В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Офталмологът доц. д-р Андрей Андреев: „Очите на доброто никога не са слепи.“

Публикувано от на 18/03/2022

Доц. д-р Андрей Андреев е управител на очна клиника „Ден”, член на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия, на Американската академия по офталмология. Специализирал е в Германия и САЩ.

Когато отидеш при магьосник, всяка една магия е възможна. Разговаряме с доц. д-р Андреев, върнал зрението на много свои пациенти и помогнал на много от тях.

Владислав Кацарски: Да поговорим за офталмологията, макар да имам предразсъдъци към нея по обясними причини, не че съм нейна жертва, а просто ми се е налагало да се целувам с тази наука и понякога целувката не беше взаимна. Имам няколко въпроса, които силно ме интересуват и не съм задавал на офталмолози, гостували в мои предавания.

Първо, да поговорим за профилактиката на зрението и за профилактичните прегледи на очите и после ще задам въпроси, които интересуват главно хората със зрителни проблеми.

Доц. Андреев: Офталмологията е невероятна специалност, на която съм посвен вече 40 години. Тя е побрала всичко от медицината, има дори психология и психиатрия. За тези години срещнах много случаи, но най-впечатляващите срещи са със слабо зрящите хора. Да направим разграничение между гледам и виждам, защото лекарите могат да помогнат малко в гледането чрез капки, хапчета и операции, но виждането е Божа работа. Затова е впечатляваща срещата с хора, които трудно гледат, но много виждат. Виждат, знаят, чувстват неща, които зрящите не знаят, нито могат да усетят. 

Владислав Кацарски: Кога за последен път сте се изненадвал от офталмологията?

Доц. Андреев: Да започнем от Дарвин. Когато в „Произходът на видовете” е стигнал до окото и като започнал да го разглежда, видял един фотон светлина. Окото е способно да приеме толкова светлина и милиони нюанси от спектъра на бялото до черното. Може да види милиони цветове и да ги отличи по сила, по яркост, по дължина на вълната. Може да определи локализацията, разстоянието. Като разгледал окото, Дарвин написал, че „само глупак може да помисли, че то е плод на еволюцията”.

Ние не знаем все още как работи окото. Съществуват теории за неговия фокус, за способността да вижда надалече и наблизо. Не знаем как мести фокуса.

Владислав Кацарски: Рутинни ли са вече операциите за отстраняването на късогледството и далекогледството или още съществува риск при тях?

Доц. Андреев: Тази операция е на границата между медицината и козметиката. Бог е раздал очите, на едни е дал късогледи очи, на други – далекогледи, на трети – астигматизъм. С лазерите можем да поправим тази оптична грешка и да коригираме оптичната част на окото, да отстраним диоптрите. Тази лазерна корекция на зрението е допустима само при липса на глаукома, диабет, алергия и други нежелани страдания. 

Владислав Кацарски: Има практики в развитите страни работещите да си правят профилактични прегледи. В България това се случва само в някои предприятия или фирми. В Германия хората са дисциплинирани, защото иначе ще понесат последствията от липсата на дисциплина и загриженост за своето здраве. Когато има закон с рестрикции, го спазваш.

Доц. Андреев: Профилактиката задължение на човека ли е или на шефа на фирмата? Тя, като свободата, е въпрос на избор. Човек трябва да осъзнае необходимостта от профилактичните прегледи, ако е отговорен към своето здраве. Той трябва да бъде осъзнат, а не принуждаван. Профилактиката опира до съзнанието, до свободата на избора. Преди 89-та година и още по-назад във времето, здравето се е приемало като благодат, дар от Бога, а днес то е частна инвестиция. За да работиш и да печелиш, трябва да си здрав. Профилактиката и здравето са грижа на всеки човек, но българинът не го съзнава. Трябва да го мотивираме към осъзнатост, а не чрез принуда да прави своя избор. Никъде не е постигната стопроцентова профилактика по задължение.

Профилактиката на зрението е много важна, особено за слабо зрящите хора. Голям процент от тях са с вродени страдания, вродена глаукома, атрофия на нерва, пигментна дегенерация и т.н. Тези заболявания могат да се хванат в начален стадий, ако се прави профилактика и особено в ранни години. Дори след раждането на детето, трябва да се видят очните дъна и как светят тези очи. При поставяне на диагноза и назначена терапия е необходима профилактика, за да се проследи развитието на страданието и да се предотвратят нежелани, фатални за зрението процеси. Децата от училище „Луи Брайл” редовно трябва да бъдат профилактирани и преглеждани. По време на прехода забравихме загрижеността, милосърдието. Отговорни сме всички – семейство, учители, лекари. Има деца, чието състояние се подобрява след профилактични прегледи и от взетите навременни, адекватни мерки.

Владислав Кацарски: Какво трябва да направи младо семейство от слепи хора, за да се провери рискът от раждането на дете с тяхното увреждане?

Доц. Андреев: Трябва да направят генетична консултация в Медицинска академия, където има лаборатория, в която работи проф. Кременски и други добри специалисти в областта на наследствените заболявания. Имах случай, при който жена със зрително увреждане направи генетично изследване, което потвърди, че е голяма вероятността нейното дете да се роди сляпо и тя се отказа да ражда. 

Владислав Кацарски: Да поговорим за една тежка диагноза – ретинобластом. Това заболяване наследствено ли е?

Доц. Андреев: Тове е една много сериозна болест, която може да коства живота на детето, но такъв изход се случва рядко. При ретинобластом терапията е доста сложна, комплицирана, понякога агресивна. Това е много тежко страдание. Съществуват и други заболявания, които водят до намалено зрение, като пигментната дегенерация. Има хора, които се радват на няколко лъча светлина, но на 40-50 години вече започва развитието на перде, настъпват дегенеративни промени. Пердето затваря зеницата и отнема това, което е виждал. Светлината се губи. Ако човек е съгласен да рискуваме и да извършим операция не само за отстраняване на пердето, но и да трансплантираме роговицата, може да се случи чудото. Имам такива пациенти. Но за чудесата трябва да говорим внимателно, за да не даваме напразни надежди на хората. Чудото не става толкова често, а само когато окото има потенциал. „Чудесата” не са чудеса, а има реална основа, на която да стъпим, за да се случи това. Окото е функционирало и има възможност да се подобри.

Владислав Кацарски: Къде се намира българската офталмология на световната карта?

Доц. Андреев: Чудеса не стават, дори да избереш лечение извън България. В другите държави няма да направят нещо по-различно и по-добро. Ние сме на средноевропейско ниво като апаратура, организацията ни малко страда, трудът ни е финансово недооценен и за това сме виновни всички, включително и лекарите, защото трябваше да кажем на хората на каква цена ги лекуваме. Който иска висока цена, да ходи в Европа, в Америка. Във фактурите там е посочена и цената на лекарския труд, а в България това липсва.

Владислав Кацарски: Има професии, чиито заплати от 2000-та година досега пораснаха три пъти. При вас не е така и как може това да бъде поправено? Има изтичане на медицински кадри, 30 000 медицински сестри са необходими на българите, а в момента са само 19 000. Това е катастрофа.

Доц. Андреев: Проблемът има две страни. Няма нищо по-добро да бъдеш лекар на собствения си народ. Но от другата страна е икономическата част и грешката е, че не оценихме цената на медицинския труд. 

От видеофайла ТУК ще разберете още за помощта, която хората могат да получат в клиника „Ден”.

Водещ: Владислав Кацарски


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *