В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


„Бленувани залези“- новата поетична книга на Владислав Кацарски

Публикувано от на 09/02/2022

Tърся залез…

„В книгата по много интересен начин са вплетени различни изразни системи. Освен нормалната, българската кирилица, на която са стиховете в книгата, присъства брайловото писмо - цветово, без релеф... Колкото повече азбуки знаем, колкото повече азбуки владеем, толкова по - добре за нашите сетива и за нашия интелект..."

Тя изглежда толкова фина и толкова крехка. Изглежда, че няма много общо с човешкото ежедневие, но корените й са дълбоко в него. Тя е странна и непривична за мнозина, но ако някой успее да вникне в красотата й, би разбрал, че наистина е способна да спаси света. Поезията. Толкова достъпна и толкова далечна и непозната. 

Душата има нужда от дълбочина и простори, които ще срещне в поезията на Владислав Кацарски. Той разгръща хоризонтите на таланта си, за да пренесе всекидневието от уличния шум в селенията на добротворството. Стиховете му са с разнопосочни сюжети, но тяхната интерпретация звучи вдъхновяващо и  проличава завидното майсторство на поета да изгражда ситуации на напрежение, което води до необходимия нравствен катарзис.

„Оказа се, че докато пиша проза, съм натрупал във времето стихове за една „бленувана“ действителност.”(В.К.)

Димитър Христов: Държа в ръцете си най-новата книга на Владислав Кацарски – „Бленувани залези”. Изключително красиво оформена книга с поезия, която очаква читателите след интересните романи, които той публикува през последните години. Дори се бях уплашил, че се разминава вече с поезията, защото романът е тежката артилерия и понякога изисква огромно време и внимание от живота на писателя. Но се убеждавам, че Владислав Кацарски не е забравил първата си любов, защото и първата му книга е поетична. „Бленувани залези” носи този негов стремеж към красота, многоцветие, радост от живота и състрадание, защото отношението към ближния трябва да носи, освен взаимно щастие и разбиране, но и нежност. В книгата по много интересен начин са вплетени различни изразни системи. Освен нормалната, българската кирилица, на която са стиховете в книгата, присъства брайловото писмо – цветово, без релеф. Колкото повече азбуки знаем, колкото повече азбуки владеем, толкова по добре за нашите сетива и за нашия интелект

Книгата е издание на Фондация „Равностойно партньорство”. Тя излиза с подкрепата на Министерство на културата по програма „Помощ за книгата”. Редактор е Анелия Велинова, художник Омана Кацарска – дъщерята на автора. Споменавам за художественото оформление на книгата, защото тя се отличава от всички други със съчетанието на тези точки, които имитират брайловото писмо, и подсказват за различните начини на изразяване на поета Владислав Кацарски. Той е роден на 15 януари 1966 г. в София. Завършва средното си образование в софийското училище за деца с нарушено зрение. Има две висши образования – българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и педагогика за работа с деца със зрителни увреждания.

Като човек, който дълго време е работил в системата на Съюза на писателите, съм прочел биографиите на почти всички български писатели, но неговата биография се отличава с огромна дейност в различни посоки. Освен в областта на литературата, трябва да се отбележи дейността му в социалната сфера – да помага на другите, на хората със специфични проблеми. Огромна е активността му, когато е бил председател на Съюза на слепите. Работи в различни издания, като един изключително активен журналист, за когото социалните проблеми са много важни и не случайно БРАЙЛ ФМ е единственото социално радио в България. Героизъм е в днешно време да се направи такава медия и тя да съществува. 

Как успяваш да съвместяваш тези дейности?

Владислав Кацарски: Около мен има много всеотдайни хора. Те са малко като бройка, но са безкрайно отдадени. Като си гледам биографията, тя е неприлично голяма. Понякога си казвам „това не съм аз”. До себе си винаги съм имал трима души, които са скачали заедно с мен в огъня. Като се започне от сп. „Зари”, после в Съюза на слепите – управлявах в най-трудните години на тази организация. Винаги съм се увличал от неща, които не са правени досега, защото утъпканите пътища са спокойни и хубави. Цял живот съм искал да вървя по такъв път, да работя на едно и също място, но не се случи. Никога не съм желаел да участвам във войни и се оказа, че накъдето и да се обърнеш, оръжия виждаш.

През 2011 година създадох частна театрална трупа от слепи актьори „Театър на съучениците“. За пръв с моя екип качихме 11 слепи хора на сцената и какво вълнение и радост е да гледаш, как вдъхновено играят на нея. Салоните бяха пълни. Другата ми рожба е БРАЙЛ ФМ. Очакваме още един колега, приятел да се включи в екипа ни и да кажем „отборът ни е готов за европейска титла”. Това е пречистен екип. Много болка имаше, мъка и сълзи, докато този екип се избистри. Все още не предаваме от  истинското си студио, което търсим, но ще намерим. Това бяха тези години – трудни, пъстри и винаги с белия цвят на надеждата. И ето, след 15 години  издавам поетична книга със стихотворения, писани спонтанно във времето.

Димитър Христов: Хората като теб имат друга сетивност и твоята поезия се отличава с една различна връзка с Космоса, с природата и с околния свят, която не всички притежават. Хората, които имат зрящи очи, виждат много неща, но и за много са слепи.

Владислав Кацарски: Ти каза нещо много хубаво – човек трябва знае повече от една азбука. Когато научиш моята азбука, ще станеш малка частица от мен. Аз, като знам твоята, ще бъда малка частица от теб. Така ние, когато проникнем едни в други, ще можем по-лесно да се разбираме. Тази книга е с шрифт, който е авторски, на дъщеря ми. Тя е ревностен радетел на българската кирилица.

Димитър Христов: Тази знаковост и сетивност, символиката, която носи графичният знак, или както е релефният знак в брайловата азбука, тази релефна точкова система, е едно богатство, което дава други пространства на мисълта и други мащаби на взаимното разбиране. Това е ценното. Съществува азбука в морала, всеки има някаква своя азбука, всяка нация притежава изградени морални традиции. Така и в културата, в духовността, в литературата азбуката е носител на мисленето и на характера на една нация, на една общност. Тук виждам единство, което много ме радва – има семейства в България. От такива връзки, такава наследственост, когато се съчетават изкуства и различни форми на изразяване, се получават много красиви неща. Така е било в българското общество, което във времена на робство, е живяло затворено, патриархално и в семейството са създавали тези ценности.

Владислав Кацарски: Възхищавал съм се на тази приемственост, защото тя изгражда и голямото изкуство, и голямата наука. Имаме фамилии със забележителни архитекти, музиканти, писатели. Тревожи ме, че в последно време се забелязва страшно себеотричане, което дава първи признаци още в средата на 20 век и това продължава до днес. Вече 85 години! От 45-та година насам ние вечно нещо отричаме. Предишните. Вземи от тях положителното, стъпи на добрите им достижения и надграждай. Отхвърляме комунистическите романи. Павел Вежинов ли да забравим, аутодафе на книги ли да извършим, за да изгорят в пламъците му класици на социалистическия реализъм. Това са автори, оставили ярка следа в историята на българската литература. Ако търсим хубавите неща, винаги можем да ги открием, но ние сме черноглед народ, взираме се в лошото.

Аз съм благодарен на момичетата, които работиха с мен по семейния проект – и на Омана, и на Нели. Ние решихме след „Загърбената земя”, която незаслужено беше „покрита”, нищо, че бе номинирана за европейска награда и не получи заслуженото място, да затворим процеса. Книгата, която държиш в ръцете си „Бленувани залези”, няма да се продава в книжарниците.

Димитър Христов: Има случаи, когато някои от големите ни писатели в един момент не си харесват книгата, и я изгарят. Разбирам твоя напълно справедлив отклик на случилото се с романа „Загърбената земя”. За мен той е един от най-добрите съвременни български романи, едно твое силно постижение. С този роман отново се убеждавам в безграничността на човешките възможности. Това, което ти си постигнал, което си направил като автор и като художествено внушение, сюжет, герои, пластика на езика, острота на конфликтите, е гаранция за едно произведение, което заслужава голямо внимание. Но отново се сблъскваме с псевдокритериите.

Владислав Кацарски: Няма да водя война, просто ще затворим цикъла и тази книга ще се продава само на сайта на БРАЙЛ ФМ, по който начин ще помогнем на радиото.

Димитър Христов: Радвам се, че към нас се присъедини Анелия Велинова, която е част от творческия екип на новата книгата на Владислав Кацарски. Тя сподели, че има специално отношение към оформленито, към начина, по който изглежда книгата.

Анелия Велинова: В неговите стихове залезът винаги е в оранжево-червено, затова художничката е избрала такава корица, но слънцето присъства навсякъде в оформлението на книгата под формата на кръг. Кръгът като най-съвършен знак, който съдържа всичко в себе си. Някъде той е като две очи, на друго място е спирала, другаде е като слънце-залез или изгрев, само половината от кръга се вижда. На други места е сложен в различна композиция. Авторски са и снимките на Омана, освен шрифта. В номерацията на страниците точките са ту отгоре на слънцето, ту отдолу са цифрите – или отгоре изгряват, или отдолу. Такава е концепцията на авторката във връзка с визията. За нас е много емоционално всяко нещо, което пише Влади, защото ни е близък, обичаме го и искаме да бъде представен по най-добрия начин. Има смисъл в семейния проект, който ще бъде продължен и с малката ни дъщеря, актриса. Тя трябва да прочете стиховете.

Димитър Христов: Голямата дъщеря завърши ли НАТФИЗ?

Анелия Велинова: Голямата завърши Художествената академия, с няколко специалности е. Започна от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” с графика, след това -„Книга и илюстрация” в Академията, и накрая магистратура „Шрифт”.  А малката завърши НАТФИЗ, и двете са с различни награди. Опитват се да се борят с действителността, хората на изкуството не са много толерирани. Вървят по своя път, защото са създадени за това.

Димитър Христов: Радвам се, че Владислав Кацарски продължава да бъде поет, не е спрял да бъде и белетрист, и не престава да се занимава с толкова ценни и важни за хората дейности – да прави радио, да прави журналистика, да се вълнува от проблемите на Съюза на слепите, на Съюза на писателите, на всички други съюзи, които съществуват, защото в тях участват хора, които разчитат някой да ги чуе и да изповяда техните болки, а той това го умее.

На добър час на неговата нова книга „Бленувани залези”. Тя не трябва да се крие под щандовете, а да стигне до повече читатели.

Ще чуете стихотворения от книгата „Бленувани залези”, прочетени от Владислав Кацарски, Анелия Велинова и Димитър Христов във файла ТУК.

Водещ: Димитър Христов


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *