Годините са само подробност
“Прогнозите предвиждат ръст на шоколадовия порцион – от 20 на 25 гр. седмично.” Джордж Оруел (Ерик Артър Блеър ) Имате ли усещането, че последните времена и събития около нас, а и вътре в разбърканите ни постковидни тела, сякаш са извлек от антиутопията на Оруел? Това “бъдеще в миналото” и рафинираната “логика на абсурда” пълнокръвно подменят хуманните ценности. “Ограмотяват” насилствено в посока на посредствеността. Новговорът не е само стил на изразяване, а идеология, позоваваща се на лозунги. Геният обикновено живее кратко, но идеите и пророчествата му трасират пространството векове напред. Литературната измислица оспорва реалността и я прави крехка, лишава я от устоите ѝ. Мистификация. Шок. Регресия на еволюцията. Постижим ли е порядъкът на хаоса, тоталитарният дадаизъм? Нямаме отговори, но дори нямаме съвършени въпроси. Демокрацията на 21-ви век постави необясними (поне за мен) бариери на толерантност и, както се казва и в “1984”: “Свободата е робство!” “Войната е мир!”, а “Невежеството е сила”… Романът на английския писател и журналист, Джордж Оруел излиза от печат почти половин година, преди неговата кончина през 1950г. Роден е на 23 юни 1903г., но дори и да беше предходната “девета третилетка”, нямаше откъде да натрупа емпирични знания за настъпващата епоха. Текстът е изпълнен със закодирани послания, които се завръщат като бумеранг върху двоичността на комуникациите ни с околните. Социограмата все по – често се обозначава с рефлекса на хамелеон – да се интегрираме в средата, за да уловим или да не ни уловят… Отново цитат: “Под клоните на кестена – аз те предадох, а ти предаде мен…”. Колко табута или правила нарушавам и днес, щом споделям култови фрази от този роман – антология на абсурда, романът – прозвище на антивремето?! “Наведи се по – ниско! Ето, братко, това се иска от теб! Всеки (под 45г.) cпокойно докосва пръстите на краката си.” В УикипедиЯ четем: „Творчеството на Оруел остава влиятелно и […]
