В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Какво се крие зад възклицанието „Идеал Петров“?

Публикувано от на 09/02/2022

“Съдбата води желаещия, а нежелаещия - влачи.” Сенека

Как си?

Как да съм? Идеал Петров!

Идеал Петров портрет
Идеал Петров

С тази “визитна картичка” денят става ведър, слънчев и с настроение. Но зад нарицателното име стои реалната личност на варненския театрал от миналото столетие Идеал Петров!

За съгражданите си той е бил актьорът, kогото  срещали на улицата, на раздумка или пък аплодирали при поредната му роля в Театъра. За по – младите, които не са го познавали лично, но са чували за емблематичното му присъствие на сцената, той се  превръща в образец  за нещо много добре направено, много хубаво, също както е играел на сцената… Постепенно,  за  най – новото поколение, името му е придобило нюанс на израз за  лесно и добре свършена работа.

Роден на 18 май 1899г. във Варна, Идеал Петров дебютира едва 20 годишен, първоначално в миманса на гостуващия Народен театър, в пиесата “Сафо” и е приет като стажант в местната “Оперетно – драматична дружба”. (Към този момент в града все още не е съществувала професионална театрална трупа, както и подходяща сграда за представления.). Достига  високо ниво на актьорско майсторство – удостоен е със званията “заслужил артист” през 1949г. и “народен артист”(1969г.). Това е поколението на Станиславски, на Сава Огнянов и Стоян Бъчваров, които той е възприемал за свои учители в някаква степен. Съпругата на Идеал – Роска Петрова също е актриса, с която споделят сцената на живота и сцената на театъра близо 50 год…

“Играл съм така, както съм чувствал, че трябва да играя. От никого не съм се влиял на сцената, работих и вървях по свой път. По него създадох своето скромно дело, без да проявявам самолюбие и високомерност, и искам да вярвам, че съм нещо на този свят, макар то да не е трайно както другите творчества.“ Идеал Петров

Oт дете е “луда глава” и изключителен плувец плувал e редовно дистанцията Варна – Галата, дружал с децата от рибарския квартал и приключенското му любопитство диктува съдбата му в непредвидими посоки и преживелици. 

Баща му (обущар) емигрира в САЩ, в търсене на Американската мечта. Майката се омъжва повторно, ала Идеал никога не приема пастрока си, с когото е бил в изключително деликатни отношения до края ни дните си.

Говори се, че като 14-15 годишен младеж, заедно с прочутия диригент Асен Найденов (който тогава е изучавал цигулка), са организирали музикално-театрални вечери. Техните “артистични подвизи” дори излезли извън пределите на родния им град. При едно от гастролните им  “представления” и неволна грешка в репликите, били подгонени от импровизираната публика, но този факт по – скоро ги амбицирал в търсене на други изяви…

Приключенският стил на живот и поведение остава “запазена марка” за Идеал!

Като войник, той бяга от армията, защото ненавижда насилието и не  възприема военните порядки. Една младежка шега се превръща в армейско неподчинение!  Талантът на бъдещия театрал съчинява следния сценарий: увива в черен плат парче сапун и “заплашва” своя офицер, играейки скеча, че държи пистолет… Явно е бил доста  убедителен, че “ще гръмне” с бутафорното си оръжие самозабравилия се офицер, ако не спре да тормози него и останалите войници. Следва заплаха от военен съд. За да го избегне,  заедно с приятел рибар, Идеал преплува Дунава. Тази дистанция не е никакъв проблем за него. Залавят дезертьорите и няколко месеца двамата са в лагер за бежанци в Румъния. Една вечер успяват да напият охраната и преплуват отново Дунава – този път в посока към България. Оттук се качват на турски кораб, дори участват в спасяването му при появилата се буря, защото се оказват единствените хора, заедно с капитана, незасегнати от морска болест. Заровилите се, преди бурята във въглища “пасажери”, изглеждали като черни фантоми при спасителната акция, ала накрая капитанът им опрощава нередовното пребиваване на кораба.  Дори за благодарност отклонява морското возило и ги отвежда до Одеса…

     Но, както обобщава Сенека: “Съдбата води желаещия, а нежелаещия – влачи.” Така и буйният Идеал, дезертирал с толкова плам от войската и нейните деспотични порядки, в крайна сметка се озовава сред редовете на Червената армия, макар в обоза ѝ. Заболява от холера, но отново се разминава със смъртта.

Тогава в Русия, точно след Революцията, цари една изключителна артистична среда. Младежът разменя дневната си дажба храна за билети в театъра, запознава се със Станиславски и неговата театрална система. 

Завръща се в България след амнистия. През 1919 – 1920 година, след първоначалните му участия в миманса  и в Оперетата във Варна,  започва същинската му актьорска реализация в новосформираната трупа на Стоян Бъчваров.

Прави впечатление магнетичното му присъствие на сцената и дълбочината на пресъздадените ролите ( макар и второстепенни, като за начало ). Пресата в морския град не закъснява с ласкавите отзиви и още на втората година Идеал Петров има честта да бъде избран от Стоян Бъчваров за свой дубльор. От тук започва и стремителната му актьорска кариера. Работи в театрите на Русе, Пловдив, София, Стара Загора, Плевен, Бургас и Скопие. В пътуващите театрални трупи, които обикалят страната… В тези години, всяко лято на Конгреса на артистите се определяли съставите на пътуващите театри. Избирали са директор на трупата, който е бил и режисьор, и сценограф, и мениджър, организирал финансовото и кадрово планиране  на трупата. Именно в такова пътуващо представление гръмва револвер с истински, а не с халостен патрон и раненият в крака Идеал Петров пада буквално в ръцете на бъдещата си съпруга Роска Петрова – актриса от трупата.

Получава и покана да се включи в трупата на Народния театър, но на два пъти отказва предложението.

Идеал е изключително привързан към родната Варна, морето и Морската градина. В по-късните си години, той всеки ден се разхожда, а съгражданите му го поздравяват и му свалят шапка, защото има изключителен авторитет и сред колегите, и сред почитателите си. След 1923 година, Петров е играл предимно главни, но никога не е отказвал да играе и второстепенни роли. Често казвал: „За мене второстепенна роля няма. Има само добре изиграна или не“.

Идеал Петров е носител на много награди, както и на най-високото отличие – Iи II степен на ордена Кирил и Методи. Лауреат е на наградата „Георги Димитров“ за изключителни заслуги към театъра и специално за ролята в пиесата „Ревизор“ от Гогол. Носител е и на множество руски награди.

Изиграва над 300 роли в дългогодишния си сценичен път. Театралната критика определя Идеал Петров като самобитен, природно надарен талант, взискателен към ролите и всеотдаен на сцената. Отличава се със запомнящи се изразни нюанси на лицето и очите. За тях биографът Вичо Иванов в „Майстори на сцената“ пише: „В артистичната природа на Идеал Петров особено място заемат неговите говорещи очи. Те не са равнодушни към преживяването, към външния свят, към заобикалящата го среда и винаги подсказват някакво душевно състояние.“

През сезон 1948/1949 г. популярността на актьора нараства с неговите най-завършени роли: Чорбаджи Марко от „Под игото“ на Вазов, Градоначалника  от „Ревизор“ на Гогол, Челебиев в „Царска милост“ на Камен Зидаров, Мюлер в „Коварство и любов“ на Шилер, отец Лоренцо от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир… и в края на творческия му път – Фамусов от „От ума си тегли“ на Грибоедов.

Театърът е голямата любов на актьора. Според него само там, за разлика от киното, образът е представен цялостно и пълнокръвно. Ето защо има само една роля в киното – Хасан паша във филма „Хитър Петър“. 

Издъхва през 1983 г., на 20.09 в родната си Варна, а съгражданите му кръщават на негово име улица в квартал „Възраждане“.    

Катя Андреева         

braillefm.com                                                                               

ideal petrov
В ролята на Хасан паша от филма
„Хитър Петър“ (1960г.)

Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *