Проф. Златимир Коларов за литературните си постъпки

Смисълът е да даваш.

Един от водещите доктори в своята област, проф. Златимир Коларов гостува в студиото на радио Брайл ФМ, но като автор на книги.

Златимир Коларов е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор и съавтор на над 580 научни труда в областта на ревматологията, имунологията и вътрешната медицина. Автор е на 23 художествени, публицистични, научно-популярни и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 7 за документални и 8 за научно-популярни филми и над 250 публикации в литературни и електронни издания. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, италиански, гръцки, португалски, руски, албански, украински, полски и румънски езици. Филмите му са представени на фестивали и прожекции в Гърция, Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Израел, Англия, Словения, Русия, САЩ, Япония, Канада. Две от книгите му са преведени и издадени в Украйна и Германия. Носител е на 52 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член е на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци – гилдия „Сценаристи” и Съюза на журалистите в България. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”, заместник-председател на Научното дружество по ревматология, почетен член и член на управителния съвет на Асоциацията за лечение и изучаване на болката, асоцииран секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM.

Димитър Христов: Проф. Златимир Коларов е личност, която винаги ме е вдъхновявала със своята разностранност, със своите успехи в различни области. Литературата и медицината са две хуманитарни области, но във всяка твоя проява в тях се вижда човещината, която е крайно необходима и на лекаря, и на писателя. За мен това съчетание на медицината, като грижа за здравето на хората и на обществото, е свързано и с литературата, която влияе в развитието на човешката общност със своите творби. Това се съотнася към езика и към мисленето, към начина на общуване и на взаимодейсвие между хората.

Кажи ми в днешната тежка и конфликтна ситуация, как успяваш да спасиш връзката между литература и медицина?

Златимир Коларов: Всичко, което правим като хора, трябва да бъде насочено към човека и към красивото и нежното, към ранимото в него. Трябва да съхраним цветенцето в неговата душа, защото то е обградено от много бурени и не е трудно да загине, смачкано от нашествието на злото около него. Това е нашата мисия като пишещи хора, да съхраним цветенцето, да му дадем възможност да израсне и да отделим плевелите от него. Залегнало е във всеки човек, който работи с хора и е в близост до тях, както е при мен чрез медицината и литературата.
 Литературата е призвана да разкрие недъзите на обществото, всички черни моменти, които затриват съдби, обричат хора на мъка и нещастия, и да даде възможност чрез творбите си да докосне и провокира човек да намери своя път. Тя трябва да задава въпроси, а не да дава готови отговори. Отговорът е много личен, но повтаряйки стари, изконни човешки истини за любовта, за добротата, за честта, за борбата между доброто и злото, трябва да ги покажем по нов начин, за да са достъпни за човека от днешното време. Необходимо е да стъпим на създаденото от класиците, иначе напразен ще е трудът ни.

Димитър Христов: В медицината има рецепти за лекуване на някои болести, обаче литературата как се справя, тя какво прави?

Златимир Коларов: Литературата трябва да започне с диагнозата, а тя е в различните стилове. Имам и няколко публицистични книги, където се опитвах да направя действена публицистика, анализаторска, защото като следя писанията, те само констатират, че животът сега е труден, но лекарят в мен ме провокира да търся диагнозата и да загатвам за лечението. Някога мислихме, че свободата на словото ще реши всички проблеми, но много важно е да има чуваемост. За съжаление, чуваемост няма. В този грохот от събития, човек не може да чуе, да осъзнае и да анализира събитието и да реагира. Давам примера с Виктор Юго, когато се случват ужасяващите кланета по време на Априлското въстание, и колко време се говори в парламента, в пресата там. Хората са имали възможност да осъзнаят събитията, да вземат позиция и да реагират. А днес се случват няколко събития и се получава ефектът на надпределното задържане, психиката не може да поеме този товар.

Димитър Христов: С изключение на поезията, пишеш във всички жанрове – белетристика с разкази, новели, романи. Остра социална публицистика, дълбоко конфликтна, защото вадиш на показ много жестоки съдби от ежедневието. Правиш безпристрастна диагноза на начина, по който живеем. Пишеш киносценарии за игралното и документално кино.

Като студент отделяше немалко време, за да се занимаваш с теория на литературата и още оттогава се отличаваше с поглед, както на млад писател, така и на млад учен, изследовател на човешката душевност и на човешкото здраве. Искам да спомена за някои от новите ти книги – „Среднощен етюд за стари глупаци”, самоиронично заглавие, което предизвиква интерес. Това е книга с много сериозно присъствие в българската съвременна белетристика, преведена на немски език и издадена в Германия. „Откровения – книга 1: За книгите и литературата”, книга, която надниква в творческата лаборатория на редица автори. Двадесет и девет текста-откровения за същността на литературата от гледна точка на писателя, за вълненията, колебанията и трудностите при написването на всяка твоя книга. С друг подход гледаш на авторските стилове и почерци в днешната ни литература и това прави ценно мнението ти за тези явления.

Искам да припомня изключителния успех, който постигнахте с твоята съпруга Валентина Фиданова – Коларова, режисьор и писател, историк на българското кино, преподавател в НАТФИЗ, с  филма от 2007 година „Пътят към върха”. Филм, в който няма екшън, кръв, убийства, но е с много дълбок човешки сюжет и с участието на талантливи актьори. Другият игрален филм, който излезе през 2020 година, създаден по романа ти „Illusio Magna”, е „Пепел върху слънцето”.Модерен сюжет с дълбок психологически и нравствен подход към случващото се в нашето общество. През 2021 година на Международния филмов фестивал в Монако филмът спечели три награди.

Сподели за твоите „Откровения за книгите и литературата” , защото мога да предвидя, какво ще кажат професионалните литературни критици, но много приятно ме изненадват твоите отзиви за автори и за книги.

Златимир Коларов: В книгата се разказва за раждането на литературата. А писателят е този, който дава смисъл. След нас остават много думи и мисли, които вятърът ще отнесе. Затова реших да дам шанс на добрите думи, мисли и чувства, това ме поведе в тази нова книга. За мен при писането не трябва да има излишни думи, особено в късия разказ. Словото трябва да е като проблясък, като мълния. Да тресне като мълния и да отзвучи, но, за да блесне по този начин, той трябва да започне с брутално нахлуване в самия разказ.От ученическите си години приемам словото за предизвикателство. Имам желание да го овладея във всичките му възможни форми. Осъзнах каква е разликата между научното и художественото слово, има само една допирна точка и тя е, че работим с един и същи материал – думите и словото, но по коренно различен начин и подход. В научното слово обясняваме, в художественото внушаваме. Това беше повод да изнеса лекция „Магията на словото”, където разделям отделните стилове. В медицината съм писал във всички възможни стилове, в литературата имам същия подтик с изключение на три неща, които не съм пробвал – театрална драматургия, високата есеистика и поезия. 

Късият разказ, който ме увлича и съм написал доста неща, е като тичане на къси разстояния, на един дъх от старта до финала. А писането на роман е маратонско тичане и тичаш месеци наред. Трудно се пише роман и не случайно романистите са по-малко от разказвачите на разкази. Искам да подчиня словото, да стигне до хората, да разбуди в тях доброто, да осъзнаят безсмислието на враждата. Имам една книга „Отблясъци от далечни светкавици (следвоенни разкази)”с разкази, провокирани от войната в Югославия през 1999 година. Случващото се в Ирак, Сирия, Чечня, Украйна правят темата актуална и сега. Искам хората да възненавидят войната, защото ние, лекарите, се борим за всяка секунда живот, всяка капка кръв и изведнъж войната убива най-ценните, младите хора. Войната е световен цинизъм.

Димитър Христов: Изключително ценно е твоето присъствие и твоята работа като председател на Съюза на лекарите писатели, който носи името на големия ни белетрист Димитър Димов. Лекарите писатели са много важна част от българската литература.

Златимир Коларов: Много лекари търсят и намират отдушник в изкуството. Има добри художници, певци, пианисти, някои от които на нивото на концертиращи артисти, но те остават скрити за обществото, защото тяхното поле за изява е болницата.

Създаден е Международен съюз на писателите лекари UMEM, където България е член. Преди 5-6 години ме избраха за председател на дружеството и го приех като предизвикателство. Организирахме национален литературен конкурс за произведение от лекар, направихме изложба „Хипократ и Пегас” на лекари писатели от Възраждането до наши дни. Предстои да излезе книгата „Хипократ и Пегас”,  която е книга памет. Организирах в Пловдив  61-ия международен конгрес на писатели лекари.

Димитър Христов: На този международен конгрес Съюза на писателите лекари получи висок престиж и оценка и като домакин, и като авторитет в тази международна общност.

Златимир Коларов: Исках да им покажем една друга България, страна на творци, интелектуалци. Да представим красотата на нашата природа и душевност.

Димитър Христов: Кажи ни за творческата ти работа с твоята съпруга, режисьора Валентина Фиданова-Коларова. Веднъж сподели, че „сценарст и режисьор са винаги в конфликт”. Когато те са семейство, какво се случва?

Златимир Коларов: Благодарение на изкуството, с жена ми Валя винаги имаме тема за разговор и тема за кавга. Тя никога не ми харесва сценариите и от тези спорове се родиха 16 документални филма и един игрален. В документалистиката работим в две направления: научно-популярно кино, а другото сме нарекли „памет българска”. Тази тема дълбоко ме вълнува. Първият филм за Димитър Димов е по мой сценарий и нейна режисура, първи наши филми са за Иван Динков, Йорданка Благоева. Тя направи с друг сценарист филма за Гинка Станчева, за Георги Парцалев, за художничката Василка Баларева и предстоят няколко филмови премиери и представяне на книги.

Димитър Христов: Да поговорим за твоя творчески интерес към работата на радио БРАЙЛ ФМ и на Владислав Кацарски, като писател, публицист, журналист.

Златимир Коларов: И като борец и непримирим човек, което е велико. Миналата година завършихме филма „Забрава” за д-р Стефан Черкезов, който изгаря, като спасява от горящ автобус 47 души. Единственият, който загива, е той. Това е велик пример за саможертва. Другият филм, който много искам да направя, е за БРАЙЛ ФМ, за моя приятел Влади. Имам разказ за него „Владислав от Бъкстон”, но имам и за съпругата му „Анелия от Бъкстон”. След една премиера, на която се видяхме, те тръгнаха заедно, валеше сняг, видях ги в далечината, която постепенно ги скри, и това ме провокира да напиша втория разказ, посветен на Анелия. 

Този филм трябва да е за зрящи, а не за незрящи. Много хора се глезят и не си харесват живота, макар да им е дал достатъчно, а те, двамата, се борят, живеят пълноценно, имат качество на живот. Моите болни, осакатени, с патерици, правят  чудеса и обичат живота, а други се жалват от него, не бил по тяхна мярка.

Димитър Христов: Пътувал си много по света, но как виждаш развитието на България, на българския характер и душевност? Накъде вървим?

Златимир Коларов: В криви пътеки вървим, за съжаление. Четох книгата „Откровения” на Георги Йорданов, бивш министър на културата. България през 80-те години е била на 27-мо място в света по икономически показатели и ООН ни задължава да даваме пари за нискоразвитите страни.  От 27-мо място да се сринем на последно в Европа, е недопустимо и катастрофално. Това се случва не и без „чужда помощ”. Трябва да го осъзнаем и да спрем този главоломен ход надолу. Необходимо е всеки от нас да има твърда социална позиция.

Димитър Христов: Като територия България в сравнение с европейските държави, е една средноголяма страна, но в определени етапи на българската история, като високо родолюбив дух, сме били на първите места. Територията не е определяща за силата на духа.

Златимир Коларов: Културата на Русия започва от българската азбука и писменост, от църковнославянските ни книги. Изнасяли сме култура, дали сме им православна вяра.

Димитър Христов: Първо отива в Киевското княжество това, което изнасяме като писменост, като преведени църковни богослужебни книги, и оттам към Московското княжество. Тук е люлката на съвременната цивилизация и на европейската култура.

Златимир Коларов: Ние не можем да се вълзпозваме от това, не умеем да го представим пред света, да го докажем.

Димитър Христов: България е на 3-то или 4-то място по археологични находки и паметници от древността след Италия, Гърция и Мексико.

Твоите герои си задават въпроса кой съм аз и как живея, как оцелявам и затова казвам, че книгите ти имат лечебна стойност, защото дават отговори за оцеляване. Заставаш винаги от двете страни, на лекаря и на писателя, но какво се случва с пациентите в тази конфликтна ситуация и хората, които ги лекуват?

Златимир Коларов: Моето съсловие е в голяма степен обругано. Както навсякъде, има недостойни хора. Дълбоко негодувам срещу продажбата на сертификати, престъпление, за което трябва да се отнемат лекарски права. По време на пандемията изчезнаха сестрите и лекарите, защото влязоха в ковид отделенията и си изпълниха дълга. Това е геройство в мирно време.

Димитър Христов: Много е важно, че хора като теб присъстват в българското изкуство със собствен стил и в различни жанрове.

За литературните си интереси разговаря с водещия Димитър Христов.

Написано от Anelia Velinova