НАЙ-НОВОТО

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Anelia Velinova | 1 — 11

„Да си поет, това е едно съдбовно преминаване през трудностите на живота.“ Ат. Капралов Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас Разговаряме за литература, култура и духовна мисия с поета Атанас Капралов.За премиерата на новата му поетична книга „По мярка на духа“. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Атанас Капралов. Радвам се, че си наш гост по повод на новата ти книга „По мярка на духа” – книга, която разбуни духовете през последните месеци. Ще разговаряме за поезия и за твоята работа като директор на Националния литературен музей. За мен винаги е било знаково в твоята биография това, че идваш от Димитровград, там си роден работил на различни места – и ръководни, и други в областта на културата. Но това, което е важно, че си бил уредник на къщата музей „Пеньо Пенев”, бил си председател на Комисията по култура и вероизповедания в община Димитровград, директор на драматичния театър „Апостол Карамитев”. Известно време си работил в Столична библиотека в София, а от 2017 година си директор на Националния литературен музей – отговорни длъжности, като във времето на промени е тежко да изпълняваш такива задължения в областта на културата. Атанас Капралов: Бяха тежки и преди 10 ноември длъжностите, които заемах и след това, защото спокойно мога да кажа, че съм човек, който се оформи като творец и като гражданин в онази епоха, която е наричана днес тоталитаризъм, социализъм, комунизъм. Аз се оформих тогава и като човек, и като творец, и като гражданин. За мен словото беше изключително важно още в момента, в който прописах и реших, че то ще бъде моята съдба. Имах дълбокото усещане, че да си поет не е нещо, което е свързано само с овладяване на писането, на думите, на много четене, но това е и нещо много повече. Това е една мисия, която човек трябва да изпълни в живота си. И затова в годините съм се опитвал […]

Любовта, без която не можем

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Anelia Velinova | 1 — 11

„Дори само една линия да видя от този художник, аз веднага ще позная, че е от него.” Радой Ралин Калин Николов е завършил Художествена гимназия, а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства, специалност „Графика и графични технологии“. Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Имал е изложби в София, Хамбург, Атина, Будапеща и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.). Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ. Рисуването му се приема за философско и с наситен метафоричен език. Разговаряме с Калин Николов за многопосочните му интереси и творчески изяви като илюстратор, график, изкуствовед, художник, преподавател по изкуствознание, автор на книги. Димитър Христов: През последните месеци и през последната година представихме редица видни български творци, предимно свързани с литературата и с други изкуства, автори на творби, които представят националната ни култура, националната ни литература по един достоен начин в световния културен процес. За мен е особено приятно, че наш гост е художникът, изкуствоведът, илюстраторът, графикът, преподавателят по изкуствознание Калин Николов. Един творец, с когото през годините сме имали общуване в областта и на литературата, защото той като график е илюстратор и оформител на много книги, списания и вестници, които излизаха през годините. Смятам, че Калин Николов е едно от изключенията в средите на художниците, като автор на книги, като сериозен изследовател на художествения процес, като човек, който се е познавал и общувал през годините с много интересни личности. Илюстрирал е книги […]

Любовта, без която не можем

Проф. Банко Банков: „Писателят е един самотен бегач на дълги разстояния”

Anelia Velinova | 25 — 10

Банко Банков е писател и професор по строителна механика. Инженерство и литература разделят живота му. Автор е на няколкостотин художествени произведения във всички жанрове, донесли му редица наши и задгранични награди. Той е първият носител на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“, която му бе присъдена през 1915 г. Призът се дава за цялостно творчество. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на професор Банко П.Банков – един от моите любими писатели, автор, който познавам от години и чиито произведения следя с голям интерес. Най-любопитното е, че продължаваш да ме изненадваш. С възрастта човек добива някаква рутина, но като гледам твоята биография, ти и в научната си работа като професор в областта на архитектурата и строителната механика и в литературното си творчество търсиш неразработвани теми, по-непознати неща, подминавани сякаш от другите. А и тези твои находки още в първите ти книги с разкази и повести, с по-кратки литературни жанрове, са крайно любопитни, защото говорим за творби, писани в рамките на повече от 60 години, през които продължава твоят творчески път и в областта на архитектурата като професор, преподавател, и в областта на литературата. Имаш над 50 научни публикации, преподавал си дълго време, заемал си различни постове в Архитектурния институт. Бил си участник и създател и на проекти, и на документация в някои от големите промишлени обекти на България. Специализирал си във Франция и в Полша. Цялата ти биография извън литературата се появява по някакъв начин в твоите произведения. Истина ли е? Банко Банков: Аз бих добавил следното: от една страна, възрастта те оставя затворен в профила, който си изградил вече за себе си, но от друга страна, човек се освобождава (поне аз) от автоцензурата, която го е ограничавала през целия му живот. Бих казал, че възрастта е товар, но и предимство. С усмивка ще споделя, че когато идвах за разговор в студиото, минах през една голяма детска градина. В двора имаше играещи деца […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ 18.10. 2022

Anelia Velinova | 25 — 10

Спортни новини и коментари с Иван Иванов Ще се радваме да се абонирате за канала ни в YouTube!

Приемната

В храма на седмото изкуство – разговор с доц. д-р Александър Донев

Anelia Velinova | 18 — 10

Той е преподавател по различни дисциплини към катедра „Кинознание и кинодраматургия“. Преподава в НАТФИЗ от 1994 година. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист и продуцент. Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти. Разговаряме с доц.д-р Александър Донев за кино и тенденции, какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България. Владислав Кацарски: Голяма чест за нас е, че си тук. Няма по-подходящ човек от теб, когато става въпрос за кино и всички теми, свързани с него. Доц. д-р Александър Донев: Благодаря за признанието. Владислав Кацарски: Господин Христо Петров написа материал, който нашите слушатели видяха преди пет месеца – “На кино без билет”, в който темата беше кварталното кино. Какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България? Доц. д-р Александър Донев: Понеже не съм чел текста на господин Петров, е добре той да каже някои от идеите в него и аз ще продължа оттам нататък. Христо Петров: Направих този материал на базата на мои фотокадри, заснети през годините и в които тъжно се разкриваше процес на съзнателното заличаване на столичните кинотеатри. От 37–40 киносалона с различен брой зрители в София останахме с три кина. Единственото квартално кино, което крета,е „Кирил Влайкова”. Анелия Велинова: То е вече читалищна сцена. Доц. д-р Александър Донев: Създадено е с тази формула да служи едновременно като театрална сцена, читалищна зала и киносалон. Кирил Влайков е бил голям почитателна киното. Анелия Велинова: Да, но не му поддържат базата и тя е в трагично състояние. Доц. д-р Александър Донев: Създаден е като модерен театър през декември месец 1908 година. Той е един от първите и в момента единствената сграда, специално създадена за киносалон, която продължава да съществува и […]

Приемната

Таня Иванова: „Изборът след избора ще бъде пак избор напролет”

Anelia Velinova | 17 — 10

Мисия невъзможна ли е възможността за съставяне на правителство след изборите от 2 октомври? Медиите излъгаха ли за ниската избирателна активност? Спиралата от избори ще „счупи” ли демокрацията? Какъв е изходът? Отговор на тези и много други въпроси ще чуете в разговора с младия политик от ДПС – Таня Иванова и журналиста Христо Петров. Кой как видя изборите. Владислав Кацарски: Ще говорим за изборите. Това, че между нас с Христо Петров седи красива жена, е гаранция за съдържателна дискусия. Той написа един много вълнуващ материал, който ще чуем в края на този разговор. Беше председател на избирателна комисия. Таня ще представлява правата и свободите. Таня Иванова: Много ми е приятно, че отново съм ваш гост. Владислав Кацарски: Как видяхте и двамата изборите? Христо Петров: Аз опитах да споделя част не толкова от впечатленията, колкото от емоциите си. Най-интересното и изненадващо за мен беше в училището, където се подвизавах повече от 14 часа. Хората бяха много активни – възрастни хора, по-млади от ранни зори още. Изненадах се, че активносттабеше към 61-62% в тази секция, в която аз присъствах и на което бях свидетел. Подобни резултати (около 50%) имаше и при колегите от другите изборни секции. Мога да кажа, че в това утро хората се събудиха рано и през целия ден, според възможностите си, упражниха своя вот. И другото, което искам да споделя, е, че явно общината беше предприела всичко необходимо, волно или неволно, да затрудни гражданите в упражняването на своя вот, защото беше изложилаедни списъци,където хора, които през последните 15–20 години са гласували ведна и съща секция, от едни и същи улици,бяха изненадани и селутаха по коридорите (някои улици бяха разделени наполовина, други на три). „Симеоновско шосе” не знам на колко беше разделено. А в секцията откъм Бистрица хората, които живеят на 15-20 метра от нея, отиват сутринта и виждат, че не са вече в този списък, в който гласуват от години, а са някъде си […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 11. 10. 2022

Anelia Velinova | 13 — 10

Нови теми и коментари на спортни събития от Иван Иванов

Приемната

Асоциация „Само днес“- как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости

Anelia Velinova | 13 — 10

Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица. Разговаряме с психолога Павел Павлов за проблемите, мълчанието и неглижирането на опасността от зависимостите, за превенцията и директната помощ, насочена към младежите. Катя Андреева: Да яхнеш вълната. Разговаряме с Павел Павлов, който присъстваше на семинара, посветен на борбата с тютюнопушенето. Самият ти си председател на Асоциация за зависимости. Представи се. Павел Павлов: Председател съм на Управителния съвет на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”. Само днешният ден е денят, в който може да бъде направено нещо, за да се спре употребата и да се поеме отговорността за собствения живот, днес е първата стъпка по дългия път на лечението. Само днес не пуша, само днес не пия и оттам идва наименованието на организацията. Катя Андреева: Ти дойде на собствени разноски в Боровец чак от Варна. С какво те мотивира и обогати този семинар? Павел Павлов: Проблемите, които обсъждахме тук, са свързани с тютюнопушенето, проблем, който е много неглижиран и трудно разпознаваем като такъв в България. Хората често бъркат законна зависимост, законни наркотици с незаконни. Това, на което са набляга, е новината, какво се случва с незаконните опиати. На законните наркотици – най-големият проблем, не се обръща внимание!Цигарите са много тежък наркотик, който води до огромна смъртност, много по-висока от алкохолизма, от всички други незаконни зависимости, смесени заедно, и това неглижиране, подценяване е много опасно за нашето общество. Пораженията във финансов и здравословен аспект, в морален, са погром и е много важно да се обединят усилията на всички организации, за да можем да се противопоставим натова и даполучи чуваемост този проблем. Катя Андреева: Според теб надписите „Пушенето убива”, които са върху цигарените кутии, дали имат някакво значение за пушача, или за започващите да пушат в ранна детска възраст? Четат ли този надпис и има ли той въздействие? Павел Павлов: Не. По-скоро го има за възрастните, които вече са станали пушачи и са намерили […]

Braille FM studio v otcakvane na gostite

Любовта, без която не можем

Проф. Георги Михайлов и Иван Вазов – ярки личности на българската литература и преводаческо изкуство

Anelia Velinova | 11 — 10

Разговор за едни от най-значимите творци на българската словесност – проф. Георги Михайлов и Иван Вазов, ярки и неповторими личности в търсенията и постиженията на българската литература и преводаческо изкуство. Приемственост и присъствие в световната лингвистична наука. Димитър Христов: Заедно с Владислав Кацарски и Катя Андреева започваме това предаване, за да се върнем в древността, припомняйки голямото дело на проф. Георги Михайлов – един от най-видните познавачи на древната писменост. Казвам „древната писменост”, защото различни народи са оставили такива знаци в миналото. Но това, което завеща древногръцката литература, е изключително ценно за нас, защото е свързано и с нашите земи, със зараждането на европейската цивилизация и на европейската култура. Проф. Георги Михайлов е роден в Сливен през 1915 година. Още в ранното му детство семейството се премества в София, където през 1934 година завършва средното си образование в Класическия отдел на Първа мъжка гимназия. Тогава тя е била елитното средно училище на България. Там са учили редица български писатели и културни дейци, научни кадри на българската държава. Дипломира се с пълно отличие в СУ „Св. Климент Охридски” в специалността класическа филология. След това специализира една година в Сорбоната и в училището за източни езици в Париж. През 1940 година е назначен за уредник на античния отдел на Народния археологически музей – по това време най-големият исторически музей в България. В началото на 1941 година става асистент на проф. Александър Балабанов, също светило в езиковедската наука, в познанието за древността и в превода на древни текстове. В СУ проф. Георги Михайлов работи до края на своя живот, минавайки през всички степени на научната си кариера. Владислав Кацарски: Готови са за асистенти на академик Александър Балан – гигант в българската наука и е естествено да очакваме от тях да носят неговия ярък отпечатък. Димитър Христов: Точно така е. Тези големи учени езиковеди присъстват и в световната лингвистична наука. Получават голямо признание в […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ 04. 10. 2022

Anelia Velinova | 5 — 10

Темите във „Феърплей“ днес, когато по радио БРАЙЛ ФМ отново ще си говорим за спорт. – Покрай изборите футболът вероятно не е най-важната тема, но ето, че първенството се завърна с мачове преди и след неделята на вота. Лудогорец изненадващо загуби, а ЦСКА, Левски и ЦСКА 1948 се възползваха, за да направят изненадващо интересно класирането. – В Англия дербито на Манчестър узакони изгряването на нова световна звезда, която може да доминира играта за години. В Италия Интер е в криза, в Испания Реал загуби първи точки и Барселона се изравни с него на върха в класирането. – В София завърши турнирът Sofia Open, като шампионът бе неочакван. А традицията повелява от тази надпревара да тръгват бъдещи звезди, така стана с Яник Синер, тук играха и Медведев, и Циципас… Е, на Марк Андреа Хюслер му е малко късно да „изгрява“, но със сигурност ще помни дълго България и София. – Волейболистките на България – като мъжете. Отпаднахме рано и от това световно първенство, без да оставим каквато и да е следа. – Предстои голяма седмица на европейски клубни турнири, където остана само един български представител, но пък дербита – колкото искаш. – Във Формула 1 Макс Верстапен е хванал с една ръка и четири пръста титлата, а след състезанието в Сингапур се родиха и скандали, наказание и обвинения към водещия отбор в надпреварата, че е нарушил тавана на бюджетите. Водещ: Иван Иванов

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Проф. Банко Банков: „Писателят е един самотен бегач на дълги разстояния”

Спортно шоу „Феърплей“ 18.10. 2022

В храма на седмото изкуство – разговор с доц. д-р Александър Донев

Таня Иванова: „Изборът след избора ще бъде пак избор напролет”

Спортно шоу „Феърплей“ от 11. 10. 2022

Асоциация „Само днес“- как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости

Проф. Георги Михайлов и Иван Вазов – ярки личности на българската литература и преводаческо изкуство

Спортно шоу „Феърплей“ 04. 10. 2022

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter