НАЙ-НОВОТО

Петя Галинова: На тази малка територия сме събрали много дарове, които трябва да пазим и развиваме

Anelia Velinova | 2 — 12

„…Австрия е имала собствен павилион на едно Изложение в България преди повече от 50 години. Така че това наистина е история…“ Петя Галинова Анелия Велинова: При нас е Петя Галинова, която ще ни каже защо е в Австрийското посолство? Петя Галинова: Какво отстреляхте с този въпрос? Анелия Велинова: Можехте да бъдете в друг търговски отдел на някое друго посолство. Петя Галинова: Тя, съдбата, си знае задачите и попаднах в Австрийското посолство, Търговски отдел като нашата работа е да съдействаме между австрийските и българските фирми, да насърчаваме икономическите връзки между двете страни, да помагаме на австрийските фирми да намират партньори в България, клиенти, доставчици. Аз съм много изненадана от австрийските фирми, които са много активни и непрекъснато се свързват с нас, и питат откъде могат да намерят доставчик на дървен материал, производител на микрофони, тъй като виждам пред мен микрофон. Така че работата в Австрийското посолство, Търговски отдел е много динамична, много интересна и на мен ми харесва. Анелия Велинова: Много е хубаво това. Намирате ли производителите в България? Петя Галинова: Това е трудната задача да познаваме пазара, да знаем коя фирма как работи и дали можем да ги препоръчаме като един добър партньор за австрийски фирми. Христо Петров: Защото все пак Вашата препоръка е гаранция за надеждност и отговорност. Петя Галинова: Опитваме се. Анелия Велинова: Много бяхме впечатлени, ние от радио „Брайл ФМ”, от тази конференция за кръговата икономика, защото смятаме, че това е бъдеще и трябва да се работи първо информативно, да има кампании и след това вече да се действа. Петя Галинова: Благодаря за оценката. Това беше едно от нашите събития. Както обясних, помагаме на австрийските фирми да намират български партньори, като един от аспектите, в които работим, е организиране на събития, които могат да бъдат по много разнообразни теми. Вие споменахте кръговата икономика, но също така през годината имаше събития по темата металообработка, минна индустрия, селско стопанство, енергетика. Нашата работа е широкообхватна. Анелия […]

Приемната

Петър Курумбашев: Каузата е нещото, за което си струва да работиш дълги години

Anelia Velinova | 2 — 12

Владислав Кацарски: „Брайл ФМ” на 8 години и Петър Курумбашев до мен, човекът, който е главната причина да имаме това студио и да предаваме от него. Да сме спокойни, че през зимата ще сме на топло и на сухо. Много ми е приятно, че си тук и ни уважи за пореден път. Петър Курумбашев: Благодаря много за поканата. Честит рожден ден и се надявам всяка година не само да растете на години, но да растете и като програма, като хора, които подготвят тази програма. Владислав Кацарски: Ти сложи стълба като създаде това студио, така че единственото нещо, което можем да направим, е да се качваме по нея. Петър Курумбашев: Моята работа е техническа, аз съм зидаро-мазач. Вашата работа е важна, защото каквото и студио да направиш, ако няма хора, които да правят радиото живо, няма да бъде това, което е в момента и това, което може да бъде. Така че да ви пожелая оттук нататък да го развивате с нови идеи, с нови програми, да стигнете до повече слушатели, тъй като вашето радио няма нужда да бъде само и единствено за специализация за незрящи, а може да го слушат всички и да разширявате аудиторията. Владислав Кацарски: Те го и слушат. Приготвили сме една кутия с въпроси. Не карахме г-жа Сачева да си изтегли въпрос, защото много бързаше. Ти би ли си дръпнал едно въпросче, да видим кой ще ти се падне. Петър Курумбашев: Какво би Ви запалило за дълго? Владислав Кацарски: Ти изтегли най-лесния въпрос. Петър Курумбашев: Човек лесно може да отговори на много неща, но каузата е нещото, за което си струва да работиш дълги години. Има един прекрасен разказ на Радичков, който се казва „Аламинут”. Той описва онези времена, в които всичко става аламинут. Днес също живеем в много „аламинутни” времена на Инстаграм, на „Тик-ток” и т.н. Понеже сме […]

Приемната

Деница Сачева: Аз винаги съм била отворена да чуя мнението на хората с увреждания

Anelia Velinova | 1 — 12

„…Независимо, че всички говорят за политики и за хората, в крайна сметка не успяваме да бъдем достатъчно убедителни в резултатите, които предлага настоящото Народно събрание. Аз не се опасявам толкова много от непосредствените няколко месеца, които предстоят, защото за момента ние сме направили максималното, което е възможно, за да бъдат осигурени всички плащания…“ Д. Сачева Владислав Кацарски: Осем години „Брайл ФМ”! Както плахо се надявахме, г-жа Деница Сачева вече е при нас. Здравейте, госпожо Сачева. Деница Сачева: Здравейте и честит рожден ден! За мен е истинско удоволствие да съм при вас днес и да ви поздравя с вашия празник, да ви пожелая преди всичко да сте здрави и да давате толкова много новини и информация на хората. Владислав Кацарски: Благодаря Ви. Да пристъпим веднага към разговора с Вас, защото както казахте Вие в предварителния разговор, днешният ден е доста сгъстен. Първото нещо, което искам да Ви попитам, е какви са Вашите опасения за това, което предстои в следващите три месеца? Деница Сачева: На първо място най-притеснителното за всички хора е политическата криза в България. Политическите партии трудно могат да намерят диалога и пътя една към друга и независимо, че всички говорят за политики и за хората, в крайна сметка не успяваме да бъдем достатъчно убедителни в резултатите, които предлага настоящото Народно събрание. Аз не се опасявам толкова много от непосредствените няколко месеца, които предстоят, защото за момента ние сме направили максималното, което е възможно, за да бъдат осигурени всички плащания, така че що се отнася до пенсионерите, до хората с увреждания, социално слабите, средствата са осигурени, има възможност да бъдат изплащани и пенсиите, и социалните помощи, и социалните придобивки. Утре предстои да разгледаме закона на бюджета и на Националната здравноосигурителна каса, и на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет. Този удължителен бюджет, който се предлага от Министерство на финансите, и нашата парламентарна група ще подкрепи – в него са заложени 12% увеличение на пенсиите от 1 юли следващата година и съответно увеличаване на социалните плащания от 1 юни следващата година с 22 %, защото знаете, че в момента в Народното събрание се гледа закона за социалното подпомагане, който променя линията на бедност, всъщност тя става величината, от която зависи социалната помощ, а не гарантирания минимален доход. Тоест, ако говорим […]

Приемната

Анжела Димчева: Притеснява ме омразата в обществото и срива на моралните ценности

Anelia Velinova | 1 — 12

Владислав Кацарски: До мен е Анжела Димчева, за която преди седмица чухме, че е един от младите критици. Много ти благодаря, че си при нас. Ти си чест гост на нашите рождени дни и не само. Сега и теб ще те помолим да бръкнеш в паничката с въпроси. Какво изтегли? Анжела Димчева: „От какво се притеснявате”? Владислав Кацарски: Искам да ти кажа, че може да изглежда лесен въпрос, обаче за един критик в днешно време, това е много страшен въпрос. Защо? Защото някога, преди 10 ноември казваха „този го изяж” и критикът пише, смачква и край. Единственото, за което може да се притесняваш, дали си угодил добре на поръчка. А сега при днешните сръдльовци, ако напишеш нещо и да не му хареса, ще те мрази до девето коляно. От какво се притесняваш? Анжела Димчева: Мен ме притеснява най-вече омразата в обществото и срива на моралните ценности. То е свързано и с първото притеснение за омразата, защото когато хората се познават лично, те не биха си позволили да си отправят такива грозни реплики, обиди, ненавист, на които сме свидетели в социалните мрежи. Социалните мрежи са една придобивка, която наистина предизвика мнението на най-разнообразни слоеве от обществото, да бъде достъпно, а не само до определените примерно политици или журналисти и писатели, хора на изкуството. Сега всеки може да си изкаже мнението, но какво е това мнение и защо се изказва по такъв грозен начин, никой не си задава този въпрос и затова сме свидетели на тази хейтърска вълна, която ме ужасява. Това би довело до ликвидиране на българската нация много по-бързо, отколкото ниската раждаемост. Владислав Кацарски: Ти си човек, който пострада от това, че беше честен човек и изрази искрено своето мнение. Анжела Димчева: Няколко пъти съм изразявала различни позиции и това е идвало като бумеранг към мен, дотам, че получавах и смъртни заплахи на лични съобщения. Владислав Кацарски: Това, че вече не влезе в парламента е най-малкото. Визирах, че наистина получаваше смъртни заплахи. Анжела Димчева: Имаше и такива случаи. Според мен всичко това е резултат на сгрешеното образователно действие на министри, политици, законодатели. Преди години, моите деца бяха ученици, се говореше за вероучение или поне за предмет „Религия”. Нищо такова не се реализира на практика и расте едно поколение, без никаква вяра в нищо и никакъв страх от нищо. Няма промяна в тази посока и на какво иначе ще отдадете това безпрецедентно поведение на учениците, сбивания, снимане с телефон, непристойни прояви, псувни и към учителите включително. Преди 70 години това е било недопустимо, да се обижда учителя. Той е бил […]

Приемната

Съюзът на слепите – сляп за истината

Anelia Velinova | 30 — 11

Какво се е случило в село Баня? Правозащитна организация ли е Съюзът на слепите в България? Защитава ли слепия човек? Защо лъже председателят на ССБ Васил Долапчиев? Лечима ли е наглостта? Ще чуете отговорите на тези и други въпроси в предаването днес. Владислав Кацарски: Започва предаването за звучната плесница, която получи председателя на Съюза на слепите Васил Долапчиев. Казано честно, с това не ми се занимаваше, не за друго, а защото си бях обещал, че с нещата около Съюза на слепите ще се опитаме да ограничим нашите предавания. Това, което не се случва в Съюза на слепите, няма смисъл да го отразяваме. Изключително ми е забавно да наблюдавам как председателят Васил Долапчиев се прави, че не съществуваме. Това е невероятно, уникално е. Забавлява ме не за друго, а защото това са странни изблици на един комплексиран човек. Тука сме, съществуваме. Хората ни слушат, гледат ни. Не сме казали, не сме направили каквото поискаме, защото в края на краищата медията си е медия. Тя може да направи много хубави неща, може да прави и много големи бели. Но тази тиражирана лъжа от председателят на Съюза на слепите повече от 5 години, нямаше как да не ни накара да направим това предаване. Още преди 5-6 години излъчихме един репортаж – разговор с Любен Петров, мир на праха на този човек. Още тогава казахме, че Васил Долапчиев лъже. Тогава бяхме младо радио, тогава бяхме без чак толкова възможности да се чуем надалеч, нямахме нито ютюб канал, нито страница. Средствата за огласяване на нашите неща бяха малки. Нищо, че и тогава работехме със същия ентусиазъм, с който работим и сега. Бяхме и по-малко като екип. Този репортаж, който сега ще видите, ще ви покаже за какво става въпрос. За какво безочие става дума. Хора бяха изключвани от Съюза на слепите, защото уронвали престижа на организацията и на слепите. Не става въпрос за уронване, […]

Под око

Не песен за човека, а шамар за председателя на Съюза на слепите, г-н Васил Долапчиев

Anelia Velinova | 25 — 11

Случката. Тя случката станала в с. Баня. Спомняте ли си подобното изречение? Ако не си го спомняте, да ви подскажем. „Тя случката станала в с. Обнова“. Така започва Вапцаровата „Песен за човека“. Но преди да започне този разказ, нека предупредим: ако не можете да понасяте чуждо мнение; ако си падате по следване на догматични ръководители; ако мислите, че всяко мнение, различно от вашето, има за цел разрушаване – не четете по-долу. Но понеже знаем, че няма да се съобразите с „преди употреба прочетете листовката“, сме длъжни да ви предупредим. Този материал ще изостри злобата ви до степен разстройване на нервите. Ако прецените, че можете да си го позволите, започнете. И така, случката станала в с. Баня. Там, на 11 ноември, се събрали две регионални организации на Съюза на слепите. Защо са се събрали и какво са си приказвали хората до преди случката, за която ще разкажем, не е важно. Важното е, че на вечерята възникнал председателят Васил Долапчиев. И като възникнал, решил да тегли едно малко, съдържателно и изпъстрено с назидателен тон слово. От ония менторско-авторитетните, целящи да смразят слушащите, и да ги убедят в по принцип неимоверните грижи, които Съюзът на слепите полага за своите членове, а те, неблагодарниците, нехаят. Не само че са неблагодарни, но са и безотговорни. Вече 22г. по села и по паланки Долапчиев ораторства в този стил. На места, където е нужно по-убедително внушение, блъска по бюрото като Никита Хрушчов и, казано честно, му се получава. Защото има кой да го търпи. Не можем да отречем манипулаторските способности на председателя Долапчиев. Благодарение на тях и на политиката на държавните институции вече толкова години Васил Долапчиев оцелява. На словото му на вечерята в с. Баня (и там, както из други градове и села) той разказал случката за шестимата неблагодарници, които били назначени на работа, след като […]

Приемната

Александра Ивойлова: „Обичам да играя със светлината и сянката”

Anelia Velinova | 24 — 11

Александра Ивойлова се изявява в различни области на изкуството – като магистър по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а впоследствие камерна певица (специализирала в Париж, издала е компактдисковете „Барокови арии и песни“ и „Отражения“), с илюстрации, художествени и фотографски изложби (фотохайга), с поетични публикации в наши и чужди издания. Публикува литературна и музикална критика, отзиви за изложби, есета, фрагменти, епиграми. Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“, Съюз на българските журналисти, World Haiku Association (Япония), Europoesie – UNICEF. Разговаряме с Александра Ивойлова как всеки миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Владислав Кацарски: Много се радвам, че си при нас в студиото след толкова време. То не бяха пандемии, то не бяха чудесии. Както се казва, добре, че сме цели, живи и красиви. Александра Ивойлова: И аз съм много щастлива да бъдем заедно. Владислав Кацарски: Хубаво е, че си тук. Ти не спря да работиш през това време и всичко, до което се докоснеш, става златно или прави чудеса. Сега ще ни разкажеш за един фестивал, но преди това за заниманията ти с фотография. Много те моля сподели за тази магия и защо онзи ден не беше с фотоапарат? Александра Ивойлова: Така се е случило. Това е едно мое ново пристрастие от 2016 година и е продължение на любовта ми към рисуването. Аз съм дъщеря на художник, светла памет на моя баща Сергей Ивойлов. Тази година честваме 100-годишнината от рождението му. Цял живот съм била в обсега на неговото жизнелюбиво изкуство, той беше много слънчев човек. А откакто хванах в ръка фотоапарата, виждам много повече детайли, които са ми убягнали до този момент. Пиша хайку, много често сравняват хайку с фотография. Така всеки един миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Това е моята любов. Владислав Кацарски: Дотам ли те е обзела, че си в състояние да скочиш пред идващия влак, за да снимаш това, което ще изпуснеш, когато отмине той? Александра Ивойлова: По никакъв начин няма да скоча пред влака. В много обикновени неща има интересни моменти, просто трябва да ги погледнеш по друг начин. Много обичам да си играя със светлината и сянката и цялата изложба, с която участвах на фестивала, […]

Приемната

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

Anelia Velinova | 18 — 11

„… Като цяло всички мои песни са ми авторски – по моя музика и текст. Почти е завършен и третия ми албум и чакам с нетърпение да „излезе на бял свят…“ Иван Анастасов Завършил е кинознание в НАТФИЗ, но е продължил творческия си път, изразявайки се не с картина, а с музика. Автор е на два музикални албума, вторият от които носи енигматичното заглавие „Теория на невероятностите“. В клиповете му участват известни актьори като Асен Блатечки, Диляна Попова, Симеон Владов. Разговаряме с младия и ексцентричен музикант Иван Анастасов за творчеството му и за живота. Как се „раждат“ песните и как се трансформират в хитове. Лесно ли се работи в дует с известни изпълнители. Владислав Кацарски: Това е дует на Иван Анастасов и Кристина Димитрова. Иван Анастасов днес е при нас, половината от дуета и автор на песента. Много ми е приятно, че си тук. Иван Анастасов: За мен е удоволствие да гостувам на „Брайл ФМ”, това прекрасно радио. Анелия Велинова: Ти ли написа музиката и текста на песента? Иван Анастасов: Всичките ми песни са авторски, по моя музика и текст. Почти е завършен и третият ми албум, така че с нетърпение чакам да излезе на бял свят. Анелия Велинова: Ти по цели албуми „праскаш” наведнъж и тогава промотираш. Иван Анастасов: Субективно е, зависи от конкретната ситуация, но за всеки изпълнител, който пише и текста, и музиката, всяка песен си е негова рожба и в повечето случаи си ги обича еднакво, и има някакъв афинитет към тях. Когато излезе нещо, в което си вложил сърце и душа, правиш така, че да стигне до повече хора, да разбереш дали ще почувстват същото, което и ти си почувствал. Владислав Кацарски: Това парче излетя добре, стопли ни сърцата в тези студени дни. Аз вече не съм на възрастта, за да съм всеки ден на дискотека, но предполагам, че се е въртяло по дискотеките на морето. Да […]

Приемната

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Anelia Velinova | 17 — 11

На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това място в рекламата, глас зад кадър казва: „Стига глупости!“ и бодро ви съветва да изтеглите бърз кредит. Аз определено и категорично ви казвам, че бързият кредит е […]

Braille FM studio v otcakvane na gostite

Любовта, без която не можем

Мария Илиева – поетеса на любовта

Anelia Velinova | 15 — 11

Тя пише на три езика за болката от невъзможната любов. Специалист е по български, немски и испански език. Носител е на Национални литературни награди. Разговаряме с поетесата Мария Илиева за дебютната ѝ стихосбирка „Няма път, нито време до тебе”. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Мария Илиева, поетеса, която наскоро имаше своя дебют със стихосбирка, но още преди него е носител на Национални литературни награди за стихове. Специалист по няколко чужди езика. Уникалното е, че пише на български, на немски и на испански. Тези три поетически традиции са много богати. Освен това преподаваш. По какво? Мария Илиева: Сърдечно благодаря за поканата. Цял живот съм преподавала, а немски и испански език в последните малко повече от две години преподавам в езикова школа „Интелект” и български за чужденци, което е страхотно предизвикателство и голямо удоволствие за мен, защото така поглеждам майчиния си език през очите на немскоговорящи и испаноговорящи, португалоговорящи. Миналото лято преподавах български език на бразилци през португалски език. Димитър Христов: Това приключение в различни езикови пространства и тази еквилибристика с различни езици е крайно интересна за поета, който борави със словото, с мелодиката на езика, с римите, тъй като виждам, че в твоите стихове има римуване, има и класически форми. Как излезе тази стихосбирка, защото за младите автори често пъти това е един праг, който може да ги препъне, да забави техния дебют или да им даде някакъв старт? Мария Илиева: Как излезе ли? Много интересен въпрос. Аз започнах да пиша на 9-10 годишна възраст, но никога не е било целенасочено, никога не съм събирала нещата си. И това продължи някъде до студентските години, там се губят последните мои стихотворения, които така и не пазя. И 20 години по-късно стана някакъв взрив, в резултат на който за около три години написах 250 неща. 60-70 от тях на испански, около 50 на немски и останалите на български език. Нямах никаква идея да издавам стихосбирка, да участвам в конкурси. Тази идея дължа на две мои много […]

Петя Галинова: На тази малка територия сме събрали много дарове, които трябва да пазим и развиваме

Петър Курумбашев: Каузата е нещото, за което си струва да работиш дълги години

Деница Сачева: Аз винаги съм била отворена да чуя мнението на хората с увреждания

Анжела Димчева: Притеснява ме омразата в обществото и срива на моралните ценности

Съюзът на слепите – сляп за истината

Не песен за човека, а шамар за председателя на Съюза на слепите, г-н Васил Долапчиев

Александра Ивойлова: „Обичам да играя със светлината и сянката”

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Мария Илиева – поетеса на любовта

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter