menu Начало chevron_right

Най-новото


yanko marinov organist
Приемната

Да чуеш Бог в музиката!

Anelia Velinova | 26 — 05

Янко Маринов в „Приемната“ (16 май 2022 ) Ще ви срещнем с музикант, за когото с пълно основание може да се каже – универсален талант! Янко Маринов е органист, пианист, византолог и задълбочен музикален изследовател. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класовете по пиано на Стела Димитрова и Маргарита Кръстева и орган при проф. Нева Кръстева. Участва в майсторския органов клас на световноизвестния органист Жан Гийю в Цюрих и в концертните събития на ежегодната Хенделова академия в Карлсруе. Органист е на Софийската католическа катедрала „Свети Йосиф“. Дълги години се занимава и с византийска музикология. През 2000 година получава известната Хердерова стипендия и продължава образованието си във Виена, където изучава гръцка палеография и византология, а интересите му са насочени към музикалната медиевистика и изучаването на различните старинни нотации. Изнасял е органови и клавирни концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Гърция, Полша, Кипър, Украйна, Франция и др.  „Органистът е органист дотолкова, доколкото познава света и може да го направлява и променя. До известна степен това е и моето кредо. Да, светът е такъв, какъвто го познаваме, но той винаги може да бъде направен по-добър, да бъде претворен. И затова Бог ни е създал по свое подобие, за да можем да творим.” Тези и други свои съкровени мисли за изкуството, интересни музикално-исторически факти ще сподели Янко Маринов със слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Ще разговаряме за органа – призвание, страст или посока на мисловност. За Божественото начало, вложено в инструмента и в неговата механика. Ще тръгнем по следите на старинното нотно писмо. История и музикална предвечност… Владислав Кацарски: Всичко започва с пианото. Как се докосна до органа? Янко Маринов: Всеки свързва органа с катедралите, представя си неговото място там и звученето му, което ни сближава с небесното начало, с божественото. Неговите могъщи тонове сякаш разтварят небесния свод и се отправяме нагоре при ангелите, към […]


kalipoeziq
Приемната

Лидия Кирилова, Калипоезия

Anelia Velinova | 25 — 05

Със завладяваща среща-изложба в Avrtikl завършва първото издание на проекта Callipoesis, който изследва взаимодействието между поезията и калиграфията като артистични форми на писане със сърцето и душата. Творците зад Callipoesis използват езика и буквите с техните естетически и стимулиращи емоциите свойства, като въздействат на сетивата през една нова – двуфазна форма на изразяване. Водещ: Владислав Кацарски


katerene
Под око

 Детството                                                 

Anelia Velinova | 25 — 05

  Анелия Велинова, радио журналист Най-деликатното време, тази първа част от живота, която кодира бъдещото ни развитие. Какво ли не преминава през него: страхове и кошмари,  желание за взаимност и приемане,  иска ни се да ни харесат;  винаги да се чувстваме специални и защитени;  там са скътани първите ни желания и мечти;  въображението ни работи на бързи обороти;  играта е в основата на всичко, което гребем като знание с пълни шепи от любимите за нас хора: от какво се чувстваме щастливи, кое е възможно, кога да говорим или да мълчим, какво е добро или зло. В детството са посяти всички наченки на талантите ни, които ние или някой друг трябва да открие и развие; там разбираме що е приятелство и предателство, защо се смеем или плачем.  Дали обичаме животните и растенията,  имаме ли подкрепата на близките ни,  защо и от какво ни боли тялото или душата. Детството трябва да бъде строго охранявана зона от големите, защото малките са беззащитни и слаби.  Но от сблъсъците откриваме  нашата сила, кога можем да се поглезим,  докъде ни е позволено и какво, натрупваме комплекси или се научаваме да се борим със зъби и нокти. На практика разбираме опозицията мое-твое-наше-ваше, що е родно и свято, на какво да държим, кои са приоритетите ни и какво е ценното и цененото в живота. Разделяме света на възрастните от света на детските реалности и купуваме или подаряваме с детски пари и с детски чувства. Затова детството е специално. Безоблачно или не, натоварено с проблеми, самотно, без надзор, под ботуш – важно е КАК излизаме от него, какво запазваме, доразвиваме, заличаваме – КАКВО и ЗАЩО. И дали запазваме детската непосредственост, изненада, откривателството, вярата в добротата на Дядо Коледа, чистотата си и усещането за необятната перспектива за бъдеще на нашите мечти.


Приемната

Много Бай-Ганьовци, Алеко е един!

Anelia Velinova | 25 — 05

„Седях в стаята си, захласнат в разрешението на един чрезвичайно жизнен за мен въпрос: през разпраното отверстие в джеба на жилетката ми промъкнал се, кой знае кога, един малък кръгал предмет и се залостил чак в края на дрехата; към претърсванието на тези забравени кьошета на тоалета си аз прибягвам при същите обстоятелства, при които евреите разгръщат старите си тефтери; трябваше да се уверя дали скритият в прореза предмет е някое копче от панталони или е някаква монета. Разочарование или радост. Предметът се движи с помощта на пръстите ми под материята, достига отверстието, пръстът ми усеща вече металическа студенина, различава вече нарезите по периферията – 50 стотинки! – хващам ги с два пръста и… Чук-чук-чук!…“ ( из разказа на Алеко Константинов „И сега бият, брате мой“ ) Животът на Алеко е твърде кратък, но достатъчен, за да остави дълбока следа в българската литература. Той умира, но продължава да живее неговият нравствен облик и дълбокото убеждение, че над всички идеали стои един единствен, върховен идеал – „Да не изменяме никога на себе си и на оная съвест, която носим в себе си.”  Щастливецът среща смъртта си на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец и приятел Михаил Такев. Така на 34 години си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература. Алеко Константинов, 125 години след смъртта си, остава със своя Бай Ганьо един от най-влиятелните българи в историята ни. Както казва писателят Христо Пунев – „Щастливецът си отиде, ние нараснахме, а подир него други не се роди; мястото му в българския живот е още свободно.” За да се докоснете по-осезаемо до духа на писателя, ви предлагаме разговор за Алеко – изключително актуален и днес с всичко, което е […]


Katq Zografova pisatel
Приемната

„Хроники на вазовия род“- Катя Зографова

Anelia Velinova | 25 — 05

Емблематичният род на Вазов в новата книга на Катя Зографова… През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей. От 2016 година отново е главен уредник на къща музей „Никола Вапцаров“. Авторката ни пренася в един свят на достойнство, чест и патриотизъм. Водещ: Владислав Кацарски


fair play logo
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 09.05.2022

Anelia Velinova | 19 — 05

Темите във „Феърплей“: – Легендата Пламен Марков с интервю пред „Феърплей“ за дербитата ЦСКА – Левски. Историята, културата, настройката… Какво бе и какво е този мач за България, в седмицата преди финала, който не сме гледали от 2005-а между тези два тима. – Какво се случва в българския футбол към края на сезона? Естествено, финалът приковава погледите, но кой оцеля, кой ще се бори до последно да остане в елита, кой отива в Европа, кой на бараж…? – В Европа ясни са трите финала в турнирите, след като големи драми обагриха полуфиналите. Да си припомним пак великия обрат в Мадрид, където Реал просто смрази Манчестър Сити… Какво ще гледаме в следващите 20 дни като сблъсъци за трите трофея на турнирите на УЕФА? – В първенствата из Европа нещата се поизнясяват, с едно голямо изключение – Италия. Там градската разправа между Интер и Милан изглежда ще продължи до последните минути на последния кръг. – В тениса има нов феномен, който помита всичко по пътя си и вече се говори за него като за следващия номер едно в света. Карлос Алкарас би наред Надал, Джокович и Зверев, за да вземе четвъртата си титла за годината! – В клетката на ММА се завърна Багата, който победи в кървава битка. Отправяме поглед към следващата „българска“ вечер в бойните спортове, с братя Пулеви в Калифорния. – Във Формула 1 шампионът Верстапен спечели нова победа при дебютния старт на надпреварата в Маями. Куп звезди се появиха на състезанието, което бе повече като сбирка на легенди – Джордан, Бекъм, Брейди… Водещ: Иван Иванов



Desislava Aleksieva izdatel
Любовта, без която не можем

„Книгите променят животи” – Десислава Алексиева (13. 05. 2022 )

Anelia Velinova | 19 — 05

Автор на подкаста „Лисиците четат“, основател на фондация „Книги за деца“, издателство „Фо“ и издателство „Лисиче“. Maйка на 5 деца, създател на първата за България интерактивна програма за ранно детско развитие „Четенията за най – малките“. Открива в центъра на София FOX Book Cafe – малка кафе-книжарница на два етажа, място за четене и общуване с книгите. Като председател на Асоциация „Българска книга“ организира фестивали, превръща дежурните панаири на книгата в атрактивни културни средища и не спира да създава нестандартни пространства и начини за общуване с книгата. Каузата, на която се е посветила, е културата на четене да се разпространява, четящите хора да стават все повече, да бъдат модел за подражание. Като най-важното в този процес е да се създаде култура на ранно четене. Разговаряме с Десислава Алексиева, която винаги cе е вълнyвала от деца, образование, пcиxология и книги. Тя е човек, вярващ в промяната и в ролята на четенето. Владислав Кацарски: Десислава Алексиева е първият ни гост в нашето ново студио. Ще разговаряме с красива и талантлива жена. Димитър Христов: Радвам се, че тя е наш гост между два емблематични български празници – 11 май, ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, и светския празник – 24 май, празника на българската азбука, просвета и култура, тръгнала към другите славянски страни да просвещава и одухотворява славянските народи, но и целия свят, защото азбуката е знаковост, начин на мислене, послание към света, идентичност. Десислава Алексиева е председател на Асоциация „Българска книга”. Ще спомена в началото и лични неща, защото творчеството е както лична позиция, така и личностно присъствие в живота на държавата и на културата ни. Майка е на 5 деца, които също имат различни духовни занимания и проявяват интерес към литературата, те са четящи деца. Ще цитирам твоя мисъл, че „всяка книга си има история”. Какво се случва […]


Приемната

Назад към акванавтите

Anelia Velinova | 19 — 05

Научни открития, тайни и любопитни факти, свързани с дълбоководния свят. Батисфера, батискаф – основни конструктивни принципи и различия. Подвигът на първите – риск, любопитство и дръзновение. Професор Огюст Пикар – проектирал и изчислил батискафа, използвайки своя личен опит в проектирането и работата на стратосферния балон… Обитатели и поведенчески особености на дъното на океана. Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева


Любовта, без която не можем

Почит към Георги Братанов  (06. 05. 2022)

Anelia Velinova | 18 — 05

През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент е на вестник „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Вселената ни гледа и се чуди. С протегнати към нас ръце тя чака лятото на земния ни път да я повика, тя чака одата на радостта да разцъфти и да завърже щастие. А ние треперим, подсмърчаме, молим, злословим, препъваме, хапем, убиваме. За какво? За кого? За този тъй кратък като дъх на глухарче живот?! Стихотворението е на поета Георги Братанов, който ни напусна през пролетта на 2000 година. През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“, където работи като журналист и редактор, кореспондент е на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Автор е на 30 книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и на книги за деца. Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.  Кой все още го помни и чете творчеството му,  ще разберете от разговора ни за поета Георги Братанов. Димитър Христов: Ще разговаряме за наш приятел и учител в поезията. Георги Братанов е роден на 17 март 1944 година и ни напусна на 5 май 2000 година. Носим много светли спомени за него, за творчеството […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play