Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Разговаряме с Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Advantage Austria в България, за култура и икономика, за социална политика, за традициите и отношенията между хората. 

Владислав Кацарски: Българските градинари, които напускат родните си краища, се отправят към Западна Европа. Едните отиват в Унгария, а другите – в Австрия. И там, в периода 1920-1930 година, в  Австрия някои от тях намират своето препитание. Тогава в България има много дълбока криза след свалянето на земеделското правителство и мизерията прогонва тези хора по различни краища на света. Тези българи със своите познания и умения, с много любов и труд създават зеленчукови градини на наета земя, развиват стопанска дейност. Те са добре приети и признат е техният труд от австрийското общество. През 1936 година българските градинари имат 183 градини с 420 газди. Това са главни градинари. Обработваемата площ е от около 840 декара. С решение № 3309 от 21.08.1936 г. Търговската камара на Виена разрешава да се основе Дружество на българските земеделско-стопански предприятия и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември  36-та година в гостилницата на Йохан Винингер на улица ”Линке Уинзел” № 64 се свиква Учредителното събрание. В периода 1939-1944 г. в дружеството вече членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха, приблизително около 20 000 декара. Тези български производители на зеленчуци участват на виенската зеленчукова борса и се явяват като самостоятелни градинари в Австрия.Създават финансово-преводна служба, която в течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си от Австрия в България. Българските градинари са споделяли с австрийците своя опит как да развиват зеленчукопроизводството. В глада и кризите през военните години и след Втората световна война българските градинари помагат за изхранване на населението и това е признато по достойнство от австрийската общественост. Сега, след повече от 90 години от тези събития, ще чуем и разберем дали е останало нещо от българските градини във Виена и как Австрия връща жеста към България. 

Христо Петров: И за наш гост в студиото сме поканили г-н Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Адвантидж Австрия. Добре дошъл в нашето студио, г-н Купфер. 

Филип Купфер: Здравейте. Благодаря за поканата. За мен е голяма чест да мога да съм тук и аз уважавам много вашата работа. 

Христо Петров: С такъв прекрасен български език Вашият сътрудник Петя няма да има много работа по време на нашия разговор.

Владислав Кацарски: Петя ще превежда нашия разговор, това да кажем само.

Христо Петров: Вие сте дипломиран юрист, дългогодишен служител в Търговската служба на Австрия. Имате бизнес мисии във Виена, Казабланка, Милано, Загреб, Сараево. Дълги години сте работили в министерства във Виена, така че Вашият опит Ви помогна много за тази година и половина. Откакто Вие сте в България, Австрия се утвърди на второто място като инвеститор в България. Повече от 350 австрийски фирми оперират в България, развиват търговска и производствена дейност. Около 30 000 българи работят в тези фирми. Така че Вашата дейност има конкретни резултати в нашето общество и определен принос в ръста на българската икономика, и цифрите също потвърждават това. За 2022 година с 37% е нараснал вносът от Австрия към България. 

Филип Купфер: От януари до октомври.

Христо Петров: Извинявам се, само от януари до октомври. За същия период пък износът от България към Австрия е нараснал с 34%. Това са данни, които бяха в един период, който се считаше за кризисен в България и в Европа. Това е вашият много чувствителен принос на вашата дейност, на вашето представителство. Ще ми позволите първия въпрос – ако може да ни разясните, какво се крие зад тези впечатляващи цифри? Само цифри ли са това или има и нещо друго, което обикновеният потребител, обикновеният гражданин не може да разбере зад тях?

Филип Купфер: Отново искам да благодаря за поканата. За мен е голямо удоволствие и чест да бъда тук и много искам да кажа, че много уважавам вашата работа. Да се върна към Вашия въпрос. Това не са само пари и цифри, а това са числа, които показват близките взаимоотношения между България и Австрия. Вие много правилно казахте, че в България съществуват около 350 австрийски фирми и създават повече от 30 000 работни места, като те създават добавена стойност в страната, създават работа за семейства. Но бизнесът е двупосочна улица, не само имаме австрийски фирми в България, също така имаме и български фирми в Австрия, които създават работни места там. Много правилно споменахте ръста в износа и във вноса, който е 37 и 34% и се дължи не само на увеличените цени, може би в някаква степен се дължи и на нашата работа като офис тук. Важно е да се кажат числата, но зад тях наистина бизнесът се върши от хора и в крайна сметка са важни взаимоотношенията между отделните хора, а в същността си и българите, и австрийците сме много сходни. 

Христо Петров: Да, имаме дълбоки взаимоотношения, които помагат в този много труден политически и икономически период. 

Владислав Кацарски: Има ли някаква схема, която да действа в условията на такива условия, независимо в коя страна? Как да се справя бизнесът, когато се получават такива политически кризи, бих казал?

Филип Купфер: Няма едно универсално решение за всякакви трудни ситуации. Важното е да залагаме на разговора, да проявяваме разбиране. И в браковете дори, в една връзка може да има по-трудни ситуации, но е важно да има дискусии, да се коментират проблемните точки. Всички седим на една маса и заедно да намираме решения.

Владислав Кацарски: Австрийският бизнес има дългогодишни традиции в България да подкрепя хората с увреждания. Това специално отношение към България ли е или е фактор от възпитанието на австрийското общество, защото  отношението на славяните към хората с увреждания и отношението на западноевропейците към хората с увреждания, не се еднакви, повярвайте ми.

Филип Купфер: Няма един общ отговор за това. Мога да споделя своя опит и своето наблюдение. Важна роля играе корпоративната социална отговорност и отношението на хората, извинявайте за думата, слабите хора, тези, които се нуждаят от специално отношение и подкрепа. Мога от собствен опит да споделя, че добрите служители, които са с увреждания, създават допълнително разнообразие в екипа, в компанията и подобряват социалните умения на всички служители от тази компания. 

Христо Петров: Вие имате предвид квалифицираните служители?

Филип Купфер: Квалифицираните служители. Когато се назначават хора със специални нужди, хора с увреждания, в един аспект имате допълнително мотивирани и ангажирани служители и по някакъв начин привличате и нови клиенти. 

Владислав Кацарски: Можете ли да се опитате да ни разкажете за опита на Австрия в обучението на хората с увреждания и каква е тяхната реализация? Може ли да  поговорим малко за социалната система. Аз съм човек, който изключително много се интересува от това, защото така се случи, че посветих живота си на обучението и реализацията на хората с увреждания в обществото. 

Филип Купфер: В Австрия има няколко закона, които се занимават с темата за дискриминацията.

Владислав Кацарски: Това е много важно.

Филип Купфер: Например има един закон за назначаване на хора с увреждания или закон за равнопоставено третиране на хората. С тези закони и с другите, разбира се, които също съществуват, държавата се опитва да има пълно равенство между хората с увреждания и останалите членове на обществото. След малко ще засегна и темата за образованието. Например закона, който споменах преди малко, в него се споменава, че ако в една фирма има назначени повече от 25 човека, трябва да има назначен и един човек с увреждане. И ако няма назначен такъв човек, трябва да платиш компенсиращ данък, който, ако си спомням правилно, е около 300 евро на месец за всеки неназначен човек с увреждане. 

По темата за образованието трябва да се оцени нивото на нуждите на всеки човек, дали е сляп човек, или е в инвалиден стол. Например за слепите хора има специални училища. Има както частни институции, така и обществени и ако говорим за частно училище, например то получава подкрепа от държавата, а също така има дуално обучение за хората, които имат специални нужди.

Владислав Кацарски: Исках да Ви попитам за традициите ви в обучението на слепи хора. В спомените си Траян Тъмен казва, че от Австрия са му донесли куче водач.

Филип Купфер: Имаме дълга традиция с обучението на кучета водачи. Според някои източници първото обучено куче водач е било през 1788 година от един господин – Йозеф Райзингер. Ако не ме лъже паметта, създателят на Виенския институт за слепи хора, през 1819 година в свое произведение, дневник е описал техника за обучение на кучета водачи. Аз самият имам куче. Кучетата са прекрасни животни, но обучението за куче водач е много скъпо, разходите са прекалено високи. В Австрия са някъде от порядъка на 30 000 евро. В Австрия годишно се обучават 15 кучета водачи, което не е много на фона на хората, които имат нужда от такава помощ. Тези кучета водачи правят живота на стопаните си много по-лесен и им помагат да се интегрират много по-успешно в обществото.

Христо Петров: Много показателно е това за отношението и традициите на австрийското общество към хората със специални нужди и аз съм изненадан, че освен в музиката, се обръща внимание в подпомагани  в ежедневния живот с подготовката на такива кучета, защото доколкото знам и Моцарт също е имал отношение към слепите хора като музикант.

Владислав Кацарски: Знам, че немската школа и австрийската школа са едни от водещите в обучението на кучета водачи. От тези направления в България е по-популярна тяхната школа. Ние също имаме вече училище за кучета водачи. Мисля, че по правилата на австрийската школа се обучават кучетата.

Христо Петров: Да продължим с прекрасната музика, която чухме, сътворена от Волфганг Амадеус Моцарт. Г-н Купфер, освен Вашата успешна дейност в България като ръководител на Търговската мисия към Австрийското посолство в София, какво е Вашето отношение към музиката? Какво е отношението на австрийците към музиката? Има ли отражение и във Вашата работа, служебно и в личен план?

Филип Купфер: Музиката е едно от най-красивите и приятни постижения на човечеството. Това е универсален език, който се говори от всеки по света. Аз слушам предимно класическа музика, разбира се и Моцарт. Моцарт е  роден през 1756 година в Залцбург. Да, казва се, че Залцбург е австрийски, че той е роден в Австрия, но Залцбург все още не е бил австрийски. Моцарт е имал отношение към две музикантки, които са били слепи и неоснователно са забравени от историята. Той е композирал за тях произведения. Едната е Мариане Кирхнестер и за Мария Терезия фон Парадиз. 

В моето семейство също имаме дългогодишна музикална традиция. Част от семейството идва от Дрезден и един мой чичо повече от 40 години е свирил на виола в операта в Дрезден. Музиката има сериозно значение в Австрия. И да, Виена се разглежда като музикалната столица на класическата музика.

Христо Петров: Всяка година ние се наслаждаваме на Новогодишния концерт на Виенската филхармония, който се гледа по целия свят.

Филип Купфер: Новогодишният концерт наистина се излъчва в повече от 30 страни по целия свят. Във Виена има много институции, които са известни по целия свят, свързани с музика. Не само във Виена, и в Австрия, и ние сме много горди от този факт.

Христо Петров: На брега на тихия бял Дунав във Виена са живели и творили и български музиканти като Гена Димитрова, Димитър Узунов, Любомир Банчев, които са оставили…

Владислав Кацарски: Тодор Мазаров. Някога имаше едни дебели плочи със записи на Тодор Мазаров. Сега не знам дали можем да намерим такива записи. 

Филип Купфер: Още нещо, което ни свързва. Вие споменахте Дунава. Да, прекрасния син Дунав, но също трябва да споменем и Русе, един прекрасен град, който се нарича ”Малката Виена”.

Христо Петров: Доколкото аз имам спомен, в Русе виенски сладкар е направил и създал тортата „Гараш”.

Владислав Кацарски: Преди бомбардировките през 43-та година София също се е наричала „Малката Виена”. Архитектурата на София тогава била по подобие на Виена. За съжаление, след масираните бомбардировки над София, вече въобще не можем да говорим за това нещо.

Филип Купфер: В края на 19-и век много австрийски архитекти или архитекти, които тогава са живеели в Австро-Унгарската империя, са дошли в София и са проектирали, участвали в строителството на много прекрасни сгради, които можем да видим и сега, като например Националния театър, Военния клуб, Италианското посолство и много други.

Христо Петров: И така ние направихме с участието на господин Филип Купфер, търговски представител, ръководител на Търговската мисия на Австрийското посолство в България, една връзка между съвременна Австрия и традициите, които са живи в България. Направихме и една връзка между бизнеса и изкуството, което е много рядко в такива срещи. 

Владислав Кацарски: Аз мисля, че за такива неща трябва да се говори, защото клишето, че информираният човек винаги може да реагира по-адекватно, в случая не бих го употребил, само че бих казал следното нещо – когато знаем с кого партнираме, когато знаем какви са връзките на България с дадена държава, тогава и нашето отношение, а и нашата отговорност се поставят на друга плоскост. И тогава знаеш, че не си сам и би могъл да се опреш на традиции, на утвърдени практики, за да можеш да продължиш напред. И мисля, че това е смисълът на сътрудничеството между  хората.

Г-н Филип Купфер ни беше на гости в „Брайл ФМ”. Петя вече е била на нашия рожден ден. За мен беше истинско удоволствие да водя този разговор. Това са последните ми думи. Последни думи от всички на тази маса, ще се радвам да ги чуя и така да завършим нашето предаване. 

Филип Купфер: Много благодаря за тази много интересна дискусия. Вие казахте нещо много важно – комбинацията между хора, икономика и култура. Може би ни трябва още повече от тази комбинация. 

Владислав Кацарски: Ами на верен път сме. Ако повече хора гледат и слушат този разговор и ако се заразят от това прекрасно настроение на тази маса, бихме могли да  очакваме в скоро време и с усмивка да лекуваме и грипни вируси.

Петя Галинова: Благодаря за поканата. Беше удоволствие да съм тук с г-н Купфер и да говорим за култура, икономика и добрите отношения между хората. Продължаваме в нашата дейност в този дух. 

Христо Петров: Това предаване и тази среща за мене беше една приятна изненада, защото видях г-н Купфер в качеството му не само на ръководител на Търговската служба на Австрийското посолство, но и като един артистичен австриец, което ми създаде приятно впечатление и използвам повода да подам заявка за ново участие и отново да бъдете в нашето студио.

Владислав Кацарски: Всъщност искам да ви кажа, че колкото и тривиално да звучи, но то е точно така, за нас в „Брайл ФМ” и за целия екип на радиото, има голямо значение това, че уважихте нашата покана, защото Вие знаете, ние сме младо радио на 8 години. А когато едно радио си постави за цел да обхване всичко онова, което се нарича доброта в този свят и да сложи още едно пръстче върху глобуса, това за нас има много голямо значение. Защото едно такова сътрудничество между нас и вас, би могло да ни отвори пътя, да кажем, към сътрудничество с австрийските слепи хора, от които бихме могли да научим много неща, а и те за нас. А смисълът на човешкия живот е, когато хората се срещат и общуват. 

Филип Купфер: Аз смятам, че ние също можем до научим нещо от вас.

Владислав Кацарски: Да, както казахте Вие, икономиката е двупосочна улица, но не само икономиката, а и социалната политика също е двупосочна  улица. Още веднъж благодаря. Това беше всичко от днешната „Приемна”. За мен, още веднъж казвам, беше чест, че водих този разговор.

Преводач: Петя Галинова

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova