Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

„Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха…” (Васко Кръпката)

Извънредно интервю с Васко Кръпката: До Киев и обратно

Владислав Кацарски: Васко Кръпката – до Киев и назад. Ние с тебе говорихме защо искаш да отидеш там. Сега започваме отначало. Как тръгна, какво се случи и какво видя там? А накрая ще кажеш, как се чувстваш сега? 

Васко Кръпката: Първо, да кажа, че бях поканен от една европейска международна хуманитарна мисия, в която са хора, които ги пращат по такива трудни места, „горещи точки”. Предишното място, където ме поканиха да свиря, беше в Прищина, Косово преди много години. Тези хора имат български филиал, които са приятели и почитатели на моята музика, и съм им нужен да им вдигна малко духа в една такава криза, в тази трудна военна ситуация, в която живеят. 

Пътувах през Полша. Има един единствен коридор, през който минават всички. Дори Байдън, дори Урсула. И аз оттам минах. През Полша, самолет до Варшава, оттам самолет до още един полски град, а след това с влак до един крайграничен полски град, Пшемишъл се казва градчето. И оттам вече 11 часа с украински влак към Киев. Още във влака ми направи впечатление, че съм обграден от прекрасни, човечни хора, украинци и в повечето случаи украинки, защото мъжете са на война. Жените пътуват.  Коя майка отишла да си види децата в Полша, друга – момиче, което пътува да учи и т.н. Организация стройна, чистота, усмихнати хора и на едни телевизори вървеше всякаква информация – за влака, с колко се движи, каква е температурата навънка.

Владислав Кацарски: Това е влак, който влиза в Украйна с монитори в него?

Васко Кръпката: Точно така. Има монитори във влака, на които върви информация, която видях и снимах. Информация за всякакви помощи и компенсации на хора, пострадали от войната, пострадали къщи, за строеж. Целият свят помага на Украйна и парите явно много организирано си отиват по предназначение при хората. 

Владислав Кацарски: У нас няма война, а в нашите влакове ти виждал ли си някъде монитор? 

Васко Кръпката: Не съм пътувал скоро в България с влак и не мога да кажа, но наистина на мен това ми направи  страхотно впечатление. Говорим за стандарт, говорим за чистота. Две чистачки постоянно сновяха и чистеха този влак и тоалетните. Имаше бюфет, денонощен. 11 часа пътувах прекрасно във влака и си разговарях с хората, и ми беше много приятно. Украинският език има много близки думи с българските. Руският не е много желателен в момента и си говорихме и на английски с по-младите хора, с по-възрастните на украинско-български.

Владислав Кацарски: Ти като премина през Украйна видя ли разрушения там откъдето мина?

Васко Кръпката: Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха – разрушения на къщи, блокове, болница, логистичен център, аптека и човекът, който ме развеждаше, наполовина българин – баща му е българин, майка му е украинка, женен е за украинка. И те живеят в тези покрайнини, и са бягали от бомбите. Той е участник още от Майдана. Боец е човекът, с много будно чувство за свобода. И той ми разказа такива неща, че ми настръхна косата. Например логистичен център, който съм снимал, вътре с 200 камиона, големи тирове. Тази 80-километрова колона, която стига почти до Киев, от руска бойна техника е спряна между Буча и Киев на един мост, който е взвривен от украинците, за да не могат да минат танковете. И една река, която минава отдолу. Тя е малко по-голяма от Искъра, нещо като р. Тунджа. Междувременно са пренасочили една друга река, за да наводнят там цялата долина, която е покрай реката, и така спират танковете, докато изкопаят окопи. Там има една гора, докато те заемат позиции. 33 дена продължава пребиваването на руските войски в Буча и в Люблянка, селото. Там те са стояли 33 дни и всяко движение на кола и човек се обстрелва. Има доста убити. Представи си блок, по който се стреля, хората избягват. Целият блок се мародерства и се товари на тези камиони, които са откраднати от логистичния център, и се кара до Русия. Говорим за мародерства, говорим за танк, който спира пред магазин. Влизат войниците вътре, обират каквото могат и стрелят по магазина. Имам снимани два такива магазина, които са стреляни от упор и са избушени, след като са обрани. Накрая ще завърша с историята на църквата в Буча, в която отидохме с моя спътник Юри, който ме заведе до нея. Свещеникът е погребал 170 човека в двора на църквата, защото всяко движение било обстрелвано, и човекът събирал хората, и ги погребвал там. Така че тази война е всичко лошо, което може да си представи човек, и аз съм безкрайно щастлив, че атаката на Русия е спряна, и че украинската войска се въоръжава и ще отблъсне това нападение. И скоро Украйна ще бъде свободна, защото заслужава. Украинците са страхотен народ. 

На всичкото отгоре ходихме в едно заведение, в което студентите са си направили бар, който се казва „Барикада”. В този бар, с влизането, една девойка те разхожда и ти разказва историята на Майдана, 2013-2014, когато младежите въстанаха срещу Янукович и той застреля няколко хиляди човека през тази година, когато анексират Крим. Има я цялата история в този бар, в музейни извивки, снимки. Изобщо тези войни в наше време няма как да бъде инкогнито нищо. Всичко се снима, има телефони, има снимки, има доказателства. Този бар се казва „Барикада” и вътре има музей на този Майдан, и на борбата на гражданската съпротива на украинците срещу съветизацията.

Владислав Кацарски: Как се свири, Васко, обаче в такава обстановка? Какви са чувствата, които все пак си успял да потиснеш, за да свириш. Макар че за един музикант най-голямото оръжие е музиката и тогава може би да хване оръжие е въпрос на чест. Но все пак ти идваш от едно мирно място, където за нас войната е по телевизията, каквото и да си говорим.

Васко Кръпката: Концертите ми бяха два. Първо на самия мост, който се казва „Стъкленият мост” в Киев, който кмета Кличко е построил и е подарил на киевчани. Това е един мост, който е висок и такъв, пешеходен, и по средата има стъклени места. Стъпваш върху стъкло и виждаш отдолу града. Там се срещнах с българи и с приятели от Фейсбук, защото обявих, че ще бъда в два часа там и те се събраха. Дойде и украинска телевизия, на която дадох интервю. И там посвирих. След това посвирих в Мисията и чак тогава отидох. Ако трябваше да свиря, след като видях Буча и Бородянка, нямаше да има концерт, просто няма как. А концертът беше за 1 март, представяне на мартеници и на България сред другите участници в тази мисия, като едно мило тържество за повдигане на духа. Но след това, смръзнаха ми се мартинките, спря ми сърцето и този спомен ще ми остане за цял живот. Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война.

Владислав Кацарски: Много ми е интересно какво те питаха украинските колеги от телевизията?

Васко Кръпката: Питаха ме по какъв повод, как така реших да дойда и да посвиря тук, и аз обясних, че аз съм пратеник на сърцето ми. Никой не стои зад мен, най-малко държавата, понеже смятам, че нашата държава доста шикалкави и доста пасивно помага на Украйна. Дадох пример с това че г-н Пейков събра не знам колко си стотици хиляди евра и колко милиони се събраха от България. Хората събираха пари. Аз самия направих благотворителен концерт за Украйна. И той изпрати там не знам колко генератора, а държавата изпрати един генератор. Просто исках да покажа, че в България има и други хора, и че българите подкрепят украинците.

Владислав Кацарски: А самия дух на Киев усети ли? Как го усети – погледите на хората, какво очакват, страх има ли, колко е той?

Васко Кръпката: Няма никакъв страх. Към 12 часа преди двата ми концерта, първия ден завиха сирените и обявиха тревога. Хората имат навсякъде разлепени стрелки къде има укрития. Това са подземни паркинги, подлези, метрото. И ние слязохме в мазето. Тези хора, които работят, си взеха лаптопите, слязоха в мазето и продължиха да си работят. По улиците никаква паника, колите си вървят. Дори когато отидох, първото нещо, което ми направи впечатление, защото те пестят ток, украинците, но имат едно голямо Виенско колело в центъра на Крим, което работеше.

Владислав Кацарски: В центъра на Киев, да те поправя.

Васко Кръпката: Грешка на езика, извинявам се много. В центъра на Киев. Това Виенско колело работеше на някакъв режим, разбира се. Смятам, че украинците се държат много бодро в момента. Този дух на култура, този прекрасен, красив град с големи улици, с големи, красиви, монолитни сгради, стари, с църкви прекрасни. Аз посетих три църкви. „Св. Кирил”, „Св. Андрей” – това са прекрасни места. На две нива е градът. Има висока част, до която се стига с един голям вагон, който върви много стръмно нагоре, да се изкачиш там и на площада е „Св. Кирил” – църква и манастир. Това е площадът, който има огромна църква, красива, с манастир. Има мемориал на Гладомора на Сталин от началото на миналия век.

Владислав Кацарски: 34-та година. Тогава са загинали между 4 и 6 милиона с този Гладомор. 

Васко Кръпката: Там има паметници на Св. Андрей и на Кирил и Методий и тези паметници са покрити с пясъчни чували, за да бъдат запазени от евентуална бомбардировка. На тази висока част на града е друга прекрасна църква – „Св. Андрей”. Много красива, като една торта е, с едни хубави цветове. И оттам тръгва красивата, павирана, стръмна улица, която се казва ”Андреевски спуск”. Там е място на художници, има галерии, и там е живял Булгаков. Там е неговият паметник, неговият дом. Неговият паметник също е затрупан с чували, за да бъде запазен. И, за съжаление, улицата е пуста, защото художници излизат в събота и неделя. Отварят се най-различни магазинчета, шарени. Духът на Киев е по улиците, също така и в кръчмите е доста пълно с народ. Но тези хора, с които се срещнах, са страхотни. Оставаме приятели завинаги с тях, с тези, с които се запознах там, с тези хора, които ме заведоха и до Буча.

Владислав Кацарски: Обратният път също ли беше толкова дълъг?

Васко Кръпката: Да. Понеже се забавихме на излизане от Украйна, стояхме два часа на границата, защото чух от съседно купе и момичето ми превеждаше, че имаше някакъв човек, който иска да напусне Украйна, но те не го пускаха. Украйна е във военно положение и мъжете нямат право да излизат, да напускат страната, освен ако нямат някаква сериозна причина. Явно този човек нямаше такава. И така се позабавихме, изпуснах единия влак, но хванах автобус. Страхотна организация, в интернет всичко на телефона може да си купиш, може да си вземеш билет. Жената, която ме покани, като разбра, че изпускам влака, анулира единия билет и веднага ми купи по интернет, и ми изпрати друг.

Владислав Кацарски: Питах те „пак ли е толкова дълъг пътят”, за да ми кажеш, дали не направи песен, връщайки се от Киев, или тепърва това ще се случи тука в България?

Васко Кръпката: Една песен не стига за едно такова преживяване, но със сигурност това преживяване и това пътуване ще повлияе по някакъв начин за следващите ми песни. Ако има някаква промяна в мен, тя е за това, че съм безкрайно щастлив, че имам покрив над главата си. Безкрайно съм щастлив, че съм заедно с моите хора. Безкрайно съм щастлив, че България е част от НАТО и от Европейския съюз и живеем в мир, и заплаха няма как да има към нас. Чувствам се защитен и съм адски щастлив, че живея в свободна Европа.

Владислав Кацарски: Преди три-четири месеца гледах по телевизията как една ракета в Киев пръсна един фонтан. Даваха едно момиче и зад гърба му ракетата пръсна фонтана. Не ти ли мина през ум като свириш на този мост горе, че такова нещо може да се случи?

Васко Кръпката: Общо взето нямам страх от нищо в този живот. Каквото и да ми е минало през акъла, аз разбирам, че съм поел някакъв риск и изобщо не ми пука. Готов съм, дето се вика, да си дам живота за свободата. Но усещах една стабилност, защото украинците имат вече нови радарни антиракетни системи. Руснаците са се опитвали да обстрелват този мост. След първото обстрелване украинците са прихванали няколко опита. Но, разбира се, нищо не се знае. Заплахата си е заплаха, но моето усещане е и дълбоко се надявам, че руската армия отстъпва и ще се приберат в Русия, и ще си тръгнат по един нормален път. И вярвам, че военните престъпници ще бъдат осъдени, и всичко ще върви мирно и спокойно.

Владислав Кацарски: Последният ми въпрос за това ти включване, но първо искам да ти благодаря много, че уважи мен, моя екип и нашите слушатели и зрители, и застана да говориш пред нашата медия. Та последният ми въпрос, преди да дойдеш в студиото на живо – какво в Киев, какво в Украйна има, което го няма у нас? Без да искам да противопоставям по какъвто и да било начин две държави и два народа, но въпреки всичко, и имайки предвид все пак, че ситуацията в Украйна в момента не е нормална, екстремна е. В екстремна ситуация хората изглеждат по малко по-различен начин.

Васко Кръпката: Това, което го има там и го няма тук, е тази задружност. Накрая, когато пътувах на връщане 11 часа в Украйна с хората, с които разговарях, им казах: „Благодаря ви за това, че ми давате сила, че един народ може да бъде толкова задружен.” Те ми казаха: „Васко, ние преди войната не бяхме толкова задружни. Бяхме разделени.” И това, което се промени в мен, че аз, прибирайки се в България, дори не се ядосвам толкова, че сме разделени сега, днес. Това значи, че сме свободни, защото, да не дава Господ, да ни обединява една война.

Владислав Кацарски: Знаеш ли, има един много стар израз, който гласи, че „хората и нациите ще започнат да действат разумно едва тогава, когато са изчерпани всички други възможности” и това, което каза ти, е много ценно наистина. Дано не се случва една война да ни направи задружни.

Васко Кръпката: Нека да ни прави задружни музиката.

Владислав Кацарски: Нека бъде светлина, Васко.

Васко Кръпката: Да бъде!

Владислав Кацарски: Аз много ти благодаря още веднъж и те очаквам при нас на живо с твоите оръжия – с кобура, с хармоники и, както се казва, красотата ще спаси света. Дано е така! 

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova