В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Кратка приказка за слепите царе

Публикувано от на 10/03/2022

Vladislav Kacarski
Владислав Кацарски

И се хванаха слепите гуша за гуша. Изведнъж се оказа, че слепотата им е най-малкият проблем. Че то слепотата проблем ли е? Я да знаеха ония, окатите, как се усвояват пари под сянката на белия бастун - тутакси щяха да си помислят как да се изкарат и те слепи. То сега слепите пък тръгнаха да се изкарват сляпо-глухи. Не им стигна Съюза, Кооперацията на екскурзианта – сега и сляпо-глухи. Що ли? Ами келепирец откъдето има, те са там. И най-хубавото е, че държавата хич не я е еня за това. Ръси пари – съвестта ли си лекува, очи ли на Запада замазва – все едно: пари има и те не са малко. Но я питайте слепите царе – веднага ще ви кажат, че пари няма, че хората са бедни и онеправдани. И най-лошото е, че са прави. Хората са бедни и онеправдани – не и слепите царе. Те се ограждат с една свита, която ги брани на всяка цена и с цената на всичко. Затова ви казах в началото, че слепите се хванаха гуша за гуша. Единият цар умря, ей така, уж беше безсмъртен, уж всичко можеше… обаче храс и прас. Прибра си го Дядо Боже и о, ужас – никой не изпадна в дълбока скръб! Един човек организира автобус за погребението му, за да могат слепите последна почит да му отдадат. Шестдесет- местен автобус, голям: ако се броят и правостоящите, като нищо до сто души щеше да събере. Ма се качиха само двама. Народната любов ли задави другите, скръбта ли непреoдолима замрази краката им – не зная, но автобусът се издундурка само за двама души!

Та когато беше жив царят, то не бяха метани, то не бяха клетви за вярност… А насъскаше ли някого, цялото Общо събрание на брата от гърба кожата смъкваха само и само да покажат верността си.

А сега вече го няма и работата лъсна. Близо един милион спестил, щото си икономисвал заплатите. От тия икономии хотел построил. А бедните? Ами те са си бедни, някои от тях щастливи (в кавички, де), щото в тяхно име царят е ял, пил, хотел строил, газил по пътя си де що стигне, а накрая и заплатите си спестил тоя ми ти скромен цар!! Те слепите царе си имат една истина: дава пари държавата, не е като да не дава. Обаче като погледнеш – за къде по напред, на кого да дадат? Пък и за какво са му на бедния пари? Той затова е беден, щото не знае как с пари да се оправя. Я за по-сигурно да ядем в тяхно име. А те като знаят, че има пари, само от мисълта за тях ще се заситят.

И покойният цар яде и пи в името на бедните.

Ама каквото било, било. Сега го няма, но неговите вертни евнуси останаха и изпружиха нокти в борба за трона. Чудно как се разбраха помежду си? То това нямаше да как да стане и щяха да се изколят, ами се появи общ враг. А ние помежду си може да си спим с жените, може да се крадем един друг, да се надлъгваме, но появи ли се някой външен, сме единни. И се започна една… познати по прокуратурата, по съдилищата, по всички възможни институции - всичко в името на трона и на войната. А ония, другите, наивниците решиха да се осланят на народната воля: „Да съберем народа по места, да си каже думата!“. Ами да го съберем, казаха евнусите. И речено-сторено. Ма народът беден, с какво да дойде на народните събрания? И ако дойде, как да се върне? Ха сега да ви видим! Ние нашите ще си ги докараме: имаме как, имаме и с какво. Колко пъти сме го правили! Тя при нас системата е отработена. От двеста докарваме тридесет и готово! А вие? Цървули с цървули! Пък и медии ще ми викате!! Той нашият цар хубавичко ги лекуваше такива – гони ги и край! И ние така. Знаем как се насъсква народ! Само като им кажем, че сте съсипници и размирници, че искате да им разрушите кочинката – и ела, та гледай! Не че имат някаква полза: но да имаш кочинка, не е като да нямаш! Нищо, че прасето в нея други ще го ядат. Важното е, че са ни казали, че си е наше!

Боже, толкова е тъжно! Една бяла лястовица ли, кукувица ли, питаше нещо за експертизата. Компетентност се казва - ма това да е проблемът. Ти, ма, лельо, като имаш експертиза, като ги знаеш тия работи, що си мълчиш? Щото и ти ядеш от белия хляб, дето ви го дават в името на бедните и онеправданите! Да ти е сладко! Пък после питай с какви ръце си галя дъщерите! Апропо - те са прекрасни млади жени, реализирали се. И още едно апропо! Не знам дали стилът е каруцарски, но книгата ми беше номинирана за Европейска награда, а другата ми получи Национална. А за ритуалното съмоубийство на поета Кацарски не знам. Знам само че последната ми стихосбирка е в оборот и независимо от слепите царе и техните евнуси, е в ръцете на доволен брой читатели.

А иначе грубата действителност е такава: радиото, което ръководя, ще се старае да отразява всички народни събирания и по предварителни сведения имаме информация, че се подготвя изгонването ни от тях. Ще видим, ще кажем и ще питаме за експертизата и за ръцете, с които галим децата си.

Защото приказката си е приказка, но има и достоверни приказки. И от тях много боли!

Владислав Кацарски

braillefm.com


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *