„Книгите променят животи” – Десислава Алексиева (13. 05. 2022 )

Автор на подкаста „Лисиците четат“, основател на фондация „Книги за деца“, издателство „Фо“ и издателство „Лисиче“.

Maйка на 5 деца, създател на първата за България интерактивна програма за ранно детско развитие „Четенията за най – малките“. Открива в центъра на София FOX Book Cafe – малка кафе-книжарница на два етажа, място за четене и общуване с книгите. Като председател на Асоциация „Българска книга“ организира фестивали, превръща дежурните панаири на книгата в атрактивни културни средища и не спира да създава нестандартни пространства и начини за общуване с книгата. Каузата, на която се е посветила, е културата на четене да се разпространява, четящите хора да стават все повече, да бъдат модел за подражание. Като най-важното в този процес е да се създаде култура на ранно четене.

Разговаряме с Десислава Алексиева, която винаги cе е вълнyвала от деца, образование, пcиxология и книги. Тя е човек, вярващ в промяната и в ролята на четенето.

Владислав Кацарски: Десислава Алексиева е първият ни гост в нашето ново студио. Ще разговаряме с красива и талантлива жена.

Димитър Христов: Радвам се, че тя е наш гост между два емблематични български празници – 11 май, ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, и светския празник – 24 май, празника на българската азбука, просвета и култура, тръгнала към другите славянски страни да просвещава и одухотворява славянските народи, но и целия свят, защото азбуката е знаковост, начин на мислене, послание към света, идентичност.

Десислава Алексиева е председател на Асоциация „Българска книга”. Ще спомена в началото и лични неща, защото творчеството е както лична позиция, така и личностно присъствие в живота на държавата и на културата ни. Майка е на 5 деца, които също имат различни духовни занимания и проявяват интерес към литературата, те са четящи деца. Ще цитирам твоя мисъл, че „всяка книга си има история”.

Какво се случва в личен и литературен план, каква е дейността на Асоциация „Българска книга”?

Десислава Алексиева: Искам първо да поздравя хората, без които българската книга няма да може да достига до своите читатели – това са библиотекарите, които на 11 май празнуваха своя празник. В Асоциацията се готвим за пролетния Панаир на книгата, който ще бъде от 30 май до 5 юни на открито в градинката пред НДК. Тогава ще се проведе и Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи. Каня всички да посетят събитията. Думите са насъщен хляб и колкото повече възможности има хората да се срещат с книгите в нашето ежедневие, толкова по-вероятно е да имаме запалени читатели. Мисията ни е да имаме повече читатели по много причини. На първо място е – да има бъдеще за грамотността и бъдеще за всички нас, защото четенето,  думите са в основата на всичко, което правим. Ние сме изтъкани от думи, от истории и без историите, които чуваме като деца и които четем като възрастни, не можем да бъдем пълноценни хора.

Владислав Кацарски: Всяка книга си има история, но и всяка асоциация има история. Защо създадохте тази асоциация?

Десислава Алексиева: Асоциацията е създадени преди повече от 25 години от книгоиздатели. Сред учредителите са утвърдени имена в българския издателски бизнес, като г-н Антов и Раймонд Вагенщайн. Аз в момента стъпвам върху историята, която тези хора са написали преди нас и на постиженията, които са направили. Това е единствената асоциация на книгоиздатели и книготърговци и нейната мисия е да насърчава четенето и грамотността като ключ към икономически просперитет.

Владислав Кацарски: С две думи – какво правите?

Десислава Алексиева: Организираме всички събития, които наричаме „да заведем книгите при хората”, защото при нива на понижена грамотност и на намален интерес към книгите, един от начините хората да започнат отново да четат е, когато книгите отидат при тях , там, където са те – в градинката пред НДК, например. Организираме двата най-големи литературни фестивала – този за деца и големият литературен фестивал, който традиционно се провежда заедно с коледния панаир на книгата в НДК през месец декември. Правим и „Походът на книгите”, който завърши в края на април. Тази година имаше рекордните над 110 събития – над 110 човека отидоха в над 110 училища, където четоха на децата и бяха посланици на това колко е важно четенето. Борим се издателите да продължат да съществуват и българската книга да я има и да бъде добре показана в чужбина. Участваме във Франкфуртския панаир, където представяме български издателства и книги. Присъствието ни в такива изложения е чудесен начин за промотиранена българската култура и литература. За да оцелее нашия бранш, се борим за законодателни промени, които ще позволят да продължи издаването на книги.

Владислав Кацарски: Повече ли чете българинът днес, отколкото преди 35 години?

Десислава Алексиева: Категорично – не! Ако съдим по тиражите, които са намалели – в момента имаме среден тираж 500 бройки на 7 милионна България! Това е много тъжен факт. Тоест, ние  имаме още много работа в създаването на политики за насърчаване на четенето. Българите четат все по-малко. Четенето все по-трудно устоява на конкуренцията на медии като социални мрежи, телевизията, на игрите и забавленията. Ако искаме да имаме четящи хора, трябва да направим доста инвестиции, за да бъде четенето отново привлекателно.

Димитър Христов: Това е сериозна стратегическа задача – насърчаването на четенето. Трябва да се започне с децата още от предродилния период, от 0 до 3 години, от 3 до 6 години, преди да се научат да четат и т.н.

Десислава Алексиева: По въпроса за четенето и неговото влияние за развитието на езиковите и когнитивни умения има много изследвания, които категорично потвърждават,  че колкото по-рано започва четенето, е толкова по добре. В човешкото развитие съществуват т. нар. „ критични прозорци”. Това е времето, в което едни умения могат да се развият. За езиковите и когнитивни умения този прозорец е до третата, максимум до петата година. Ако не направим усилия в този период да развиваме детето чрез четене, след това е по-трудно. Чрез четенето възпитаваме интерес към знанието, но много по-важното – създаваме трайни невронни връзки. Представете си, че детето е една поляна, неговият мозък е тази поляна. Ако минете веднъж през нея, не остава нищо. Ако минете 10 пъти,тревата малко ще се наклони, но ако минете над 1 000 пъти, остава пътека, остава трайно знание.

Владислав Кацарски: Как мотивирате родителите на нечетящите деца?

Десислава Алексиева: В другите държави има работещи модели за това. Трябва да бъде разбрано в широк обществен, политически и икономически контекст, че са необходими инвестиции, не само финансови. Не можем да регулираме със закон необходимостта от четене. Това, което можем да направим, е да създадем среда да стимулира този процес. В развитите държави се предоставят безплатно книги на родителите при раждането на детето. Във всяка една библиотека в малките населени места има занимания за най-малките. А ние имаме предразсъдъци: „Какво да му чета на това дете, то не говори, нищо няма да разбере.” И се пропуска много важен момент. Трябва да се преборим с тези предразсъдъци, да покажем, защо това е важно и родителите да осъзнаят колко добре реагират децата на четене. Всяка седмица имам групи с деца от 0 до 3 години. Досега не съм срещала дете, което да не проявява интерес към книгите, към четенето. Ние сме изтъкани от истории, обичаме да ни се разказва.

Изключително важно е, когато децата достигнат до училищна възраст да има училищна библиотека, която те да споделят със съучениците си. Четенето на общи книги създава усещане за общност, провокира емоции, дава възможност за дискусия. Затова е необходимо да имаме ясни стъпки, ясна стратегия в България за насърчаване на четенето и подпомагането на книгите, за да може наистина, когато погледнем след 20 години, да кажем: „Да, резултатите са налице, нашите деца четат повече.” Но 2/3 от библиотеките в училищата са затворени. В момента библиотеките се подпомагат през програми на Министерство на културата, които са на проектен принцип, но това е недостатъчно.

Има препоръки, т.нар. „библиотечен стандарт” – колко книги трябва да има на глава от населението в библиотеките. За момента сме на нива около 6-7 пъти под минимума, който е необходим, за да се вижда промяната, за която си говорим в обществото. Реално книгите и достъпът до книгите са част от основните човешки права – правото на информация и на образование. Така че е изключително важно да се изграждат политики, които да бъдат прилагани дългосрочно и да се отделят достатъчно средства за книги.

Във водещите икономики е наблюдавана пряка връзка между нивата на четене – и то не на задължителна литература, а на т. нар. „четене за удоволствие” – и академичните и икономически резултати. Тоест, реално с увеличаването на нивата на четене се подобрява и просперитетът и една от най-смислените инвестиции е в книги, четене и образование.

Димитър Христов: От самото начало разговаряме за книгоиздаването в България, за библиотеките и книжарниците. Нашият парламент вече 20 години не може да приеме закон за българския език и за степен на неговото владеене, не може да приеме нормални ставки на авторските права на българските творци. В библиотеките нито един български автор не получава дори 1 стотинка за това, че четат неговите книги и ползват негови произведения. Този автор остава без никакви приходи.

Десислава Алексиева: За да има достойни авторски хонорари, е важна каква е ставката на ДДС върху книгите. Не може да има  данък върху грамотността, какъвто представлява ДДС върху книгите, защото той директно ощетява авторите, преводачите, хората, положили огромен интелектуален труд. Те трябва да получават достойни възнаграждения. Директивата на ЕС все още не е приложена в България, а тя указва точно как и по какъв начин да бъдат отчислявани на авторите хонорари за техните заети книги и това отново е функция на държавата.

Димитър Христов: Създала си прекрасен културен център FOX Book Cafe, който е и книжарница и галерия, с онлайн книжарница и чрез нея човек може да стигне до книгата, която търси.

Ти ли създаде фондация „Книги и деца”?

Десислава Алексиева: Това е моята фондация и я създадох с няколко цели. Първата цел е обучение за библиотекари. В рамките на този проект дарихме книги на 100 деца. Фондация „Книги и деца” се занимава с това книгите и занимания, свързани с четене, да могат да бъдат осъществявани. В момента правим проект, който е посветен на децата, които са бежанци от Украйна. Утре излизат 6 000 книжки, които сме отпечатали на украински език с помощта на дарители. Книгата е дом, когато не можем да се върнем у дома.

Димитър Христов: Какво ново да очакваме в издателската дейност?

Десислава Алексиева: На първо място да започна с книгата „Избрано” на Кирил Мерджански. През последните няколко години той нямаше издадени книги. Тази книга е побрала всички негови стихосбирки, пиеси, преводи и част с интервюта с неговата спътница Ирен Иванчева. Очакваме на 23 май книгата да се появи във всички книжарници и да направим премиера, среща с автора, макар и виртуална, тъй като той живее в Америка. 

Другата книга е романът „Резиденцията” на Георги Тенев, изключително добър български автор. „Резиденцията“ е метафора на нашето минало и предлага смело видение за нашето бъдеще. Романът представя една утопична Държава на реда през 50-те години на нашия век, научно-политически кошмар, нещо като апокриф на историята, писана във века на епидемиите. Няма как да ни остави безразлични. Поставя много въпроси за властта и изборите на човека във властта. Не случайно книгата взе наградата „Хеликон” за миналата година.

Имам две издателства. Едното е „Фо”, посветено на литература за възрастни. В него има една много силна серия от поезия, защото приемаме, че е синтезирана философия и когато четем поезия, тя ни докосва и променя. Издаваме тематични албуми, като „Доктори без маски” на художничката Ева Тенева.
 Издателство „Лисиче” има приключенски книги, две с награди „Бисерче вълшебно”. Представям ви „Една година в рима“, книга посветена на цялата календарна година, в която за всеки месец има текст с интересна информация и две хубави стихотворения, написани от Христина Петрова, а пътешествието през сезоните е красиво изобразено от Ирина Македонска. 

Аудио книгите са също наша кауза, защото те са важна част от достъпността на книгите.

Четенето и културата трябва да бъде там, където са хората. Защото културата ни променя. Дава ни перспективи, които ние иначе пропускаме.

Водещи: Владислав Кацарски и Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova