menu Начало chevron_right

Владислав Кацарски


Nikolaj Vasilev - rejisior na filma "Vaklush"
Приемната

Режисьорът Николай Василев: Филмът „Ваклуш” за мен беше вътрешна потребност и отговорност

Anelia Velinova | 19 — 06

Новият филм на Николай Василев за Ваклуш. Път, прозрения, религиозна философия. „Не дали ще се „качиш“, въпросът е „да се върнеш и да донесеш“. Наистина хората не могат да разберат какво значи „да раждаш“…“ (Ваклуш Толев) Анелия Велинова: Ваклуш Толев – богослов, общественик, лектор, автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Това е човек, който оцелява през затворите и лагерите на комунизма. Самият Толев твърди, че страдание не съществува, че то е развитие. Преследван като враг на народа, Ваклуш Толев учи, че няма зло, защото то е нееволюирало добро. За него човекът не е грешник, както е според религиите, а е бог в развитие. След 89-та година е поканен да преподава в Пловдивския и Софийския университети, и там, в лекциите си по история на духовното знание, напомня често надписа на Делфийския храм: „Познай себе си и ще познаеш боговете и света.” По ирония на съдбата той самият преживява това познание и формулира своето учение като Път на Мъдростта. Затова го наричат и Учителят на Мъдростта. А Николай Василев е негов ученик и последовател, сценарист, режисьор доста активен в намиране на вълнуващи сюжети и герои. За филма му „Приказки” Николай е удостоен през 2010 година с наградата Джеймисън на София Филм Фест за най-добър български късометражен филм. В творческата му биография са наградените филми „Добрият самарянин”, „Пътят към Тива”, „Високо”, „Добрият ад”, „Резервни крила”, „Осенения”. А през 2019-та „Формулата на Тео” (за един учител по физика от Казанлък – Теодосий Теодосиев) се превърна в нещо, което пълнеше киносалоните не само в България, но и извън границите. През 2021 година Николай Василев представя филма си „Да бъдеш Майстора” – един портрет на Владимир Димитров – Майстора. И последния му филм, преди „Ваклуш”, според мен е „Гладиатор” за олимпийския шампион Боян Радев. Документалния филм „Ваклуш” Николай снима в продължение над 20 години и сега филмът ще бъде представен в прожекции в градовете Шумен, Добрич, Силистра, Бургас, Казанлък. В страната предстои това представяне на филма. Владислав Кацарски: Николай, първо да ни разкажеш малко за Ваклуш в твоя […]


Приемната

България и Балканите: страсти и действителност

Anelia Velinova | 6 — 06

Актуални коментари, политически анализи и реалистични прогнози, свързани със събитията на Балканите.  Владислав Кацарски: Това, което се случва на Балканите в последната година, това, което се случва в България в последните шест месеца и това, което става в съседна Турция – в началото на годината направихме обзор какво очакваме да се случи. Разбира се, тогава нямахме никаква идея, че Турция ще бъде разлюляна от толкова жестоки земетресения, но какво да се прави, природа. И понеже ние в Брайл ФМ разглеждаме обстановката на Балканите, от което сме заинтересовани много, за да можем да изясним живота си в контекста на това, което се случи около нас. Сега искам да разгледаме това, което стана в България в последните няколко дни и това, което стана в Турция като резултати от изборите.  Тази сложна конструкция, която виждате между мен и Христо, е връзката, която ще имаме с нашия приятел Руми Рафет. Руми, здравей. Руми Рафет: Здравейте на всички в студиото и на слушателите на Брайл ФМ. Владислав Кацарски: Преди да заговорим с теб за това, което се случи в Турция, нека да направим едно малко интро. Да въведем неизкушените наши зрители за какво става въпрос. Г-н Петров като специалист по Близкия Изток имаше един лек пресантиман, че Ердоган може и да не спечели тези избори. Не се случи така. Христо Петров: Това не беше само моето усещане. Редица анализатори, дори и политици преди две седмици, непосредствено след първия тур на изборите, когато стана ясно, че разликата е само около 5%, заложиха на Синан Оган, третият, който се класира, с предчувствие, че може би част от неговият електорат ще бъде прехвърлен към Кемал Калъчдароглу. Но още миналата седмица имаше индикации, че Синан Оган категорично застава на страната на Ердоган. Явно е имало политически договорки и резултатите от вчерашното гласуване бяха предначертани преди началото още. Искам да акцентирам върху един друг момент, без да влизам в детайли и да проявявам […]


Любовта, без която не можем

Пламен Сивов – Една октава тишина

Anelia Velinova | 30 — 05

Той е музикант, публицист, поет и изпълнител. Проявява артистичните си способности наред със задълбочени интереси към религия, теология и философия. За любовта към хубавата музика и поезия, за смисъла да правиш изкуство разговаряме с Пламен Сивов от „Точка БГ”.  Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Пламен Сивов и заедно с Владислав Кацарски ще проведем един разговор, свързан с българската поезия, българското песенно изкуство, творческите ти занимания като известен български бард, автор на стихове, на песни, изпълнител. Ще кажа няколко думи за твоята биография. Ще си говорим на „ти”, тъй като се познаваме отдавна по линия на поетите с китара. Пламен Сивов е роден в град Сливен. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици, след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живял е две години в САЩ, където прави изследване в университета „Джонс Хопкинс“, Балтимор за нестопанските организации в Америка. Пише изследване за Световната банка, за българските неправителствени организации . Директор си на фондация „Покров Богородичен”. Редактор и автор в портала Православие. БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж. Автор на множество статии за българската православна църква, преводач от английски и руски, сценарист на филми. И от 2007-ма година започваш да се изявяваш като поет с китара. 2016 година издаваш първата си стихосбирка, а през 2011 година създаваш с колегите си Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ”. Имате пет албума и твои солови албуми, някои от които си записвал с брат ти Калин Сивов и група „Алегорист”. От тези сериозни занимания с философия, религия, неправителствени организации до музиката, която е едно артистично и доста бохемско занимание, що се отнася до поетите с китара, но не и чак толкова бохемско. Ти лично като автор и като изпълнител, както и групата „Точка БГ”, в която участваш с твоите колеги, постигнахте един доста сериозен професионализъм. Къде си учил китара? Самоук ли си, школувал ли си някъде? Пламен Сивов: Напълно самоук, както и повечето хора в този бранш. От поетите с китара почти нямаме хора с класическо музикално образование. Може […]


Razsledvashta jurnalistika Bivol
Приемната

Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

Anelia Velinova | 22 — 05

„Ние нямаме в момента свободни журналисти.” (А. Йорданов) Разговор със създателя на „Бивол”, разследващия журналист Асен Йорданов, за разстреляните мечти на свободните журналисти.  Политици, олигарси, задкулисие. Медиите – инструменти на властта. За безпрецедентните репресии срещу свободата на словото. Христо Петров: Стана практика политици и бизнесмени да тормозят журналисти и граждани със съдебни дела. Завеждането на такива съдебни дела с цел тормоз и оказване на натиск с изявени граждански позиции е един от любимите инструменти на определени политици и бизнесмени в България. Делата-шамари (или на английски slap) срещу журналисти и граждански активисти в България продължават средно около три години. Според анализ, публикуван от антикорупционния фонд „България”, авторите на изследването Лора Георгиева и София Желева, които са и правни съветници във фонда, установяват, че в България са заведени 64 дела в периода 2020-2023 година, като някои от тях продължават повече от 5-6 години. По разгледаните дела за същия период български журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебните зали общо 181 години. Съдебната разправа обикновено протича през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи, както казахме, повече от 5-6 години. Дълбоко смущаващо е, че съдебното преследване се утвърждава като водещ начин за тормоз върху неправителствени организации, граждани и журналисти в България чрез сплашване и финансово изнудване с абсурдни искания. Исканията са с единствената цел заведените дела да сплашат не само медията, но и цялата журналистическа общност и всеки независим глас да бъде смачкан, което води до натиск, смущение и страх да се говори за проблемите със системата в България. Само няколко примера. Делото, което „Лев Инс” заведе в Софийския градски съд срещу медия за 1 000 000 лв., на базата на информация от открити източници и протоколи от заседание на Министерски съвет. Действието на полицията срещу журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит, докато отразяваше протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през септември 2020 година. А също другият […]


Приемната

Виктор Лилов: Най-острият дефицит е политическото лидерство

Anelia Velinova | 9 — 05

От „фаянсовите плочки“ до „Хитлер“. Какво се случи в България от 2020 до 2023 година? Общество, общност и политически лидери.  Владислав Кацарски: Противно на всички твърдения, или на всичко онова, което някой може би си е помислил от редовните ни слушатели, а вече и зрители, винаги има първи път. За първи път – Виктор Лилов пред нашата камера, и не за първи път пред нашите микрофони. Не сме го забравили. Викторе, здравей.  Виктор Лилов: Благодаря за поканата. Много се радвам, че съм сред вас и дано да има смисъл от присъствието ми. Владислав Кацарски: Дано да няма повече пандемии. Много хубави разговори сме си правили в това студио. Сега с Христо Петров ще се опитаме тримата да тръгнем, както обичам да казвам аз, „от фаянсовите плочки” до „Хитлер” ще стигнем. Христо Петров: Само да не накараме нашият гост да си тръгне, преди да е свършило предаването. Владислав Кацарски: Виктор е издръжлив. Освен това, той притежава една изключителна дипломатичност, която аз много съм искал да имам. След като досега не съм се сдобил с нея – край, свърши. Цялата работа вече приключи. Така че сега ми остава само да се възхищавам. Този свят е изграден от таланти и поклонници. Аз в този случай съм втората част. Виктор Лилов: Приемам го като комплимент, но мерси. Владислав Кацарски: Момчета, аз предлагам сега да не започваме с това кога ще стане правителство, ще стане ли правителство, или няма да стане. Виктор, какво се случи според теб в България от 2020 до 2023 година? Виктор Лилов: Това е един добър въпрос. Не само да се замисля над един толкова комплексен анализ какво се случи. Нещата не почват 2020-та, а започват 2014-та, даже още по-рано. Но зад всичко това, което започва и се развива, и то се развива в една негативна посока, бих казал, стои неспособността като общество две неща да си изясним за себе си. Едното е, да си изясним какво означава чувство за общност, какво означава думата солидарност. И другото […]


Приемната

 Парламентарни избори 2023: А сега накъде? 

Anelia Velinova | 27 — 04

Разговор за политическия спектър, който се случи в България в последните дни. Избори, прогнози, очаквания. Ще се сбъдне ли мрачният сценарий? Има ли надежда за България?  Отговори на тези и други въпроси ще чуете в политическия коментар на журналистите Владислав Кацарски и Христо Петров. Владислав Кацарски: Днешната „Приемна” започва. Това е „Приемната” след, правим уговорка, 3-ти април. Обикновено не казваме дати в нашата „Приемна”, защото предаването след това отива в канала youtube, за който ви призовавам да се абонирате, като напишете Брайл ФМ слято на латиница и по този начин ще станете един от нас. А нашето семейство е хубаво, защото си говорим истината. Тя понякога боли, понякога търни, понякога ти изтръпват ръцете от нея, но честно казано, експериментално проверено е, че така се живее по-лесно. Затова не казваме дати, тъй като на повторението, което ще слушат някои хора на 9-ти април, да им кажеш, че е 3-ти април, някак си… няма как. В днешния ден имаше избори. Това е денят след изборите, денят след като някои хора упражниха правото си на глас. Какво се случи? Какви коментари получихме и докъде сме стигнали? Резултатите не са окончателни, но обикновено в България екзитполовете рядко грешат. Виж, прогнозите понякога се разминават, но понякога. В този случай прогнозите не се разминаха, за мое голямо разочарование, а пък и гласоподавателите, ние, избирателите, за пореден път казахме своето мнение за това какво трябва да бъде, и за пореден път дарихме с еднакво доверие двете водещи сили в момента. Сега да си демонстрираме непримиримост и чак такава  принципност от страна на едните и отношението, което пък другите имат към първите, е, меко казано, липса на политическа култура вече в този момент. Защото какво се оказва? Оказа се, че 23 месеца ние сме с президентско управление под един или друг начин. Това може и да не е лошо, но когато нямаш в парламента си парламентарна държава, вече си е проблем. Защото каквото и да прави едно служебно правителство, и […]


Nezryasht skulptor
Приемната

Незрящият български скулптор Денис Попов за абстрактното изобразяване

Anelia Velinova | 18 — 04

Той извайва ярки и запомнящи се скулптури и доказа, че липсата на зрение не е пречка да твори. Измиcля нови cветове, изпитва гpаниците на yма и фантазията, ескпериментира, без пpетенция да бъде xаpеcан или разбpан. Разговаряме с Денис Попов за мечтата да стане скулптор и препятствията по пътя към осъществяването ѝ, за цветовете, които вижда със сърцето си, за участието в голямата арт брут изложба в Париж. Владислав Кацарски: Денис Попов е първият сляп скулптор в България. Изключително се радвам, че си сред нас. Ще се опитаме да направим малка разходка из твоя живот и предстои да заснемем подробен и хубав филм за теб от работното ти ателие, както направихме с твоя професор Моника Попова. Как се случи така, че Денис Попов – детето, което познавам като ученик в училище за деца с нарушено зрение, реши да се занимава с визуално изкуство? Денис Попов: В началото то за мен беше хоби. Правех дребни фигурки от пластелин и задавах най-различни въпроси на нашата преподавателка г-жа Евелина Песева. Изучавах пропорции, различни техники в изкуството, които позволяват абстрактно изобразяване – четях за тях, не беше включено в училищния материал. Имах приятели, с които гледахме анимационни филмчета, сериалчета и те ми ги описваха. Опитвах се да ги възпроизвеждам, както си ги представям. Пресъздадените от мен образи са много по-различни от реалните.  Анелия Велинова: Да уточним – ти си сляпороден и нямаш никаква визуална представа за какъвто и да е предмет и форма. Денис Попов: Да. Нямам никаква представа, затова и методите за моето обучение бяха по-различни във времето, когато се учех. Бях в 8-ми клас и училището ни беше посетено от докторант към Художествената академия – Мария Коева. Тя пишеше докторат на тема „Слепите и визуалните изкуства”. Изследваше възможно ли е сляп човек да възприема пластичното изкуство и доколко може да го сътворява. Потърси доброволци и аз се съгласих да участвам. Препоръча ме г-жа Песева, за което […]


Приемната

Поетът-физик Радослав Симеонов: Има ли поезия във физиката или физика в поезията?

Anelia Velinova | 10 — 04

„Не забравяйте да гледате звездите, а не в краката си. Опитайте се да разберете какво виждате и си задайте въпроса защо съществува Вселената.” (Стивън Хокинг) Разговор с учения, изследователя на тъмната материя, фотографа, поета Радослав Симеонов за дебютната му книга „Монодиалози”. Поезия и наука. За „черните дупки” в живота.  Владислав Кацарски: При мен е един много особен поет. Няма да правим пълна дисекция на неговата поезия, но поне ще я „поразкадроваме” оттук оттам. Респектиран съм от факта, че Радослав Симеонов е учен, млад български учен. Харесвам хора, които дръзват да се занимават с българска наука, защото това в днешно време може да се окаже мостът, който да спаси тази държава, която сега не знае къде е. Определено е точно така. Каквото и да говорим, и както и да се опитваме да се помпаме, че не всичко сме изгубили, доста посоки изгубихме. Тук, от 10-ия етаж, се вижда Българската академия на науките, която крета и не защото там няма специалисти, а защото там няма достатъчно пари. Когато една държава не влага достатъчно средства в култура, в наука и в образование, или когато влага средства, които не знае къде отиват, нещата избиват извън коловоза. Здравейте, Радослав. Радослав Симеонов: Здравейте. Благодаря Ви за поканата. Радвам се, че съм тук с Вас днес. Владислав Кацарски: Аз Ви съветвам много да не се радвате, защото не съм от най-лесните водещи, но пък се радвам, че ще можем да си поговорим. А след предаването дали ще останем приятели, или ще кажете, че това е било най-ужасното Ви представяне, ще видим тепърва. Вие сте млад български учен. Какво искате да направите? Направи ми много силно впечатление, че се стремите да откриете елементарна частица ли? Радослав Симеонов: Така е. Аз съм млад българска учен. В момента съм докторант в Софийския университет във Физическия факултет и голямата цел на нашата група е, дай боже, да открием нова частица. Но за това пътят е огромен. Започва се с конструиране на теоретична задача, впоследствие за измисляне на експеримент, […]


Belene - ostrovyt na smyrtta
Приемната

„Белене” – островът, който уби свободния човек 

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек.  Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]


vnezapnata smyrt na poeta
Приемната

Внезапната смърт на поета

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговор с акад. Благовеста Касабова и поета Иван Есенски. Съдби, народопсихология и фатални събития в българската литературна действителност. Владислав Кацарски: Благовеста Касабова и Иван Есенски в един предстоящ, не много лек разговор за прекъснатия полет, преждевременната смърт на поета или конфликта на личност и общество. Здравейте. Много ми е приятно, че сте тука. Винаги е ставал хубав разговор с вас. Не сме обещавали леки разговори, но пък за сметка на това ще се поровим малко из историята, да видим кое, докъде, как и колко. Откъде да започнем? Иван Есенски: От историята. Владислав Кацарски: Аз като човек, който все пак съм се занимавал с литературна история дотолкова, доколкото съм се опитвал дори и да специализирам това нещо, макар че специализирах литературна критика, ще кажа така – аз ще се постарая да не преча, а само ще „побутвам” разговора, защото вие  двамата сте достатъчно големи, за да мога да се намесвам с каквото и да е компетентно мнение. Да видим откъде ще се върнем тогава? Иван Есенски: Както казахме от историята, защото в крайна сметка България може би е единствената страна в света, чиято историография не е толкова вярна, колкото нейната литературна история. Така се е стекъл животът на България още от VІІ век насам. Нейната литературна история е свързана с историята на народа ни, превръщането му в нация в различните етапи. Първо, Второ, Трето българско царство, след това каквото става. И всъщност, ако се върнем на правилото, че историята се пише от победителите, а тя така се пише, на нея явно не може да се вярва, или не може да се вярва 100%. Но литературата не позволява никакъв фалш. Тя няма да е литература тогава. Тя ще е донос или нещо друго, ако авторът лъже, или изопачава истината в името на някаква конюнктура, някакъв личен и друг интерес. Ето, изведнъж заставаме срещу невъзможността да се мълчи, даже във времена, когато мълчанието става история. Аз мисля, че ние в момента сме в […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play