НАЙ-НОВОТО

Михаил Григоров – в началото и после

Anelia Velinova | 18 — 05

Михаил Григоров е инженер и вълнуващ лирик, журналист от в-к ”Българска армия”, автор на стихове, есета, пътеписи, проза и анализи. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Тематиката и посланията на неговите стихове варират широко: през интерпретиране на традиционни философски, социално-политически и религиозни категории за живота и смъртта, бедността и богатството, грозното и красивото, до интимни фрески на страдащата поетова същност – влюбена, непримирима, ранима, тържествуваща, сливаща се с вечността. Ще чуете разговор с Михаил Григоров – поет, който със своето писмено слово поддържа живи въглените на родния език, културните традиции и богатата ни история. Димитър Христов: Михаил Григоров е много талантлив поет. Пише ярка българска поезия, която търси родовите корени, историческите моменти, трудни за българския народ и нравствените проблеми днес, които вълнуват всеки българин. Не малко години се занимава и с журналистика. Отразява по един категоричен начин действителността не само каквато е, но и каквато бихме искали да бъде. Ще чуем негови стихове от стихосбирката „Езически празник”. Очакваме и неговите нови книги. Ти не си филолог. Как овладя българското стихосложение? Михаил Григоров: Аз съм инженер по образование. С настъпването на прехода и падането на Берлинската стена, реших да пробвам с дейности в бизнеса, но не се получи. От поет бизнесмен не става. И поезията не е бизнес. Владислав Кацарски: Имаш ли обяснение защо българският народ онемя и ослепя? Михаил Григоров: Да се запитаме първо, защо българинът престана да мисли? Защо забравихме думата „съзерцание”? Някога големи поети, учени и философи са съзерцавали вселената и са правили открития. Коперник не е летял с космически кораб, нито Галилей, за да видят, че Земята се върти и не е плоска. Те са съзерцавали, а това не е пасивна мисловна позиция. Съзерцавайки, човек наблюдава и мисли. В резултат на глобалните процеси и модерните технологии, качеството […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 16.05.2022

Anelia Velinova | 18 — 05

Темите във „Феърплей“: – Големият финал за Купата на България короняса Левски с трофея, при това – напълно заслужено. Въпросът е не защо „сините“ играха добре отново, както го правят цяла пролет, а защо ЦСКА отказа да се появи на мача… Във футбола има логика и спортната форма е сериозен фактор – и това важи и за двата отбора. Анализите – в двата часа на „Феърплей“. – Братя Пулеви се биха в Калифорния, като срещите им бяха предхождани от куриоз, който ги принуди да боксират с един и същ чифт ръкавици. Кобрата победи, Тервел допусна първата си професионална загуба. – Във футболна Европа големият мач бе в Лондон на „Уембли“, където Ливърпул взе втория си трофей за сезона. Ще успее ли обаче да стане и шампион, след като изглежда интрига и във Висшата лига ще има до края. – В Италия „Милан“ и „Интер“ ще решат всичко в неделя – титлата е в Милано, въпросът е дали ще е с червено-черни или синьо-черни лентички. – В сряда е първият от трите големи финала в Европа, като в Севиля ще е горещо. – Новак Джокович спечели титлата на Мастърса в Рим, което е първият спечелен от него турнир за годината. – В НБА имаме само четири останали отбора, а шампионът и финалистът от миналия сезон отпаднаха. Водещ: Иван Иванов

Приемната

проф. д-р Георги Чернев: 4-ти конгрес на Българско Дружество по Дерматологична Хирургия

Anelia Velinova | 18 — 05

Проф. д-р Георги Чернев е началник на клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицински институт на МВР в София. От 2018 година е основател и председател на Българското Дружество по Дермтологична Хирургия (БДДХ). Интересите му са насочени в областта на дерматологичната хирургия и дермато-онкологията. Има повече от 650 научни статии в международни и български списания, издател и съавтор на 3 книги, един международен Atlas of Dermatology, общо над 40 глави в книги с дерматологична тематика и е редовен участник на национални и международни форуми и конгреси по дерматология. Ще Ви предложим среща с проф. д-р Георги Чернев, с когото разговаряме за проведения преди месец четвърти конгрес на Българското Дружество по Дерматологична Хирургия, за атмосферата на форума и новите, полезни за дерматологията открития. Владислав Кацарски: Проф. Чернев е последният събеседник в това студио. През юни ще се срещнем отново, но в новото ни студио, за да поговорим за Ковид-19 и неговото влияние върху кожата и кожните заболявания. Постковидните травми ще бъдат задълго аткуални. Каква е разликата между дерматология и дерматологична хирургия? Проф. д-р Чернев: Дерматологичната хирургия е част от дерматологията, но се възприема като най-сериозния ѝ дял – дерматологична хирургия, дерматологична онкология, хирургично третиране на по-тежките заболявания, като кожни тумори, неоплазми от различен произход. Стандартната дерматология и венерология, както е дефинирана тази специалност, беше основно развита в България през последните десетилетия, докато дерматологичната хирургия взима превес в последните 10-15 години, става обект на по-оживени дискусии и предизвиква широк международен отзвук. Владислав Кацарски: Кога се профилира един дерматолог като хирург? Проф. д-р Чернев: Това е въпрос на лични приоритети и желание за изява в този подраздел на дерматологията. Владислав Кацарски: Разкажи ни за големия форум, който се проведе в България, какво представляваше той и какви бяха основните приоритети и въпроси за дискусия? Проф. д-р Чернев: Това е четвърти форум на Българското Дружество по […]

Любовта, без която не можем

Писателят Асен Асенов и неговите откровения пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 18 — 05

Асен Асенов е роден през 1956 г. в София. През 2004 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Дом на паметта”. Нашумява с романа-фентъзи в два тома „Принцът на вълшебните сънища” (2013). През 2015 г. се появява стихосбирката „Да бъдеш – или не” в съавторство със Сергей Литвиненко. Следват сборникът с разкази „Пробуждане“ (2016), новелата „Дух“ (2017), полиграфическият дневник „Печатари“ (2019) и книгата с разкази „Промяната“. Член е на Съюза на българските писатели. Предлагаме ви разговор с Асен Асенов – писател и един от най-успешните книгоиздатели на български автори. Създал издателство „Мултипринт”. Димитър Христов: Когато книгоиздателят е и писател, неговият подход към другите творци е по-подкрепящо. Кога започна да пишеш? Асен Асенов: Почувствах порив за писане около 50-тата си година. Дотогава съм водил само дневници и съм обмислял, дали да отделя време за писателска дейност. Късно започнах да пиша. Димитър Христов: В белетристиката това е нормално. Обикновено в по-ранна възраст се изявяват поетите, докато белетристите трябва да натрупат повече житейски опит и повече сюжети. Но ти пишеш и поезия. Заедно със Сергей Литвиненко, руски поет и драматург, сте издали книга с поезия. Има ли връзка между поезията и белетристиката, която пишеш? Асен Асенов: Прописах първо поезия и първата книга е поетична. Тя не е на тази маса и не е ясно къде е, защото е много стара. През 2002-2003 година реших да посветя стихосбирка в памет на моите роднини, които вече не са сред нас. Това е първата ми книга, вдъхновена от болката на раздялата. Димитър Христов: Тази автобиографичност присъства в почти всички твои книги. Кога създаде издателство „Мултипринт”, коетоиздава предимно книги на български автори. Какво те кара да проявиш този жест към родните ни творци? Асен Асенов: През 1994 година регистрирах „Мултипринт”, който е жив и до днес, и продължава да работи, въпреки кризите, през които премина нашата икономика. Нашето издателство има изрични […]

Приемната

Медиен капан – материал на Христо Петров

Anelia Velinova | 18 — 05

Войни, лъжи, манипулации… Разговор с журналиста Христо Петров за дезинформацията, манипулирането на общественото мнение и за целите, които те преследват. Ще видите и изключително интересен материал за Сирия. И там има война, но днес всички очи са обърнати към Украйна, макар и другаде мъката да е непоносима. В Сирия от 12 години бушува брутална война. Милиони са избити или прокудени, деца бедстват, страдат от болести и недохранване. Срещу Сирия се осъществява агресия – по земя, от ислямски терористи, и по ефир – от медийните манипулатори на Запада и от информационния джихад на традиционните медии. Христо Петров: Искам да се върнем 12 години назад, защото примерът за дезинформация и манипулиране на общественото мнение е много ярък. Целите за дезинформация не са се променили през последните години, а само методите и технологиите, с които се въвеждат в общественото пространство и медиите. Развитието на технологиите и по-лесното общуване между хората в световните социални мрежи, създава предпоставка това да се използва за неморални цели, отдалечени от човещината. Тук трябва да търсим мотивацията на онези, които извършват дезинформация, и карат хората да не вярват в медиите. Днес сме свидетели на това явление – неверието, отдръпването и поляризирането на мненията, на поведението на потребителите. Владислав Кацарски: А сега какъв е медийният капан и в каква степен отново сме заложници на пропагандните схеми на силните? Христо Петров: Ситуацията в Близкия изток е различна от надеждата ни за мирно решение на конфликтите там, по-скоро разкрива тенденцията от възникване на нови огнища на напрежение, близко до нас в Европа. Събитията от Близкия изток през последните 4-5 месица са в задния двор на медийното пространство, както в България, така и в Европа. Владислав Кацарски: Забравихме за конфликта там, за пандемията и това не е, защото трябва да мислим позитивно – на преден план се появи друг обект на манипулация. Христо Петров: Големите корпорации и най-вече огромният финансов ресурс, който […]

fani curakova pisatel, psihiatyr, jurnalist

Любовта, без която не можем

Фани Цуракова – повече лекар или повече писател

Anelia Velinova | 17 — 05

Фани Цуракова е лекар по образование, специалист по психиатрия. Пише проза и драматургия. Някои от произведенията й са издадени или представени на театрални фестивали в САЩ, Англия, Румъния, Русия, Испания, Германия, Япония. Председател на Клуба на писателите-лекари в България (клон на Световната организация на писателите-лекари, UMEM). Известен период работи като професионален журналист. Предлагаме ви разговор за литература с д-р Фани Цуракова и вълнуващи размисли за човешката природа и психология. Владислав Кацарски: В студиото сме с Димитър Христов, който ще ни срещне с д-р Фани Цуракова – психиатър, но днес ще разговаряме с нея за литература. Димитър Христов: Ще си говорим на „ти”, защото се познаваме от един студентски литературен клуб. Спомням си, че имаше неколцина студенти по медицина, които искаха да понаучат нещо от теория на литературата, но ти беше сред първите в усвояването на това знание. В областта на прозата има големи постижения на писателите-лекари. Интересно е твоето развитие като автор, който в дълбочина изследва психиката на героите си. Този тип психологизъм в модерната литература е неизбежен и интересен за читателите. Кое надделява в твоята работа – медицината или литературата? Владислав Кацарски: И колко медицината пречи на литературата? Не сте ли била изкушена да бъдете само писател, защото преди 10 ноември писателите не бяха лошо платени? Фани Цуракова: Медицината пречи на литературата и не всеки писател е бил добре платен. Първата ми книга излезе 10 години, след като я бях дала под печат и тя беше детска книга. Публикувана е през 1989 година, а втората – 1990 година. Владислав Кацарски: Първата книга излиза 10 години след написването ѝ, а през това време, какво се случи? Фани Цуракова: През това време съм писала и други текстове, работих 14 години като журналист. Започнах във в-к „Орбита”, след това в сп. „Жената днес”, сп. „Общество и право”, а в БНР направих първото предаване на живо за здравеопазване. Владислав […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 28.03.2022

Anelia Velinova | 31 — 03

Темите: – Протести, изхвърлени клубове и нови циркове по темата БФС. 104 клуба бяха изхвърлени от централата, а фенове се организираха на палатков пред централата в Бояна. – Българският национален отбор по футбол загуби с 1:2 от домакина на Мондиала – Катар. Поредно безлично представяне далеч от София, а родните играчи си се успокоиха с мисълта, че поне са видяли къде големите отбори ще играят Световно в края на годината. – Като говорим за Световно, квалификациите текат с пълна сила, а баражи се играят на всеки континент. – Новината на седмицата е македонският подвиг и изхвърлянето на действащия европейски шампион Италия, който за втори пореден път ще пропусне Мондиал. – Кои отбори си осигуриха участие и кои все още са в битката? – Тенис от Маями, Григор Димитров отпадна безславно още с първия си мач, а прероденият Ник Кирьос отново накара света да се възхищава на таланта му. – Формула 1 продължава да подарява зрелище на своите фенове през новия сезон. Макс Верстапен спечели състезанието в Саудитска Арабия, но след страхотна и вълнуваща битка срещу Шарл Леклер. – Скандалите в борбата. Биляна Дудова и Тайбе Юсеин разделиха най-успешния ни спорт. Драми и обвинения, като темата ще продължи да търпи развитие и в следващите дни. Водещ: Иван Иванов

Под око

„Лили Марлен“ – от двете страни на фронта

Anelia Velinova | 30 — 03

„В синия безкрай из тихата земя, твоите целувки събуждат ме в съня, и щом мъгли се спуснат пак, ще се възправя в нощний мрак, до теб Лили Марлин. “ ( Финал на българския вариант, изпят от Ива Ваня. ) „Политиката можеш да я обсебиш и национализираш, но песните не знаят граници“, пише Джон Стайнбек в един от репортажите си като военен кореспондент в Европа. Песните през военно време не е задължително да са свързани с войната. Например в най-прочутата австралийска песен от Втората световна война – „Валс с Матилда“ става дума за крадене на овце. Пропагандната машина в Германия, начело с Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата и просвещението, работи с пълна сила. Цензурират се пресата, радиото, киното. Главната задача е да се повдигне бойния дух на немската нация. Радиостанциите предлагат репертоар от тържествено – бравурна музика, която не бива да допуска и най-беглото съмнение в победата на Третия Райх. Но главният хит остава песента “Лили Марлен” в изпълнение на Лале Андерсен. Популярността ѝ добива нечувани размери. По своя характер, песента напълно противоречи на всички принципи на пропагандата на Гьобелс. Тя е сантиментална, меланхолична, с тъжен финал. В песента се пее за влюбен войник, с лоши предчувствия, който е принуден да се раздели с любимата си. На финала той умира. Самият Гьобелс ненавижда песента – назовава я паническа, депресивна, евтина… Опитва се на 3 пъти да я забрани, но в крайна сметка и трите забрани са снети. Защо ли?! Певицата Лале Андерсен по това време е на върха на славата си – сам Хитлер я приема, организирани са безбройни концерти с нейно участие, а самата тя е обявена за национално богатство. Нейната “Лили Марлен” от 1939г. до 41г. надхвърля военния конфликт и се превръща в любим хит за войниците и от двата враждуващи лагера. Тази двоичност сякаш е заложена изначално […]

Под око

Доверчивостта

Anelia Velinova | 29 — 03

Доверяването едновременно е процес и състояние (умствено и емоционално), което по същество представлява склонност на човека да бъде наивен и да има с нищо неоправдани положителни очаквания от другия, без да има основания от предишен опит в контакта си с него. По този начин поведението на първия не е логично. Синонимите на доверчивостта отделят различни личностни характеристики: например лековерност, простодушие, неопитност, добродушност, наивност, но най-близо, според мен, са определенията лекомисленост и самозаблуда. И ще кажа ЗАЩО. Защото първият човек изгражда илюзорна връзка и насочва необоснованите си надежди към другия обект, след което настава разминаване между неговата представа и действителността. Първият човек, добрякът, по презумпция изпитва светли мисли и чувства. НО, но… Той не взема предпазни мерки по отношение действията на другия в контакта им. Това автоматично означава още, че първият, фантазьорът, никога не би постъпил некоректно спрямо партньора си, тъй като това не е вградено в ценностната му система. Всеки прави онова, което знае и което може да свърши: между другото – само него може да предаде на отсрещния. Няма хитрост, няма спекулация, а една опасна откритост. Другият отсреща усеща наивността и в негова воля е как ще постъпи в дадената ситуация – твърде възможно е всеки път различно. От корена на думата разбираме, че доверчивостта се гради върху вяра, опира се на вярата в човека въобще или в някакви негови качества, но те са валидни единствено за първия човек. Всъщност, в доверчивостта има предоверяване, свръхдоза вяра, без покритие. Нещата не си съответстват, нарушена е мярата. Добра воля другият смята, че всичко му е позволено. Пътят е открит за всевъзможните реакции на срещуположния – от изповедник до манипулатор. Безграничното доверие винаги води до разочарование. По-страшно е, когато нещата се обвиват в лъжа, а последствията се превръщат в страх, поради който вече няма никакво доверие към никого и към нищо. Първият човек губи почва под краката си и […]

Приемната

Юлиан Пашалиев: Как се живее в провинцията

Anelia Velinova | 25 — 03

Разказ на човека, създал нещо ценно за другите. Един от активните функционери на Кооперация на слепите… Водещ: Владислав Кацарски

Михаил Григоров – в началото и после

Спортно шоу „Феърплей“ от 16.05.2022

проф. д-р Георги Чернев: 4-ти конгрес на Българско Дружество по Дерматологична Хирургия

Писателят Асен Асенов и неговите откровения пред Брайл ФМ

Медиен капан – материал на Христо Петров

Фани Цуракова – повече лекар или повече писател

Спортно шоу „Феърплей“ от 28.03.2022

„Лили Марлен“ – от двете страни на фронта

Доверчивостта

Юлиан Пашалиев: Как се живее в провинцията

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter