„Лили Марлен“ – от двете страни на фронта

„В синия безкрай из тихата земя,

твоите целувки събуждат ме в съня,

и щом мъгли се спуснат пак,

ще се възправя в нощний мрак,

до теб Лили Марлин. “ ( Финал на българския вариант, изпят от Ива Ваня. )

„Политиката можеш да я обсебиш и национализираш, но песните не знаят граници“, пише Джон Стайнбек в един от репортажите си като военен кореспондент в Европа.

Песните през военно време не е задължително да са свързани с войната. Например в най-прочутата австралийска песен от Втората световна война – „Валс с Матилда“ става дума за крадене на овце.

Пропагандната машина в Германия, начело с Йозеф Гьобелс – министър на пропагандата и просвещението, работи с пълна сила. Цензурират се пресата, радиото, киното. Главната задача е да се повдигне бойния дух на немската нация. Радиостанциите предлагат репертоар от тържествено – бравурна музика, която не бива да допуска и най-беглото съмнение в победата на Третия Райх. Но главният хит остава песента “Лили Марлен” в изпълнение на Лале Андерсен. Популярността ѝ добива нечувани размери. По своя характер, песента напълно противоречи на всички принципи на пропагандата на Гьобелс. Тя е сантиментална, меланхолична, с тъжен финал. В песента се пее за влюбен войник, с лоши предчувствия, който е принуден да се раздели с любимата си.  На финала  той умира. Самият Гьобелс ненавижда песента – назовава я паническа, депресивна, евтина… Опитва се на 3 пъти да я забрани, но в крайна сметка и трите забрани са снети. Защо ли?! Певицата Лале Андерсен по това време е на върха на славата си – сам Хитлер я приема, организирани са безбройни концерти с нейно участие, а самата тя е обявена за национално богатство. Нейната “Лили Марлен” от 1939г. до 41г. надхвърля военния конфликт и се превръща в любим хит за войниците и от двата враждуващи лагера. Тази двоичност сякаш е заложена изначално в  историята на шлагера. Две Световни войни, две заглавия, две момичета, две мелодии... Текстът е написан още през 1915г.  от учителя Ханс Лайп. Войната тогава е  Първата световна, ала те всички войни си приличат, когато жертвата е любовта. Раздяла. Тъга... Авторът на стихотворението, тогава 22 годишен войник, стоял на пост в Берлин, преди да бъде изпратен със своята част към Източния фронт. Ранна пролет – в началото на  април. Аромат на цъфнали дръвчета и цветя. Представям си мига, в който някоя неуловима фраза е кацнала върху щика на Ханс и той е извадил нещо за писане. Може би е писал тайно – все пак е на пост! Стихотворението е посветено е на две момичета едновременно – Марлене и Лили, с които  младежът се е срещал в различно време и… поотделно. Едната – красива медицинска сестра, а другата – дъщеря на заможен бакалин. През 1937г. това стихотворение се появява в сборник с поезия под името „Песен на един млад войник, на пост“ Първата мелодия е написана от Рудолф Цинк през 1938 г., а първият изпълнител на песента е Вили Фрич, който продава около 700 плочи.

Според някои източници сборникът със стихове попада в ръцете на Лале Андерсен и тя предлага на Норберт Шулце да напише друга мелодия. Рожденото име на  певицата е Елизабет Карлота Хелена Берта Буненберг. Тя е имала брак с немски художник – импресионист, родила е три деца от него, но след развода си през 1931г. се отдава на сцената като кабаретна актриса и изпълнителка. От тогава е нейното познанство не само с композитора Норберт Шулце, но и с Ролф Либерман (швейцарец), който е ключова фигура  за операта в Хамбург и Парижката опера. Дълги години заема поста на художествен директор и на двете – след войната, а приятелството им с Лале продължава до края на живота ѝ… След като Норберт Шулце е композирал своя вариант на песента, тя е записана на плоча, като първият тираж е само 700 плочи. Първоначално е наречена „Момичето под фенера“, но става известна като „Лили Марлен“ по името на героинята си. Тя веднага бива забелязана от Гьобелс и той я определя като неподходяща, поради депресивни и панически послания, които ще демобилизират немската армия и народ. И така може би е щяла да бъде забравена, ако случайността не запалва отново фенера си за “Лили Марлен”. През 1941г. в окупирана Югославия немците открили “Войнишка радиостанция Белград” за поддържане духа на немските войници. Един от сътрудниците на радиостанцията се върнал от Виена и донесъл няколко нови плочи. Сред тях се оказала и плочата “Лили Марлен”, а за това, че песента е забранена от Гьобелс, никой и не подозирал. За първи път в ефира на радиото песента прозвучала на 18 август 1941г. . Пуснали я в предаването за Африка и още на следващата сутрин целият африкански корпус си я тананикал.  Случило се нещо невъобразимо дотогава – в редакцията се изсипали чували с писма от войници с възторжени отзиви. Тук отново се намесил Гьобелс. Той издал заповед за снемане на песента от ефир. Това е  втората му забрана. И!!! Отново амнистия за “Лили Марлен”. Излъчването на Белградската станция се слушало в Северна Африка, а през това време с голям успех се сражавал против англичаните Африканският експедиционен корпус на  ген. Ромел. Популярността на „Лили Марлен“ станала неуправляема. Войниците, освен че си я тананикали, украсявали спални помещения със снимки на Лале Андерсен. Тогава много от кинопрегледите започвали с кадри от военните действия в Африка. Сам Ромел се застъпил пред Хитлер за сваляне на забраната. Фюрерът също харесвал песента, така че "Лили" отново зазвучала и отново - купища писма и цяла Германия запяла песента...

През 1942г. изведнъж и певицата, и песента изчезват от сцената и ефира за цели 9 месеца. Андерсен се опитва да се самоубие.

Този път обвиняват Лале заради приятелството ѝ с Ролф Либерман и други еврейски изпълнители, с които се срещнала в Цюрих, но популярността ѝ отново я спасява.

Когато британската Осма армия започнала да взема пленници, сред трофеите се оказва и „Лили Марлен“. Австралийците си я тананикали с приспособен от тях нов текст. Съюзниците се притеснили. Оказало се, че британските въоръжени сили са „обсебени“ от немска песен за девойка, която не притежава всички „чисти“ добродетели, тъй като рефренът се промъкнал и в Първа армия, където американците взели да експериментират с двузначни ритъмни акценти.

Службата за военновременна информация решила да запази мелодията, но да замени текста с по – подходящ, който да компрометира немците.

Американските войници я асоциират с Марлене Дитрих. Песента се радва на завидна популярност и сред канадските войници след десанта в Нормандия. Става така, че изпълненията на Марлене Дитрих (на английски и на немски ез.) през 1944 г., също се слушат едновременно от двете страни на фронтовата линия.

Текстът е преведен на 48 езика – включително и на латински! След Втората световна война "Лили Марлен" звучи и в разгара на други военни конфликти – в Алжир през 1968-ма, във Виетнам, в Косово, в Афганистан.

Руската версия е в превод на Йосиф Бродски, разбира се в по – късен етап. През различни години тази песен е изпълнявана от Едит Пиаф, Ива Ваня, Аманда Лиър, Грета Гарбо, Патрисия Каас и много други.

Филмът “Лили Марлен” е заснет през 1981г. , а режисьор е Райнер Вернер Фасбиндер.                    Легендарната песен остава като един от примерите, че музиката е най – въздействащото и разбираемо изкуство, независимо от политическата или езикова определеност на човек.

Катя Андреева

Брайл ФМ

Написано от Anelia Velinova