В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Апетитната хапка – обществена собственост и механизми на присвояване. Къпалня „Мария Луиза“

Публикувано от на 10/02/2022

Битката за Борисовата градина!

Гост в студиото е Гергана Пирозова - театрален критик, общественик, създател на групата ДА СПАСИМ БОРИСОВА ГРАДИНА

Преди повече от сто години под ръководството на учени и практични градинари (първите от тях - чужденци) софиянци създали за своя радост, удобство и гордост (а впоследствие многократно презалесили и разширили) забележителна градина, розариум, разсадник, градски парк. Малко по-късно най-добрите български скулптори постепенно обзавели в него исторически кът - с бюстовете на най-заслужилите сънародници. На забележителни хора от забележителни майстори! Борисовата градина!

„Битката за Борисовата градина е битка с мутрите. Новият публичен устройствен план в Борисовата градина легализира апетитите на Вълка, Алексей Петров и Гриша Ганчев и има за цел да узакони престъпно придобитите имоти през последните 20 години. Гражданите трябва да бъдат активни преди частниците да бъдат бетонирани, множество дървета да бъдат изсечени и строителството да започне да кипи в тази част на града ” (Г.П.)

Владислав Кацарски: Темата, която заплашва да се превърне не в „онази троха“, която ни тормози нощно време, а в лошия „ръждив пирон“, който предстои да ни се забие в петата.

Христо Петров:  В Столична община (СО) предстои да бъде приет внесеният от кмета Фандъкова и компания подробен устройствен план за Борисовата градина. Какво налага тази спешност и защо 15 години от последните 35, общината не е изкупила и 1 кв.м. от дарените на мутри и честни частници територии в парка? И сега, след изтичане на тези 15 години, мутрите-частници ще имат законово право да се разпореждат със своята узаконена собственост, открадната законно от общината и от обществото, от нас. Оказа се, че зад спуснатите от СО плътни, черни завеси на мълчание и тайни, емблематични части от Борисовата градина, „Летният театър”, къпалня „Мария Луиза”, „Кривите огледала”, Телевизионната кула, прилежащите части на „Ловен парк”, „Симеоновско шосе” и ъгъла „Г.М. Димитров” и „Дианабад”, „Веселото село”, „Ловният дом”, са преминали в мръсните ръце на ловки шмекери и знакови имена от прехода. Апетитите не са спрели и до днес. Захапан е и стадиона на ЦСКА, столичния колодрум, Дендрариума. Подобни, огледални схеми на отнемане на общинска собственост, вече са приложени и в Южния парк, периферията на парк „Витоша” и къде ли не още из София. За да разберем какви са бъдещите планове и за каква придобивка иде реч, нека се върнем към Борисова градина и да чуем, какво е казал емблематичният кмет на София инж. Иван Иванов през далечната 1939 година, когато е открита къпалнята „Мария Луиза” в Борисовата градина, построена за софиянци.

Владислав Кацарски: Наш гост в студиото беше Станислав Колев, който промотира много хубава книга, посветена на София. Да припомня речта на кмета Иван Иванов от 1939 година, когато все още София се нарича „малката Виена”, преди бомбардировките на братята ни от английската и американска армия. И паметник издигнахме на летците им в знак на признателност, че съсипаха един прекрасен град. Ето какво казва кметът Иван Иванов:

„Ваше Високопреосвещенство,

Господа Министри,

Госпожи и Господа,

Радостен съм, че мога днес, от името на Столичния общински съвет и Общинската управа, да предам за ползуване от столичното гражданство първата лятна къпалня на Столичната голема община, носеща името на малката любимка на столичани Княгиня Мария Луиза.

Тази къпалня е първа от къпалните, които Столичната голема община ще построи в близките години за своето население, за да задоволи една насъщна нужда на големия и разрастващ се град, грамадната част от чието население няма възможност да летува вън от града и трябва да му бъдат създадени тук условия за укрепване здравето, за отмора, за телесно развитие на младежта и за здрави летни развлечения.

Управата на града си дава ясна сметка, че София има всички условия да се развие като летовищен и лечебен град и в тази възможност търси създаването на едно по-добро благосъстояние на нейното население.

Противно на общото убеждение, че София е един чиновнически град, трябва да ви кажа, че статистическите данни показват противното: че София е един търговско-промишлен град, едно от големите и основни занятия в който може да стане гостоприемството, стопанския туризъм в най-широкия смисъл на думата. Център на управителния, интелектуален, търговски и индустриален живот на България, център на една рядко богата с разносвойствени минерални води околност, София има ясно очертан образ на един гостоприемен град, в което, между другото, трябва да се дирят възможностите за неговото стопанско развитие и изграждане по-добро благосъстояние на населението му.

В няколко години Общинската управа вложи най-дейни усилия да пригоди града към това му предназначение: въведе забележителна чистота, павира голяма част от улиците, построи множество градини и предвиди нови, за да стане София един „град-градина“, създаде градоустройствен план, в който прокара като основно начало изграждането на града като курортен център,  присъедини към града близките му околни селища, за да може да ги направи цветущи околности, където градът да приютява и дава лечение на своите гости и, най-после, създаде множество бани във всички части на града.

Общината започна строежи на летни къпални със съзнанието, че поема съществената грижа да създаде на младежта и на ония свои граждани, чиито средства и други условия на живота не им позволяват да летуват другаде, възможността да намерят лятна почивка тук, да понесат по-леко летните горещини, а децата да прекарат лятната си почивка в укрепване на своето здраве със слънце, чист боров въздух, прохлада и спорт.

Първата, построена от Столичната община къпалня е, както ще видите, една грамадна модерна постройка, най-голямата и най-модерна лятна къпалня на Балканския полуостров. Нейните размери и съоръжения са по международните олимпийски изисквания.

Къпалнята е строена по проект и техническо изпълнение на архитекта при Архитектурно-градоустройствената дирекция на Общината Борис Далчев, ръководител на железобетонните строежи е арх. Квартирников, а на машинните инсталации инж. Гигов; строежите са извършени от строителното предприятие „Бр. Николови”. Общото ръководство на постройката имаше бившият помощник кмет инж. Радослав Михайлов и директорът на архитектурно-градоустройствената дирекция арх. Горанов. На всички тези господа, както и на работющите, които вложиха упорит труд и любов към работата, изказвам сърдечната благодарност на Управата на града и на гражданството.

Уважаеми присътствуващи! Към всестранното изграждане на нашия град, като достоен пръв представител на Отечеството ни, в който се отразява културния лик на българския народ, тази лятна къпалня е, надявам се, един хубав принос и указание за дейните усилия на града да се равни с по-напредналите първи градове на Европа. И аз, и моите другари от Общинския съвет, и Общинската управа, като предаваме на столичното гражданство за използуване къпалнята, вярваме, че сме задоволили една належаща културна потреба на гражданството и сме изпълнили дълга си да провеждаме онези почини, стопански и културни, които то ни възлага.

Обявявам, прочее, лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“ на Столичната голяма община за открита!”

Това е част от речта на кмета Иван Иванов. Вижте за какво става въпрос – градини, чистота, паркове.  А каква е София днес и какво сме съсипали?

Гергана Пирозова: Създаването на Борисова градина започва с издаването на указ от 1882 година. Малка скоба към казаното от Иван Иванов: през 1889-90 година идва френски гост в града и когато вижда парка, възкликва, че е невероятен и не е „малката Виена, а „малкият Париж”, защото му прилича на Булонския лес по своята красота и размах. Това е през 19 век, а в 21 век – 2022 година водим този нелеп разговор за спасяването на Борисова градина, която съществува близо два века, което е изумително. През 21 век ние говорим за спасяването на Борисова градина, която е изцяло публична собственост. Никога не е била никаква друга, освен публична собственост, преминавайки през различни управления и исторически периоди. Изведнъж днес трябва да обясняваме, че е нужно да я спасяваме, защото идва един публичен устройствен план, с цел да бетонира частната собственост, придобита по напълно незнаен начин. 

Как така за 20 години се появиха някакви фигури, които познаваме от ъндърграунда, като Румен Гайтански – Вълка, преди това Георги Илиев взима на концесия къпалня „Мария Луиза”, откъдето тръгват  част от събитията. Докато беше на концесия, къпалнята все пак бе отворена за гражданите. После той я продава. Къпалнята е един от примерите за съдбата на десетките имоти. Днес тя е изцяло частна, Летният театър също. Той не е малката „лятна естрада”, намира се към Семинарията. Това са 26 декара – най-голямата амфитеатрална сцена, на която са се случвали най-знаменитите събития. Оттам са започнали Гяуров, Гена Димитрова.

Дори комунистите не причиниха тези злини, при тях всичко е държавно и защитено. Настъпва времето на демокрацията и на промените. Борисова градина, Дендрариума са изключителна държавна собственост. Тя не подлежи нито на заменки, нито на отдаване под наем, нито на концесия, не може да се продава и търгува. И изведнъж през 2017 година общината сменя данните към проектантите на устройствения план и Дендрариумът се оказва частен. Изключителна държавна собственост, която се „окачва”частна на Алексей Петров. Целият парк има 151 поземлени имоти, половината са частни. Другото е смесена собственост, което означава, че подлежи на продажба, на търговия.

Общината била много бедна и тръгнала да прави сделки с Георги Илиев, после с Гайтански и от бедност влиза в дружеството не с парична вноска, а подарява земя. Така Гайтански и тези хора притежават срещу 0 (нула) лв. огромни територии. По-интересното е този устройствен план какво идва да направи в момента, и за което ние се съпротивляваме. Водим лични и всякакви разговори. Казват, че не могат да разрешат казуса с частните имоти, но така ще направят, че всички те ще влезнат в урегулирани поземлени имоти, в които частна и публична собственост стават съсобственици, т.е. Гайтански идва като съсобственик на половината гора, на половината парк. Малко са му Летният театър и къпалнята, а сега става и съсобственик. Този подробен устройствен план вместо да защити публичните интереси, прави така, че ние оттук насетне да не можем да стъпим в къпалнята и в Летния театър. И г-жа Фандъкова с най-сардоничната усмивка, за мен тя друга няма, защото прекрасно знае какво се случва, знае за тези кражби и ги покрива, казва „такъв хубав устройствен план съм ви направила, веднага всички ще можете да се къпете в къпалнята”, което е абсолютна лъжа. В този публичен устройствен план, срещу който протестираме, достъпът до къпалнята и Летния театър са с ограничен обществен досег, т.е. ние никога повече не може да влезем в тях. Единствено при някакво странно желание на Гайтански, което не е проявявал от 2006 година, откакто е собственик. Но оттук нататък публичният устройствен план му позволява никога да не пуска никого вътре, освен че е и частен.

Христо Петров: Защо общината продължава да бърза с този подробен устройствен план?

Гергана Пирозова: Защото идва 2023 година, когато спират да управляват там. В момента бързат с няколко парка, не е само Борисовата градина.

Владислав Кацарски: Опозицията защо не трещи, защо не гърми?

Гергана Пирозова: Коя опозиция? Имам специално отношение към опозицията в СО, защото смятам, че общинарите от БСП са в изключително съдружие с ГЕРБ, особено по темата за Борисова градина. А Борис Бонев от „Спаси София” по тайнствен и загадъчен начин мълчи за парка, защото е подкрепен от инвеститори.

Имаше онлайн обществено обсъждане на 13.01.2022 г. за публичния устройствен план на Борисовата градина. Септември месец мина и през Общински експертен съвет по устройство на територията. Вътре има скандални неща. За беда на 4.02.2022 г., последният ден, в който гражданите можеха да изпращат своите възражения, откривам нещо, което ме изуми. В една от картите са вмъкнали два трамвая, не един. Без никакво публично коментиране и обсъждане. Не само – тези две трамвайни трасета не присъстват никъде в документите на публичния устройствен план, нито в легендите към картите, т.е. – те са сложени напълно тайно. Тези трамваи откъде ще минат, по въздуха ли?  Минават през гъстите гори на парка. Няма да се сече?! За два трамвая ще се сече и отделно от това там има инвеститорско намерение, защото с тези два трамвая отцепват една огромна част от Борисовата и така я откъсват от големите масиви. Става въпрос за 300-500 дка площ.

Целта на един устройствен план е да регулира застрояването. За беда този план идва да узакони т.нар. частни интереси, които се оказаха огромни в Борисовата градина.

Половината парк няма акт за публична собственост и от Столичната община и гл. арх. Здравко Здравков много добре знаят това. Защо премълчават? Защото така паркът става изключително уязвим за частни апетити. Човек резонно се пита – на кого служат тези хора? Имам кратък отговор - на мутрите, които заграбиха парка.

Знаете ли още, че проектът, с който спечелиха конкурса, няма нищо общо с проекта, който е в момента. Този вече не би следвало да е валиден заради поправките, направени без обсъждания и опитите за измами. Той не трябва да бъде допуснат и сега е моментът гражданите да действат. И да, мога с пълно съзнание да кажа, че ние сме във война с мутрите. Докато не се направи разследване как е открадната Борисова градина, никакъв публичен устройствен план не бива да има!

Съдбата на Борисова градина все още е в наши ръце. Последното нещо, което може да допуснем, е да се примирим. Те ни вкарват във филма, ние гражданите да търсим законови пролуки да защитим парка си от престъпните апетити. Тогава управниците на София за какво са? На чий Господ се кланят? Ние знаем и именно този публичен устройствен план доказва това. Стига толкова! Свидетели сме на откровена измама и откровена кражба от нас. В къпалнята има минерален извор, който може да захранва нон-стоп курорт там. Знаете ли, че минералните извори са изключителна държавна собственост и по Конституция до тях трябва да има обществен достъп. Както морето е на всички.

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Апетитната хапка – обществена собственост и механизми на присвояване. Къпалня „Мария Луиза“

Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *