Да чуеш Бог в музиката!

Янко Маринов в „Приемната“ (16 май 2022 )

Ще ви срещнем с музикант, за когото с пълно основание може да се каже – универсален талант!

Янко Маринов е органист, пианист, византолог и задълбочен музикален изследовател. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класовете по пиано на Стела Димитрова и Маргарита Кръстева и орган при проф. Нева Кръстева. Участва в майсторския органов клас на световноизвестния органист Жан Гийю в Цюрих и в концертните събития на ежегодната Хенделова академия в Карлсруе. Органист е на Софийската католическа катедрала „Свети Йосиф“. Дълги години се занимава и с византийска музикология. През 2000 година получава известната Хердерова стипендия и продължава образованието си във Виена, където изучава гръцка палеография и византология, а интересите му са насочени към музикалната медиевистика и изучаването на различните старинни нотации. Изнасял е органови и клавирни концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Гърция, Полша, Кипър, Украйна, Франция и др. 

„Органистът е органист дотолкова, доколкото познава света и може да го направлява и променя. До известна степен това е и моето кредо. Да, светът е такъв, какъвто го познаваме, но той винаги може да бъде направен по-добър, да бъде претворен. И затова Бог ни е създал по свое подобие, за да можем да творим.” Тези и други свои съкровени мисли за изкуството, интересни музикално-исторически факти ще сподели Янко Маринов със слушателите на радио БРАЙЛ ФМ.

Ще разговаряме за органа – призвание, страст или посока на мисловност. За Божественото начало, вложено в инструмента и в неговата механика. Ще тръгнем по следите на старинното нотно писмо. История и музикална предвечност…

Владислав Кацарски: Всичко започва с пианото. Как се докосна до органа?

Янко Маринов: Всеки свързва органа с катедралите, представя си неговото място там и звученето му, което ни сближава с небесното начало, с божественото. Неговите могъщи тонове сякаш разтварят небесния свод и се отправяме нагоре при ангелите, към духовния свят. При мен пътят не започна така, а с пианото, на което изпълнявах стара музика. В началото беше музиката на Бах, тя е задължителна част от обучението на всеки пианист. В търсенето на въпроса как да изпълнявам старата музика, получих отговор от проф. Нева Кръстева, особено за реторичните форми – тези форми, върху които е строена музиката може би повече от 2000 години с идеята за хармонията на сферите, която музиката обединява и включва и човешкото начало като микрокосмос и сферите като макрокосмос. Едно пълно наслагване на микро и макрокосмос, защото същите механизми функционират и в нас като част от Вселената. За тези поетични или реторични фигури се смята, че могат да събуждат в нас различни състояния.

Още от Античността съществуват запазени трактати по хармония и те казват, че ако искаме да опознаем това учение, трябва да посветим целия си  живот.

Анелия Велинова: Хармонията изисква добри знания и в областта на математиката.

Янко Маринов: От края на 18 век музикалната хармония се нарича „изкуството на доброто водене на акордовите функции”. Това е хармоничен план. Но отвъд него съществува нещо много по-голямо, което е отнесено към философията и устройството на целия свят и на човека. Идеята за хармонията е присъединена в християнското учение и духовност, част е от него. От мига на възникването на християнството, то я приобщава в себе си и доразвива, като влага в нея и своите символи – тези на небесната и на църковната йерархия, според Дионисий Аеропагит. Той отрежда много високо мястона човека (музиканта, артиста, художника), защото е връзката с най-високите небесни чиновечрез музиката, която дава на земята тази божествена красота.

Анелия Велинова: Какъв възрожденец трябва да бъдеш, за да направиш орган в България?

Янко Маринов: Доскоро това сякаш беше една невъзможна тема – орган, построен от български майстор. В музея „Земята и хората” от няколко години е представен Росен Драганов, който е и органист и майстор на органи. Той създава първият български орган.

Владислав Кацарски: Колко органи има в България?

Янко Маринов: Не са много. Около 15-16 инструмента. Няколко от тях са в София, във Варна са два, в Добрич един, в Русе – два.

Владислав Кацарски: Когато един пианист реши да свири на орган, колко време е необходимо, за да се адаптира към инструмента?

Янко Маринов: Напредналият пианист, който има цялата клавирна техника, лесно се приспособява към органа и този процес не отнема много време. Научава се да свири с краката, с педалите, сякаш прохожда. Повече време отнема погледа към идеята за хармонията, защото тя е запазена при изпълненията на стари инструменти и конкретно на органа.

Науката през цялото време е влияела върху конструирането и еволюцията на органа. Забелязва се, че от края на 18 век самият орган въздейства върху развитието на техниката. Регистрите в него стават все повече и в романтичната музика изискват сменяне на своя колорит. Тогава в органа започват да се прилагат технологии, специфични за телефонните централи, навлиза електрониката, а в съвремието – и компютъризацията. Оставайки тръбен орган, приобщава новите технологии.

Владислав Кацарски: Появяват се много електронни инструменти със звучене, близко до органовото. Това не носи ли опасност да бъде забравен оригиналният орган?

Янко Маринов: Нищо не може да се сравни с духовната ценност на органа, но притежанието на дигитален такъв, е много практично, защото е лесно преносим. Всеки орган е различен. Има органи със 100 регистъра и повече, а някои са с два регистъра.

Анелия Велинова: Вашият орган с колко регистъра ще бъде?

Янко Маринов: Този в музея „Земята и хората” се предвижда да е с 33 регистъра. Изниква въпросът колко струва един истински орган? Много е скъп. Само един регистър може да е на цена около 10 000 евро. Росен Драганов изработва тези регистри самостоятелно и почти всичко по органа.

Анелия Велинова: Той знае как да построи орган, всяка тръбичка отзад отговаря на определен тон и всичко трябва да бъде математически обосновано.

Янко Маринов: Клавиатурата не трябва да бъде тежка или прекалено лека, защото това оказва огромно влияние върху художественото изпълнение на дадено произведение.

Владислав Кацарски: На колко органа си свирил в този свят?

Янко Маринов: В Германия, в Швейцария, в Италия. Имат много интересни инструменти в Италия. Рядкост са големите органи, защото климатът там не позволява определени регистри, развалят се от влагата.

Всяка страна има своя органова школа. Органите днес имат няколко клавиатури, обикновено притежават до 6, дори 7 клавиатури. Най-голям орган в Европа е известният в Пасау със 150 регистъра. Органът в катедралата „Св.Стефан” не е само най-внушителният църковен орган (17 774 тръби), но вероятно е и най-красивият.

За мен органът е централен инструмент, заради връзката с красивото, божественото, с вселенското начало.

В Стария свят съществува представа, че органът е символ на света и може да бъде изобразен като хармонията на седемте сфери, на петте елемента или на десетте тръби (струни). И често го рисуват така, наричат го (die) Weltenorgel. При Робърт Флъд съществува дори визия за Бог като музикант: „Бог, Всевишният, представен като органист, а светът – с орган“. Атанасиус Кирхер казва, че „органистът е органист дотолкова, доколкото познава света и може да го направлява и променя.” До известна степен това е и моето кредо. Да, светът е такъв, какъвто го познаваме, но той винаги може да бъде направен по-добър, да бъде претворен. И затова Бог ни е създал по свое подобие, за да можем да творим. 

Анелия Велинова: Кога ще бъде завършен българският орган и ще срещате ли с него ученици, за да опознаят този инструмент?

Янко Маринов: Росен Драганов вече прави такива курсове, като учениците от различни училища в София ги посещават всяка седмица и той им разказва за органа и за органовата музика. Този инструмент има нужда от средства, за да бъде завършен, правим цикли от благотворителни концерти и това много помага за довършването на органа.

Владислав Кацарски: Къде са лекториите?

Янко Маринов: В музея „Земята и хората”, изключително място и за музика. Целият колектив там е подал ръка на Росен Драганов, за да се изгради този инструмент.

Владислав Кацарски: Питам, защото някой от нашите зрители и слушатели може да отиде в музея и да дари средства, колкото прецени, за довършването на органа.

Анелия Велинова: Откъде тръгнаха проучванията ти на старинната музика – от интереса към древните гръцки философи, от самата музика или от математиката, защото те са свързани, неразделни са.

Янко Маринов: Цялата наука в стари времена е била синкретична. Знаем за седемте свободни изкуства, които са разделени на три цикъла: ораторски умения, изкуството на думите. Цикълът включва реторика и граматика. Дисциплини, които влияят върху мисленето. Те включват диалектиката. Изучаване и запознаване с точните науки, развитието на математическото мислене. Цикълът включва музика, геометрия, астрономия и аритметика.

През Средновековието седемте свободни изкуства са разделени на два „учебника“ – любопитни факти и квадриерии. Първият изучава три науки – реторика, граматика, диалектика. Във втората четири – аритметика, астрономия, музика, геометрия. Главната черта на всички изкуства е, че всяка от седемте дисциплини се основава на ученията на големите умове, свързани с тях. Музиката не съществува без разбиране на математиката, защото бележките са числа. Човек се запознава с полифония, хармоничен звук, запис на бележки. Не е изненадващо защо тази дисциплина принадлежи на седемте науки.

Интересът ми към старините на нотациите, към старините на музиката беше свързан със славянските ръкописи. В много старобългарски книги има опити за псевдонотация или екфонетична нотация за обозначаване на рецитацията. Съвременният свят е стигнал до един плурализъм в музиката, даже не плурализъм, а направо шарения, която винаги ни кара да се замислим къде са ни основите, къде са ни корените, има ли изобщо останало нещо универсално. И затова се връщаме назад, за да го намерим, за да разберем къде сме изгубили разговора, диалога с божественото. Мисля, че това е, което ни връща назад. А когато се вглеждаме в миналото, понякога преоткриваме знания, които са били достигнати преди хиляди години. Забравили тяхната генеалогия, днес ги приемаме за съвременни. 

Ако погледнем изпълнителите на източна музика (не трябва да я наричаме византийска, защото това е реформирана едногласна гръцка и българска църковна традиция от 19 век), стилистиката на изпълнение се променя от школа в школа, няма единна практика. В средните векове има непрестанни опити за централизиране т.е. уеднаквяване на изпълнителските практики от двата основни центъра Константинопол и Рим. И двата центъра се опитват да диктуват репертоара, практиката в църковния ритуал. Но колкото повече се опитват, толкова по-разнообразна става музиката, обогатена от местни традиции и музиканти. 

Да може да се разбере старото нотиране е много важна задача. Не е случайно, че една от първите, най-ранните запазени табулатури за орган е съхранена в трактат по алхимия с идеята, че органистът е свързан с познанието за света, с елементите. Днес на алхимията се гледа пренебрежително като на псевдонаука, но в средните векове тя се приема като обединяваща седемте изкуства в хармонията на сферите. В известна степен такава е и астрологията. Един съвсем различен поглед към света, който днес сме загубили. И може би като следствие сме загубили точната представа за мястото си във Вселената и функционирането ѝ.
 
 Още за откритията на Янко Маринов в проучването на старинни нотописи и концепциите за мястото на музиката във Вселената и живота ни от древни времена до днес, ще чуете от файла ТУК.

Водещи: Анелия Велинова и Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova