Съюзът на слепите – сляп за истината

Какво се е случило в село Баня? Правозащитна организация ли е Съюзът на слепите в България? Защитава ли слепия човек? Защо лъже председателят на ССБ Васил Долапчиев? Лечима ли е наглостта?

Ще чуете отговорите на тези и други въпроси в предаването днес.

Владислав Кацарски: Започва предаването за звучната плесница, която получи председателя на Съюза на слепите Васил Долапчиев. Казано честно, с това не ми се занимаваше, не за друго,  а защото си бях обещал, че с нещата около Съюза на слепите ще се опитаме да ограничим нашите предавания. Това, което не се случва в Съюза на слепите, няма смисъл да го отразяваме. Изключително ми е забавно да наблюдавам как председателят Васил Долапчиев се прави, че не съществуваме. Това е невероятно, уникално е. Забавлява ме не за друго, а защото това са странни изблици на един комплексиран човек. Тука сме, съществуваме. Хората ни слушат, гледат ни. Не сме казали, не сме направили каквото поискаме, защото в края на краищата медията си е медия. Тя може да направи много хубави неща, може да прави и много големи бели. Но тази тиражирана лъжа от председателят на Съюза на слепите повече от 5 години, нямаше как да не ни накара да направим това предаване. Още преди 5-6 години излъчихме един репортаж – разговор с Любен Петров, мир на праха на този човек. Още тогава казахме, че Васил Долапчиев лъже. Тогава бяхме младо радио, тогава бяхме без чак толкова възможности да се чуем надалеч, нямахме нито ютюб канал, нито страница. Средствата за огласяване на нашите неща бяха малки. Нищо, че и тогава работехме със същия ентусиазъм, с който работим и сега. Бяхме и по-малко като екип.

Този репортаж, който сега ще видите, ще ви покаже за какво става въпрос. За какво безочие става дума. Хора бяха изключвани от Съюза на слепите, защото уронвали престижа на организацията и на слепите. Не става въпрос за уронване, а за къртене на престижа на слепите. Няма профсъюзен ръководител, който да каже, че работниците са мързеливи, а на тези пияници за какво трябва да повишавате заплатите? А Съюзът на слепите е правозащитна организация. Слепият човек дори и да не е прав, неговият председател трябва да го защитава непрекъснато, повсеместно, поголовно и навсякъде. Аз мога да отведа слепия човек в стаята, да му кажа колко не е прав, как не е хубаво така да се прави, но пред обществото никога няма да застана срещу него. Никога. Защото ние – българите, ние – слепите, и изобщо ние – хората, трябва да се държим един за друг и да се защитаваме. Има къде, има как да си кажем недостатъците. Но да разпространяваме неистини, да се караме на хората, унижавани, използвани, мачкани от другите тарикати, това е ужасно.

Ще чуете Васил Долапчиев и след това част от моя разговор с хората от Благоевград. Виктория Лазарова, момичето, което събра смелост да стане и да каже в лицето на Васил Долапчиев, че лъже. От 22 години никой в Съюза на слепите не се осмели да му каже каквото и да било, каквато и да била истина. И тук е мястото да кажа, че екипът на Васил Долапчиев го лъже, за да му се хареса. От самия него чух. Тогава не знаех колко са добри камерите за четене на текст, които струват безбожни пари. Не, камерите не са добри. Може да прочетеш пет реда с тях. Но повече от пет реда не можеш да прочетеш, без да сбъркат. А камо ли да прочетеш един разказ или един вестник. Абсурд. Но неговият екип каза, че са добри. Дотам са я докарали, че започват да разсъждават за новите гласове, които са изработили. Евала, платиха Съюзът на слепите, изработиха новите гласове, но те са за домашно ползване. Дотам са я докарали да му предлагат сега да махнат актьорите или тези, които четат книги в звукозаписното студио. Да ги махнат и да пускат книги, записани с новите гласове. Те и за това не стават. Те стават за домашна употреба, но да записваш книги с тях, е несериозно и да кажеш на държавата, че правиш звукозаписни книги за слепи хора и да ѝ взимаш парите за това. Но екипът му се опитва да го убеди, че и с това може да се случи. Екипът ти е такъв, какъвто си го подбереш, а ти подбираш екип от мълчащи хора, за да можеш да ги управляваш. Виктория Лазарова не мълчи, единствена за тези 22 години - себе си не слагам, аз не съм член на Съюза на слепите, бях изгонен от там, защото уронвам престижа му, тъй като казах, че районните председатели, сега регионалните са една прослойка, която… Да не обяснявам какъв герой съм бил, защото не съм. Просто казах, каквото мисля за регионалните председатели, които помоему изобщо не трябва да бъдат изборни, но това е друг въпрос.

Виктория Лазарова, Йордан Георгиев и Гинка Биглева, трима потърпевши от това, че някой е решил да печели на техен гръб.

Ето какво каза Васил Долапчиев и част от моя разговор с тях, след което ще направя един коментар. В първата част, обърнете внимание как районната председателка им е казала да отидат в другата стая, а тя насаме с работодателя да обсъдят нещата. Ние от това „насаме обсъждане на нещата” знаем какво се получава, обикновено – за съжаление няма доказателства. Ами как да има, като е „насаме”. Слушаме…

Васил Долапчиев: За съжаление, имаме изобилие от негативни примери. Когато с огромен зор намерим работа на наши съсъдбеници, те да опропастят тотално публичната изява в процеса на реализацията. Докарали сме я в Благоевград на 6 човека опаковчици в Обувна фабрика двугодишна програма. Работодателят е кандърдисван една година. Наел ги е, не са стъпвали на работа, заплатите им ги е носил вкъщи. Дотам сме я докарали.

Владислав Кацарски: На гости сме в Благоевград. Дойдохме по един не хубав повод. Историята е много интересна, дори може да се каже, че е леко пикантна, защото най-сетне председателят на Съюза на слепите влезе „в киреча”, както се казва. Защо и какво се случи? Една история, която е във времето. Вие чухте в началото това, което каза председателят на слепите Васил Долапчиев. Още два пъти ще го чуете в този репортаж, за да не забравите за какво става въпрос. Става въпрос за една грандиозно тиражирана лъжа, която вече 6 години обикаля съюзните организации. За жертви са нарочени 6 души, трима от които са вече покойници. „Брайл ФМ” още през 2017 година, ако не се лъжа, излъчи репортаж с единия от хората, вече покойник – Любен Петров. При мен са трима души – Виктория Лазарова, Гина Биглева и Йордан Георгиев. Много хора от вас, съюзните членове, ги познават. Тези, които са абонати на нашия видеоканал, и нямат нищо общо със Съюза на слепите, сега ще разберат за какво става въпрос. Чухте в началото как Васил Долапчиев ги обвини, че не са стъпвали на работа и са принуждавали работодателят да им носи заплатата вкъщи. Но да започнем отзад напред – от 11 ноември.

Какво се случи на 11 ноември в село Баня?

Виктория Лазарова:  Чух как г-н Васил Долапчиев за пореден път ни очерня, както го е правил през тези 5-6 години. На всички общи събрания, конференции съм взимала микрофона да му кажа да престане да говори неистини, тъй като ние бяхме жертви на цялата тази ситуация и той лично не дойде да получи обратна връзка от нас. Това му беше грешката на него, а продължи да ни плюе и черни, да говори колко сме мързеливи слепите. Съюзът ни съдействал за работата, ние сме искали само да получаваме пари, без да работим – мързеливи шестима слепи. Това беше толкова грозно и аз не издържах, взех микрофона и казах да престане, защото не му прави чест като най-висшият представител на Съюза на слепите да изрича тези лъжи, преди да е получил от нас среща и информация какво точно в действителност се случва.

Владислав Кацарски: Как реагира той?

Виктория Лазарова: Той после взе микрофона и ни се извини. Каза, че ще ни свали вече от черния списък.

Владислав Кацарски: Само че тези неща, които е казал, няма как да се върнат и затова ще се опитаме да изправим тази несправедливост.

Йордан Георгиев е стар познат от шахматните битки, активен човек в съюзния живот на слепите хора в България. Разкажи какво се случи тогава, когато вашият работодател дойде да ви наеме на работа?

Йордан Георгиев: Когато се случи това, Мария Кацурова беше регионален председател. Г-н Лурдев дойде и каза, че им трябват 6 човека да работят по програма. Той си беше направил едно предприятие. Фабриката се казваше „Вихрен”. Направи и второ – вътрешно, инвалидно. Не знам по какви критерии. Говори насаме с Мария и тя каза, че трябва да намеря 6 човека, които да имат най-малко средно образование, и висше може, защото той ще ги назначи на по-специална работа за 2 години по програма. Търсим хора, не можем да намерим. С приоритет да са семейства с деца. Само аз бях с деца, другите бяха сами и по-възрастни. Обади се да занесем дипломите. Дойде секретарката, взе ги. След един ден каза да отидем да подпишем договорите. Подписахме ги, даде ни по един екземпляр и си тръгна. На Ангел жена му ги прочете и каза, че в договорите пише, че ще работим 4 часа, а не цял ден, което означава на половин заплата. Казах на Мария, а тя отговари да сме гледали какво сме подписвали, много бърза и да не я притесняваме, ние сме виновни.

Владислав Кацарски: Нали чухте? Ама много бърза, не я притеснявайте. Хем много бърза, хем да сте гледали какво подписвате. Да кажеш на слепи хора да сте гледали какво подписвате, да си председател на регионалната им организация, тоест, човекът, който трябва да е тяхна опора, си е меко казано цинизъм. Но когато този цинизъм е покровителстван отгоре, вече не е цинизъм, а правозащитност, както казваха някога – всяка крива, която е в посока с линията на партията, е права. Случилото се тогава е повлякло след себе си доста последствия, защото всъщност от това, което са обещали на тези хора и това, което се е получило накрая, не е останало нищо. И тука е страшно. Тук. Аз винаги съм мечтал един сляп човек да може да каже, където и да било, където и да отиде: „Моят съюз е зад мен.” И тогава много организации ще се съобразят с този сляп човек, защото Съюзът на слепите все още е авторитет в очите на държавните институции. Само дето затова няма заслуга, ама и капка, този, който в момента му е председател. Просто наслоеното у хората мнение, че някой трябва да бъде и да защитава слепите, глухите, инвалидите, все още е меродавно.

Сега пак да чуем какво казва Васил Долапчиев и продължението на разговора ми с хората от Благоевград – Виктория Лазарова, Йордан Георгиев и Гина Биглева.

Васил Долапчиев: За съжаление, имаме изобилие от негативни примери. Когато с огромен зор намерим работа на наши съсъдбеници, те да опропастят тотално публичната изява в процеса на реализацията. Докарали сме я в Благоевград на 6 човека опаковчици в Обувна фабрика двугодишна програма. Работодателят е кандърдисван една година. Наел ги е, не са стъпвали на работа, заплатите им ги е носил вкъщи. Дотам сме я докарали.

Йордан Георгиев: И после дойде председателят на регионалната организация. Виктория каза, че подписът на сляп без двама свидетели, които да се подпишат, че текстът е прочетен, слепият го е чул и тогава той важи. Разбрахме се при така създалата се ситуация първата седмица да работим 3 дни, втората – 2 дни, а другите дни пак си ги правим 8 часа.

Владислав Кацарски: Той всъщност не е променил договора?

Йордан Георгиев: Не е променен, остана си така. Започнахме да работим, първо сгъвахме кутии, слагахме връзки на кутиите. Другите работници идваха по 2-3 часа, толкова беше работата. Като мина известно време, отиваме един ден и той каза, че няма повече работа. Да си дадем телефоните, за да ни се обадят, кога трябва да дойдем.

Виктория Лазарова: Помните ли този случай, когато районната председателка ни се обади и ни се скара, че не ходим на работа? Отиваме в Обувната фабрика, а там само кучето и пазача. Обадих ѝ се по телефона, за да кажа, че се подиграва с нас, лъже ни и ние ходим напразно.

Владислав Кацарски: Защо е постъпила така според вас? Всъщност работодателят не се е оплакал от вас, целият проблем идва от председателката.

Виктория Лазарова: Първо, ние мислихме, че ще бъдем на работа, имаше много неуредици. Второ, видяхме, че договорите не са изпълнени, както трябва. След което: „Стойте си вкъщи, ще ви се обадим, когато има работа.” Обаче никой не се обажда и започваме да ги търсим, не знаем какво се случва. Нито ни се прекратяват договорите, нито ни викат на работа, нито вдигат телефона.

Владислав Кацарски: А заплати дават ли ви поне?

Виктория Лазарова: Не. Нищо. Никакво развитие, отникъде. Ние сме в неведение и накрая ни изкараха черните овце за това, че си потърсихме правата. Трябваше да си защитим човешкото достойнство. Откъде-накъде ще се подиграват така с нас?

Гинка Биглева: Отидохме в КНСБ.

Виктория Лазарова: Никой не ни обърна внимание, нито тогавашният президент Димитър Лурдев – директор на фабриката. От Съюз на слепите, от съюз на видимите, станахме невидими за тях. Решихме да отидем в Дирекция „Инспекция по труда” на КНСБ, подадохме молба да разгледат случая. Поискахме съдействие за среща с Димитър Лурдев, тъй като той не искаше да се срещне с нас.

Йордан Георгиев: Той се криеше.

Виктория Лазарова: Казахме, че ако и от тях не получим подкрепа, ще потърсим отдела за дискриминация на хората с увреждания. И тогава Росен Петров ни даде един куп с документи и каза, че ако нямаме положителен резултат от Дирекция „Инспекция по труда” на КНСБ, да отидем при тях, за да заведат съдебни искове, да ги осъдят и всеки от нас ще получи доста парички, затова че са се държали така арогантно, нечовешки, подигравателно.

Владислав Кацарски: Вие го принудихте и той ви изплати парите.

Виктория Лазарова: След разговора с КНСБ, звъннаха по телефона на Димитър Лурдев и получаваме телефонно обаждане да отидем, за да си получим останалите заплати. Даже ни насочиха към Бюрото по труда и четири месеца получавахме обезщетение. Но ако не си бяхме потърсили правата и защитили личното достойнство, нещата щяха да си останат така, да се подиграват с нас. Г-н Долапчиев къде ли не ни е посочвал като черни овце.

Владислав Кацарски: Аз като казвах, че ще правя пореден  репортаж за вашия случай и ето резултата – записа, който ви пуснах, е от регионална конференция в Етрополе.

Профсъюзи, Агенция по труда, някъде да чухте Съюзът на слепите да защитава тези хора? Правозащитната организация Съюз на слепите да се е намесила? Васил Долапчиев някъде в Дряново, но тук нямам доказателства,  и затова благодаря на Виктория Лазарова, че е станала да го разобличи, е казал за нашия поход до Прага с велосипеди. Мир на праха на Тодор Андонов – двамата с него като слепи, с още двама души изминахме 1300 км, от които не сме въртели само 50 км под тунелите към Ниш. Нямаше как под тунелите да минаваме с велосипеди. Казал да не си мислим, че сме въртели до Прага колелата, още на сръбската граница сме се качили в буса. И така сме отишли до Прага. И когато го питах вярно ли е, че го е казал, той не отговори, че не е вярно. Каза: „Всички знаем, че не сте професионалисти и не сте тренирали.” Откъде знае, че не сме тренирали и кои са тези „всички”? Никой не събра смелост да застане пред нашия микрофон и да каже „той каза това”. Защото по-нататък ще чуете какво казват хората. Само че аз нямаше да бъда толкова великодушен, колкото тези мили благоевградски хора.

Човек трябва да носи отговорност за това, което говори. Можеш да казваш такива неща като частно лице, но като председател на една авторитетна организация като Съюза на слепите, не само че не можеш, нямаш право да изразяваш оскърбителни мнения, дори и на вътрешни събрания. Както казваше другарят Живков: „Ние тук сме си наши.” Нещо имаш да кажеш? Ела при тези шест човека  и разбери какъв е случаят? И тогава, ако трябва, навикай им се вътре, но там – насаме. Питаш защо срамят името на организацията и на слепите хора. А ти колко акъл трябва да имаш да отидеш в Благоевград, на  тяхна територия (село Баня, Благоевградски окръг) и да кажеш това нещо пред регионалната им организация. Нали тези хора, ако ги няма там, ще са техни приятели, техни роднини и техни близки. Само че председателят на Съюза дотам се е самозабравил, че вече от нищо не му пука, никой нищо не може да му направи, защото за тези години никой нищо не му е правил, никой нищо не му е казал накриво.

Ето другата част, последната, от разговора ни с тези хора от Благоевград.

Виктория Лазарова: Досега не съм имала възможност, нямала съм среща с г-н Долапчиев.

Владислав Кацарски: Учудва ме, че точно тук, в Благоевград го казва.

Виктория Лазарова: Може би не е знаел, че аз съм там, затова.

Владислав Кацарски: Вие сте шестима, там има ваши приятели, близки.

Виктория Лазарова: Ако е знаел, че сме там, това е голяма смелост от негова страна.

Владислав Кацарск: Наглост е. Няма да ви питам дали сте обидени, покрусени. Ясно е, че е така. Възнамерявате ли да си потърсите правата за последен път?

Гинка Биглева: Минало е вече. Аз исках само едно да попитам – след като не сме съкратени, а отиваме на борсата, но не сме си взели парите, къде се губи нишката?

Владислав Кацарски: За колко време ви платиха заплатите?

Гинка Биглева: Един месец и после започнаха увъртанията. И след това ние отиваме на борсата, без да се е издължил към нас г-н Лурдев. Какво правим?

Владислав Кацарски: Искаш да кажеш, че той ви е платил примерно две заплати.

Гинка Биглева: Една или две, забравила съм.

Виктория Лазарова: Изплати ги всичките.

Гинка Биглева: Грешиш. Без да ни е изплатено, и Великден дойде, ние бяхме на борсата.

Виктория Лазарова: Накрая изплатиха всичко.

Владислав Кацарски: Те са ви казали, че ще получите договор за 2 години на цял работен ден, а са ви оставили 1 година на четири часа. И това ви го правят вашите съюзни ръководители. За пореден път казвам, че слепите са най-зле приети от собствените си организации и там, където всъщност вие трябва да имате доверие във вашите хора, го нямате. Тук, където се чувствате най-сигурни, сте излъгани от вашите хора. Какво се оказа – вашата председателка по някакви причини е решила да ви „накваси” пред председателя. Защо той 7 години развява тези знамена и не се е интересувал права ли е председателката, и каква е истината? Има Контролен съвет Съюзът на слепите, за да се разбере какво се случва. Чули ли сте някога профсъюзен ръководител да каже „мързеливите работници искат да им повишим заплатите”.

Гинка Биглева: И това го чухме, и го изживяхме. Били сме мързеливи. Работата ни е била намерена, подготвена, а ние сме неблагодарни и мързеливи.

Владислав Кацарски: Последни думи да кажете.

Виктория Лазарова: Да се надяваме за повече оптимизъм и от страна на Съюза на слепите, и от страна и на държавата, и на обществото, но това изцяло зависи от нас самите. Не трябва да търпим, а да си търсим правата.

Владислав Кацарски: Най-страшно е, когато хората мълчат.

Йордан Георгиев: Радвам се, че се изчисти името ни и да не се повтаря вече такъв проблем. Да продължаваме борбата срещу неистините. Без борба нищо не се постига.

Гинка Биглева: Минало-заминало. Но мъките, ядовете на слепия човек, ние ги изживяхме.

Владислав Кацарски: Интересното е, че тези хора, и тримата, не искат да предявят съдебни претенции към председателя на Съюза на слепите, което говори единствено за едно – толерантността на хората, а като тях са хиляди и това позволява на Васил Долапчиев да ги обижда по този начин.

Много неща повторихме, ще повторим още един път, не за друго, а защото искам тези неща да се запомнят и да се знаят. Както казах и на нашите приятели от Благоевград, няма профсъюзен ръководител, който да казва „работниците са мързеливи”. А сред тези работници има и дезертьори, има и алкохолици, има и недобросъвестни, но те са там, за да защитават правата им, а председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев неведнъж е казвал, че слепите не се най-бедните в тази страна. И ред други такива думи е изричал. Да не говорим за хрушчовското му поведение на Националния съвет на хората с увреждания. За думкането по масата и за менторския тон, а всъщност истината е, че след като удовлетвори своите упражнения по икономика и съсипа де що можа, след като почти изравни със земята отколешни работещи структури като списание „Зари” и фонотеката, паралелно с това лекува комплексите си на неосъществен юрист. Неведнъж е казвал, че ако остане без работа, ще сложи едно бюро до това на жена си и пак ще си изкарва хляба. Но никога не го направи. Защо ли? Дори и да са били недобросъвестни слепите работници, а те не само че не са били, но с тях са се подиграли, а председателят и всички негови подчинени са били длъжни да разпарчетосат институциите, за да защитят своите хора. Това е положението, така трябваше да направят. Тези хора са там да защитават интересите и правата на слепите, защото всяка година пишат основание, за да вземат пари от държавния бюджет, от данъците на добросъвестно работещите хора, за да работи Съюзът на слепите. Получават те заплати там, да не отваряме скоба какви заплати, как и защо и т.н. Тъжни са тези неща и се надявам, детето в мен се надява, че след това предаване поне председателят ще си направим някакъв извод, ще спре да проклетисва слепите хора наляво и надясно – колко били безотговорни, безсъвестни и т.н. Председателят на Съюза на слепите, ако да не е баща на слепите, то би трябвало да бъде техен главен защитник.

( Пълното интервю може да чуете във видеоматериала.)

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova