Д-р Фани Цуракова за психиатрията – мит и реалност

Болестта е плачът на душата.

Всеки симптом и всяка болест са своеобразно послание. Душата ни дава знак, който трябва да разгадаем.

Разговаряме с д-р Фани Цуракова, психиатър, автор на проза и драматургия, издадени и представяни в България и чужбина,за някои страдания и болести в сферата на психиатрията, митовете около нея, за маниите, шизофренията, паник атаките и за разликата между психиатър, психолог и психоаналитик.

Д-р Цуракова: Психиатрията, макар отделена като специалност в края на ХIX век, е нещо, което се знае още от древните гърци, и основните постулати на Хипократ са актуални и днес.

Психиатрията е част от биологичния свят. Психологията също е стара наука. Хората са наблюдавали поведението на другите, своето поведение и са си вадили изводи за психологичните характеристики. В болниците започнахме по-често да използваме клинични психолози, като спомагателно средство за нашата дейност. Психиатърът е лекар, той се занимава с болести. Това, с което клиничните психолози са ни полезни, е да дадат по-точна характеристика  на структурата на самия човек, на начина, по който реагира, на фамилните взаимоотношения. В психиатрията, както във всяка друга област на медицината, има значение генът, семейството и начинът, по който човек живее и е живял. Има значение и околната среда. Психиатрията е дисциплина в медицината, която по нищо не се различава от останалите.

Владислав Кацарски: Каква е разликата между клиничен и обикновен психолог?

Д-р Цуракова: Клиничният психолог работи в болница под ръководството на лекаря. Те се обучават в болници под наблюдението на психиатър. Обучени са по-детайлно да познават биологичната характеристика на болестта и чисто психологичните фактори. Обичайните психолози работят в предприятия, фирми, банки, има фамилни терапевти сред тях.

Анелия Велинова: Вашата специалност занимава ли се с генетично предпоставени заболявания?

Д-р Цуракова: Няма раздел в медицината, в която генетиката да е изключена. Това, което постигна тя през последните 10 години, особено с разгадаването на човешкия геном, предопредели по- тясното ѝ навлизане в медицината. От няколко години психиатрите разполагт с генетични изследвания, които ни помагат да видим на какъв медикамент реагира човек, и кой от тях би имал неблагоприятни странични явления. Така по-бързо се ориентираме за подходящия медикамент.

Анелия Велинова: Какъв е мотивът – да доведете човека до едно спокойно състояние или да стигнете до причината, която предизвиква заболяването?

Д-р Цуракова: Целта не е да успокоим, а да излекуваме състоянието. Когато човек е в остра психична ситуация, той има нужда от успокоение, но ако съществува реална болест или състоянието на тревожност продължава дълго време, се стремим да отстраним причината, да излекуваме.

Анелия Велинова: Медицината отчита взаимовръзката между много органи и системи, а как се случва това в психиатрията?

Д-р Цуракова: От времето на Хипократ се знае още за връзката между душа и тяло, и когато се разболее определен орган, това е резултат от проблеми с психиката. Мозъкът е орган, който реагира на всички системи в организма. Науката напредна много в изобразяването чрез ЯМР и други системи, в които се вижда, как функционират определени части на мозъка. Можем да видим, когато човек вземе определен медикамент, кои части на мозъка реагират и кои не. Ако той е в депресия, се вижда кои места в мозъка не функционират правилно. Можем да проследим как невроните прорастват при едно дете, как вървят към кората и как биологични или други обстоятелства, свързани с външната среда, стопират този път и то започва да страда от проблеми в поведението. Вече знаем защо някои деца, подложени на крайно неблагоприятни условия на живот, остават с особености в поведението, а друти постигат изключителни успехи, независимо от преживените травми.

Владислав Кацарски: Как може млад човек да си направи генетично изследване, за да разбере дали няма опасност да предаде психично заболяване на децата си?

Д-р Цуракова: Знаят се много гени, които са отговорни за едно или за друго заболяване и такива, които  по-често предават риска от психична болест. Но има еднояйчни близнаци, от които единият се разболява, а другият – не. Можем да имаме груба представа за това дали този човек носи някакъв риск, или не. Майката на Чарли Чаплин е страдала от шизофренна болест, а имаме гений, който носи нейните гени.

Анелия Велинова: Мозъкът използва само 10 % от капацитета си. Как тогава локализирате въздействието на медикамент?

Д-р Цуракова: По резултата. Съществуват модерни медикаменти, които ползва психиатрията днес. Когато има първи пристъп, ако говорим за шизофренно заболяване, и се започне лечение със съвременни лекарства, човекът не става луд, продължава да работи, съхранява семейството си и социалния си статус.

Анелия Велинова: Кога можем да кажем, че един човек е луд?

Д-р Цуракова: Когато човекът твърди, че го преследват на улицата, съседите го подслушват и пускат отровни газове, когато се затвори и не излиза един месец, престава да поддържа лична хигиена и не ходи на работа, има основания да се смята, че в неговата психика става нещо не добро.

Асоциалността е симптом на много неща, но когато се наберат група от симптоми, тогава се изразява съмнение за това, че този човек страда от психично заболяване. Ако той започне терапията, много бързо възстановява обичайното за неговата личност поведение и продължава живота си такъв, какъвто е. Има термин „пречупване на жизнения стил”. Когато млад човек е завършил с добър успех гимназия, продължил е да следва висше образование, имал е приятели и план за бъдещето си, изведнъж се затваря вкъщи, нечистоплътен е и мисли, че някой го преследва, това за нас е пречупване на жизнен цикъл.

Владислав Кацарски: При вас колко време трае една клинична пътека?

Д-р Цуракова: Ние нямаме клинични пътеки. Психиатричните болници и клиники не се финансират от НЗОК, а от Министерство на здравеопазването.  Амбулаторните прегледи се финансират от Касата.

Владислав Кацарски: Когато човек с пречупен жизнен цикъл дойде при вас, трябва да го диагностицирате и наблюдавате известно време, защото ако го пуснете на петия ден, той няма да си пие лекарствата.

Д-р Цуракова: Не са изключение случаите, в които хората идват, споделят, че не са добре и започваме лечение. Идеята е да не се откъсват от семейството си, от работата, да останат амбулантни пациенти, за да се чувстват по-добре. Има случаи, когато се налага хоспитализация.

При всяко едно заболяване е по-добре човек да има близки, семейство. Съвременните възможности на терапията дават начин хоспитализацията да бъде минимизирана, защото болестите протичат, благодарение на медикаментите, много по-леко.

В психиатричните клиники броя на леглата не е достатъчен, качеството на обслужване и обстановката не са на добро ниво, но като леглова база покриваме европейските критерии.

Владислав Кацарски: От 85-та година насам нещата са коренно променени в психиатрията. Това означава ли, че психиатричните заведения вече са по-уютно място за пребиваване и нямат общо със смразяващата картина от „Полет над кукувиче гнездо”?

Д-р Цуракова: „Полет над кукувиче гнездо” е изключителна книга, която обаче подхрани антипсихиатричната вълна. Една безспорно блестяща белетристика, представи антихуманна обстановка и се превърна в знаме на антипсихиатрични настроения.

Анелия Велинова: Да продължим разговора с темата за изкуството и как то отразява лудостта и нормалността в повестта “Бариерата” от Павел Вежинов и във филма „Адаптация”?

Д-р Цуракова: „Адаптация” не съм го гледала, а „Бариерата” не е произведение на Павел Вежинов, което харесвам.

Владислав Кацарски: Кой е най-разпространеният мит за психиатрията и психиатъра?

Д-р Цуракова: За това, че ще бъде регистриран. Регистрация няма. Съществува регистрация, ако човек е извършил престъпление в психичното си заболяване. Някога имаше жълта книжка, но никога не съм я виждала. В момента се опитваме да въведем регистрация за тежко боледуващите пациенти, което не можем да постигнем.

Владислав Кацарски: Кога статистиката беше на по-добро ниво,  преди 90-та година или сега? В момента няма точни данни колко слепи хора има в България. В психиатрията как стоят нещата?

Д-р Цуракова: Имахме един голям проект „Разпространението на психиатричните заболявания в България”, който направи изследване, независимо от официалната статистика. Той е голям труд, въз основа на който можем да разчитаме на обективна картина върху психиатричната заболеваемост.

Анелия Велинова: Повече ли боледува днес българинът от психични заболявания, особено от паник атаки?

Д-р Цуракова: Не. Преди бяха невроза, страхова невроза, сменят се имената – сега е паник атака, но е същото. Психичната заболеваемост е една и съща. Това, което наблюдаваме, е свръхупотреба на бензодиазепини и зависимост към тях. Това са Лексотан, Ксанакс, Ривотрил и др. Другият проблем са амфетамините, наркотиците.

По отношение на дистреса, който повишава заболеваемостта от психични болести, човешкият организъм реагира преди това с кръвоносната си система – хипертонията, сърдечно-съдовите заболявания, инсултите, инфарктите. Злокачествените заболявания също се отключват и повишават по време на стресови събития.

Депресията е болест, която засяга целия организъм, включително имунна, ендокринна и други системи. Нелекувана, повишава риска от злокачествени заболявания и от захарен диабет. Депресията е болест на настроението, но то е само върха на айсберга. Отдолу, основното, същината на депресивното разстройство  е промяна в имунитета. Депресията трябва да бъде лекувана адекватно и навременно.

Владислав Кацарски: Ако човек има проблеми в работата си и в един момент си каже, че от него нищо не става, какво е  необходимо да направи? Кога трябва да се потърси помощта на психолог или на психоаналитик?

 Д-р Цуракова: Такова състояние формулираме като „разстройство в адаптацията”.Когато човек има някакви оплаквания в това, че не издържа, кръвното му се повишава само на работното място или че се случва нещо с него, което не може да си обясни, е най-разумно да сподели с общопрактикуващия лекар. Той ще го насочи към кого да се обърне – дали към лекар, или психолог.

Анелия Велинова: Кой е по-полезен при депресивни състояния – психологът или психиатърът?

Д-р Цуракова: Когато човек отиде при психолог, който е достатъчно компетентен и прецени, че проблемът не е психологичен, а разкрива наличието на заболяване, го насочва за консултация при психиатър. Когато при мен дойде някой с чисто психологичен проблем, а няма заболяване, препоръчвам среща с психолог.

Владислав Кацарски: Неврозите и паник атаките с лекарства ли се лекуват или с психоанализа?

Д-р Цуракова: Психоанализата се занимава с нашите дълбоки и несъзнавани преживявания, тя е фундамент, залегнал в медицината и в психологията от много десетилетия. Психоаналитичните терапии са за хора, които имат съществен проблем, и дълго време не могат да го преодолеят като начин на мислене и поведение, но основните фундаменти, поставени от Фройд и други негови колеги, се знаят от всички лекари и психиатри и се взимат под внимание при лечението на пациентите. При истинска паник атака да се разчита на дишане и беседи, е загуба на време. Паническото разстройство се появява от нарушението на функцията на серотониновите системи в определени части на нашия мозък. 

Анелия Велинова: Млади хора проявяват ли интерес към вашата специалност?

Д-р Цуракова: Идват млади хора, но финансово и като месторабота не сме поставени добре в сравнение с другите специалности, и колегите предпочитат нещо, което носи повече доходи.

Владислав Кацарски: Какви отражения върху психиката има от загубата на зрение и отличават ли се с поведенчески изменения хората с физически дефицит?

Д-р Цуракова: Човешкият организъм има достатъчно компенсаторни механизми. Всяка загуба поставя човека пред изпитание, но загубата на зрение не е определяща за отключване на психично заболяване. Хора, преодолели някаква трудност, се търсят от другите, защото могат да се опрат на техния опит.

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova