проф. д-р Георги Чернев: 4-ти конгрес на Българско Дружество по Дерматологична Хирургия

Проф. д-р Георги Чернев е началник на клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицински институт на МВР в София. От 2018 година е основател и председател на Българското Дружество по Дермтологична Хирургия (БДДХ).

Интересите му са насочени в областта на дерматологичната хирургия и дермато-онкологията.

Има повече от 650 научни статии в международни и български списания, издател и съавтор на 3 книги, един международен Atlas of Dermatology, общо над 40 глави в книги с дерматологична тематика и е редовен участник на национални и международни форуми и конгреси по дерматология.

Ще Ви предложим среща с проф. д-р Георги Чернев, с когото разговаряме за проведения преди месец четвърти конгрес на Българското Дружество по Дерматологична Хирургия, за атмосферата на форума и новите, полезни за дерматологията открития. 

Владислав Кацарски: Проф. Чернев е последният събеседник в това студио. През юни ще се срещнем отново, но в новото ни студио, за да поговорим за Ковид-19 и неговото влияние върху кожата и кожните заболявания. Постковидните травми ще бъдат задълго аткуални.

Каква е разликата между дерматология и дерматологична хирургия?

Проф. д-р Чернев: Дерматологичната хирургия е част от дерматологията, но се възприема като най-сериозния ѝ дял – дерматологична хирургия, дерматологична онкология, хирургично третиране на по-тежките заболявания, като кожни тумори, неоплазми от различен произход. Стандартната дерматология и венерология, както е дефинирана тази  специалност, беше основно развита в България през последните десетилетия, докато дерматологичната хирургия взима превес в последните 10-15 години, става обект на по-оживени дискусии и предизвиква широк международен отзвук.

Владислав Кацарски: Кога се профилира един дерматолог като хирург?

Проф. д-р Чернев: Това е въпрос на лични приоритети и желание за изява в този подраздел на дерматологията.

Владислав Кацарски: Разкажи ни за големия форум, който се проведе в България, какво представляваше той и какви бяха основните приоритети и въпроси за дискусия?

Проф. д-р Чернев: Това е четвърти форум на Българското Дружество по Дерматологична Хирургия. Имахме добра посещаемост от 150-160 човека, за разлика от предходните години, когато по различни причини, тя беше по-ниска. Присъстваха видни, разпознаваеми лица от световната дерматологична общност и с ярко изразеното участие на български специалисти и млади учени. Присъединиха се от западноевропейски и други страни все повече колеги, оглавяващи престижни институти, отделения и модерни болнични заведения, ангажирани с диагностиката и лечението на рака на кожата и редките дерматози. Тази национална конференция беше мост за партньорство, тясно сътрудничество и взаимопомощ между специалистите в страната, но и възможност за пряк дебат с изтъкнати учени от целия свят, като даде шанс да се излагат и обсъждат иновативни наши открития, хипотези и наблюдения. Основна цел на конгреса беше потенцирането и създаването и на дерматохирургичното общество, мотивацията и изграждането на една нова вълна от млади учени и специалисти (с дерматохирургична насоченост), която се базира изцяло на нашия клиничен опит през последните години, но същевременно беше направено и пряко сравнение с опити на колегите от други страни.За четвърта година конференцията следваше своята идея, заложена първоначално от създаването си, като генерира теми, насочващи вниманието към рака на кожата – в частност меланома на кожата и стъпките, които са необходими за неговата превенция, правилна диагностика и лечение. Акцентирахме върху две основни линии: нитрозамини в лекарствата за кръвно като причинители на кожни тумори и иновативна меланомна хирургия. Тези въпроси и още много други теми бяха коментирани в детайли. Една прекрасна възможност, която даде началото на ново разбиране относно патогенезата, лечението и появата на рецидиви на кожните тумори и в частност на кожния меланом.

Преди две седмици излезе ново, сериозно проучване от проф. Илке Сипахи, който е кардиоонколог, проследяващ туморите на пациентите с кардиологични заболявания и на кардиологична терапия. Той установява, че приемът на сартани, медикаменти за понижаване на кръвното налягане, в максимална ежедневна доза за период от 2 до 3 години, е свързан с появата на всички форми на рак.

Владислав Кацарски: Разкажи ни повече за атмосферата на конгреса и какви доклади бяха изнесени там? Колко нови неща и полезни за дерматологията бяха показани на този форум?

Проф. д-р Чернев: Ценното на форума са иновативните теми, които са табу към момента. БДДХ е първата организация в света, която три поредни години тематизира тези горещи теми, които не намират и към момента дефинитивно решение, но макар и мъчително, вървим напред.Докато преди една година темата за нитрозамините и сартаните беше табу, през 2021 година излязоха в реномирани списания данни, които разкриват, че част от сартаните с определени нитрозамини развиват по-висок риск от рак на 100 000 пациента, в сравнение с препаратите,които не притежават тези замърсители.Нашият конгрес се осмелява да презентира тези данни не само в национален план.

Христо Петров: Протичането на такъв международен форум в рамките на един ден предполага сериозна и продължителна подготовка за докладите, за гостите. Колко време отнема такава организация?

Проф. д-р Чернев: Преди да отговоря на този въпрос, ще си позволя да говоря за етаблираните лица от световната и международна дерматологична общност, които присъстваха тази година на конгреса. Искам да отбележа участието на видния дерматологичен хирург от Португалия проф. Рикардо Виеира и на един от перспективните млади дермопатолози на Европа, но и в световен мащаб, д-р Хосе Карлос Кордосо, които дебатираха оживено, дипломатично и мъдро с нас по тези две теми. Тяхното мнение е, че нитрозамините са важна брънка не само в патогенезата на кожните тумори, но и за други злокачествени образувания. Това предстои да се изясни, тъй като неведението по този проблем е огромно. Второто нещо, което се коментира с тях, беше персонализираната меланомна хирургия с нови насоки и препоръки.

Голяма част от европейските и световни форуми искат да се презентират данни, непубликувани към момента, тоест, те са абсолютно нови. Ние използваме друга стратегия на официализиране – представяме данни, коита са вече етаблирани и са по-достоверни от идеите, които не са публкувани.

Силни организации като Американската академия по дерматология, Европейската академия имат неограничени ресурси и когато споделим данни от работата ни години наред, и се чудим, как да ги реализираме, те ги осъществяват за дни, до седмици. 

Владислав Кацарски: Да поговорим за кризата с младите лекари, зле платения им труд и търсене на реализация извън България. Как стоят нещата с младите дерматолози?

Проф. д-р Чернев: Има неща, които трябва да бъдат оптимизирани в тази област. И аз съм работил 5 години като хабилитирано лице в болница „Лозенец” със заплата от 900 лв. Младите лекари е необходимо да знаят, че съществуват сериозни предизвикателства. Всички желаем заплатите да са по-високи, но световната криза, която се задава, стагнацията днес, трябва да ни накарат да бъдем по-внимателни в исканията си. Надяваме се на реформи и на нови хоризонти, тъй като последните 12 години не бяха лесни за никого. Всяка промяна е свързана с катаклизми и те трябва да се изживеят с търпение и оптимизъм.

За финансирането на проектите и за лобитата, които разделят европейския пазар, за трудното налагане на иновациите и предизвикателствата пред дерматолозите, за „игрите извън терена”, ще чуете във файла ТУК.

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova