В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Ранен коментар или навременни заключения

Публикувано от на 10/02/2022

Кой се опитва да мами?!

Днес ще търсим отговори на въпросите за България и къде се намира тя в цялата шарения, която ни сполетя напоследък.

Какво се случва с инициативите на правителството? Ще изпуснат ли положението, инфлацията до 10 % ли ще стигне или ще продължи да галопира нагоре? Какво се случва с продажбите на газ и защо това, което правеше миналото правителство, беше престъпление, а това, което върши сегашното, не е… Колко да вярваме и колко кредит на доверие да предоставим на днешните управляващи и на новата икономическа система, която иска да въведе финансовият министър Асен Василев – доколко ще сработи и няма ли да се случи предупреждението на икономисти, че това ни води към катастрофа?Той твърди, че това е начинът България да стане по-богата държава. И още един въпрос, най-важният – трябваше ли министър Петков да хукне към Македония още в първите минути на своето управление, или беше по-разумно да изчака македонските преговарящи да дойдат в София?

За тези и други проблеми разговаряме с журналиста Христо Петров.

Христо Петров: Искам да направим едно уточнение по много важния въпрос за кредита на доверие, защото той е не само задължаващ, а е състояние, което предполага отчетност и отговорност за действията на всеки, получил това доверие. Благодарение на демократичните механизми на нашето общество и на изборния процес, тази коалиция беше подкрепена от избирателите. За това правителство изхождаме от позицията, че то има кредит на доверие, което трябва да бъде оправдано. Той не е безкраен и е в много свити времеви рамки, както и не е кредитът, който Симеон Сакскобургготски изпроси за 800 дни, и след това се изниза безславно от българската политическа сцена. За хубаво или за лошо, всеки от управляващите оставя някаква следа в българската политика и в този контекст искам да коментирам посещението на българския министър-председател в Скопие и разнопосочните оценки, които излязоха в нашите медии. В политиката съществува един принципен въпрос – личният контакт. Всеки подход и жест за подаване на ръка към Македония от българска страна, трябва да се разглежда като нещо позитивно. Истерията, която наблюдаваме с критичните и крайни изказвания, че е отишъл в Македония, още веднъж показва, че през десетилетията в нашето общество се е налагал стереотипът „ македонците са си едно, ние сме друго” и това не може да продължи безконечно. Не трябва да сме слепи за това, че нямаме железопътна връзка с Македония, нито нормални комуникации и икономически взаимоотношения. Дори тази бутафорна авиолиния, за която беше споменато, ще тръгне и ако е икономически неизгодна, ще се прекрати. В това няма нищо лошо, защото прозира желание да има движение напред и то не е породено от безумната необходимост за компромиси, напротив. Многократно беше изразена българската позиция, че подкрепяме Охридското споразумение, няма да отстъпим от нашите принципни позиции по този въпрос и продължаваме да държим за промени в статута на българското малцинство в Македония. Така че няма нищо страшно в това посещение. Може би щеше да е по-странно, ако настояваме и изискваме македонците да се поправят, иначе няма да разговаряме с тях. Не е необходимо да поддържаме линията на някои среди в българското общество, че Македония трябва да бъде в стегнатата сръбска прегръдка. Политически това не е перспективно в новата обстановка. Македонците са принудени да се сърбеят от 50 години, заради безумните коминтерновски решения и от грешките на политиците. Сега берем плодовете от тези резултати, но когато има едно ново поколение в Македония, не може да продължим със стереотипите на старото време и да имитираме развитие на взаимоотношения. Трябва да има нов подход, стъпил на историческите дадености и да вървим напред  в разширяването на икономическите и политически връзки с Македония.

Владислав Кацарски: Друг казус – нямаме закон за бюджета, имаме бюджет.

Христо Петров: Това беше принудителен ход от правителството на фона на растящите разходи, заради коронавируса и на продължаващите опити да се дои този бюджет в бездънния гюм на народното потребление. Законът за бюджета ще влезе в Народното събрание и до края на март ще бъде приет. В сегашната ситуация на ЕС на българското правителство трябва да бъде позволено да приеме бюджет, който няма да има негативни отражения за нашето общество и за финансите на всеки един от нас. Не бива да игнорираме икономическото състояние на Европа, което не е завидно на фона на растящата инфлация и определени рестрикции, като контрапункт на растящите разходи за покриване на загубите от пандемията. В Европа редица правителства, независимо от европейските директиви, намериха много ефективни начини в рамките на същестуващите си бюджетни разплащанияда подпомогнат не само бизнеса, но и всеки потребител на енергия с намаляване на ДДС-то върху горивата, газта и електричествоточрез различни динамични механизми, без директни натоварвания на бюджета, за да може всяко домакинство да поеме шока от нарастването на цените.

В България Асоциацията на работодателите (КРИБ) нададоха вой срещу свалянето на ДДС-то върху храните и се опитват да налагат в нашето общество „модела на работодателите”,  с който притискат правителството да приема непопулярни мерки в тази сложна ситуация. Свидетели сме как дружно скочиха и срещу решението за компенсиране на населението и бизнеса с цената на енергоносителите, тропаха по масата в различни медии, как не бива да се допуска да има различно подпомагане на цените за индивидуалните потребители и цените за бизнеса. По-важно е да отчитаме, че на тях им трябват пари в брой, а не само получените от надутите цени. Например, ресторантьорите дават препитание на обслужващия персонал и работят в пазарен механизъм. Защо непрекъснато трябва да искат и като разглезено дете да тропат, че на тях им се дава малко? Европейският подход има принципи, има нормални взаимоотношения между работодатели и наемен труд, съществуват нормативни ограничения, създадени с усилията на профсъюзите, докато тук притискаме правителството чрез протести. Като не му е изгодно, затваря ресторанта, баничарницата – също.  Ако продължава да му е неизгодно – продава и развива друга дейност. 

Владислав Кацарски: България е една от страните с най-либерални мерки по време на пандемията. Единствено най-силно пострадаха учениците. Тях ту ги спират, ту ги пускат, всичко останало работи.

Христо Петров: Тези деца вече трета учебна година са принудени да бъдат неприсъствено в училище. Вече изграждаме едно активно поколение, което има пълното съзнание, че образованието му е непълноценно. На този фон да затваряш училища и да поддържаш барове, ресторанти и казина отворени, е неморално и недалновидно.

Инфлацията расте и мерките на правителството са много важни за създаване на условия пострадалият дребен бизнес да продължи да съществува, защото ликвидирането на малките предприятия, на малките производители, ще има още по-негативен ефект върху цялостното икономическо състояние в страната.

Владислав Кацарски: Ревем за чужди инвестиции , а тук рядко влизат такива, защото законовата рамка е утежнена до безкрайност.

Христо Петров:  На голям международен форум преди две седмици европейска държава, която е на 2-ро място в България по инвестиции, и техните представители започнаха да се оплакват пред министъра, колко са лоши условията за инвестиции тук. Всеки производител, търговец, капиталист иска да получи максималното от държавата. Ако не успее да го получи, ще си го вземе по някакъв друг начин. Природата на самия капитализъм е такава.

Владислав Кацарски: Това правителство има ли механизмите да накара чуждестранните инвеститори да уважават българския потребител?

Христо Петров: Бих извел по-широко твоя въпрос – да накара и българският производител, търговец и капиталист да уважава и да спазва моралните критерии на потребителите. Нагледно доказателство беше ходът на правителството към посредниците на „Булгаргаз”, категорично застана на страната на потребителите и заяви, че интересът им не е бил защитен с тези огромни сметки и изнесоха конкретни цифри. Другият ход бяха извършените промени в КЕВР – маша на „Булгаргаз” и на цялата енергийна сган, която смучеше ограничените финанси на населението. Предприеха се конкретни стъпки за кадрови промени в тези две институции, резултатите ще бъдат видими да края на този или следващия месец и те са необратими, докато е на власт това правителство. Румен Овчаров, Петков, Делян Добрев и всички застрашени, активно гастролират по медиите, защото чувстват заплаха за интересите им в енергетиката. Техните действия, докато бяха във властта, не създадоха нищо добро за нашата държава.

Владислав Кацарски: Много провокативен въпрос ще задам – има ли нещо вярно в предположенията, че размаханият пръст на президента означава, че готви нов проект? Има ли изобщо размахан пръст?

Христо Петров: В момента политическата ситуация в страната не предполага появяването на бял свят на някакъв нов проект. Няма нищо странно в това всеки успешен политик като президента да мисли за следващата стъпка. Беше по-симптоматично, кога започна вербално да изявява несъгласие с някои действия на министър-председателя и кои подеха този тон, който той зададе. След критиките към министъра, че е отишъл в Скопие и позицията му към рекетьорите от „Булгаргаз”, Овчаров, Петков и Делян Добрев от ГЕРБ активизираха участията си в медиите. Това е индикация за някаква свързаност, за засегнати икономически интереси на тези субекти. Енергийните проекти на българска територия са много важни и всеки от нас е ощетен, защото не успяваме да почувстваме привилегията да бъдем на този енергиен кръстопът. Да се надяваме, че историческите дадености няма да оказват зависимости и влияние на политиката през следващия период и като българи ще успеем да се отрезвим, да погледнем нещата в очите и да разберем защо са такива, каквито са. Много е важно обществеността да е наясно, кой се опитва да мами. Трябва да бъдем вниматели, критични и категорични в отстояване на правата си и да не разчитаме на „добрината” на измамника.

Коментираха: Владислав Кацарски и Христо Петров


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *