Писателят Асен Асенов и неговите откровения пред Брайл ФМ

Асен Асенов е роден през 1956 г. в София. През 2004 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Дом на паметта”. Нашумява с романа-фентъзи в два тома „Принцът на вълшебните сънища” (2013). През 2015 г. се появява стихосбирката „Да бъдеш – или не” в съавторство със Сергей Литвиненко. Следват сборникът с разкази „Пробуждане“ (2016), новелата „Дух“ (2017),  полиграфическият дневник „Печатари“ (2019) и книгата с разкази „Промяната“.

Член е на Съюза на българските писатели. 

Предлагаме ви разговор с Асен Асенов – писател и един от най-успешните книгоиздатели на български автори. Създал издателство „Мултипринт”.

Димитър Христов: Когато книгоиздателят е и писател, неговият подход към другите творци е по-подкрепящо.

Кога започна да пишеш?

Асен Асенов: Почувствах порив за писане около 50-тата си година. Дотогава съм водил само дневници и съм обмислял, дали да отделя време за писателска дейност. Късно започнах да пиша.

Димитър Христов: В белетристиката това е нормално. Обикновено в по-ранна възраст се изявяват поетите, докато белетристите трябва да натрупат повече житейски опит и повече сюжети. Но ти пишеш и поезия. Заедно със Сергей Литвиненко, руски поет и драматург, сте издали книга с поезия.

Има ли връзка между поезията и белетристиката, която пишеш?

Асен Асенов: Прописах първо поезия и първата книга е поетична. Тя не е на тази маса и не е ясно къде е, защото е много стара. През 2002-2003 година реших да посветя стихосбирка в памет на моите роднини, които вече не са сред нас. Това е първата ми книга, вдъхновена от болката на раздялата.

Димитър Христов: Тази автобиографичност присъства в почти всички твои книги.

Кога създаде издателство „Мултипринт”,  коетоиздава предимно книги на български автори. Какво те кара да проявиш този жест към родните ни творци?

Асен Асенов: През 1994 година регистрирах „Мултипринт”, който е жив и до днес, и продължава да работи, въпреки кризите, през които премина нашата икономика. Нашето издателство има изрични договорки с няколко печатници да изработват по себестойност книгите на българските писатели. Масата от тях разчита на скромни приходи от пенсии или минимални заплати, получавани от работата им в читалища, библиотеки и литературни институции. Ние сме на мнение, че писателският контингент не може да бъде обект на бизнес. За творците на художествено слово е необходима грижа и подкрепа. Държавата отделя много скромни пари за финансиране на литературни проекти. Ние се опитваме да помогнем с ниските цени, но не за сметка на качеството.

Димитър Христов: Пишеш за неща, които познаваш лично, афтобиографичният елемент присъства сериозно в цялото ти творчество. Твоите книги са постижение в посока, не добре позната и призната в българската литература. Ти си автор, който прави дисекция на времето, на кръг от герои, чрез които разкрива много истини, които минават невидими покрай нас, дори медиите не ги забелязват. Пропуска се онова, което става в душите на хората, не чуваме терзанията им и екзистенциалния въпрос за смисъла на живота и как да го променят. Това е моето впечатление от твоите книги.

Асен Асенов: Като бях малък, в клубчетата на ОФ често се организираха срещи с видни писатели. Веднъж присъствах на среща с писателя Стефан Дичев, който каза: ”И да знаете, литературата е човекознание.”. Запомних тези думи и с времето все повече се уверявам, че точно това придава смисъл на писането – едно добро човекознание на всяка литературна творба.

Димитър Христов: В книгата ти „Печатари”, описвайки бранша в рамките на едно-две десетилетия, разкриваш какво се случва с печатарите. В печатницата се отразяват две неща – творческият процес, писателите, които създават продукция за нея, и икономическата обстановка, в която работи тя. За мен това е най-ценната ти книга, интересна призма за случващото се в обществото. Чрез описването на един бранш и онова, което се случва с хората в него, с икономическите условия, в които се създават и тиражират произведенията на творците, си показал картината на цялата ни общност.

Асен Асенов: Това е един дневник, който надниква във всички сфери. Той започва от социалистическото общество, разглежда взаимоотношенията мужду хората в едно предприятие, след което събитията се пренасят в следващия строй, примитивният капитализъм, който започва след 1989 година. Разказвам за периода между 1992-2001 година. Ценното в тази книга е, че съм я подплатил с икономически и политически анализи. Там има една забравена „клондайкова“ тръпка. Дори да сте обикновен читател, нямащ нищо общо с печатарството, ще се срещнете с истории, които са съпоставими с компютърния бум или грандиозния изгрев на рока. На мен лично дневниците на собственика на „Мегапринт“ Коко Христов Костов са ми безкрайно интересни, защото освен разкази за златния полиграфически период, съдържат и много бележки за политиката, икономиката и културата от времето на прехода. Кой търгува с първите компютри, как се появяват „Ромайорките“, кога навлизат мобилните телефони, как се става милионер за един ден – ще разберете от този дневник . Той повдига информационната завеса, как е създадено едно от първите частни полиграфически дружества – „Мегапринт“.

Димитър Христов: Ще те помоля да прочетеш твое стихотворение.

Асен Асенов: Стихосбирката, която издадохме със Сергей Литвиненко, е режисирана от него. Той беше благосклонен към моето творчество, което в никакъв случай не може да се сравнява с неговото стихотворство и литературознание.

Димитър Христов: Сергей Литвиненко си отиде преждевременно, преди да навърши 60 години,  в разцвета на творческия си гений. Много талантлив рускоезичен автор, с украински корени. Живя дълго в България. Пишеше еднакво добре, както на български език, така и на руски език. Интелектуалец и бохем, който се чувстваше самотен, но около него имаше много хора и творци. Срещна своите най-близки приятели в България и един от тях си ти. За съжаление, убиха го мизерията и духовната безпътица, обхванали като рак обществото ни в годините на прехода.

Асен Асенов:С Литвиненко бяхме близки приятели, защото мислихме сродно в много отношения. И двамата бяхме писатели, като той беше големият писател. Помолих го да бъде редактор на моя първи сборник с разкази. Сергей Литвиненко предложи наименованието на тази малка книжка с разкази да бъде „Пробуждане”. Той вярваше, че хората ще се пробудят и ще започнат да четат. Беше левскар, а аз съм играл в младежкия отбор и ни вълнуваше съдбата на „Левски”.  Обичахме класическия хард рок, Led Zeppelin, и пиейки заедно виното, разисквахме живота, който се търкаляше около нас.

Димитър Христов: Книгата ти „Принцът на вълшебните съннища“ отвежда в друга реалност. Каква е тя и защо излизаш от „видимата“ реалност, за да изградиш образите и повествованието?

Асен Асенов: Това е книга за детската любов. „Принцът на вълшебните сънища” е роман-фентъзи в два тома. Безспорно, това е най-добрата ми и най-успешна книга. Възрастните ми читатели твърдят, че тя е написана за възрастни. Юношите са убедени, че е четиво за младежи. В тази книга съм се постарал да направя повествованието приключенски увлекателно и с голяма фантазия, така че да превръща четенето във вълшебна реалност, която човек е убеден, че може да докосне с ръце. Героите по нов начин доказват качесвата си, като с лекота преминават от земния живот в приказното измерение. Читателят само ги следва, без никакво съпротивление. Междувременно го обзема размисъл, облича го един морал, който вероятно в много случаи е пренебрегвал в делника, прониква у него една мечтателност и носталгия по несбъднати или бъдещи мечти. При писането съм вложил усета си към най-тънка и деликатна наблюдателност, цялото си познаване и грамотност по отношение на природния свят, фауната и флората. Представил съм човешката природа, диреща все още своя свещен граал и противостоящия й демон – злото и духовната и самозвана нищета. Това са вечните теми на човешкото съществуване и движение.

Известни стихотворенията поетите Асен Асенов и Сергей Литвиненко ще чуете във файла ТУК.

Водещ: Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova