Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

"... Като цяло всички мои песни са ми авторски - по моя музика и текст. Почти е завършен и третия ми албум и чакам с нетърпение да "излезе на бял свят..." Иван Анастасов

Завършил е кинознание в НАТФИЗ, но е продължил творческия си път, изразявайки се не с картина, а с музика. Автор е на два музикални албума, вторият от които носи енигматичното заглавие „Теория на невероятностите“. В клиповете му участват известни актьори като Асен Блатечки, Диляна Попова, Симеон Владов.

Разговаряме с младия и ексцентричен музикант Иван Анастасов за творчеството му и за живота. Как се „раждат“ песните и как се трансформират в хитове. Лесно ли се работи в дует с известни изпълнители.

Владислав Кацарски: Това е дует на Иван Анастасов и Кристина Димитрова. Иван Анастасов днес е при нас, половината от дуета и автор на песента. Много ми е приятно, че си тук.

Иван Анастасов: За мен е удоволствие да гостувам на „Брайл ФМ”, това прекрасно радио.

Анелия Велинова: Ти ли написа музиката и текста на песента?

Иван Анастасов: Всичките ми песни са авторски, по моя музика и текст. Почти е завършен и третият ми албум, така че с нетърпение чакам да излезе на бял свят.

Анелия Велинова: Ти по цели албуми „праскаш” наведнъж и тогава промотираш.

Иван Анастасов: Субективно е, зависи от конкретната ситуация, но за всеки изпълнител, който пише и текста, и музиката, всяка песен си е негова рожба и в повечето случаи си ги обича еднакво, и има някакъв афинитет към тях. Когато излезе нещо, в което си вложил сърце и душа, правиш така, че да стигне до повече хора, да разбереш дали ще почувстват същото, което и ти си почувствал.

Владислав Кацарски: Това парче излетя добре, стопли ни сърцата в тези студени дни. Аз вече не съм на възрастта, за да съм всеки ден на дискотека, но предполагам, че се е въртяло по дискотеките на морето. 

Да се върнем назад, за да видим кой ни е дошъл на гости, тъй като тепърва ще ангажираш сърцата и умовете на хората, слушащи поп музика в България. Аз лично те виждам до две години горе високо. 

Кажи сега за детето Иван и откога свири на китара? И защо китара?

Иван Анастасов: Когато бях ученик, беше много модерно да слушаме „Металика”, „Саундгардън” и други страхотни банди. С мой добър приятел и съученик силно им се възхищавахме. Веднъж минахме покрай читалище „Съзнание”, намира се в „Надежда”, където живея и там видях, че има уроци по китара. Пожелахме да станем като музикантите от тези любими банди. Бяхме страшно запалени меломани. На 16 години записах уроците по китара. Нотите не ми бяха особено интересни, но когато дойде времето за акордите, полудях. Започнах моментално да измислям песни, слухът ми се разви. Захванах се да вадя известни по онова време песни. Тогава беше големият бум и на Стефан Вълдобрев, и на „Хиподил”, и на „Уикеда”, на „БТР”. Където и да отивах с тази китара в компании, ставаше уникален купон. Беше огромна атракция някой да пее с китара хитови парчета, които слуша само по радиото. Сега вече не е същото. Светът е пренаситен от музика.

Владислав Кацарски: Защо спря светът да свири на китара по купони?

Иван Анастасов: Не е спрял. В онова време, когато съм бил на 16 години, да видиш уличен музикант беше рядкост. Хората оценяваха музиката, възхищаваха се, но когато дойде дигиталният свят и отсякъде можеш да свалиш музика, а уличните музиканти вече са през два метра, човек се пренасища от емоция, от изобилието на музика.

Владислав Кацарски: Аз продължавам да твърдя, че днешните младежи все по-малко свирят.

Анелия Велинова: Едно момче с китара винаги е притегателен център за момичетата на 16 години. Мисля, че хората се спират пред качествени улични музиканти и пускат пари, защото много от тях симулират, превърнали са се в буфосинхронисти.

Владислав Кацарски: Научи се да свириш на китара, завърши средно образование.

Иван Анастасов: На мига, в който завърших на 19 години, записах първата си авторска песен. Тя се казваше „Кулинар”, беше леко цинична за тази възраст. Записах тази песен в студиото на Митко Щерев. Той се съгласи да ми направи аранжимента. Излезна това парче и импресарската агенция с много добри отзиви за него каза, че има шанс да звучи по радиата. Да дам 350 лв., за да се излъчва от тях. Аз нямах тези пари и ако ги бях дал на 19години щях да бъда известен. Не беше писано това да се случи. Всичко стана по трудния начин.

Анелия Велинова: Имаш три албума. Може би сега е настъпил моментът.

Иван Анастасов: Най-активната част дойде точно преди 10 години. Тогава започнах активно да записвам песни, през няколко месеца по една песен. Вече станаха 30 песни. Това е огромно вдъхновение и щастие, да видиш как една твоя мелодия се преобразува в контекста на това всички инструменти да се събират в едно, не е само китарата, вече чуваш и баса, и синтезатора.

Анелия Велинова: Тоест, когато го правиш, чуваш само едната линия, моно чуваш нещата и после настъпва „събирането” на всички инструменти.

Иван Анастасов: Това го прави аранжорът, но аз през годините развих усещането да чувам цялостно песента.

Анелия Велинова: А пак ли си слухар или вече свириш по ноти?

Иван Анастасов: Винаги съм бил слухар, свирил съм и по ноти, но не го искам. Защо да свиря по ноти, като знам всяка нота къде се намира на грифа и каква трайност има.

Анелия Велинова: Пъро идват думите и после ли правиш мелодията?

Иван Анастасов: Много е различно. В повечето случаи първо идва мелодията и след това подреждам текста.

Владислав Кацарски: Ти си сингъл човек. Никога ли не си свирил в група?

Иван Анастасов: В група съм свирил съвсем за малко. Имахме идея с един приятел да правим група, но несериозният ни барабанист прецака нещата. Не съм имал необходимост от група.

Не съм завършил Консерватория, а първо Арт колеж – „Кино и телевизионна режисура”, после „Кинознание” в НАТФИЗ и през цялото това време работех като уличен музикант и така си платих и двете образования. Когато завърших НАТФИЗ, нещата в моя живот започнаха да се преобръщат, защото през 2012-2013 година направих клип на едно мое парче, което се казва „Анатомия на света”. В този клип се съгласиха да участват безвъзмездно големите български звезди Асен Блатечки и Яна Маринова. Когато това се случи, ми даде допълнителна увереност. Големи звезди като тях повярваха в мен.

Анелия Велинова: Защото беше студент в НАТФИЗ ли ти помогна или твоята харизма, която привлича хората? 

Иван Анастасов: Само те могат да отговорят на този въпрос, не мога да се оценя отстрани, защото е субективно. Още тогава си казах, че трябва да продължа да се занимавам с това, колкото и безнадеждно да е било в онези години. Тогава гостувах по всякакви радиа и телевизии, гостувах къде ли не и те завъртат парчето веднъж и след това никой повече не го слуша, все едно не е било. Това много ме разочароваше и никога няма да го забравя. Имаше и такъв особен момент, когато отивам в „Музикаутор”, за авторските права. Вече имах четири парчета и бях гостувал на доста места, и исках да видя какви  възнаграждения ще получа за това, което са пускали.

Анелия Велинова: 25 стотинки.

Иван Анастасов: Малко повече. И да ви кажа култовата част – отивам с надеждата да получа възнаграждение, защото вече съм вложил не знам колко хиляди лева при аранжори, студиа и изведнъж жената ми казва: ”За този период си изкарал 50 стотинки от авторските права, но дължиш 50 лв. за членски внос.” През годините се е натрупал членски внос, който не съм плащал и нейните думи, всичко това беше брутално. Наистина е уникално да се занимаваш с музика в България – не стига, че си вложил хиляди левове, искаш да получиш нещо за труда си, за да инвестираш пак в музика, обаче те не само че не ти дават да реинвестираш в нея, но ще ти вземат и малкото, което имаш, за да не може да продължиш.

Анелия Велинова: Трябва да има защитени права на творците. 

Иван Анастасов: Има, но ако въртяха моите песни повече и тука, и на регионалните нива, можех да си взема един дюнер поне и да си кажа, че има смисъл човек да създава музика, текстове, да  радва хората.

Владислав Кацарски: Направи песен със Симеон Владов. Как стана тя и след това имаш фундаментален въпрос. Знам го и ще му дадем ход. 

Иван Анастасов: Конкретно песента със Симен Владов стана по следния начин: познаваме се от снимките на един филм, където участвахме заедно. Имахме разговор и той ми каза: „Иване, прави дуети с известни личности. Сам ще ти е трудно, няма да ти дадат шанс и най-добрият да си, трябва някой да те дръпне.” Винаги съм вярвал, че мога наистина да  покажа нещо достатъчно добро и някой да каже – този човек заслужава да му дадем шанс, да му пускаме парчетата, за да стигнат до повече хора. Отговорих му, че съм много впечатлен от неговия глас, той все пак е войсоувър актьор, има много филми, озвучава известни актьори. Има награда  „Златен глас”. Скоро след този разговор му писах дали иска да направим един дует, защото съм готов с текста и музиката и той не можа да повярва колко бързо съм създал песента. Изпратих му я, изпята само от мен. Хареса я. Дойде след две седмици в студиото, записахме я на един дъх.

Анелия Велинова: В кое студио си я записал?

Иван Анастасов: Работил съм с четирима аранжори, с Митко Щерев единствено една песен съм правил, след това продължих с Юлиан Янев. Две парчета имам с композитора Митко Гетов, той е голямо име. С Георги Христов работих и с други много големи звезди. Последният ми аранжор се казва Щерион Пилидов. Той има много модерно мислене, талантлив и страхотен китарист. С него си пасваме уникално като работа.

Владислав Кацарски: Трябва да си намериш импресарио, който наистина да те продаде.

Иван Анастасов: Ако в момента ме слуша някой шейх от арабските емирства, нека да звънне малко по-късно след ефир.

Владислав Кацарски: Може и да не е шейх, а някой Граф, ако се казва Владимир Ампов, няма да е лошо. Иван Анастасов е хубав глас и добър музикант на България и апелирам да сведете ухо, уважаеми, защото няма да ви бъде излишно. Знаем, че сте велики. 

Анелия Велинова: Брайл ФМ казва: „Защитете таланта!” Исках да те попитам има ли удари по кокалчетата между уличните музиканти? Как живее един уличен музикант?

Иван Анастасов: Почти никога не съм имал проблеми с други улични музиканти.

Анелия Велинова: Как си делите територията?

Иван Анастасов: Това звучи уникално. Все едно сме в Клондайк и всеки разпределя златните мини. По времето, когато свирех, нямаше толкова много улични музиканти. През 2006 година, докато бях студент, ходех почти всеки ден след лекции да свиря там, най-често пред театър „Иван Вазов” на ъгъла срещу една вестникарска будка наблизо. Почти всеки ден пеех по два часа. Хората много позитивно реагираха на песните, които изпълнявах, предимно световни хитове. Не пеех тогава изобщо мои песни. 

Анелия Велинова: Поръчваха ли ти да пееш песни?

Иван Анастасов: Много пъти. В рамките на 9 години какво ли не съм видял и какво не съм преживял. Всякакви хора съм срещал и супер сърдечни, и естествени, и  негативни, кофти хора. Ставаш психолог, защото при взаимодействието с хиляди хора през годините, ги опознаваш и много неща разбираш за понятието човек. През зимата свирех в подлезите с един мой приятел. Беше студено, но не се отказвах, защото имах мечта, която трябваше да сбъдна – да завърша НАТФИЗ. Исках да продължа по този път, не можех да се предам и това ме крепеше. Не си намерих друга работа тогава, защото държах да съм редовен студент и всеки ден да мога да ходя на лекции. 

Анелия Велинова: Правилно си постъпил, но явно и музиката много силно те дърпа и е водеща нишка.

Владислав Кацарски: Искаш да кажеш, че с китарата ти си плати обучението. Вторият етап вече е китарата да те изтегли още по-нагоре  и аз съм сигурен, че това ще стане, защото човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Анелия Велинова: Имаш ли друга мечта?

Иван Анастасов: Аз съм един невинен Козирог, ние сме пълни с мечти и имаме ли някаква цел, нищо не може да ни спре. 20 години минаха и чак сега започнаха да се случват по-сериозни неща. Последните 10 години бяха супер активни и в рамките на това време, когато човек е вярвал, трудил се е, записвал песни, инвестирал, лишавал се е от всичко, само за да сбъдне своята мечта, да даде на хората своята музика и тя да стигне до повечето от тях. Съдбата отговори на търпението ми. През 2015 -2016 година станаха големи чудеса в моя живот. В 2015 година един човек, който работи по морето, ме забеляза и ме покани там да свиря, после пък друг негов приятел ме взе към неговата фирма и започнах всяка година в рамките на четири месеца да пея на морето и живеех райски живот, защото ти подсигуряват 5-звезден хотел и безплатна храна. Тогава започнах да си изкарвам добри пари с това, което правя. През деня бях аниматор, всяка вечер на сцена. 

Владислав Кацарски: Да работиш като аниматор не е лесна работа.

Иван Анастасов: За мен беше идеално. Чудесно се получаваше и беше един безкраен купон. Имахме много междинни часове, когато човек се забавлява и вечерите след участие сядах с китарата на пул бара, заобиколен от всякакви националности. Аз пак пея, пак ги забавлявам. 

Владислав Кацарски: Никога ли не ти падна гласа?

Иван Анастасов: Имаше един случай, когато бях на ръба, но се концентрирах да пия колкото се може повече топли напитки и да се пазя, и гласът ми се възстанови много бързо.

Владислав Кацарски: Знаеш ли кое е много странно при теб – казваш, че 10 години си работил на улицата, аниматор на морето, пееш и свириш през цялото време и на тези години гласът ти е в уникална форма. Васил Найденов в едно свое интервю казва: „Големите звезди правят по два концерта на година, за да си пазят гласа, а ние пеем всяка вечер.” Пожелавам ти много дълго време да пазиш твоя глас, да остане хубав, защото ти трябва. 

Иван Анастасов: Не го пазя в повечето случаи. Аз се раздавам, колкото мога. 

Анелия Велинова: Кой стил те привлича или се водиш по интереса на широката публика?

Владислав Кацарски: Къде се чувстваш най-свободен?

Иван Анастасов: Най-свободен се чувствам точно в поп и рок музиката. Там ми е най-комфортно и отскоро осъзнах, че ми е много приятно да творя в дископопа и в синт-уейв звученето.

Владислав Кацарски: Песента, която си написал за дуета ти с Кристина Димитрова, звучи изключително съвременно, много актуално.

Иван Анастасов: Сега завършвам точно една песен, която ще бъде синт-уейв, звучи много модерно, но и с леко намигване към онези години. В момента много известни изпълнители творят в този стил, защото както имаше една мисъл „нещо ново е вчерашното старо”.

Владислав Кацарски: Римляните неслучайно са казали „нищо ново под слънцето” много векове преди нас. Както беше написал Валери Петров: „Но днешните моди не ще ли събуждат насмешка след век, а след като всичките моди са смешни, дали не е смешен изобщо човек.” 

Иван Анастасов: Разкошно е.

Владислав Кацарски: Ще ти задам един много тъжен въпрос. Знаеш ли къде отиваш? Защото горе, там, където ще се качваш, е много бляскаво, много фалшиво, има много самота. 

Иван Анастасов: Господин Кацарски, Вие всъщност намеквате за тази уникална мисъл, че „понякога една сбъдната мечта може да се окаже и едно проклятие”. Точно това съм си мислил – за големия успех, за хора, които имат по-слаба психика. Големият успех води  до голям разпад, защото някои се поддават на наркотици, други се заразяват със СПИН, трети изпадат в тотални депресии в един момент, даже те не могат да разберат кои са. Личността им се разгражда на малки парченца от цялата тази лудост на славата. Хулио Иглесиас ще дам за пример, защото той за мен е точно от тези хора, които са с перфектната психика да понесат славата. Ние знаем за случаи като Кърт Кобейн от „Нирвана”, за Бритни Спиърс, дори за Марая Кери, преминали през ада на живота си. Да не говорим за Майкъл Джексън как му съсипаха живота. Този човек буквално го унищожиха психически, през какво ли не премина. 

Много години съм се борил и ако успея, ще е много сладък за мен този успех. Едно е да го получиш наготово, ти не можеш да го оцениш. Ако бях 20-годишен и ми се случи такъв огромен успех, аз не само, че няма да мога да го оценя, но ще ме разглези и ще ме унищожи като личност. Ще ми прецака и възпитанието, и поведението, и сигурно ще нанесе уникални травми върху психиката ми, защото аз няма да съзнавам реално какво ми се случва – обграждаш се с някакви хора ласкатели, които ти казват, че си номер едно, ти си най-великият. Същевременно всички те следят, не знаеш на кой свят си и в един момент губиш представа изобщо кой си, какво се случва и живееш в една фалшива реалност. За мен хора като Хулио Иглесиас, Боно от Ю Ту са със здрава психика и с конкретно бизнес мислене. За Хулио Иглесиас някои си мислят, че е само един романтичен изпълнител, който разнежва сърцата на много жени по целия свят. Спомням си с един мой приятел как направихме номерологична карта на някои известни личности. За Хулио Иглесиас ми беше много интересно какво се залага в този човек. Той е „Везна” и в тази карта се показа, че при него не е толкова романтиката, която излъчват и всичките му песни, а е един бизнесмен. Той е материален човек, на който му доставя удоволствие и да пее, но като цяло е здраво стъпил на земята. Има издадени над 70 албума. 

Владислав Кацарски: Хулио Иглесиас е започнал своята кариера в болницата след контузия. Бил е много отчаян, че нищо няма да излезе от него, тогава на баща му приятел му носи китара и той се залавя за нея като удавник за сламка. Нещо трябва да го спаси. 

Давам ти два цитата и предлагам на нашите зрители и на нашите слушатели да запомнят това интервю, защото си спомням едно интервю на наш известен музикант и певец. Няма да му казвам името, защото уважавам водещата Хелия Чавдарова и след това уважавам и музиканта. В началото беше едно изключително скромно момче и не знам откъде се е връщал, за да даде това интервю, звучеше доста нахалничко. Тогава тя каза: „По-скромен бяхте като по-млад” и той отговори: „Какво лошо има в това да се похваля със своите песни”, а не се хвалеше, държеше се надменно.

Запомнете това интервю, за да видим след 10 години, какво ще говориш. Ти каза, че Козирозите следват мечтите си. Вярно е, така е, прав си. Вървим бавно към своите мечти, но ги осъществяваме. В момента си осъществената мечта на един Козирог тук в това радио. Сега ще ти кажа два цитата, претендирам за авторско право или поне за авторство – „ съвестта не спи между две гърди”, така че внимавай. 

Иван Анастасов: Тъжна констатация.

Владислав Кацарски: Няма да слагаме червена точка, но „не помътвай зеници между случайно изправили се цици”.

Иван Анастасов: Съвсем мъдри сентенции, които определят човешката ни слабост.

Владислав Кацарски: А когато човек се качи горе, има и случайно изпречили се „цуцуграмадейши”, както казваше поетът Валери Петров – „там, дето го хванали в компания с четири гейши, с цуцуграмадейши.”

Анелия Велинова: Ти излъчваш много доброта. Предполагам, че това е нещото, което ще те спаси в твоята мечта, защото човек привлича нещо, което излъчва. Ние сме хора кадемлии, даваме кадем на всеки, който мине оттук, така че ще имаш успех, да знаеш.

Иван Анастасов: Ще кажа много набързо своята философия за живота, поне това е моето гледище в момента. Аз съм човек, който изцяло се старае, сърцето му да е изпълнено с благодарност, защото като се замисля, мога да постигна всякакви неща, но винаги си казвам, че Бог ме е благословил с някакъв талант. Не мога да кажа колко е голям или колко е малък, това хората го определят, но Бог ми е дал родители, дом, толкова много ми е дал Той. Може да не съм нито най-богатият, нито най-красивият, нито най-известният, но самият факт, че съм жив, че съм здрав и че Бог ми е дал честта да правя това, което обичам, е голяма благословия. Никога не забравям хората, които по пътя ми са правили добро и са ме зарадвали с нещо, и се опитвам да имам обратна връзка, да се отблагодаря за това нещо. За мен е най-важно човек да е благодарен, да обича и за мен като изпълнител е много важно да правя хората щастливи, защото в момента много от тях са стресирани и нещастни, живеят в постоянна несигурност, притесняват се. Мисля, че Бог ми е дал мисията на тази земя да радвам хората, да ги разсейвам и Му благодаря, че по някакъв начин съм инструмент за това нещо и дарявам усмивки. Приел съм тази мисия, така че не знам колко ще ставам известен, или еди какво си. За мен най-важното нещо е да остана човек и да давам на хората топлина и радост. 

Владислав Кацарски: Да бяхме репетирали този красив финал, нямаше да стане така. Честно казано това е най-красивият финал на предаване на годината. Благодаря ти. Пак да дойдеш при нас.

Иван Анастасов: Благодаря сърдечно.

( Пълното интервю, както и песни на музиканта, може да чуете във видеоматериала.)

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Как се „раждат“ песните и как се трансформират в хитове… Лесно ли се работи в дует с известни изпълнители.

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova