Детството                                                 

  Анелия Велинова, радио журналист

Най-деликатното време, тази първа част от живота, която кодира бъдещото ни развитие.

Какво ли не преминава през него: страхове и кошмари,  желание за взаимност и приемане,  иска ни се да ни харесат;  винаги да се чувстваме специални и защитени;  там са скътани първите ни желания и мечти;  въображението ни работи на бързи обороти;  играта е в основата на всичко, което гребем като знание с пълни шепи от любимите за нас хора: от какво се чувстваме щастливи, кое е възможно, кога да говорим или да мълчим, какво е добро или зло.

В детството са посяти всички наченки на талантите ни, които ние или някой друг трябва да открие и развие; там разбираме що е приятелство и предателство, защо се смеем или плачем.  Дали обичаме животните и растенията,  имаме ли подкрепата на близките ни,  защо и от какво ни боли тялото или душата.

Детството трябва да бъде строго охранявана зона от големите, защото малките са беззащитни и слаби.  Но от сблъсъците откриваме  нашата сила, кога можем да се поглезим,  докъде ни е позволено и какво, натрупваме комплекси или се научаваме да се борим със зъби и нокти.

На практика разбираме опозицията мое-твое-наше-ваше, що е родно и свято, на какво да държим, кои са приоритетите ни и какво е ценното и цененото в живота. Разделяме света на възрастните от света на детските реалности и купуваме или подаряваме с детски пари и с детски чувства.

Затова детството е специално. Безоблачно или не, натоварено с проблеми, самотно, без надзор, под ботуш – важно е КАК излизаме от него, какво запазваме, доразвиваме, заличаваме –

КАКВО и ЗАЩО.

И дали запазваме детската непосредственост, изненада, откривателството, вярата в добротата на Дядо Коледа, чистотата си и усещането за необятната перспектива за бъдеще на нашите мечти.

Написано от Anelia Velinova