват: „Носиш много дини под една мишница.” Иван Ненков: Разхвърлян талант. Димитър Христов: Как се справяш? Иван Ненков: На мен ми е лесно, защото това ме спасява. Когато усетя, че пресъхвам в една област, преминавам в друга, а пък сюжети много, особено за сатира в това време наше и нишата е голяма. Просто няма издания, които […]

Владислав Кацарски

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

Разказ „отвътре“ с Атанас Железчев: горяните

Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

Инсултът – бич по целия свят и особено много при нас

Дарик Радио, благодарим!

Пейо Пеев от „Спринт”: Публиката навсякъде е една и съща, въпросът е да я владееш

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов – „Библиотека България“ на 5 години

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter