Режисирана спонтанност или добре премерен скок

Днешната тема е доста трудна, защото всеки му намира колая и съответните оправдания за постъпките си, иначе казно – мотивите. И тък като времето ни е объркано и мътно, обосновките са същите. Има предлагане и търсене на идеи, на пари, на морал, на ценности: естествено спрямо деня и оцеляването.

Непостоянството ни е постоянно!

Но както се знае – зависи кой от коя страна на барикадата е и колко хода напред може да вижда. Животът е шахмат, но дали можем да играем играта – е друг въпрос.

Житейският принцип „стани да седна“ е масово разпространен. „Римско право“, какво да се прави – нищо ново под слънцето! Т.е. не сме мръднали и крачка напред.

Трудно се управлява народ като нашия: всеки е вещ по всичко и, щом не е по неговата, значи е калпаво. За лична изгода се влиза в съюз и с дявола – само и само да сме от страната на печелившите и силните на деня. А спрямо чужденците – о, дайте ги насам – какво ласкателство, какво захласване, какво кланяне! Но към своите трябва да сме строги – да си знаят мястото.

Днес интересът зачерква човещината почти на всяка крачка, без да се съобразява с привързаностите на хората към семейство, род и родина. И това е световна тенденция, наложена с военен ДЕМОКРАТИЧЕН ботуш. Защо да изоставаме?

Какъв е “promise-ът, че да има компромис? Ясно е, че без пагубен компромис не може – това е устойчиво закрепеното в политиката и в бедните съзнанийца!

Защо се трупа такава меродавност ли? Защото парата при пара отива, интересът при интереса… А във вакуума обикновените пладнешки разбойници кръстосват шпаги с неясни интелектуални, морални, жалки, слагачески разбирания, с които се обработват хорицата, оставени в информационен глад.

И кой се докопва до мекото на баницата? Ми който може – с раболепничество, подмазване, с лакти, ритници, лупинги и боричкания…

Правила няма. Моралът е същият. Другите нека се опитват да живеят достойно – това, в края на краищата, е въпрос на личен избор!

Лъвът се готви за скок, ВИНАГИ!

Разбирай го както щеш!

А реката на дните ни продължава да си тече все така мътно – както преди. Или като при буря.

Анелия Велинова

www.braillefm.com